Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 17.07.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
22. 06.2015 г., в състав:
СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ
при секретар Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1596 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск от “Прокредит Банк /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров”
№ 26, против „Линмеер” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Варна, ж.к. Трошево, ул. „Радост” № 2, вх. Б, ет. 14, ап. 83, с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. трето от ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че “Прокредит Банк /България/” ЕАД не дължи
на „Линмеер” ООД суми, както следва: 23 457.16 евро, представляваща
главница, произтичаща от договор за банков кредит от 04.10.2006 г., както и
наказателна лихва в размер на 869.41 евро за периода 13.01.2009 г. – 16.02.2009
г., ведно със законната лихва нея, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.03.2009 г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 951.57 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски
по делото, събрани от „Линмеер” ООД, в качеството му на длъжник по ч.гр.д. №
2785/2009 г. по описа на РС – Варна, 20-ти състав, за които има издаден
изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС, ТО и
е образувано изпълнително дело № 201408070400290.
Сочи се
в исковата молба, че ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл.
417 ГПК срещу ответника по силата на облигационно отношение между страните,
като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за частично
претендирани от ищеца суми: 23 457,16 евро – просрочена главница, 869.41
евро – непогасени лихви и 951.57 – съдебни разноски за издаване на изпълнителен
лист. Във връзка с депозирано възражение от длъжника по искова молба на “Прокредит Банк
/България/” ЕАД е образувано т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС. С решение №
87/05.03.2010 г. по т.д. № 689/2009 г., потвърдено изцяло от ВАпС, съдът е
отхвърлил предявения установителен иск за претендираните по заповедта суми. С
определение от 03.11.2011 г. по описа на ВРС, съдът е обезсилил издадените на “Прокредит Банк /България/” ЕАД
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В следствие на това ищецът
излага, че с мемориален ордер № 512-*********/313 от 10.11.2011 г. и мемориален
ордер № 512-*********/313 от 10.11.2011 г., съответно за сумите от 5624.21 евро
и 17317.41 евро, ищецът е изпълнил доброволно задължението си, като е наредил
паричен превод в общ размер на 22 941.62 евро по разплащателна сметка на
„Линмеер” ООД. Същата сума представлявала получената от него по изпълнителното
дело в съответствие с отхвърлената претенция. Сочи се, че на 11.07.2014 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
201408070400290, образувано въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден
въз основа на определение № 52/05.01.2012 г., постановено по т.д. № 689/2009 г.
по описа на ВОС за първоначално претендираната сума. Излага се, че ищецът е
изпълнил задълженията си и е заплатил дължимите суми, които е получил в
изпълнителния процес по издадения изпълнителен лист, преди издаването на
обратния изпълнителен лист, поради което и вземането на ответника е погасено.
С допълнителна
искова молба ищецът обоснова подробно правния си интерес от предявяване на
иска. Навежда допълнителни доводи за основателността на предявения иск. Допълва
към изложените в исковата молба твърдения, че с нотариална покана от
27.07.2011г. ищецът е бил уведомен за отхвърляне на иска по реда чл. 422 ГПК и
същият е поканен от ответника да заплати сумата от 25 813.83 лева. Излага
се, че във връзка с тази покана и преди издаването на обратен изпълнителен лист
до ответното дружество е изпратена нотариална покана, с която ответното
дружество е уведомено за изплащане на процесната сума.
Претенцията се
поддържа в съдебно заседание от процесуален представител на ищеца. С подробни
писмени бележки излага доводи за основателност на предявения иск.
Ответното
дружество оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът изпълнил задължението
си и заплатил дължимите суми, които е получил в изпълнителния процес, преди
издаване на обратния изпълнителен лист. Оспорват представения от ищеца документ
– движение по сметка, с твърдения, че посочените суми не са били на
разположение на титуляра на сметката, не са извършвани операции по сметката и
посочените суми не са налични в същата. Излага се още, че издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. 1718/2009 г. на ВРС са обезсилени с
разпореждане от 05.10.2011 г., а заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по гр. д. 2785/2009 г. на ВРС са обезсилени с определение от
03.11.2011 г. Счита, че с представеното движение по сметка не се доказва
твърдението на ищеца за погасяване на задължението по изпълнителния лист от
08.02.2012 г. по т.д. № 689/2009 г., тъй като не може да се направи извод
по кой от обезсилените изпълнителни листове е евентуално претендираното
плащане. Сочи се, че сумите не отговарят на нито една от посочените обезсилени
изпълнителни листи.
С подадения
отговор на допълнителната искова молба се акцентира върху това, че твърдяното
плащане от страна на ищеца не може да бъде реализирано чрез уведомително писмо.
Идентично становище се
поддържа и в съдебно заседание от процесуален представител на ответника, като с
писмени бележки развива доводи по съществото на спора.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното
от фактическа страна :
Не е
спорно между страните наличието на валидно облигационно отношение по договор
за банков кредит № 050-220771/04.10.2006г., по който „Прокредит банк
/България/” ЕАД предоставя на „Линмеер” ООД кредит в размер на 55 000 евро
за срок от 120 месеца.
Поради
неизпълнение на задълженията по кредита банката – ищец, е депозирала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д. №2785/2009г. по описа на ВРС, 20-ти състав и е издаден изпълнителен
лист в полза на заявителя за следните суми: 23 457.16 евро – просрочена
главница; 869.41 евро – непогасени лихви и 951.57 лева – съдебно- деловодни
разноски.
Във връзка с
депозирано от длъжника възражение е образувано т.д. №689/2009г по описа на ВОС.
С решение №
87/05.03.2010г. по т.д. №689/2009г. по описа на ВОС, потвърдено с решение №
79/18.04.2011г. на ВАпС, съдът е отхвърлил предявения от „Прокредит Банк
България” АД иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената
заповед по ч.гр. д. №2785/2009г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
Поради
отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК, издаденият в полза на банката
изпълнителен лист е обезсилен с определение №15824/03.11.2011г. на ВРС.
Установява се
по делото, че в полза на „Линмеер” ООД, е издаден обратен изпълнителен лист от
08.02.2012 г., въз основа на определение от 05.01.2012 г. по т.д. № 689/2009 г.
на ВОС. Въз основа на издадения обратен изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №201480700400290 по описа на ЧСИ – Н.Д., рег. №807, с район
на действие Окръжен съд Варна.
Видно от
удостоверение с изх. №4569/13.06.2011г., издадено от ЧСИ М.П., рег. №715, район на действие ВОС, събраните суми по
изпълнително дело № 20097150400173, с взискател “Прокредит Банк
/България/” ЕАД и длъжник „Линмеер” ООД, са в общ размер на 102 200 лева,
като сумата от 100 142.76 лева е преведена на взискателя – банката.
С нотариална
покана №5935, том 2, акт 15 от 27.07.2011г. ищецът е уведомен от ответното
дружество „Линмеер” ООД за отхвърлянето на предявения иск по образуваното т.д.
№689/2009г. по описа на ВОС и е поканен да заплати сумата от 25 813.83
лева. Претендират се сумите получени по изпълнителния лист, издаден по ч.гр. д.
№2785/2009г. на ВРС, предмет на иска по чл. 422 от ГПК.
Видно от
приложената по делото нотариална покана №172, т.2, рег. № 8369/11.11.2011г.
ответникът е уведомен от банката, че на 10.11.2011г. по сметка на дружеството
са преведени сумите, получени по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.
№2785/2009г. на ВРС в размер на 22 941.62 лева.
От изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с оглед обезсилването
на изпълнителния лист в счетоводството на банката е направено счетоводно
записване за сторниране на сумите по главницата във връзка с този изпълнителен
лист. Сочи се, че на 10.11.2011г. са осчетоводени служебно събрани от банковата
сметка на „Линмеер” ООД 15 169.57 евро за покриване на главницата, като на
база на това плащане задължението би следвало да е в размер на разликата между
23457.16 евро и сумата от 15169.57 евро.
Остатъкът би следвало да е в размер на 8287.59 евро. Сумата, която е по счетоводни данни в банката
е в размер на 8796.64 евро. По отношение на наказателнaта лихва по изпълнителния лист в размер
на 869.41 евро от заключението на вещото лице се установява, че със счетоводен
запис от 10.11.2011г. сумата е възстановена по банкова сметка ***. До същата
констатация вещото лице достига и за дължимостта на такси и разноски.
Установява се, че сумите, начислявани върху цялата изискуема главница за
процесния изпълнителен лист възлизат в размер на 3201.48 евро, които са
възстановени на 10.11.2011г. по банкова сметка *** „Линмеер” ООД, с което е
намалено плащането за законната лихва.
Вещото лице по
изготвената експертиза проследява хронологично движението на парични суми по
банковата сметка на ответното дружество, като установява следните
обстоятелства: получаване на сумата от 45577.97 евро на 19.07.2010г. – от ЧСИ
във връзка с продаден недвижим имот, както и
получаване на сумата от 5624.21 евро от ЧСИ във връзка с внесени суми от
задължените лица. Констатира, че на 10.11.2011г. са възстановени от банката
22 941.62 евро във връзка с обезсилен изпълнителен лист, като на същата
дата със сумата от 20185.59 евро е извършено прихващане от страна на банката
във връзка с изискуеми парични задължения на ответника по договор за кредит от
04.10.2006г. Сума в размер на 2755 евро е преведена по сметка на ТД на НАП
Варна за погасяване на публични задължения.
Съдът въз основа на установеното
от фактическа страна, доводите и възраженията на страните прави следните правни
изводи :
Предявената
претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. С оглед
правната същност на отрицателния установителен иск ответникът следва да
установи съществуването на
непогасено парично вземане срещу ищеца. За уважаване на претенцията ищецът
следва да докаже изпълнението на дълга по издадения обратен изпълнителен лист.
В настоящия
случай липсва спор досежно обстоятелството за наличието на валидни договорни
отношения между контрагентите. Спорът се основава на това дали процесните суми
са погасени надлежно от банката и респективно тяхната недължимост към настоящия
момент.
От приобщената
към доказателствения материал съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
на 10.11.2011г. банката – ищец е възстановила сумата в размер на 22 941.62
евро. Част от цялата сума по обезсиления изпълнителен лист е преведена за
погасяване на публични задължения. На същата дата /10.11.2011г./ ищецът е
извършил прихващане с изискуем дълг на ответника по договор за банков кредит №
050-220771/04.10.2006г. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна,
поради което и действието на извънсъдебния погасителен способ за погасяване на
две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, следва да се зачете от
настоящия съдебен състав.
Съгласно
изготвената съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която
съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена, остатъкът по
обезсиления изпълнителен лист след възстановяване от страна на банката на
сумите се равнява на 8287.59 евро, т.е. не само се установява, че банката не
дължи, но и че същата разполага с непогасено вземане срещу ответника.
Въз основа на
горните констатации съдът намира, че процесните суми са изплатени изцяло,
поради което се явява доказан фактическия състав на предявения иск за недължимост
на парично вземане в претендирания размер. Отрицателният установителен иск се
явява основателен, доколкото ответникът не доказа в условията на пълно и главно
доказване, че ищецът дължи процесните суми - главница,
наказателни лихви и разноски, основаващи се на издадения в негова полза обратен
изпълнителен лист.
По
разноските:
С оглед резултата от
спора и надлежното искане от ищцовата
страна, в полза на ищеца следва да се присъдят разходи за държавна такса,
експертизи и адвокатско възнаграждение по представения списък по чл. 80 от ГПК,
в размер на 5877.98 лева. Съдът не
приема направеното възражение за прекомерност на хонорара, доколкото същият е
съобразен с размзера на иска, с фактическата и правна сложност на спора и
съответства на броя на извършените по делото процесуални действия. На ответника
не се дължат разноски, предвид резултата от спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че “Прокредит Банк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Тодор Александров” № 26, НЕ
ДЪЛЖИ на „Линмеер”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ж.к.
Трошево, ул. „Радост” № 2, вх. Б, ет. 14, ап. 83, сумата от 23 457.16 евро (двадесет и
три хиляди четиристотин петдесет и седем евро и шестнадесет евроцента),
представляваща главница, произтичаща от договор за банков кредит от 04.10.2006
г., както и наказателна лихва в размер на 869.41
евро (осемстотин шестдесет и девет евро и четиридесет и един евроцента) за
периода 13.01.2009 г. – 16.02.2009 г., ведно със законната лихва нея, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2009 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 951.57 лева (деветстотин петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, събрани от
„Линмеер” ООД, в качеството му на длъжник по ч.гр.д. № 2785/2009 г. по описа на
РС – Варна, 20-ти състав, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по т.д. № 689/2009 г. по описа на ВОС, ТО и
е образувано изпълнително дело № 201408070400290 по описа на ЧСИ – Н.Д., рег.
№807, с район на действие Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА „Линмеер” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Варна, ж.к. Трошево, ул. „Радост” № 2, вх. Б, ет. 14, ап. 83, ДА ЗАПЛАТИ на “Прокредит Банк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Александров” № 26, сумата 5877.98 лева (пет хиляди осемстотин и седемдесет
и седем лева и деветдесет и осем стотинки)
лева, сторени разноски в исковото производство за държавна такса, съдебна
експертиза и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: