№ 25
гр. Монтана, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 240 ГПК, образувано по молба на „Л.“
ООД, представлявано от управителя Л.И., за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение № 260344 от 20.09.2021 г. по гр. д. № 800/2021 г. на
Районен съд – Лом.
Молителят „Л.“ ООД излага доводи, че решението е постановено при
липса на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Иска
отмяна на акта и връщане за ново произнасяне.
В законоустановения срок не е подаден отговор на молбата от „С.“
ООД.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на молителя,
приема за установено следното:
Производството пред РС-Лом е започнало по иск на „С.“ ООД срещу
„Л.“ ООД с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ -
осъдителен иск с цена 3009,60 лв, съединен с иск за обезщетение за забавено
плащане по чл. 86 от ЗЗД 156,33 лв
На 27.04.2021 г. на ответника били връчени препис от исковата молба и
разпореждане, в което му била указана възможността ищецът да поиска
1
постановяване на неприсъствено решение при неподаване на отговор на
исковата молба, както и при неявяване в първото по делото заседание, без да е
направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
На 27.05.2021 г. ответникът депозирал отговор на исковата молба, в
който не оспорил възникналото правоотношение, породено от доставката на
стоки. Приложил платежно нареждане за сумата от 3009,60 лв, платена по
сметка на ищеца „С.“ ООД. Също така направил искане за намаляване
размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца.
В първото по делото заседание не се явили нито ищецът, нито
ответникът, като те били редовно призовани. Становища не били изпратени
от страните. В тази връзка първоинстанционният съд обявил, че ще се
произнесе с неприсъствено решение. Мотивите за това били
непредоставянето в срок на отговор на исковата молба от ответника, както и
неявяването му в първото заседание по делото. Също така в протокола от
съдебното заседание било отбелязано, че ищецът отправил искане в
законоустановения срок за произнасяне на неприсъствено решение.
Въз основа на горното Ломският районен съд се произнесъл с
неприсъствено решение № 260344/20.09.2021г., с което осъдил „Л.“ ООД да
заплати на „С.“ ООД сумата 3009,60 лв., представляваща неизплатени
парични задължения по фактура № ********** от 02.10.2020 г., 156,33 лв.
законна лихва за периода от 10.10.2020 г. до 14.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 13.04.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 727,00 лв. – разноски по делото,
представляващи платена държавна такса – 127 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 600,00 лв.
МОС намира молбата за отмяна по чл. 240 от ГПК за процесуално
допустима. Същата е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице – ответник, срещу когото е постановено неприсъствено решение. По
същество тя е неоснователна.
Неприсъствените решения не подлежат на обжалване, те влизат в сила
от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред -
чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 от
ГПК.
2
Характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна
по чл. 240, ал. 1 от ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават.
Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна
въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила
решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима
само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон.
Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя
неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено
решение.
Наведеният от жалбоподателя довод за депозиране на отговор на
исковата молба в срок не попада в предвидените от законодателя хипотези на
чл. 240, ал. 1 от ГПК, които са следните: ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; невъзможност да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства; невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Така
описаните и изчерпателно посочени хипотези довеждат до лишаване от
възможност за участие в делото.
Способът за защита по чл. 240, ал. 1 от ГПК има за цел да заличи от
правния мир порочното неприсъствено решение чрез неговата отмяна поради
наличието на едно от изброените основания, в резултат на което се
възобновява висящото производство за разглеждане и решаване на спора.
Способът има контролно-отменителен характер, независимо че компетентен е
въззивният съд по спора. По тази причина настоящата инстанция няма
правомощия да разгледа делото по същество като въззивна инстанция, а
единствено да провери наличието на твърдяното от жалбоподателя основание
за отмяна и да отстрани порочното неприсъствено решение, като възстанови
възможността делото да бъде разгледано надлежно по същество.
По тези съображения, когато въззивният съд не установи наличието на
някое от основанията за отмяна на решението, той следва да остави молбата
за отмяна без уважение като неоснователна. Дори ако едно решение е
постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона
предпоставки – чл. 238 и чл. 239 от ГПК (каквото е в настоящия казус), то си
3
остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това
дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от
неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено
при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, въззивният съд е обвързан от тази
негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не
зависи от преценката на въззивния съд (в този смисъл решение № 164 от
23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК).
За пълнота е нужно да се отбележи, че МОС констатира, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че са били налице
условията за постановяване на неприсъствено решение, при положение, че е
имало подаден от ответника отговор на исковата молба. Но поради това, че не
е установена никоя от лимитативно посочените в чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК
предпоставки, молбата за отмяна се явява неоснователна.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Л.“ ООД с ЕИК ***, за отмяна на
неприсъствено решение № 260344/20.09.2021 г. по гр. д. № 800/2021 г. на РС-
Лом.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4