Присъда по дело №1404/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 5
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20242230201404
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Сливен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
СъдебниЕлка Гр. Борисова-Славова

заседатели:Стоянка Г. Йорданова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
и прокурора Г. Р. С.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20242230201404 по описа за 2024
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Р. – роден на ...........г. в гр. С., живущ в
гр. С., ул. У..№...., ром, български гражданин, с начално образование, не
работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
26 срещу 27.07.2024г. в гр. С., макар и непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си се
съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст – А. В. В. на 13 години
/родена на ..........г./, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.
152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, вр. с чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ШЕСТ месеца.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Р. с 1/3, като същия следва да изтърпи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ месеца, чието
1
изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА
за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОТНЕМА в полза на държавата, иззетото по делото веществено
доказателство 1 бр. оптично устройство диск „hр“, с номер на ПРБ А032729,
на стр. 121 по Досъдебното производство, което ДА СЕ СЪХРАНЯВА по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Р. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 3047,55 лева (три хиляди четиридесет и
седем лева и петдесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по
сметка на Окръжна прокуратура – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд – Сливен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 5 от 13.01.2025г. по НОХД № 1404/2024г. на РС-С.
гр. С., 15.01.2025г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия М. М. Р. за
извършено престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета, чието изпълнение на осн. чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от две години.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Г. от АК-С. не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация,
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено минимума на предвиденото наказание
„Лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с
една трета, чието изпълнение да бъде отложено за минималния изпитателен
срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р., роден на ............г. и пострадалата А. В. В., родена на
..........г., двамата от гр. С. се познавали отпреди, тъй като от деца живели в
съседни къщи на ул. “Утро“.
През м. май 2024г. двамата станали гаджета, като до тогава и двамата са
1
нямала сексуален контакт с други лица.
На 26.07.24г., вечерта около 22.00ч. св. В. излязла от дома си и се
срещнала с подс. Р.. Двамата имали уговорка същата вечер да правят секс.
Отишли до изоставена сграда, близо до ж.п. гара С., където на 26 срещу
27.07.24г. двамата доброволно осъществили полов акт. Непълнолетният
подсъдим и пострадалото малолетно лице- св. В. били наясно и разбирали
какво означава да правят секс. На досъдебното производство заявили, че
решението за това било взето от двамата, доброволно са пристъпили към този
акт, без да е оказван какъвто и да било натиск, заплашване или принуда от
страна на подсъдимия. След като осъществили половия акт двамата се
прибрали по домовете си.
На следващия ден - 27.07.24г. сутринта подс. Р. разказал на майка си - св.
Б., че е правил секс със св. В.. Последната също споделила за това със своята
майка- св. М..
След като разбрали за случилото се родителите на подсъдимия- св. Б. и
св. М. Р. отишли до дома на пострадалата, за да я поискат за снаха. Според
ромските традиции, родителите на пострадалата били съгласни да дадат
малолетната си дъщеря за жена на непълнолетния подс. М., но се намесил
дядото на момичето, който бил против и посъветвал св. М. да позвъни на ЕЕН
112, за да съобщи за случилото се.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и
поотделно.
Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното
производство, а именно: св. М.- л. 73; св. В. - л. 77; св. Б. - л. 87, св. М. - л. 90,
и св. Р. - л. 93.
Даде вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
2
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните.
Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица, изготвили
назначените по досъдебното производство експертизи: съдебно-медицинска;
съдебна-психиатрична и съдебна психолого-психиатрична, тъй като няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите
лица.
Видно от заключението на изготвената съдебно психолого-
психиатрична експертиза на подс. Р., същият, към периода на извършване на
деянието, е бил психично годен да разбира свойството и значението на
постъпките си, и е могъл да ги ръководи.
От заключението по изготвените съдебно-медицински експертизи се
установява, че при прегледа и освидетелстването на св. В. са били установени
пресни разкъсвания на девствената ципа, а при изследването на изготвения
цитологичен препарат от материала, взет от главичката и тялото на половия
орган на подс. Р. са били установени епителни клетки от влагалищен произход,
което показва,че същият е осъществил сексуален контакт с жена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. Р. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 151, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, затова, че на 26/27.07.2024г. в гр. С., макар и
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и
е могъл да ръководи постъпките си се съвкупил с лице, ненавършило 14
годишна възраст - А. В. В. на 13 години, родена на ..........г., доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че не се касае за извършено престъпление по смисъла на чл. 152 от
НК-при осъществения полов акт св. В. не се е противила, не е била
принуждавана със сила или заплашване, не е била в някакво безпомощно
състояние, от което подсъдимият да се е възползвал, или да я е привеждал в
такова. В подкрепа на това са и показанията пострадалата В. от които е видно,
че тези действия били осъществени по взаимно съгласие и на двамата.
От субективна страна –деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните
3
последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Подсъдимият Р. е съзнавал обстоятелството, че св. В. няма
навършени 14 години (тъй като се познавали отпреди това), че с действията си
извършва съвкупление с нея, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК и е желаел да извърши съвкуплението.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата
му възраст, процесуалното му поведение. Направеното от него самопризнание
не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, защото това би означавало той да бъде „облагодетелстван“ два
пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и втори път при
редукцията по чл. 58а от НК.
Съдът не отчете наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. Р. при условията на чл. 58а от НК, като за
извършено от него престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Така
определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3,
като наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от
четири месеца, чието изпълнение на осн. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК
отложи за изпитателен срок от две години.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Съгласно правилата на процеса подс. Р. бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 3047.55 лв.
(три хиляди четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) в полза на
бюджета на държавата, по сметка на Окръжна прокуратура - С..
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4




5
Съобщи за изтекли лични данни