№ 30855
гр. С, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20251110104790 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 28287/28.1.2025 г., подадена от Н. Ж. Д., ЕГН:
******, гр. С, ж.к. ******, чрез пълномощника си адвокат адвокат Н. И. от САК, със
съдебен адрес: гр. С,ул. Г № 31, офис – партер, срещу "„****************, седалище и
адрес на управление: гр. Ш, пл. *** представлявано от СНТ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. от 10.00
часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние №735530, сключен на 21.09.2021 г., сключен между ищеца и ответника; при
условията на евентуалност е предявен иск за установяване нищожността на отделни клаузи,
съдържащи се в него, а именно - Глава VIII, чл. 27 от ДГЖ - „Неустойки”, вр. чл. 17 ЗПК,
както и чл. 1, т. 3, регламентиращ лихвен процент по кредита в размер на 36%, основание
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския
кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №735530, сключен на 21.09.2021 г. с общ
размер на кредита /чиста стойност/ - 1600 лв.; ГПР- 42,58%;
Лихвен процент по кредита - 36.00; Брой погасителни вноски - 24, като всяка вноска е
дължима месечно на посочена в Договора за паричен заем дата; Обезпечения - поръчител
или банкова гаранция, като при непредоставянето на обезпечение при регламентирани
едностранно от „Стик - Кредит” АД абсурдни условия и в тридневен срок, от доверителката
ми се претендира връщане на сума в общ размер от 3123,56 лв., видно от приложения към
настоящата искова молба Погасителен план; Размер на месечната погасителната вноска с
включена неустойка - 232,64 лв. лв., тоест само „неустойката” е в размер, равен на почти
1
100% от чистата стойност на заемната сума.
Видно от приложения договор, същият е сключен „от разстояние”, като на първо
място доверителната ми оспорва, че е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗГЖ, тъй като на липсва
задължителната изискуема форма поради обстоятелството, че не са спазени изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕП. Дори и хипотетично да се приеме, че доверителната ми изобщо е получила
заемната сума от дружеството — кредитор, то това не е достатъчно, за да възникне между
страните договор за потребителски кредит. Последният, за разлика от договора за заем, е
формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на
съгласие за съществени белези на правоотношението.
Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е
недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК,
първо поради това, че не е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма (не са спазени
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП), а наред с това не е съставен по начин, който да е ясен
за потребителя, тъй като изначално в ДПК е посочен ГПР, който е по-нисък от реалния с
оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс - в ГПР не е включен разхода,
обозначен от кредитора като „неустойка за непредоставено обезпечение”, който по своята
правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване
и управление на кредита. Твърди, на второ място, че на ищцата не са представени Общите
условия на „Стик-Кредит” АД, тя не ги е подписвала на всяка страница, а тези Общи
условия са част от цялото споразумение между страните. Счита, че е ирелевантно, че в
индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че са й представени Общи условия, тъй като
договорът е бланкетен, като ответното дружество следва да установи в условията на пълно и
главно доказване, че е предоставило и Общите условия на ищцата, както и че те са
подписани на всяка страница от нея. Процесният Договор за потребителски кредит съдържа
множество препратки към Общите условия на ответното дружество и при непредставянето
им на потребителя, каквото качество безспорно има доверителката ми, ДПК е неясен и
респективно, потребителят не би могъл да разбере точно какви са параметрите му. Сочи, че
не й е представена и преддоговорна информация относно параметрите на окончателния
ДПК.
В процесния Договор е визиран годишен процент на разходите, но само като
абсолютна процентна стойност - 42,58%. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че кредиторът е длъжен да спази законовите
изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са регламентирани
изрично в ЗПК. В случая това изискване не е спазено, което влече до пълна
недействителност на Договора. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими
на посредници за сключване на договора/, изразени като ГПР от общия размер на
предоставения кредит. В процесния Договор липсвала конкретизация относно начина, по
който е формиран посоченият ГПР, което водело до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договори по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Счита, че при липса на данни за
наличие на други разходи по кредита може да се направи извод, че единственият разход за
потребителя би следвало да бъде предвидената в договора възнаградителна лихва, като при
това положение не става ясно как е формиран ГПР от 42,58%, тоест какво друго е включено
в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент от 36%. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност/недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Твърди, че процесният Договор не отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
тъй като е съставен по неясен и неразбираем за потребителя начин с оглед обстоятелството,
че потребителят следва още във фазата на преддоговорните отношения, а на още по-силно
основание - при сключване на окончателното споразумение, да е наясно какво е точното
2
оскъпяване на финансовия ресурс. Тъй като критерият, спрямо който потребителят може да
се ориентира за действителното оскъпяване на кредита е ГПР, то ако този ГПР бъде посочен
неточно и неясно, какъвто считам, че е настоящият случай, е налице нарушение на чл. 10, ал.
1 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действителната цена на отпуснатия
заем.
Счита също така, че към договора няма приложен Погасителен план, а таблицата,
която е наеменована по този начин, не отговаряла на изискванията на закона.
Счита, че договорът е недействителен и защото в него не е изрично уговорен лихвен
процент на ден (1чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК), както и като договор, който е
сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от
потребителя. Счита, че и тези условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК,
процесният договор за заем е изцяло недействителен. Следователно, в процесния Договор за
потребителски кредит липсва задължителен реквизит — лихвен процент на ден, който не
зависи от друго условие. Липсата на този реквизит — безусловно определяне на лихвения
процент на ден, влече до недействителност на целия Договор за паричен заем.
Сочи, че следващо основание, за да се приеме, че договорът е
недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като „неустойката” в
размер на 3123,56 лв., дължима за непредоставено от доверителката ми „обезпечение” на
кредита, на практика представлява скрита лихва. Ако тази сума беше регламентирана като
договорна лихва, то тя трябваше задължително да бъде включена в ГПР. При допълнителни
3123,56 лв., ГПР би надхвърлял многократно допустимия петкратен размер на законната
лихва, което е и таванът, до който може да достигне ГПР с оглед разпоредбите на ЗПК с
оглед обстоятелството, че чистата стойност на заема е 1600 лв.
Процесният Договор за заем е недействителен и поради противоречие с общите
разпоредби на материалния закон, тъй като е сключен при нарушение на добрите нрави.
Това е така, тъй като в чл. 17 от ДПК кредиторът, който е икономически по- силната страна,
е вменил задължение на потребтеля в тридневен срок от сключване на договора, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство в полза на „Стик-Кредит” АД, което трето лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора, или да предостави
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на банката да заплати
на „Стик-Кредит” АД всички задължения на доверителката по ДПК в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-
Кредит” АД за заплащане на тези задължения. В чл. 27 от ДПК е вменено задължение на
потребителя при непредоставено обезпечение по чл. 17 ДПК, да заплати неустойка,
дължима към всяка погасителна вноска, която видно от таблицата, озаглавена „погасителен
план”, възлиза на обща стойност от 3123,56 лв. Счита
клаузата на чл. 27 ДПК нищожна сама по себе си, тъй като с нея се цели заобикаляне на
материалния закон и de facto, тази неустойка представлява скрита лихва или такса по
управлението на кредита, с която се заобикаля материалния закон, а именно - фиксирания
таван на ГПР.
Счита, че клаузата, регламентираща договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
36%, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно константната
съдебна практика, клауза, в която договорната лихва надвишава трикратния размер на
законната, се приема за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Кредиторът не би
предложил и не би сключил процесния Договор за потребителски кредит без включване в
него на посочените по-горе две нищожни клаузи - неустоечната, съгласно която
доверителката ми дължи още 3123,56 лв. /при главница от 1600 лв./, както и договорна лихва
в размер на 36% - значително надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Счита, че
тези две нищожни клаузи са съществени за целия Договор за потребителски кредит и ако
кредиторът не ги бе включил в Договора, както и в таблицата, озаглавена „погасителен
план”, то не би имал интерес от сключването му. Счита, че дружеството-кредитор при тези
параметри на договора е действало изцяло недобросъвестно, а Договорът за потребителски
3
кредит противоречи освен на специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, така също и на общите
разпоредби на материалния закон, а именно - на чл. 26 ЗЗД /нищожност поради
противоречие с добрите нрави/.
По отношение на неустоечната клауза счита, че същата е нищожна по смисъла на
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Чл. 27 ЗПК, вр. с чл. 17 от процесния Договор представлява уговорка във
вреда на ищеца, не отговаряла на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно от
приложения Договор за потребителски кредит, неустойката е в размер на 3123,56 лв. при
главница от 1600 лв., тоест само тя представлява почти 100% от чистата стойност на
главницата и е практически лихва, която е следвало да бъде включена в ГПР.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. В Параграф 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя” и това е сбора от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
Посочен е и ГПР в размер на 42,58%, но не е ясно същнят от какви компоненти
се формира. Според чл. 17 от ДПК, заемът се обезпечава с поръчителство или банкова
гаранция в тридневен срок от сключване на договора, като следва да се подчертае, че
изпълнението на тази клауза е практически невъзможно, което е пределно известно на
ответното дружество, което е предвидило и санкция при неизпълнението на абсурдните
условия за обезпечение на кредита /чл. 27 ДПК/, а именно - неустойка в общ размер на
3123,56 лв. Счита, че ако тази сума е била включена при формирането на ГПР,
последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната
лихва. Счита, че неустойката не съответства на обичайните функции на неустойката и
поради това е нищожна клауза. Предвид това считам, че по този начин е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР.
Предвид горното считам, че посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима
от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, регламентираща
размера на договорната /възнаградителната/ лихва, който е фикриран на 36%. Допустимият
размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва,
каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за заем е
видно, че годишната договорна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, до
който се счита, че договорната лихва не нарушава добрите нрави.
Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва доводите на ищеца, излага
подробни съображения. Оспорва и евентуалните искове. Ответникът оспорва твърденията в
исковата молба, сочи, че договорът следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между страните, създадени на база пет договорна за кредит, които съдържали една и съща
угуворка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. Моли съдът
да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни. Претендира съдебни
разноски.
На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът:
ПРИЕМА като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние №735530, сключен на 21.09.2021 г., по силата на който кредитодателят е
4
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1600 лв., ГПР 42.58 %, на основание чл. 146
от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът:
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: наличие на посочените в исковата молба пороци в Договор за потребителски
кредит №735530, сключен на 21.09.2021 г., респективно на атакуваните клаузи от договора,
поради пороци, които водят до нищожност.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже
фактите, на които основава своите възражения, както и всички останали твърдения, от които
черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни
факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.
По отношение на представените доказателства и направените от страните
доказателствени искания, съдът:
ДОПУСКА представените от страните писмени документи с исковата молба и с
отговора на същата, като намира същите за допустими, относими и необходими.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, като
неоснователно.
ДОПУСКА поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като вещото
лице при отговора на първа задача отговори и при хипотезата какъв е ГПР без
включване на застрахователната премия, при депозит в размер на 350 лв., вносим в
едноседмичен срок от съобщението от ищцовата страна по сметка на СРС.
УКАЗВА на ищеца, че при неангажиране на вносен документ за депозита на
вещото лице, делото ще се разгледа без това доказателство.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?
id=2), като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423 и
02/8955 289 и на електронната страница на Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, а на ответника – становището по отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5