№ 4530
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110100969 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „И.С.Т“ срещу ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
Ищецът твърди, че му е бил издаден акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555
от 11.03.2020 г. от изпълнителния директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с който е
установено задължение за възстановяване в размер на 139 859, 99 лв. В
производството пред наказващия орган е установено, че между страните има
сключен договор № 33/3/3121580 от 18.02.2015 г. по мярка 4.1 „Прилагане на
стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни
инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена
активност на съответната територия за МИГ, прилагащи стратегии за местно
развитие“ от ПРСР 2007-2013 г. с предмет: изграждане на туристически
комплекс за спорт и развлечения в гр. Априлци, по който е предоставена
безвъзмездна финансова помощ в размер на 139 859, 99 лв.
С решение № 6760/07.07.2022 г. по адм.д. № 7963/2021 г. на ВАС, което е
окончателно, е отменен АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-
6500/8555 от 11.03.2020 г.
До произнасянето на ВАС по изп. д. № *********/202о г. по описа на ТД
на НАП е извършвано принудително изпълнение от страна на публичен
изпълнител.
На 01.06.2021 г. публичният изпълнител е превел по сметка на ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сума, удържана вследствие на запор в размер на 18 лв.
С отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане всички
1
преведени суми вследствие на доброволно или принудително изпълнение
подлежат на връщане, с оглед отпадане на основанието за получаването им.
Ищецът е отправил към ответника покана за доброволно изпълнение на
13.09.2023 г., но връщане на сумата не е последвало.
С оглед изложеното счита, че в негова полза е налице вземане за:
сумата 18 лв., получена от ответника на отпаднало основание;
сумата 4, 71 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2021 г. – 27.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59599/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с който оспорва исковете.
Счита, че исковете са недопустими, тъй като на ищеца е издаден
АУПДВ, въз основа на който е събрана процесната сума, а впоследствие – и
Решение за финансова корекция (РФК), което е основание за задържане на
сумата. Последното е обжалвано пред АС-Ловеч, където е налице висящо
производство по адм.д. № 414/2022 г. В случай че РФК бъде отменено с влязло
в сила решение, събраните въз основа на АУПДВ ще подлежат на
възстановяване по реда на ДОПК, с оглед на което за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на процесните искове.
Оспорва да е налице процесуална легитимация на ответника по
съображения, че сумата не е платена директно на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, а е
платена от съдебния изпълнител в полза на ответника със сумата, получена от
запора, т.е. опосредено, с оглед на което чл.55 ЗЗД не намира приложение.
Счита, че искът по чл.55 ЗЗД е допустим единствено при липса на друг
ред за защита, какъвто в случая е налице.
Излага съображения, че не е доказано, че по процесното изп. дело е
събраната сумата от 18 лв., както и че на 01.06.2021 г. публичният изпълнител
е превел по сметка на ответника точно тези 18 лв. Счита, че е налице
основание за задържане на сумата, а именно – издаденото РФК, въз основа на
което ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ има вземане към ищеца за сумата по корекцията.
Счита за правно ирелевантно дали сумата по РФК ще бъде събрана след
издаването му, или ще бъде прихваната с вече събраната по АУПДВ сума.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 30.10.2023 г. ЕТ „И.С.Т“ е сезирал СРС с искане за
2
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“
за:
сумата 18 лв., получена от ответника на отпаднало основание;
сумата 4, 71 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2021 г. – 27.10.2023 г.
С разпореждане от 06.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 480 лв.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията си по исков ред.
Представен е договор № 33/3/3121580/18.02.2015 г., по силата на който
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ предоставя на ЕТ „И.С.Т“ безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №
33/3/3121580 от 03.09.2014 г. Първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ е в размер на сумата 139 859, 99 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е издал на ищеца АУПДВ №
33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., с който е
установено задължение за възстановяване в размер на 139 859, 99 лв.
Безспорно е между страните, че във връзка с горното е образувано изп.
д. № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП.
Безспорно е между страните, че с решение № 6760/07.07.2022 г. по
адм.д. № 7963/2021 г. на ВАС, което е окончателно, е отменен АУПДВ №
33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г. Съдът е
посочил в мотивите си, че процесният АУПДВ е бил издаден при допускане на
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
законодателят е уредил ред и основание за издаване на акт при установени
нарушения от процесния вид, като това не изключва принципната дължимост
на сумите за възстановяване.
С решение за налагане на финансова корекция №
33/3/3121580/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8555#14 от 21.10.2022 г. на
изпълнителния директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, в изпълнение на влязлото в
сила решение № 6760/07.07.2022 г. по адм.д. № 7963/2021 г. на ВАС, на ЕТ
„И.С.Т“ е определена финансова корекция в размер на 139 859, 99 лв.
По делото е представено влязло в сила решение № 475/06.03.2024 г. по
адм. дело № 414/2022 г. на АС-Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ
„И.С.Т“ срещу решение за налагане на финансова корекция №
33/3/3121580/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8555#14 от 21.10.2022 г.
изпълнителният директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
От страна на ЕТ „И.С.Т“ е депозирана молба за отмяна на влязлото в
сила решение № 475/06.03.2024 г. по адм. дело № 414/2022 г. на АС-Ловеч.
3
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че на 01.06.2021 г.
публичният изпълнител е удържал в полза на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ процесната
сума 18 лв., събрана във връзка с АУПДВ. Вещото лице е посочило, че
събраната сума от 18 лв. е включена по кредита на счетоводна сметка 42995 –
„Вземания по възстановяване на изплатени субсидии – ЕЗФРСР“ и с така
извършената счетоводна статия в счетоводството на ответника вземанията към
ищеца са се намалили със сума в размер на 18 лв.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че сумата е
удържана като публични държавни вземания от НАП и те стоят по т.нар.
служебна сметка на НАП в полза на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
От страна на ищеца е отправена покана за доброволно изпълнение към
ответника за връщане на сумата от 18 лв., връчена на 13.09.2023 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ГПК:
От страна на ищеца се твърди, че има към ответника вземане за връщане
на сума, удържана му на основание АУПД, отменен с влязло в сила съдебно
решение, които твърдения обуславят квалификация на иска по чл.55, ал.1,
предл.3 ГПК /в подкрепа на изложеното – определение от 24.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 2627/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-К, постановено по частна жалба на ЕТ
„И.С.Т“ при идентична фактическа обстановка/.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че на 01.06.2021 г.
публичен изпълнител е удържал в полза на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата 18 лв.,
събрана във връзка с АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-
6500/8555 от 11.03.2020 г.
Този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което
събраната въз основа на него сума подлежи на връщане, доколкото
основанието за събирането й е отпаднало.
Съгласно чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон.
4
Предвид горното, с решение за налагане на финансова корекция №
33/3/3121580/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8555#14 от 21.10.2022 г.
изпълнителният директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е определил на ЕТ „И.С.Т“
финансова корекция в размер на 139 859, 99 лв.
Това решение подлежи на предварително изпълнение съгласно чл.27,
ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление, според която оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение.
По тази причина в полза на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е възникнало вземане по
решението за налагане на финансова корекция, подлежащо на изпълнение.
Установи се по делото, че ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е прихванал своето вземане по
РФК с това на ищеца към него за връщане на сумата от 18 лв., което се
потвърждава от заключението на ССЕ по делото. Двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото по арг. от чл.104 ЗЗД, с оглед на
което задължението на ответника за връщане на сумата от 18 лв. се явява
погасено чрез прихващане.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в
размер на исковата сума. Предвид обстоятелството, че за вземането за
неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава след покана, каквато в
случая е отправена на 13.09.2023 г., към който момент задължението на
ответника вече е било погасено чрез прихващане, искът се явява
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „И.С.Т“, ЕИК .......... срещу ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ ********* искове за признаване на установено, че
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ дължи на ЕТ „И.С.Т“, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ГПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 18 лв., представляваща подлежаща на връщане сума въз основа
на отпаднало основание – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
сумата 4, 71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2021
г. – 27.10.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
5
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59599/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „И.С.Т“, ЕИК .......... да заплати на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“,
БУЛСТАТ *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6