№ 3871
гр. Варна, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110103748 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца И. В. С., ЕГН:
********** с адрес: гр. В., ж.к. „В." бл. *, вх.*, ет. *, ап. ** срещу ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „***: Ж. и З." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д." № *, представлявано от:
изпълнителните директори Б. И. и Р.М., осъдителен иск с правно основание чл.405 от
Кодекс за застраховането, който след допуснато в с.з. на 10.10.2025г. изменение на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на корпус странично ляво огледало -подмяна, мигач в странично ляво огледало -
подмяна, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на 04.07.2023 г.
в гр. Варна, по договор за застраховка „К. на МПС" с № *** и срок на покритие от
08.02.2023 г. до 08.02.2024 г. на лек автомобил „В." модел *** с per. № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.03.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че на
08.02.2023г., ищецът е сключил Застраховка „К.", на собствения си автомобил марка „В."
модел *** с per. № ***, с ответника Застрахователно Акционерно Дружество „***: Ж. и З."
АД, ЕИК ***, с №*** и срок на покритие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г.
На 04.07.2023 г. в 08:40 часа, с процесния автомобил настъпило ПТП в гр. В., ул. „П.
Я." № **, като на излизане на задна скорост от гараж, настъпил удар в металната винкелова
каса на вратата на гаража.
На 06.07.2023 г., ответното застрахователно дружество е било уведомено за
настъпилото ПТП. Изготвен е бил Опис на щета № 0201-000666/2023-01. От гореописаното
1
ПТП, по лек автомобил „В." модел *** с per. № ***, застрахован при ответното дружество по
застраховка „К. на МПС" собственост на ищцата, са настъпили повреди на следните части
на МПС: корпус странично ляво огледало - подмяна, мигач в странично ляво огледало -
подмяна.
Като обезщетение за претърпените вреди е била определена сума в размер на 186,43
лв,, която ищецът намира за занижено.
Сочи се, че според оферта от сервиз в гр. Варна, повредите възлизат на сумата от
около 1000,00 / хиляда лева / с ДДС. Ето защо, ищецът със сезиращата съда молба предявява
настоящия иск за сумата от 100,00 лв., като частичен иск от сумата от 1000,00 лв., за
разликата от заплатената сума в размер на 186,43 лв. до пълния размер на щетите 1000,00
лв.
С горното се обосновава правния интерес от завеждане на настоящия иск. Вследствие
на изложеното, се моли да се уважи предявената искова претенция и да бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Ищецът прави искане обезщетението да бъде изплатено по следната банковата
сметка: *** BIC: ***, с титуляр адв. И. П. Г., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът Застрахователно Акционерно Дружество „***: Ж. и З." АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д." № *,, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага становище, че исковата
претенция е допустима, но в същото време е неоснователна, поради което се оспорва същата
изцяло по основание и размер. Оспорват се всички заявени по основанието на иска
твърдения, като се поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията - предмет
на настоящото исково производство, е удовлетворена в пълен размер - с плащането на
сумата в размер на 186.43 лева, сума равна на действителната стойност на вредите по
горецитирания автомобил, по образувана ликвидационна преписка щета №0201-
000666/2023-01. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Искът
за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска
за лихви. Поддържа се, че в цялост е удовлетворена претенцията на И. В. С.. Претендират се
съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. Поради всичко гореизложено, се моли да се отхвърли предявения иск и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че ищецът не се яви на първото
по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, се отправя искане, на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК, да бъде прекратено производството.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните:
1 / че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „К." на лек автомобил марка „В." модел *** с per. № ***, обективиран в
застрахователна полица № ***, със срок на покритие от 08.02.2023г. до 08.02.2024 г.;
2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения по договора за
застраховка;
3/ че в срока на застраховката е настъпило процесното ПТП;
4/ че ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 186,43лв. по процесната
2
щета.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Ищецът на 06.07.2023 г., е уведомил застрахователя за настъпилите щети по
автомобила, на база на което е бил съставен Опис на щета № 0201-000666/2023-01.
От заключението по допуснатата Съдебно Авто Техническа Експертиза, изготвено от
съдебен експерт И. Г. И., което съдът кредитира като компетентно, ясно и обосновано, се
установява следното:
На въпроса „Какъв е механизма на настъпване на застрахователното събитие ?“,
вещото лице сочи: На 04. 07. 2023 год. в 08:40 ч. при маневра на заден ход за излизане от
гараж на ул. ,, П. Я., № ** л.а. „, В." модел „, ***, с Д.К. *** се удря в метална винкелова
каса на вратата на гаража и уврежда корпус на огледало ляво странично в едно с
монтираният в него мигач.
На въпроса „В какво се изразяват щетите на автомобила, на каква стойност е
подмяната и ремонта на увредените части по средни пазарни цени, по отделно и като обща
сума, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда използва цената, предлагана в
поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001: 2008?“, вещото лице сочи: Щетите
на автомобила се изразяват в увреждане корпус на огледало ляво странично в едно с
монтираният в него мигач. За отстраняване на щетите по увреденото МПС, съгласно цени за
труд по средна пазарна цена на не оторизирани сервизи / „, Е. А. ****“, „К.К.“, „ К.г.", Ш. *,,
/и цени на нови части, за упоменатите по горе увредени части, съгласно пазарно проучване,
експертизата определя цени: за нови части; за труд по демонтаж и монтаж, като цените са
взети в лева и стойността на ремонта е представена в табличен вид.
За Корпус огледало ляво - ;цена за нова част - 1088,91; за Мигач огледало ляво – цена
нова част - 104,07лв. Общо: 1192,98лв. За труд - 30,00 лева. За боя, б. материали и б. труд -
35,00 лева , или общо за ремонт - 1257,98 лева.
На въпроса „Каква е стойността на частите необходими за подмяната на корпус ляво
странично огледало и мигач на ляво странично огледало на база средни пазарни цени, на
база алтернативни части и на база части втора ръка?“ се сочи: Стойността на частите
необходими за отстраняването на щетата са посочени в отговора на въпрос 2. Алтернативни
части не се предлагат. По отношение на части втора ръка към момента на възлагането и
изготвянето на експертизата не се предлагат.
На въпроса „Каква би била стойността на закупуване на окомплектовано ляво
странично огледало от вторичния пазар?, вещото лице сочи: По отношение на закупуване на
окомплектовано ляво странично огледало втора ръка към момента на възлагането и
изготвянето на експертизата не се предлагат. В момента се предлагат само десни огледала.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка, следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
3
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател,
евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение на съда, който
прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да съобрази
Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на
среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява
посочената в договора сума.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице И. Г. И. по допуснатата от съда
САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания
начин. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза общо на 1257,98лв. по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски
4
сертификат за качество и такива, които не притежават. Предвид установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска.
Реализираните разноски са в общ размер на 850,00 лева /50,00лв. - държавна такса; 200,00лв.
– депозит вещо лице и 600,00 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „***: Ж. и З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Д." № *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. В. С., ЕГН: ********** ,с адрес: гр. В.,
ж.к. „В." бл. *, вх.*, ет. *, ап. ** , сумата в размер на от 1000,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на корпус странично ляво
огледало -подмяна, мигач в странично ляво огледало - подмяна, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие - ПТП на 04.07.2023 г. в гр. Варна, по договор за
застраховка „К. на МПС" с № *** и срок на покритие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г. на лек
автомобил „В." модел *** с per. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 24.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „***: Ж. и З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г.М. Д." № *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. В. С., ЕГН:
********** ,с адрес: гр. В., ж.к. „В." бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, сумата в общ размер на от
850,00лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса; за депозит вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5