Определение по дело №941/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 484
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Александър Желязков
Дело: 20201000600941
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 48427.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело №
20201000600941 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2, по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат А. М., защитник на лишения от свобода Г. П. А.
, изтърпяващ наказание в Затвора София, срещу протоколно определение от 03.08.2020 г. по
ЧНД № 2352/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, в размер на 1 година,
наложено му по НОХД № 5779/2013 г. на СГС.
Защитникът на осъденото лице обжалва определението на СГС, като излага
доводи за наличието на предпоставките за условното му предсрочно освобождаване.
Акцентира на обстоятелството, че на осъдения му остава за изтърпяване само 1 месец и 3
дни към датата на произнасяне на първата инстанция, поради което се явява нелогичен
изводът на ИСДВР при затвора, че л.св. А. не се е поправил. Подчертава, че лишеният от
свобода е бил награден, което не е отразено в доклада. Поддържа, че с осъдения не е било
проведено психологическо изследване, като оценката на психолога би допълнила данните за
А. в положителен аспект.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК, съдебният състав се е запознал със затворното досие на осъдения А.
и останалите писмени доказателства- становища на администрацията, доклади и оценки,
както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че срокът на изтърпяната част от наказанието
безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на
наказанието – всичко изтърпяни към датата на произнасянето на първостепенния съд 10
месеца и 27 дни от общия размер 1 година „лишаване от свобода“.
При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е
извършил и дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна
предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че според депозирания доклад
на ИСДВР и становище на НС ЗО „Казичене“ инж.Д. не е налице значима положителна
тенденция в личностното развитие на осъдения. Оценката на риска от рецидив не е била
снижена от постъпването на лишения от свобода в затвора и към момента на съдебното
произнасяне и остава в средна стойност – 45 точки. Съобразено е, че лицето е еднократно
награждавано, но все още не приема изцяло отговорността за извършеното престъпление и
последиците от него, проявява самооправдателна нагласа, демонстрира завишено
самочувствие. С основание първостепенният съд е отбелязал, че предишните осъждания,
респ. изтърпяните наказания не са оказали поправителен и възпиращ ефект спрямо лишения
от свобода.
Информацията, изнесена в доклада на ИСДВР кореспондира с първоначалния
доклад за осъдения, изготвен при постъпването му, като въззивният съд не открива
положителни оценки в актуалните заключения на ИСДВР. докладите се подкрепят и от
констатациите в извършеното експресно психологическо изследване при постъпването на
л.св.А.. всички отчетени обстоятелства изграждат обобщен извод, че осъденият Г. А. все
още не е изградил устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот.
Изчерпателно и последователно, първостепенният съд е очертал кръга от
обстоятелства, въз основа на които е формиран крайният решаващ извод за неоснователност
на отправеното искане. САС се солидаризира със становището на първия съд, че лишеният
от свобода не е демонстрирал поведение, което свидетелства за завършен поправителен
процес, като не може да се приеме, че същият постигнал изискуемите критерии, за да се
установи наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. Съдът в
производството по чл. 440 от НПК не може да коментира наложеното с присъдата наказание
и очаквания поправителен ефект от него, съответно- непостигането на пълно поправяне при
цялостното му изтърпяване.
Ето защо, въззивният съд намира за правилно атакуваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” и същото
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.08.2020 г., постановено по ЧНД № 2352/2020 г.
на Софийски градски съд, НО, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Г. П. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________