Определение по дело №499/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260186
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20203000500499
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260186/30.11.2020г.

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …30. 11.2020г., в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№499/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час- тна жалба от Ж.К.Ж. против определение №2187/30.07.2020г., поста- новено по в.гр.д.№1884/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по в.гр.д.№1884/20г. по описа на ВОС, гр.о. и е върната жалбата на Ж.К.Ж., представляваща искане за спиране на осн. чл.432, ал.1, т.1 от ГПК на изп.д.№20208920401331 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, за про -изнасяне по молбата от съдебния изпълнител.В жалбата се твърди, че определе- нието е неправилно/без изложени конкретни оплаквания/, като се претендира се да бъде отменено.

Въззиваемата страна П.П.С. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалва -ното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№1884/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от Ж.К.Ж. молба вх.№08051/20.05.2020г. по описа на ЧСИ, подадена по пощата на 18.05.2020г./входирана повторно с вх.№09112/16.06. 2020г. при представяне на преписи за страните в изп.производство/.В същата се излага, че на 04.03.2020г. е извършен/без жалбоподателят да е бил предва -рително уведомяван/ от ЧСИ Христо Георгиев, рег.№892, район на действие ОС-Варна, по изп.д.№20198920401331 по описа на посочения ЧСИ опис на собстве -ния на жалбоподателя Ж.Ж. недвижим имот, представляващ жилище /мезонет/, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№9, ет.3 и ет.4/в ляво/, със застроена площ от 228 кв.м., придобит от него чрез покупко-продажба на правото на строеж.Впоследствие обектът е изграден изцяло със средства на жалбоподателя.Учредяването на реализираното правото на строеж е извършено от община Варна през 1988г. след отчуждаване на части от недвижим имот.След построяване на новите части на сградата/какъвто се явява и горепосоченият мезонет/ са били водени множество дела между лицата, от които е било извър -шено отчуждаването, останалите собственици на обекти в сградата, община Варна и жалбоподателя.Изп.лист, въз основа на който е образувано изп.дело, е издаден по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, което е водено от Н.С. и П.С. против жалбоподателя, но без той да може да участва в разглеждането му, т.к. е бил отстранен от самия съд, като същевре -менно съдът е допуснал до делба собствения му недвижим имот.Отделно против тези лица има влязло в сила през 1995г. решение, установяващи, че те не са собственици на посочения мезонет.Предвид изложеното счита, че е налице хипотезата на чл.303 и сл. от ГПК, поради което ще депозира по предвидения ред молба за отмяна на решението по гр.д.№ 980/01г. по описа на ВРС.С  оглед горното моли на осн. чл.432, ал.1, т.1 от ГПК да бъде спряно изпълнението по изпълнителното дело.       

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са депозирани писмени възражения по жалбата от П.П.С. и от Държавата чрез процесуалния й предста -вител.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия.         

Изп.дело №20198920401331 е образувано на 12.11.2019г. по молба на П.П.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№980/ 01г. по описа на ВРС, с който въз основа на влязло в законна сила на 20.12.2017г. съдебно решение, е постановено да бъдат изнесени на публична продан допус -натите до делба недвижими имоти, както следва: 1/ апартамент №3/мезонет/, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№9, ет.3 и ет.4/в ляво/, със зас -троена площ от 228 кв.м., на стойност 312 800лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата стойност се разпре -дели между съделителите съобразно техните квоти: - П.С.-50, 96%; - Държавата-49, 04%; 2/ апартамент №5, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№9, ет.4/дясно/, със застроена площ от 108 кв.м., на стойност 191 180лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата стойност се разпредели между съделителите съобразно техните квоти: - П.С.-16/36 ид.ч.; - Г.Г.-3/36 ид.ч.; Георги Бабов и Живка Гълъбова-3/36 ид.ч.; - Златинка Влъчкова-8/36 ид.ч.; Сийка Хаджито -дева-6/36 ид.ч.; 3/ апартамент №6, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макарио -полски“№9, ет.5/ляво/, със застроена площ от 114 кв.м., на стойност 191 180лв., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата стойност се разпредели между съделителите съобразно техните квоти: - П.С.-16/36 ид.ч.; - Г.Г.-3/36 ид.ч.; Г. Б. и Ж. Г.-3/36 ид.ч.; - З. В.-8/36 ид.ч.; С. Х. -тодева-6/36 ид.ч.

На 06.03.2020г. е извършен от ЧСИ опис на апартамент №3/мезонет/, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№9, ет.3 и ет.4/в ляво/ в присъствието на съделителя П.С., представител на съделителя Държавата, на третото лице Ж.К.Ж., в чието владение е намерен имотът, както и на лицето, на което последният е отдал под наем имота, също намерено в имота.   

От представените по изп.дело преписи от съдебни решения се установява, че с влязло в сила в тази му част през 2015г. решение от 16.12.2005г., постановено по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, Ж.К.Ж., страна в производството, съответно обвързан от формираната по него СПН, е изключен от делбата на апартамент №3/мезонет/, находящ в гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“№9, ет.3 и ет.4/в ляво/, със застроена площ от 228 кв.м.С влязло в сила решение делбата на този недвижим имот е допуснато да бъде извършена между съдели -телите: П.П.С. и Държавата при посочените квоти.

По същество в молбата си с вх.№08051/20.05.2020г. страната не сочи да обжалва осъществените по изп.дело действия от съдебния изпълнител, а излага, че възнамерява да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, поради което и моли да бъде спряно изп.дело. Действително нормата на чл.432, ал.1, т.1 от ГПК сочи, че изп.производство се спира от съда в случаите по чл.245, ал.1 и 2, чл.309, ал.1, чл.397, ал.1, т.3, чл.438 и чл.524 от ГПК.Конкретно при производство по отмяна, според нормата на чл.309, ал.1 от ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, като по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК/т.е. от ВКС след представяне на обезпечение/, а съгласно ал.2, ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира.В случая жалбоподателят не твърди да има подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение, така щото искането за спиране да следва да се отправи до компетентния съд, нито да има постановено решение за отмяна.След като не се сочи, че се обжалва конкретно действие на съдебния изпълнител, искането не съставлява и такова по чл.438 от ГПК.Наред с горното и молбата не би могла да се приеме за жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК доколкото настоящото специфично изп.производство съставлява способ за извършване на съдебна делба на недвижими имоти, от която делба жалбоподателят е изключен с влязло в сила решение, а не изпълнение за събиране на парично вземане от длъжник, когато трето за изп.производство лице може да твърди, че то, а не длъжникът по изп.дело е собственик към момента на налагане на възбраната на недвижимия имот, към който е насочено принудителното изпълнение за парично вземане на взискателя, това съответно да се установява и изпълнението по отношение на този имот да се прекратява.Той съответно не съставлява и лице по чл.440 от ГПК при тези си твърдения, т.к. в това исково производство не би могло да се реви -зира влязлото в сила решение по допускане на делбата, обвързващо жалбопо -дателя, като се изследва дали той е собственик на недвижимия имот, изнесен на публична продан, към момента на налагане на възбраната по изп. дело.В случай, че се касае за подадено по изп.дело самостоятелно искане за спиране на изп. производство/вкл. като се дадат съответни указания до жалбоподателя за уточ -нение/, то първо по него следва да се произнесе съдебният изпълнител. 

По изложените съображения съдът приема така подадената молба/жалба е недопустима, съответно правилно образуваното по нея производството пред ВОС е било прекратено с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемия П. С. следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за настоя -щото производство, представляващи адв. възнаграждение в размер на 300лв., заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2020г.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2187/30.07.2020г., постановено по в.гр.д. №1884/20г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Ж.К.Ж., ЕГН **********, да заплати на П.П.С., ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: