№ 176
гр. Разград, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330101731 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с
чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба “БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ’’Московска” № 19, срещу Р. Р. А. с ЕГН:
********** от гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, бул. „*************“
№ 46, се моли съдът да признае за установено съществуването към 27.03.2023
г. на паричното вземане на ищеца срещу ответника, произтичащо от договор
за стоков кредит от 12.03.2021 г ., за сумите: 2 044,06 лв. (две хиляди
четиридесет и четири лева и шест стотинки) представляващи главница, ведно
със законната лихва върху вземането считано от 27.03.2023 г. до
окончателното му изплащане; 1 108,71 лв. (хиляда сто и осем лева и
седемдесет и една стотинки) — договорна лихва за периода от 12.04.2021 г.
до 13.03.2023 г., 137,53 лв. (сто тридесет и седем лева и петдесет и три
стотинки) - лихвена надбавка за периода от 12.05.2021 г. до 13.03.2023 г., 9,08
лв. (девет лева и осем стотинки) – законна лихва за периода от 14.03.2023 г.
до 27.03.2023 г.; 120,00 лева – разходи при изискуем кредит; както и сумата
68,39 лв., (шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) заплатена
държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Моли се съдът да остави в сила заповедта за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Претендира разноски по
настоящото производство.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 12.03.2021 г. ищецът сключил с ответника Договор за стоков кредит №
624650, съгласно който му представил кредит в размер на 2 180,81 лв. (две
хиляди сто и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки) за закупуване на
стоки (мобилен телефон и аксесоари за мобилен телефон). Уговореният
1
между страните срок за издължаване е 24 месеца до 12.03.2023 г. Сумата,
предоставена за закупуване на стоките е усвоена еднократно по сметка на
търговеца. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент 29,52 % или
0,082 %, годишен процент на разходите - 33,86 %. Съгласно ОУ, подписани
от кредитополучателя, при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определената в договора част от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент с
надбавка 10 процентни пункта. На 12.04.2021 г. по сметката на
кредитополучателят постъпила сума от 121,40 лева, разпределена за
погасяване на сумите, както следва: 67,75 лева за главница и 53,65 лева за
договорната лихва. На 26.05.2021 г. по сметката на кредитополучателят
постъпила сума от 120,98 лева, разпределена за погасяване на сумите, както
следва: 69,00 лева за главница и 51,98 лева за договорната лихва.
Начислено е обезщетение за забава преди настъпване на изискуемостта
съобразно посоченото в ОУ върху остатъка главница за олихвяване за
периода 12.05.2021 г. - 26.03.2021 г. в размер на 137,53 лв., а след настъпване
на изискуемостта - законна лихва в размер на 9,08 лева за периода от
14.03.2023 г. до 27.03.2023 г. На 13.03.2023 г. е начислена такса в размер на
120,00 лева.
На 28.03.2023 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и на
29.03.2023 г. Районен съд - Разград издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като с последния осъдил ответника да заплати на ищеца
следните суми: 2 044,06 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и шест
стотинки) представляващи главница, ведно със законната лихва върху
вземането считано от 27.03.2023 г. до окончателното му изплащане; 1 108,71
лв. (хиляда сто и осем лева и седемдесет и една стотинки) — договорна лихва
за периода от 12.04.202 г. до 13.03.2023 г., 137,53 лв. (сто тридесет и седем
лева и петдесет и три стотинки) - лихвена надбавка за периода от 12.05.2021
г. до 13.03.2023 г., 9,08 лв. (девет лева и осем стотинки) – законна лихва за
периода от 14.03.2023 г. до 27.03.2023 г.; 120,00 лева – разходи при изискуем
кредит; както и сумата 68,39 лв., (шестдесет и осем лева и тридесет и девет
стотинки) заплатена държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) – юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 343/2023 г. при ЧСИ Георги С.. Доколкото
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 7
във вр. с ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 във вр. с ал. 4 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма по ясен и
разбираем начин. Същият отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит и на Закона за защита на потребителя. "Банка
ДСК"ЕАД е изпълнила своето задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да
предостави паричната сума. По силата на договора за
кредитополучателя-ответник е възникнало задължението да върне тази
парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката (чл. 430, ал. 1
и ал. 2 от ТЗ). Това задължение е разсрочено във времето, като отделните
вноски и техните падежи са фиксирани в погасителния план. Съдът приема,
2
че договора не нарушава изискванията на ЗПК. Всички плащания са
предвидени и уговорени в сключения договор. Уговорките, с които са
определени ГЛП и ГПР не противоречат на добрите нрави, а същевременно
ГПР отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед
гореизложеното съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение
между страните, обективирано в приложения договор. В него ясно са
уговорени договорната лихва, ГПР и дължимите такси. Предвид приложения
погасителния план ответникът е била информиран кога и какво дължи.
Съобразно събраните доказателства ответникът не е издължил сумите,
претендирани от ищеца в размер на 2 044,06 лв. (две хиляди четиридесет и
четири лева и шест стотинки) представляващи главница, ведно със законната
лихва върху вземането считано от 27.03.2023 г. до окончателното му
изплащане; 1 108,71 лв. (хиляда сто и осем лева и седемдесет и една
стотинки) — договорна лихва за периода от 12.04.2021 г. до 13.03.2023
г. Съгласно посоченото в ОУ и неплащането в срок ищецът начислил
обезщетение за забава преди настъпване на изискуемостта върху остатъка
главница за олихвяване за периода 12.05.2021 г. - 26.03.2021 г. в размер на
137,53 лв., а след настъпване на изискуемостта - законна лихва в размер на
9,08 лева за периода от 14.03.2023 г. до 27.03.2023 г.
Сумата от 120,00 лева се претендира от ищеца като разходи по изискуем
кредит. Не е ясно на какво основание са начислени, не е приложена тарифата
на банката (съответно с подпис на ответника, че е запознат). Но дори и да е
имало съгласие на кредитополучателя, очевидно посочените разходи са такса
(предвидена в тарифата като една и съща за всеки случай на просрочен
кредит). Същевременно не е ясно какво е предоставено, ако е налице услуга, а
ако са налице разноски - за какво са начислени, съответно осчетоводени.
Следователно не е спазено изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и е налице
противоречие с чл. 33 ЗПК. Съдът чрез доклада е разпределил
доказателствената тежест като е дал възможност на ищцовата страна да
докаже основанието и размера на претенциите си, включително относно
претендираната такса. За последното обаче не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца, поради което за това вземане искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
размера на неплатената главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане е основателна, доколкото е налице забава на
плащанията.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното
производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част
от иска. Същите са доказани в следния размер: 68,39 лева за заплатената
държавна такса по заповедното и 157,72 лева по исковото; юрисконсултско
възнаграждение, от които 100,00 лева по заповедното и не се претендира
такова по исковото (съобразно посоченото в хода на устните състезания),
както и възнаграждение на назначения особен представител в размер
на 325,00 лева. Съразмерно на уважения иск са дължими 586,19 лева. Тези
разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 162,48 лв. по
3
заповедното производство и общо 423,71 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. А. с ЕГН: ********** от
гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, бул. „*************“ № 46, че
същият дължи на “БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1036, общ. Столична, район Оборище, ул.
’’Московска” № 19, представлявано от всеки двама от следните
представители: С.Л.С., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И., Т.Х-К. и Д.И.Д., следните суми:
2044,06 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и шест стотинки)
представляващи главница по Договор за стоков кредит № 624650 от
12.03.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 27.03.2023 г. до окончателното и плащане; 1108,71 лв.
(хиляда сто и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляващи
договорна лихва за периода от 12.04.2021 г. до 13.03.2023 г., 137,53 лв. (сто
тридесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляващи лихва за
забава за периода от 12.05.2021 г. до 13.03.2023 г., 9,08 лв. (девет лева и осем
стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 14.03.2023 г. до 27.03.2023 г., за които суми
в полза на банката са издадени на 29.03.2023 г. Заповед № 298 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист № 179 по ч. гр. дело № 546/2023 г. по описа на Районен
съд – Разград, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта му за
заплащане на 120,00 лева, представляващи разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Р. Р. А. с ЕГН: ********** от гр. Разград, общ. Разград, обл.
Разград, бул. „*************“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ съразмерно на уважената
част на “БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, общ. Столична, район Оборище, ул.
’’Московска” № 19, представлявано от всеки двама от следните
представители: С.Л.С., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И., Т.Х-К. и Д.И.Д., следните суми за
разноски: 162,48 лв. (сто шестдесет и два лева и 48 стотинки) за направени
разноски по Частно гражданско дело № 546 по описа за 2023 г. на Районен
съд - Разград, както и 423,71 лв. (четиристотин двадесет и три лева и 71
стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство, като
отхвърля претенцията за заплащане на разноски за разликата над уважения
размер до претендирания.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно гражданско дело
№ 546 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград с оглед на правните
последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4