Решение по дело №1707/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 152
Дата: 3 февруари 2016 г. (в сила от 12 октомври 2016 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20153230101707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2015 г.

Съдържание на акта

                                    РЕШЕНИЕ №….               

гр. Добрич, 03.02.2016 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА            

 

           Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.

 

при участието на секретаря И.И. сложи за разглеждане гр. дело №1707 по описа за 2015 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

           Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.     

  Образувано е по искова молба на Г.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу ....АД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В... представлявано от ..., по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 165.54 лева, представляваща дължима сума по издадената от ответника фактура №**********/27.01.2014 г. с краен срок за плащане 17.02.2014 г. за изразходено количество електроенергия в размер на 750 киловатчаса за периода от 04.12.2013 г. до 03.01.2014 г. за обект на адрес гр. В.... Ищцата твърди, че в качеството си на собственик на имот и след смъртта на нейния съпруг от месец февруари 2012 г. е потребител на ответното дружество; на 09.12.2011 г. е сменено отчитащото устройство, за което е бил изготвен констативен протокол; оспорва дължимостта на процесната сума, тъй като записаната консумация е завишена и несъответстваща на консуматорите в жилището; не е ясно по какъв начин е извършено отчитането на енергията; измереното количество електроенергия не е действително консумирано, поради което не се дължи процесната сума; настоява се за уважаването на предявения иск.

      В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като ищцата е клиент на дружеството за процесния имот и в отношенията между страните важат публично оповестените общи условия; цената на доставената ел. енергия за периода е определена с решение на ДКЕВР и е посочена в издадените фактури; процесната фактура не е издадена въз основа на корекция на сметка, а отразява реалния отчет на електромера; исковата претенция е неоснователна, защото процесната сума е начислена при наличието и стриктното съблюдаване на всички предвидени в общите условия правила; настоява се за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

      В писмената си молба от 21.01.2016 г. ответното дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че ищцовата претенция е неоснователна; настоява се за присъждане на направените по делото разноски.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявеният иск е процесуално допустим и неоснователен.

     Ответникът е доказал дължимостта на процесната сума. Между страните не се спори, че посочената в исковата молба сума от 165.54 лева не е заплатена. С отговора на исковата молба ответникът е представил подробна справка за консумираната електроенергия и дължимите суми към 09.05.2014 г. (на лист 8 от делото) и извлечение от сметка, в което има справка за неплатените фактури (на лист 9), както и фактура №**********/27.01.2014 г. с приложение А към нея (на лист 6 – 7), в които подробно е отразена консумираната през процесния период електроенергия по тарифен план (дневен или нощен), компоненти (цена на енергията, такси за пренос и достъп) и определените от КЕВР (тогава ДКЕВР) единични цени. Представен е и заверен препис от протокол за проверка на директен електромер от 05.02.2014 г. (на лист 10), подписан от ищцата и служители на ...АД – гр. Варна, в който е отразено, че схемата на свързване е правилна и няма отклонения в отчитането. По искане на страните е допусната съдебно – техническа експертиза, приета в последното съдебно заседание, според която процесното количество електроенергия е било възможно да бъде доставено до обекта на ищцата - максимално възможното потребление за денонощие е 477 киловатчаса, а измереното е в размер на 24 киловатчаса; доставеното количество електроенергия съответства на фактурираното; средството за техническо измерване е трифазен статичен електромер, който съответства на нормативните изисквания и е изправен; съобразно утвърдените от ДКЕВР за процесния период цени количествата електроенергия, отразени в справките, са правилно остойностени в издадените от ответното дружество фактури; през периода от 04.12.2013 г. до 03.01.2014 г. отчитането на показанията на електромера е извършвано автоматизирано от система за дистанционно отчитане, без посещение на инкасатор, като данните от регистрите на вградената памет на електромера са предавани безжично посредством рутер до информационната система на мрежовия оператор, където са записвани и съхранявани; отчитането става в 0.00 часа всеки ден и най-малко веднъж в денонощието, но може да се извършва и по-често; изчисляването на действителното потребление на базата на инсталираните консуматори в обекта не може да гарантира достоверност на резултата, защото те са променливи величини и работят с променлива мощност; вещото лице е категорично, че няма възможност за софтуерно изследване на показателите на електромера и за възможността за извършването на софтуерна манипулация върху него, защото извършваните към момента в България изследвания не може да открият проблемите в такъв софтуер; само в чуждия завод – производител може да се извърши такова изследване. Следователно ответното дружество е доказало дължимостта на процесната сума, предявеният иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.  

    С оглед на неоснователността на иска и на основание на чл.78 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати поисканите от ответното дружество разноски в размер на 460 лева, в това число 160 лева внесен депозит за вещото лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона размер.

       Водим от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд                

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШИ:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу ....АД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В...., представлявано от ...., иск за установяването на недължимостта на сумата от 165.54 лева (сто шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща дължима сума по издадената от ответника фактура №**********/27.01.2014 г. с краен срок за плащане 17.02.2014 г. за изразходено количество електроенергия в размер на 750 киловатчаса за периода от 04.12.2013 г. до 03.01.2014 г. за обект на адрес гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Света Параскева” №16.

     ПК/ГПК   ОСЪЖДА Г.Д.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на ....АД с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. В...., представлявано от ...., направените разноски по гр. дело №1707/2015 г. по описа на ДРС в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева. 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: