РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Перник, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500698 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК: *********, чрез юрк. Е.М. срещу Решение № 1069/21.10.2022г.,
постановено по гр. дело № 2609/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което
съдът е признал за установено по отношение на Н. А. М., че същия не дължи на
„Топлофикация-Перник“ АД сумата от 6932,69 лева, представляваща главница за
периода от 01.09.2006г. до 30.04.2009г. и сумата от 1126,29 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 30.10.2006г. до 06.10.2009г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 10.08.2010г. по гр. дело № 2349/2010г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, въз основа на който са образувани изпълнително дело № 448/2010г. по
описа на ЧСИ А.В., изпълнително дело № 1057/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. и
изпълнително дело № 148/2022г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по
давност.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Развиват се подробни съображения в
подкрепа становището на жалбоподателя, че по отношение на процесните вземания не
е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност, поради което се иска
отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което
предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи се и относима съдебна
1
практика.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и Окръжен
съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната
жалба са насочени към правните изводи на първоинстанционния съд за изтичане на
предвидената 5-годишна погасителна давност, като основното възражение се корени в
твърдението, че до 26.06.2015г. погасителната давност е била спряла да тече.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, въз основа на
анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло при
условията на чл. 272 ГПК.
Материалите по делото сочат, че Районен съд – Перник е бил сезиран с
отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Н. А. М. не дължи на „Топлофикация-Перник“ АД
сумата от 6932,69 лева, представляваща главница за периода от 01.09.2006г. до
30.04.2009г. и сумата от 1126,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от
30.10.2006г. до 06.10.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2010г.
по гр. дело № 2349/2010г. по описа на Районен съд - гр. Перник, въз основа на които са
образувани изпълнително дело № 448/2010г. по описа на ЧСИ А.В., изпълнително дело
№ 1057/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. и изпълнително дело № 148/2022г. по описа на
ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на
ответника „Топлофикация-Перник“ ЕАД – гр. Перник (понастоящем „Топлофикация-
Перник“АД – гр. Перник) е бил издаден изпълнителен лист от 19.08.2010г., издаден по
ч. гр. д. № 2349/2010г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1847/26.03.2020г., издадена по
посоченото частно гражданско дело.
2
Предвид липсата на доказателства, сочещи за датата на влизане в сила на
издадената по ч. гр. д. № 2349/2010г. по описа на Районен съд – Перник заповед за
изпълнение, съдът намира, че нов 5-годишен давностен период за вземанията започва
да тече най-рано от датата на издаване на изпълнителния лист – 19.08.2010г.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: ********* е било образувано изп. дело № 448/2010г. по описа на
ЧСИ А.В., рег. № ***. От поставения на гърба на процесния изпълнителен лист печат
на ЧСИ А.В. се установява, че последното изпълнително действие по изпълнителното
дело е било на 19.08.2010г., при което считано от 20.08.2012г., изпълнителното
производство е прекратено ex lege.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор и наведените
във въззивната жалба доводи, следва да се даде отговор на въпроса дали спира да тече
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик
Д.Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отмеН. цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще
се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмеН.то
тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са
били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното, извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на
ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че
новата давност в настоящия случай е започнала да тече на 19.08.2010г., когато е
извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството,
че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо,
то давността от същата дата е и спряна до прекратяването на изпълнителното дело.
Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно:
20.08.2012г. - с изтичането на две години от извършването на последното
3
изпълнително действие.
На следващо място, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. По този въпрос в
настоящия случай спор между страните няма, а и съдебната практика вече е
непротиворечива - постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б.Б., Б.И. и Д.Д.,
съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента
на изтичането на срока за подаване на възражение.“, Решение № 37/24.02.2021г. по
дело № 1747/2020г. на ВКС, както и посочената от въззивния жалбоподател съдебна
практика, в лицето на Решение № 118 от 07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС,
ІІІ ГО.
От приетото по делото копие на изпълнително дело № 1057/2018г. по описа на
ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано въз основа на молба от
„Топлофикация-Перник“ АД от 02.05.2018г. и процесния изпълнителен лист, приложен
към нея. Същото е било прекратено с постановление на ЧСИ от 19.01.2021г., видно от
поставения печат на обратната страна на процесния изпълнителен лист. С молба от
03.02.2022г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД и въз основа на процесния
изпълнителен лист е било образувано и изпълнително дело № 148/2022г. по описа на
ЧСИ С.Б., с рег. № ***, което е на производство и понастоящем.
Доколкото, обаче, от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест е да
ангажира доказателства, установяващи спирането или прекъсването на давността, не са
представени доказателства, които да установяват, че от датата на прекратяване на
изпълнително дело № 448/2010г. по описа на ЧСИ А.В. – 20.08.2012г. до датата на
образуване на изпълнително дело № 1057/2018г. по описа на ЧСИ С.Б. – 02.05.2018г.,
са извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността, то
настоящия съдебен състав намира, че предвидената 5-годишна погасителна давност за
принудителното събиране на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен
лист е изтекла на 20.08.2017г. – преди образуването на изп. дело № 1058/2018г. по
описа на ЧСИ С.Б., то е ненужно обсъждането на доказателствата относно наличието
или липсата на изпълнителни действия, извършени по изп. дело № 1057/2018г. и изп.
дело №148/2022г., и двете по описа на ЧСИ С.Б., които да са годни да прекъснат
течението на давността.
По отношение на релевираните доводи на въззивния жалбоподател относно
настъпването на перемция и отношението й към течението на давността, съдът споделя
същите, но следва да отбележи следното:
Действително съдебната практика вече е непротиворечива по отношение на
това, че така наречената „перемция“ е без правно значение за прекъсването на
давността. В настоящия случай, настъпването на перемция е от съществено значение
единствено по отношение на началната дата, от която е започнала да тече новата
погасителна давност, доколкото към момента на настъпването й в сила е било ППВС №
3/18.11.1980 година, според което по време на изпълнителното производство давност
на тече. Именно поради това, новата давност в настоящия случай е започнала да тече
считано от 20.08.2012г., когато производството по делото е било прекратено. В тази
връзка настоящия съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че новата
4
погасителна давност е започнала да тече от отмяната на цитираното постановление на
Пленума на ВКС, като подробни мотиви в тази насока е изложил по-горе.
За яснота относно обсъждания спорен момент следва да се посочи, че ако
взискателят по изпълнително дело № 448/2010г. по описа на ЧСИ А.В. беше поискал
извършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността
след настъпването на перемция по изпълнителното дело, то течението на
погасителната давност би било прекъснато. Такива доказателства по делото, обаче,
както се посочи и по – горе – не са представени. Поради това настоящия съд намира
извода на районния съд за основателност на исковата претенция за правилен и
законосъобразен.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. Същата претендира и
доказала такива в размер на 800 лева, поради което следва да й бъдат присъдени. По
отношение на релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото последното е в размер, попадащ под минимално
установената в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в настоящата й редакция), граница.
С оглед цената на иска, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1069 от 21.10.2022г., постановено по гр. д. №
2609/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. М. ЕГН ********** *** сумата от
800лв. /осемстотин лева/, представляваща направени във въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6