Р Е Ш Е Н И Е
№ 171/20.03.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 87 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от М.А.И., в с.з.
представляван от пълномощника адв.И*** , с посочен адрес с.С*** махала, ул.П***
и седма № * , против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №17-0294-000212/27.11.2017г.
, издадена от началник сектор към ОД на МВР
Монтана, РУ Лом, упълномощен със заповед №301з-1411/07.06.2017г. от директора
на ОД на МВР Монтана, с която е наложена принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил марка „О*** А*** ” с рег.
№ ***за срок от шест месеца до една година, а
именно една година”, отнети са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели
с номера ***, за това, че управлява собственото си МПС, като
същият не притежава свидетелство за управление на МПС, т.к. същото е с изтекъл
срок, било валидно до 16.01.2017 г.. В
жалбата не се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, но се
твърди, че са нарушени административно производствените правила и
материалноправните разпоредби. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до
това, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, не може да
бъде квалифицирано и приравнено на управление на превозното средство от
неправоспособен водач, тъй като изтичането на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление не е сред законово регламентираните факти,
правните последици на които се свързват със загубване на правоспособността.
Счита, че ПАМ е приложена на основание, което не е изрично посочено и не ясно да е
уредено в закона, още повече, че актът не е мотивиран, не е ясно защо е наложена
мярката за срок от една година. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание редовно призован, не се
явява лично, представлява от адв.И*** ,
която изразява становище в подкрепа на жалбата, развива допълнителни
съображения и претендира разноски по делото, като представя списък.
Ответникът, началник сектор към ОД
на МВР Монтана, РУ Лом, редовно
призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е допустима за разглеждане по същество.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В производството не се спори и се
установява от приложените писмени доказателства, вкл. приложения към административната преписка акт за
установяване на административно нарушение АУАН бл. № 431557 от 25.11.2017г..
Същият е издаден за това, че на посочената
дата М.А.И. е извършил административно нарушение, квалифицирано по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, т.к. на 25.11.2017 г.
около 12.00 часа в с.Р*** , на ул.В*** , с посока на движение към с.М*** ,
управлявал собствения лек автомобил
марка „О*** А*** ” с рег. № М 4935АК, като неговото СУМПС е с изтекъл срок на
валидност до 16.01.2017 г./л.6 от делото/. След така съставения АУАН, на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя, началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом е издал оспорената в
настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №17-0294 -000212/27.11.2017 г. , с която е наложена ПАМ „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година”, като са отнети СРМПС № *********
и 2 броя регистрационни табели с номера М 4935 АК/ л.4 от делото/. Приетите по делото писмени доказателства, съдържащи
се в административната преписка, не са оспорени от страните. В производството
допълнително е представено заверено
копие от СУМПС № *********, изд. на 02.03.2018 г., със срок до 02.03.2028 г., от
което безспорно се установява, че М.А.И.
е имал правоспособност за категории ”В, В1, и АМ”
от 11.12.2006 г./л.25 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав,
при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от
правна страна, следното:
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност, приложена е посочената
заповед № 301з - 1411/07.06.2017г. на
директора на ОД на МВР Монтана /л.15 от делото/, не е налице отменително основание по чл.146,
т.1 от АПК. Оспорената заповед е съставена в изискуемата писмена форма, като
съдържа фактическите основания за нейното издаване, посочена е нарушената правна норма, но не е
обоснован срокът от една година, за
който е наложена мярката, което е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Същото ограничава участието на санкционираното лице в
административното производство и препятстващи проверката за законосъобразност
от съда, отменително основание по чл.146, т.3 АПК.
В случая, няма спор между страните
по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е
правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби.
Според чл. 171 от ЗДвП
/изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, действаща към 27.11.2017
г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от новоприетите такива мерки според т.2
"а" е процесната: "… прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за
управление…. за срок от 6 месеца до
една година..”. Цитираната разпоредба по разбиране на настоящия съдебен състав свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП с липса на придобита правоспособност, а не с липсата или
изтекла валидност на удостоверяващия документ. Спорен момент е дали
управляването на МПС от водач със свидетелство с изтекъл срок по чл. 51 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/ следва да се тълкува като
управление без притежаване на свидетелство за управление на МПС, по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Принудителната
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на
свободно предвижване. Заповедта за налагане на принудителна административна
мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК.
За да бъде една принудително административна мярка законна, тя трябва да
отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде
прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и
ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. А съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
В чл. 7, ал. 2, т.
13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС съдържа датата на изтичане
валидността на свидетелството. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока
на валидност - чл. 15, т.1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.
Първоначалното придобиване на
свидетелство за управление на МПС от съответната категория е придобитата от
водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на
МПС от друга страна е уреден в Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2
от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен
документ. Съгласно чл. 50, ал. 1
и ал. 2 от ЗБЛД
българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. В чл. 51 са уредени режимът и сроковете за валидност
на този документ. Съгласно § 1, т. 2, б.
"ж" от ДР на ЗБЛД "нередовен" български личен
документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл. 81, ал. 2, т.
6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение -
използване на нередовен български личен документ и административно наказание за
това - глоба в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на
относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че макар
да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от
съответна категория, изтичане срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150
и чл. 150а от ЗДвП.
Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената
по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП административнонаказателна отговорност за
нарушение, изразяващо се в ползване нередовен български личен документ, какъвто
по смисъла на цитираната разпоредба на § 1, т. 2, б. ж от
ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.
От всичко гореизложено следва, че М.А.И. е имал придобитата правоспособност да
управлява МПС от съответната категория, удостоверено със СУМПС, което е било
валидно до 16.01.2017 г. и не е изгубена
с изтичане срока на валидността му по чл. 51 от ЗБЛД.
Това налага правния извод на настоящия
съдебен състав, че в конкретния случай в оспорената заповед фактически
обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година на прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление. Поради което е налице незаконосъобразност на
наложената ПАМ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и правно
основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на управлявания от М.А.И. собствен лек автомобил. Следователно ПАМ наложена със
оспорената заповед е издадена и при
липса на материалноправните предпоставки за това. В допълнение ЗДвП разпорежда,
че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага
произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени за това
условия. На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато
нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по -
голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното МПС в рамките на една
година, без да е обосновано защо за този срок. От друга страна, снабдяването с
ново СУМПС на лицето с изтекло такова означава, че то продължава да отговаря на
всички изисквания, поставени към водачите на МПС. Заповедта е в противоречие с
целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП
- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения по този закон,
която се преследва с налагането й. От обстоятелството, че СУМПС е с изтекъл
срок на валидност не следва извод, че водачът представлява опасност за
останалите участници в движението, каквато би било лице, което изначално не
притежава СУМПС. Видно от събраните доказателства след налагане на ПАМ, лицето е подновило СУМПС
- 02.03.2018 г., постигната е предвидената в чл. 171 от ЗДвП
цел. Поради тези съображения оспорената заповед за ПАМ е незаконосъобразна и
следва да се отмени.
Въз основа на изложеното при
преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът
намира за неустановено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а от ЗДвП,
заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона,
което не се опровергава от доказателствата по делото.
Поради изложеното оспорената заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна.
При този изход на делото
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените от
него разноски за държавна такса в размер на 10.00лева и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.,
съгласно представеният списък с разноски по чл.80 от ГПК и приложен договор за
правна защита и съдействие № 0076480/06.03.2018 г.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, четвърти
състав
Р
Е Ш И:
Отменя заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0294 – 000212/27.11.2017 г. ,
издадена от началник сектор към ОД на МВР
Монтана, РУ Лом.
Осъжда ОД на МВР Монтана да заплати на М.А.И. ***, сумата от общо
410/четиристотин и десет/ лева, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен
съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: