№ 363
гр. Перник, 24.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500107 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1126/23.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4319/2024 г. по описа на
Районен съд - Перник, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България и
Областна дирекция на МРВ – гр.Перник, при условията на солидарна отговорност да
заплатят на И. И. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 100 лв. /четири
хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за претърпени неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 8 500 лв. / осем хиляди и петстотин
лева/, както и предявения иск за имуществени вреди за сумата от 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, като неоснователни и недоказани.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните
разноски, съобразно правилата на чл. 10 от ЗДОВ във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Районна прокуратура -
гр. Перник срещу постановеното от първата инстанция решение, като твърди, че
същото е неправилно, тъй като не са съобразени и отчетени някои обстоятелства от
значение за основателността и справедлИ.стта на обезщетението. Сочи се, че
първоинстанционния съд само е посочил показанията на двамата свидетели, които
подкрепят изложението в исковата молба, но същите сочат данни, непотвърдени с
доказателства, без да е направен анализ дали те се потвърждават и дали съответстват с
останалите доказателства по делото. Излагат се съображения, че показанията на
свидетелите не сочат конкретни факти във връзка с предмета на делото, от което може
да се направи извод за евентуално причиняване на вреди, а по-скоро оценка как се
чувствал ищеца. Следователно, същите не представляват обективни данни, а
субективна преценка. Твърди се, че не са представени никакви обективни
доказателства за медийно отразяване в случая, според твърденията на свидетелите. В
продължение се сочи, че първоинстанционния съд не съобразил обстоятелството, че
1
разпитаните свидетели са в близки роднински връзки и приятелски отношения с
ищеца, които до известна степен могат да отразят налична заинтересованост на
свидетеля по смисъла на чл.172 ГПК и съдът е трябвало да извърши преценка на
тяхната обективност и доколко поведението на свидетелите и данните по делото
изключва заинтересоваността да повлияят на достоверността на показанията.
Излагат се съображения, че в конкретния случай липсват доказателства, които
да доказват, че ищеца е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и
интензитет от отчетените. Образуването на наказателното производство не е довело
до негативни емоции и стрес за ищеца, тъй като С. не е разпитван и с негово участие
действия по разследването не се извършени, не са приложени мерки за неотклонение.
Сочи, че би следвало да се има предвид тежестта на престъплението, което не е тежко
по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, както и приключването му в разумен срок. Оспорва
присъдените разноските за адвокатско възнаграждение. Сочи, че имуществената
претенция с правно основание на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е доказана по основание
и размер. Въз основа на гореизложеното, моли да бъде отменено изцяло решението на
първата инстанция, с която е уважена исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди предявена от И. И. С., ведно с законната лихва,
на основание чл. 2,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени исковите, като недоказани по размер или алтернативно да се намали
размера на размера на присъденото обезщетение и да се определи по справедлИ.ст
съгласно чл.52 от ЗЗД. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна от И.
И. С..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на
МРВ – гр. Перник, чрез юрисконсулт З.В. срещу първоинстанционното решение, като
сочи, че същото е неправилно и необосновано в осъдителната част спрямо Областна
дирекция на МРВ – гр.Перник и Прокуратурата на Република България, досежно
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 4 100,00
/четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната
лихва, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото – сумата от 10 лв. държавна такса и 561,70 лв. в полза на ищеца, а в останалата
част - относно отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, се твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно се е произнесъл в мотивите относно
обективна отговорност по чл. 2 ,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, което прилага принципа на
риска, а не на вината и започването на досъдебното производство срещу извършителя
само по себе си е с увреждащо действие и ищеца не е длъжен да доказва преживения
страх от наказателна отговорност и негативни емоции от упражнената принуда.
Оспорва твърдението на първоинстанционния съд, че образуването на досъдебното
производство е условие за прилагането на ПАМ. Твърди, че в случая е временно
отнемане на СУМПС на водача. Сочи, че смесването на последиците на различни
производства не може да обоснове пряка- причинно следствена връзка между
воденото наказателно производство и сочените от ищеца вреди. Сочи, че пред
2
първоинстанционното производство не са доказани вредите и причината връзка между
тях, което е довело неправилно и необосновано присъждане на неимуществени вреди.
Въз основа на гореизложеното, моли да бъде отменено като неправилно и
необосновано обжалването решение в осъдителната част спрямо МВР – гр.Перник и
Прокуратурата на Република България за претърпени неимушествени вреди в размер
от 4 100,00 /четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноските по делото и да
бъде отхвърлена изцяло исковата претенция или алтернативно да се намали размера на
на присъденото обезщетение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна от И.
И. С..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби страните не са поискали събиране на нови доказателства
във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 24.04.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
3
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не протИ.речи на закона или добрите нрави,
като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба,
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна
такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
• да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд - Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4