Решение по КНАХД №1821/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от З. П. С., чрез упълномощен процесуален представител- адвокат И. Г. от САК, против Решение № 47 от 10.08.2025г., постановено по АНД № 344 от 2024г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-134 от 30.10.2024г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА. Сочи се в касационна жалба, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е споменал наведените от жалбоподателя възражения срещу акта за установяване на нарушение. Твърди се, че е налице тендензиозно отношение към доказателствения материал, като са взети предвид единствено представените от наказващия орган обстоятелства и твърдения. На няколко места съдът е приел за безспорни твърдения на наказващия орган. Съдът не е съобразил, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според който преди да се произнесе по преписката следва да провери акта, с оглед неговата законосъобразност. Счита, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя /касатор/. Според него, липсват категорични доказателства, че на процесната дата именно той е извършвал риболов в яз.Камчия и в този смисъл административнонаказателното обвинение се явява недоказано. Не е отчетено и друго съществено процесуално нарушение, тъй като в НП не са посочени отегчаващи, смикчаващи и други обстоятелства, които да са взети предвид при определяне размера на наказанието, в разрез с изискването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Наказващият орган е допуснал несъответствие с изписване размера на наложената глоба, като цифром е посочена сумата от 1500 лева, а словом- хиляда лева, поради което НП следва да бъде отменено. Твърди се, че случаят е маловажен и съдът е следвало да приложи тази хипотеза, съгласно правилото на чл.28 от ЗАНН.

Прави се искане, касационната инстанция да отмени решението на Районен съд – гр.Карнобат. Претендират се разноските по делото.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба- вх.№ 13738 от 21.11.2025г. поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения съдебен акт, респективно за отмяна на НП. Сочи се, че заповедта на Министъра на земеделието, обективираща забраната за риболов е общ административен акт, а публикуването й на интернет страницата на ИАРА е допустим начин за оповестяване на неговото съдържание, но в случаят не са налице доказателства, че това е начинът на уведомяване за откриване производството по издаване на този акт в съответствие с нормативните изисквания. При липса на данни за това уведомяване не следва еднозначен извод, че в тежест на жалбоподателя е възникнало задължение по въведените със заповедта ограничения за риболов. По защитената зона такива обозначения липсват, което изключва възможността да се докаже вината на нарушителя. Цитират се решения на съдилища. Претендират се разноски по списък.

Ответникът по касация – Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен представител- юрисконсулт Д. Ч. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Не ангажира нови доказателства. Пледира за потвърждаване на съдебното решение и отхвърляне на касационната жалба. Излага съображения за извършено и доказано административно нарушение, за което касаторът правилно е санкциониран. Изтъква се публикуването на заповедта на Министъра на земеделието по предвидения законов ред, поради което същата е задължителна за всички субекти, включително за касатора. Последният е притежател на на риболовен билет и следва да е наясно със забраните за риболов. Забраната за риболов в яз.Камчия е целогодишна и същият е водоем с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, целогоидишно забранен за риболов. Самото нарушение е на просто извършване. В случаят, наказващият орган е наложил санкцията в минималния възможен размер. Иска де се остави в сила решението на РС-Карнобат, като правилно и законосъобразно. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар.

Административен съд-Бургас, като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Карнобат е образувано по жалба на З. С., против наказателно постановление № 02-134 от 30.10.2024г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА [населено място], с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева, изписана словом „хиляда“, за нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), във връзка с т.4 и т.4.1 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022г. на Министъра на земеделието, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА

Видно от съдържанието на НП, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнето количеството уловена риба от вида „морунаш“, с общо тегло 3 кг., като е върната рибата във водите на яз. Камчия.

Изрично е посочено, че не се присъжда обезщетение, на основание чл.90, ал.2 от ЗРА.

В обстоятелствената част на НП се сочи, че на 07.08.2024г. в 12.00 часа на яз.Камчия, в землището на [населено място], общ.Сунгурларе, с посочване на географските координати З. П. С. извършва любителски риболов с три броя въдици потопени във водите на яз.Камчия в работно положение, направлявани от г-н С. чрез съзнателни движения. Сочи се, че същият е уловил 3 кг. риба от вида „морунаш“, измерена с лицензирана везна на ИАРА. Сочи се, че с това си действие лицето извършва нарушение на Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022г. на Министъра на земеделието, а именно съгласно т.4 и т.4.1 от същата, според които е забранен риболова в яз. Камчия с всякакви риболовни уреди и средства, съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г. Нарушението е [жк], ал.3, т.1 от ЗРА и описаните части от заповедта на министъра, а наказанието е наложена на основание чл.70, ал.1 от ЗРА. Действително, цифром е посочена сумата от 1500 лева, а слово е изписана сумата „хиляда“ лева. Описаните факти напълно съответстват на съдържанието на съставения още на 07.08.2024г. акт за установяване на нарушение с бл. № В 0031739 от старши инспектор в ИАРА. Видно и от съдържанието на акта, намереното количество уловена риба е върната в язовира, а риболовните уреди- 3 бр.въдици не са иззети със съставяне на АУАН, поради невъзможност. Актът е надлежно връчен на нарушителя още на датата, когато е съставен. Видно от раздел „посоченият за нарушител дава следните обяснения“ не са записани такива от страна на З. С..

С оспореното решение, районният съд потвърдил изцяло НП. Видно от изричните и подробни мотиви на решаващият състав, както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и са спазени сроковете за реализиране на отговорността, съгласно разпоредбите на ЗАНН. Наред с това, съдът е приел, че съдържанието на акта и НП отговаря на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Позовава се на съдържанието на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и всички цитирани АУАН и НП норми, които се считат за нарушени от страна на жалбоподателя С..

Изрично е обсъдено и възражението относно индивидуализацията на глобата, посочена с цифрово изражение 1500 лева, а описана словесно в скоби, като „хиляда“. Обосновал извод, че това несъответствие не може да се [жк], като съществено нарушение на процесуалните правила, защото сумата от 1500 лева е минималният възможен размер на глобата и не може да се определи такава под минималния размер. Изтъкнато е, че това несъответствие не възпрепятства правото на защита на санкционираното лице, поради което не е прието за съществено, т.е. не може да бъде основание за отмяната на НП.

Първоинстанционния съд обосновал извод, че лицето е извършило нарушение на вменената със заповедта забрана за риболов в яз.Камчия. Според съда, нарушението е от формално естество и не е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Като краен резултат, НП е потвърдено и са присъдени разноски в полза на АНО.

Настоящият касационен състав, счита, че решението на Районен съд-Карнобат е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От приетите по делото доказателства се установява, че на описаната дата и място З. С. действително е извършил любителски риболов, в нарушение на т.4.1 от заповедта на министъра.

Видно от еднопосочните доказателства по делото, именно жалбоподателят е извършвал риболов с 3 бр. въдици, поставени във водата в работно положение, направлявани от жалбоподателя С. в участък на яз.Камчия, който съгласно цитираната норма на заповедта и Приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г. е забранен изцяло за риболов, тъй като е за питейно и битово водоснабдяване и е от национално значение.

В този смисъл, нарушението вменено на касатора е доказано по категоричен начин, дори да се оспорва от него. Не може да се приеме, че липсва вина при наличие на публикувана по съответния ред забрана, част от действащата нормативна уредба, която забрана съвсем съзнателно е нарушена от жалбоподателя с извършване от него действия, надлежно и детайлно описани в акта и в НП.

Вярно е, че заповедта на министъра съставлява общ административен акт и е публикуван по предвидения законов ред, респективно е общодостъпен за всички лица, а като част от действащата правна уредба е задължителна за всички правни субекти, включително за касатора. В случаят, не тази заповед е предмет на оспорване по делото, за да се изследва въпроса за начинът, по който са били уведомени лицата за административното производство по издаване на общ административен акт, поради което тези доводи на касатора нямат връзка с предмета на настоящото дело.

Правилно е отбелязано във всички материали по АНП, а и в съдебното решение на РС-Карнобат, че относима към процесният случай е забраната обективирана от т.4.1 на заповедта по отношение на яз.Камчия.

Нарушението е извършено виновно, защото уловът на посоченият вид и количество риба е извършен от касатора С. в яз.Камчия, в който действа цялостна забрана за какъвто и да е вид риболов и независимо от средствата, с които се извършва.

АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити, а АНО е изпълнил вменените му от закона правомощия, доколкото липсват основания за прекратяване на производството и с издаденото НП ответникът е изпълнил законосъобразно вменените му правомощия. Очевидно е съобразено и обстоятелството за наличие на компетентност на актосъставителя, за което и по делото са представени нарочни доказателства, а допълнителните писмени възражения на нарушителя във връзка със заявената липса на компетентност са неоснователни.

Изрично и в НП е посочено, че случаят не е маловажен, а приложението на тази хипотеза е отречено и с оспореното съдебно решение. Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и не би могло да се окачестви като маловажен, като се съобрази дори само факта, че жалбоподателят С. е извършвал риболов с 3 броя въдици, а намереното уловено количество риба е 3 кг.

Както правилно е констатирал и предходният съдебен състав, несъответствието между цифрово и словесно описание размера на глобата в този случай не може да доведе до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, предвид факта, че глобата в размер на 1500 лева е минимален и не може да се определи под този размер, респективно за нейното индивидуализиране въобще не е необходимо да се изписва словом.

Не са налице основания за отмяна или изменение на НП и с неговото потвърждаване съдът е приложил правилно материалния закон. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за отмяна на съдебния акт, респективно за отмяна на НП и с решението на касационната инстанция следва да се остави в сила оспореното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл.27е от НЗПП, за което е направено своевременно искане в отговора на касационната жалба. Следва да се присъди именно сумата от 130 лева за представителство пред настоящата инстанция, доколкото представител не е участвал в съдебно заседание, а е изготвил само писмено становище.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, XIII -ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 10.08.2025г., постановено по АНД № 344 от 2024г. по описа на Районен съд – Карнобат.

ОСЪЖДА З. П. С., с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.3, ет.7, ап.60, да заплати на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, представлявана от изпълнителния директор, сумата от 130 /сто и тридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, за процесуално представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.