№ 14111
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110159073 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и
чл. 92 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
08.06.2018 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №.... с „БНП ...“ ЕАД,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен
заем в размер на 51000 лв., което задължение изпълнил. Страните се договорили
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 19742.40 лв., като общата
стойност на усвоената главница и договорна лихва била в размер на 70742.40 лв., които
следвало да се заплатят на 120 равни месечни погасителни вноски. Тези суми ответникът не
бил изплатил като ответницата дължала главница в размер на 5037.95 лв. за периода
05.09.2019 г. до 30.12.2020 г. или 16 погасителни вноски, 15819.79 лв. договорна лихва за
периода 05.09.2019 г. до 30.12.2020 г. Съгласно условията на договора при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатена главница по
договора за кредит. Така, поради неплащане на горепосочената главница и договорна лихва,
на ответницата била начислена и сумата от 2798.45 лв. за периода 06.09.2019 г. до 30.12.2020
г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
1
ответницата депозирала възражение. Правния си интерес от настоящия иск ищецът
обосновава с обстоятелството, че вземанията на „БНП ...“ ЕАД по процесния договор били
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания, за което прилага и моли да бъдат връчени на ответника уведомления за извършена
цесия. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Навежда доводи за наличие на неравноправни клаузи.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит с №.... между
ответника и „БНП ...“ ЕАД от дата 08.06.2018 г. ведно с условия.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
19.08.2019 г.
Представено е потвърждение за извършена цесия.
Представено е извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно
удостоверяване, че процесните вземания са предмет на договора за цесия.
Представено е пълномощно от „БНП ... С.А., клон България“ в качеството на
универсален правоприемник на „БНП ...“ ЕАД.
Представени са уведомителни писма за извършена цесия и известия за доставяне.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява дата на предоставяне на заемната сума, остатък от задължението и размер на
лихва за забава.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по
делото доказателства, намира, че исковите претенции по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и предявени евентуални осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Ищецът е цесионер по рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., по силата на който
цедентът БНП „...“ ЕАД прехвърля на цесионера своите вземания по договори за
потребителски кредити. В този рамков договор не са описани приложенията относно
2
индивидуализацията на прехвърлените вземания.
В приложение №Д-20-00063- 1 от 10.02.2020 г. /това са данни, които са изписани
ръкописно/ е отразено на ред 135, че остатъкът на главница възлиза в размер на 46668.85
лева, договорна лихва в размер на 15819.79 лева и лихва за просрочие от 1613.91 лв. или
общо 64102.55 лева като задължения спрямо ответника. Когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, т. е. преписът следва
да възпроизвежда пълното съдържание на документа. Ищецът основава претенциите си,
респ. качеството си на кредитор, на рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. и на
приложение №Д-20-00063- 1 от 10.02.2020., но е представил препис-извлечение (извадка) от
това Приложение № 1, което е двустранно подписано – в него се съдържа избрана от него
част от волеизявленията на страните по горепосочения рамков договор, а останалата част е
видимо заличена при изготвянето му. Ако в един писмен документ са направени различни
поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст, заличаване на текст и пр.,
без изрична уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква
несигурност относно действителната им воля. Кога те са подписали документа – след
нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е
фактически въпрос за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена
сила, който следва да бъде решен от съда. В разглеждания случай, съдът намира, че
доказателствената стойност на представения по делото препис-извлечение от приложение
№Д-20-00063- 1 от 10.02.2020 г., който е частен документ и не се ползва с материална
доказателствена сила относно обективираното в него, не е достатъчна за установяване на
подлежащия на доказване факт в настоящия процес. Следва да се добави и обстоятелството,
че в него липсва пълна идентичност между прехвърлените вземания и претендираните
такива. За съда не е достатъчно цедентът в писмено потвърждение по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД да
потвърди, че въпросното приложение е част от договора за цесия. Още повече, че ответникът
изрично оспорва този документ.
По делото не са събрани други доказателствени средства, а вземанията са оспорени,
поради което съдът прави извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на „....“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. адрес, офис сграда ..., срещу Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
адрес, за установяване дължимост на следните суми: 5037.95 лв., главница за периода
3
05.09.2019 г. до 30.12.2020 г., 15819.79 лв. договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до
30.12.2020 г., 2798.45 лв., лихва за периода 06.09.2019 г. до 30.12.2020 г., на основание
Договор за потребителски паричен кредит с №.... и Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4