Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 18.11.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в публично …....................….
заседание
на осми ноември ..................................................………..…….………………..……....….......….
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…...…….
Мариана Кадиева …...…...........................
като
разгледа докладваното от .....……….........................… съдията Виктор Атанасов
..........................
административно
дело ......... №391
....... по описа за ....................... 2022 година .........................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба от
Д.М.Ю., с посочен в жалбата адрес: ***, с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Б.М. от
АК-***, с адрес за призоваване и
връчване на книжа: ***, против
Решение №2153-08-388 от 29.08.2022 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против
Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя Д.М.Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят Д.М.Ю. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено
в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган
са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на
закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си
административният орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално
пренесени от Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят
счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо
осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо
отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Жалбоподателят счита на
следващо място, че административният орган напълно неправилно не му е зачел за
действителен осигурителен стаж периода на периода
на ***, с продължителност 01/една/ година, 01/един/ месец и 22 дни, за което
представил необходимите документи - Решение №**/*** год. на РКПГР, като сочи,
че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на
която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай.
Сочи, че според чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, се признава за трудов стаж времето, през
което лицата по чл.1, точки 1 и 2, са били в затвори, трудововъзпитателни
общежития, лагери и места за задържане и следователно, законът презюмирал, че лицата не са работили именно поради причина,
че са изтърпявали наказание „лишаване от свобода”. Сочи също, че в чл.1 от
Постановление №139 на МС от 21.07.1992 год. за прилагане на чл.7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е посочено, че
времето, признато за трудов стаж по реда на чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, се зачита за
трудов стаж от I категория при пенсиониране. Жалбоподателят счита, че от
цитираните нормативни текстове следва изводът, че въдворяването в ТВО, с
продължителност 01/една/ година, 01/един/ месец и 22 дни, се зачита като трудов
стаж при пенсиониране, считано от влизане в сила на ЗПГРРЛ - 29.06.1991 год.
Сочи на следващо място, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите към онзи момент
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс и с оглед на това, въпросният период подлежи на зачитане като
осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т.ч. и като действителен такъв по
смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. Излага довод, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на понятието „действителен
стаж” и която е в сила от 01.01.2015 год., е неприложима, тъй като тя е
материално правна и доколкото не й е дадена изрично обратна сила, съгласно
разпоредбата на чл.14 от Закона за нормативните актове, има действие само
занапред, но не и за процесния период, и с нея не
може един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж, да бъде
окачествен като негоден такъв. Освен това
се излага и довод, че престоят на лицето в местата за лишаване от свобода е
представлявал обективно и неотстранимо по волята му препятствие да полага труд,
който да представлява основание за неговото осигуряване и именно затова,
законодателят с разпоредбата на чл.7 от ЗПГРРЛ признавал за трудов стаж
времето, прекарано в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за
задържане, тъй като на практика през тези периоди лицата принудително са били
лишени от възможността свободно да упражняват трудовите си права, което
представлява незаконна репресия спрямо тях и тази репресия се обезщетява със зачитане
за трудов стаж на пропуснатите периоди. Сочи се, че от друга страна, според
разпоредбата на чл.9, ал.3, т.3 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето,
през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без
работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил
оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното
наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно
наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не
съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка
на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение. Според
жалбоподателя, от цитирания законов текст следва, че и според сега действащото законодателство,
при оставане без работа поради неоснователно изтърпяване на наказание лишаване
от свобода, въдворяването в ТВО се зачита за осигурителен стаж и лицето подлежи
на осигуряване. Жалбоподателят счита, че при така установеното, следва да се
приеме, че действителният му осигурителен стаж възлиза на 15 год., 00 месеца и
10 дни, поради което за него са били налице условията за пенсиониране по реда
на чл.68, ал.3 от КСО/В т.см. - Решение №15736 от 17.12.2018 год. по адм.дело №2410/2018 год. на ВАС, VI отделение и др./. Според
жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния
орган, касаещи зачитането на периода на ***, с продължителност 01/една/ година,
01/един/ месец и 22 дни, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО и че с прибавянето/зачитането/ на процесния период за действителен
осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 15
год., 00 месеца и 10 дни. Поради това жалбоподателят счита, че са налице всички
предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
основание чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят твърди, че като не е съобразил
горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на
НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради това и
на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени Решение
№2153-08-388 от 29.08.2022 год. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението
за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че
преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново
произнасяне по заявление Вх.№2113-08-852/03.06.2021 год. за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, като моли, на основание
чл.174 от АПК, да се даде едномесечен
срок за произнасянето от административния орган, при зачитане като действителен
стаж на периода на ***, с продължителност 01/една/ година, 01/един/ месец и 22
дни. Моли също така, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят Д.М.Ю., с
посочен в жалбата адрес: ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.Б.М. от АК-***, преди съдебното
заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали по съображенията, изложени в жалбата. Също така, моли да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди
съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания
за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата
за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, като
неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по
делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува
фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към
становището е приложено заверено копие от Пълномощно
№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.
Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-615#1/29.08.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/,
като е получено лично от упълномощеното от жалбоподателя лице – адв.Б.М., срещу подпис, на датата 01.09.2022 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали,
като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-388#1 от 02.09.2022 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на 1-ия /първия/ ден, след
получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е
подадена по установения ред, на първия ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен
срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с
изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.М.Ю. от ***, е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ,
за което е подал заявление с Вх.№2113-08-852/03.06.2022 год. и с
Вх.№2108-08-7/03.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.39-л.42/,
ведно с приложени
към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход/л.45-л.57/. Към това заявление е било приложено и Решение №** от *** год. на Регионалната комисия за политическа и
гражданска реабилитация - град Кърджали/л.52/, с което е било признато, че Д.
М. С./Д.М.Ю./ е бил репресиран по политически причини, съгласно чл.1, т.1 от
ЗПГРРЛ, като репресията се е изразявала във ***, за срок от 08.03.1985 год. до
01.05.1986 година.
По повод това заявление първоначално е издадено
Разпореждане №2113-08-852#10 от 16.06.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.28/, с което, на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а” от КСО, е спряно
производството по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и за добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ, с Вх.№2113-08-852/03.06.2022 год. на ТП на
НОИ – Кърджали, подадено от Д.М.Ю. от ***, тъй като поради установена необходимост
от изясняване на факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия, е
изискано от контролните органи при ТП на НОИ – Кърджали извършване на проверка
относно осигурителния стаж и осигурителен доход за периода от 01.04.2022 год.
до 01.06.2022 год., при осигурителя „***” ЕООД ***.
Впоследствие, с Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, е възобновено производството по заявление с Вх.№2113-08-852/03.06.2022
год. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и заявление Вх.№2108-08-7/0.06.2022 год. за отпускане
добавка по чл.9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, като със същото разпореждане, на жалбоподателя Д.М.Ю. от ***,
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на
добавка по чл.9 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани
лица, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на
пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен
осигурителен стаж.
В разпореждането е отразено, че въз основа на
представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както
следва: І-ва категория труд – 01 година, 01 месец и
23 дни; ІІ-ра категория труд - 01 година, 06 месеца и
10 дни; III-та категория
- 12 години, 04 месеца и 07 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 15
години, 00 месеца и 10 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 години,
10 месеца и 17 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 03.06.2022
год., жалбоподателят Д.М.Ю. от ***, е имал навършена
възраст – 67 години, 02 месеца и 03 дни.
В мотивите към
разпореждането е посочено, че поради установена необходимост от изясняване на
факти и/ обстоятелства от значение за правото на пенсия, с писмо изх.№2113-08-852#6/10.06.2022
год. е изискано от ТП на НОИ - Кърджали извършване на проверка относно
достоверността на положения осигурителен стаж за периода 01.04.2022 год. до
31.05.2022 год., при осигурителя „***” ЕООД *** и че с Разпореждане
№2113-08-852#10/16.06.2022 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване,
пенсионното производство по заявлението е спряно, на основание чл.98, ал.2,
т.1, б.„а” от КСО. Посочено е също, че в отговор е постъпил Констативен
протокол №КП-5-08-01151448/22.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, съгласно
който е установено, че лицето действително е работило на длъжност „***” при
осигурителя „***” ЕООД *** за горепосочения период и същият е зачетен при
издаване на настоящото разпореждане.
При наличието на тези данни и при навършената възраст
към датата на подаденото заявление от 67 години, 02 месеца и 03 дни, преценката за правото на пенсия е направено от
пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите
към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при
условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 02 мес. за
мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца
за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът ***, с
продължителност в размер на 01 година, 01 месец и 22 дни, въпреки че се зачита
за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят
Д.М.Ю. от *** няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на
основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено на адреса на жалбоподателя,
от А. Ю. Ю. – ***, срещу подпис, на датата 25.07.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод
ИД ***
на „Български
пощи” ЕАД ***/л.19/. Против разпореждането е била подадена в срок жалба от Д.М.Ю., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-615 от 03.08.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.13-л.14/, в която същият е
изложил подробни доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова
полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения
действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с
обжалваното разпореждане не му е зачетено за действителен осигурителен стаж
времето периодът ***, с продължителност в
размер на 01 година, 01 месец и 22 дни. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал
на разпоредбите на чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, чл.1 от Постановление № 139 на МС от
21.07.1992 год. за прилагане на чл.7 от ЗПГРРЛ и на разпоредбата на чл.9,
ал.З, т.З от КСО. В жалбата Д.М.Ю. е заявил, че
действителният му осигурителен стаж възлиза на 15 години и 10 дни, поради което
за него са налице основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, като е поискал обжалваното
разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката бъде върната
на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление с Вх.№2113-08-852/03.06.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали,
при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-388 от 29.08.2022
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
Д.М.Ю. против Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни
административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е
потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателят няма изискуемия се
действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от
чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото към датата на
подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 67 год., 02 мес. и 03 дни, но поради липсата на другата кумулативно
изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен
стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В
мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, следва ли периодът ***, с
продължителност от 01 год., 01 мес. и 22 дни, да се
зачете за действителен стаж и че в оспореното разпореждане е прието, че този период
***, в посочения размер, независимо, че се зачита за осигурителен стаж, не
следва да зачита за действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО и че
това е така, защото понятието „действителен стаж” е по-различно от понятието
„осигурителен стаж”.
В решението е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3
от КСО, в която попада и настоящия случай, законодателят е предвидил за
придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, както е при чл.68, ал.1 - 2 от КСО, като е дал определение на използваното
понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната
легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави
разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като се сочи, че същите тълкувания излагал
в свое Решение №8112/31.05.2019 год. по адм. дело
№14914/ 2018 год. Шесто отделение на Върховния административен съд.
По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че
времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО,
като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се
зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за
която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и
определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието,
че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както
същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински
осигурителен стаж.
В мотивите е посочено, че с Решение №** от *** год. на
Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - град Кърджали е
било признато, че Д. М. С. е бил репресиран по политически причини, съгласно
чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ, като репресията се е изразявала във ***, за срок от
08.03.1985 год. до 01.05.1986 год., в размер общо на 1 год., 01 мес. и 22 дни и че видно от приложеното удостоверение Изх.№102/02.05.2022
год., имената Д.М.Ю. и Д. М. С. са имена на едно и също лице.
По-нататък в мотивите към решението административният
орган е посочил, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, законодателят е
регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да се зачита за
осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е съществувало
понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО (тогава КЗОО) се
въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен осигурителен стаж”, които
по своята същност не били идентични понятия, което се подразбирало и от
въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от КЗОО, в сила от
01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика, като понятието
„действителен стаж” се ограничавало от „осигурителния стаж” съобразно неговата
легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната
военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се зачитала за
осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено разграничението, че не
всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв, а само този, който
отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на същата по никакъв начин
не обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен такъв.
такъв, а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това. Според
административния орган, анализът на същата разпоредба по никакъв начин не
обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен стаж, като се
твърди, че именно поради това, че е предоставена възможност на лицата, които
нямат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 и 2
от КСО, да ползват права при наличието на много по-малко години стаж,
законодателят въвел изискването този стаж да бъде действителен. Сочи се, че за
тези лица правото на пенсия възниква при наличието на по-малко от половината от
изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.1 и 2 от КСО и че през
2022 год., за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 и 2 от КСО се изисквали 36 години и 2 месеца осигурителен стаж за
жените и 39 години и 2 месеца за мъжете, а за правото на пенсия по ал.3 се
изисквал 15 години действителен стаж и поради това, че изискуемия стаж във
втория случай бил много по-малко, било въведено изискването той да бъде
действителен.
В мотивите се излага и довод, че периодът на
получаване на парично обезщетение за безработица до 31.12.1999 год. също се
зачитал за трудов стаж при пенсиониране по тогава действащия Закон за пенсиите
и прилагайки пряко §9 от ПЗР на КСО, както жалбоподателя считал, че трябва да
се направи, следвало пенсионният орган да признае и този период за действителен
осигурителен стаж, но не така обаче считал Върховния административен съд -
Шесто отделение в свое Решение №1624 от 21.02.2022 год. по административно дело
№11773/2021 година. Сочи се, че според крайната съдебна инстанция, периодът,
през който лице получава парично обезщетение за безработица не следва да се
зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО и че при прилагане на закона по аналогия, тъй като двата вида осигурителен
стаж (военна служба и безработица) са включени в един фактически състав, можело
да се направи обоснован извод, че периодът на наборна военна служба е само
осигурителен стаж и това било така, тъй като се е считал за трудов стаж до
31.12.1999 год., както и периодът на получаване на парично обезщетение за
безработица. Ясно било, че законодателят вложил различен смисъл в понятията
осигурителен стаж и действителен стаж, поради което било недопустимо сливането
им и едва ли не припокриването им и влагането на един и същи смисъл в тях. Сочи
се, че в действителност военната служба е осигурителен стаж, но за целите на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО не било
достатъчно да е наличен такъв стаж, а бил необходим действителен стаж, който
нямало по какъв начин да се докаже, че е военната служба(!?) – в
случая се претендира зачитане като действителен осигурителен стаж на времето,
през което жалбоподателят е бил въдворен в ТВО, а не периодът на военната му
служба).
В мотивите е посочено, че понятието „действителен
стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено
периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били
осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в
себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на
закона им се признава осигурителен стаж. В мотивите, в контекста на изложеното
и предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО, е прието, че не може да се зачете за действителен стаж:
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице
е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лице е било
незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда
на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др. Сочи се, че както
било посочено и в цитираното Решение №8112 от 31.05.2019 год. по адм. дело №14914/2018 год. на Шесто отделение на ВАС,
„Общият осигурителен стаж, погледнато дори и семантично, представлява
по-обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е
по-конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този,
който е изброен и се съдържа в легалното определение за „действителен стаж”.
Така, с оглед тези мотиви, горестоящият
административен орган е приел за пределно ясно, че въдворяването в ТВО, каквато
жалбоподателят безспорно е изтърпял за времето от 08.03.1985 год. до 01.05.1986
год., съгласно представеното пред пенсионния орган Решение №**/*** год. на Регионална
комисия за политическа и гражданска реабилитация - град Кърджали, не следва да
се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, при
преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед изискването
заложено в разпоредбата, като е посочено, че при евентуално придобиване на
право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период ще се зачете за
осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като изискването за
действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия, но не и за
изчисляването на нейния размер. В мотивите е отразено, че продължителността на
действителния стаж на Д.М.Ю. е определена, като от общия осигурителен стаж без
превръщане, за който е прието, че е в размер на 15 години, 00 месеца и 10 дни,
се извади периода на *** от 01 година, 01 месец и 22 дни, за да се получи 13
години, 10 месеца и 17 дни действителен осигурителен стаж. Посочено е, че при
липсата на някоя от установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както е сторено и в
случая.
По тези съображения, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърли
жалбата срещу него.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от А.
Ч. – началник отдел „Административен” в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със
Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
т.1 от същата/л.11/, на основание чл.29, т.1 от Правилника за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да
изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ – Кърджали, в случай на
отсъствие на директора на ТП на НОИ - Кърджали, поради разрешен платен или
неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и
при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №21775 от 08.08.2022 год. на управителя на НОИ/л.12/, с
която, на С. А. Я., на длъжност директор на ТП на НОИ – Кърджали, е разрешено
ползването, съгласно чл.56, ал.1 от ЗДСл, на платен годишен отпуск в размер на
6/шест/ работни дни, считано от 29.08.2022 год. до 05.09.2022 год. включително.
От горното следва, че решението е издадено при условията на заместване,
съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ
– Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че
от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него
Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок,
като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на
НОИ – Кърджали на 03.08.2022 год., а решението по повод тази жалба е
постановено на 29.08.2022 год. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от приложеното
заверено копие на Решение №** от *** год. на Регионалната комисия за
политическа и гражданска реабилитация - град Кърджали/л.52/,
че със същото е признато, че Д. М. С. /Д.М.Ю./ е бил репресиран по политически
причини, съгласно чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ, като репресията се е изразявала във ***,
за срок от 08.03.1985 год. до 01.05.1986 год., т.е. за период от 1/една/
година, 1/един/ месец и 22/двадесет и два/ дни. Така,
спорен по делото е въпросът единствено, дали времето на ***, за периода от
08.03.1985 год. до 01.05.1986 год., се е признава за трудов стаж при
пенсиониране или иначе казано, следва ли периодът на репресията - от 08.03.1985
год. до 01.05.1986 год./01 год., 01 мес. и 22 дни/,
за който не се спори, че жалбоподателят Ю. е бил репресиран, да се зачете за
действителен осигурителен стаж при преценката за правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Отговорът на този въпрос, според настоящия съдебен
състав, е категорично положителен, като в тази връзка съдът намира за нужно да
посочи следното:
Съгласно чл.1, т.1 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/, обявява се политическа и
гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради
техния произход, политически и религиозни убеждения, през периода от 12
септември 1944 год. до 10 ноември 1989 год. и ако са осъдени по наказателни
дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 год. Както беше
посочено по-горе, по делото няма спор, че за времето от 08.03.1985 год. до
01.05.1986 год., жалбоподателят Д.М.Ю. е бил незаконно репресиран, като този период,
според изложеното в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, следва да се зачете за осигурителен стаж.
Според чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, за трудов стаж се признава
времето, през което лицата по чл.1, т.1 и 2 са били в затвори,
трудововъзпитателни общежития/както в настоящия случай/, лагери и места за
задържане. В чл.1 от Постановление №139 на МС от 21.07.1992 год. за прилагане
на чл.7 от ЗПГРРЛ изрично е регламентирано, че времето, признато за трудов стаж
по реда на чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I/първа/
категория при пенсиониране. За настоящия състав не подлежи на съмнение, че
жалбоподателят Ю. попада именно в категорията лица по чл.1, т.3 от ЗПГРРЛ, т.е.
същият попада в категорията лица, за което е обявена политическа и гражданска
реабилитация, тъй като са били незаконно репресирани заради произход,
политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 год.
до 10 ноември 1989 год./репресията по отношение на жалбоподателя е в периода 08.03.1985
год. до 01.05.1986 год./, като същият е бил ***, търпял е тази репресия и не
попада в изключенията, посочени в чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ. Наред с горното,
съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Установено е по делото, че незаконната репресия на
жалбоподателя Д.М.Ю. се изразява във *** и обхваща периода от 08.03.1985 год.
до 01.05.1986 год., т.е. преди 31.12.1999 год. и по тези въпроси всъщност няма
и спор между страните. При така установеното и по силата на чл.81 от ППЗП
(отм.), чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ и чл.1 от
Постановление №139 на МС от 21.07.1992 год. за прилагане на чл.7 от ЗПГРРЛ,
горният период се зачита за действителен трудов стаж, поради което на основание
§9, ал.1 от ПЗР на КСО, периодът на незаконната репресия следва да се зачете и
за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО/в този смисъл е трайната и
непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната и на
ВАС, прим. - Решение №6611/02.06.2021 г., постановено по адм.
дело №4442/2021 г. по описа на ВАС; Решение №14517/24.11.2020 г., постановено
по адм. дело №6444/2020 г. на ВАС; Решение
№15736/17.12.2018 г., постановено по адм. дело
№2410/2018 г. по описа на ВАС и др./.
При така установеното следва да се приеме, че
действителният осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 години, 00 месеца и 10
дни, поради което и при навършена възраст 67 години, 02 месеца и 03 дни към датата
на подаване на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 03.06.2022
год., за жалбоподателя Д.М.Ю. са били налице условията за пенсиониране, т.е. за
отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При така
установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена
от Д.М.Ю., с инвокираните в нея оплаквания, се явява
доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че е налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-388 от 29.08.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него
Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва
с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то
преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя
страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, подадено от Д.М.Ю., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя Д.М.Ю., целия период на незаконната
репресия/от 08.03.1985 год. до 01.05.1986 год. – 01 година, 01 месец и 22 дни/,
след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице
условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При новото произнасяне по
заявлението, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва задължително да
направи обоснована преценка и за приложението в конкретния случай, на
разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗПГРРЛ, за отпускане на месечна добавка към
пенсията на жалбоподателя Д.Ю., на посоченото основание.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя Д.М.Ю.
от ***, изразена в подадената жалба против административния
акт и в депозираната впоследствие от процесуалния му представител молба, за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 550.00/петстотин и петдесет/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие №** от *** год./л.5,
стр.1/, ведно с подписано пълномощно към
него от същата дата/л.5, стр.2/. Съдът обаче намира за основателно и своевременно направеното
възражение, на основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско
възнаграждение, в депозираното преди съдебното заседание писмено становище от процесуалния
представител на ответника по жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че при
определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата
на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от
2020 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, в приложимата й за случая редакция, съгласно която, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и
петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид реално осъществените по настоящото
дело правна защита и съдействие, които се изразяват в изготвянето и подаването
на жалбата и в изготвянето и подаването на една молба от няколко изречения от
ангажирания адвокат от АК – ***, без същият да се е явил в проведеното едно
съдебно заседание по делото, а и предвид обстоятелството, че по делото
действително не съществува някаква фактическа или правна сложност, която да
обуславя значително по-висок размер на възнаграждението от минимално
предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, то съдът в настоящия състав намира,
че размерът на дължимото от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуциран от 550.00/петстотин и петдесет/ лева, на 350.00/триста
и петдесет/ лева, т.е. в регламентирания минимален размер на адвокатското възнаграждение
за административни дела от тази категория. Съдът намира, че в конкретния
случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и
адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и
съдействие. За дължимите на жалбоподателя Д.М.Ю. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в
случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр.
с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-388
от 29.08.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Д.М.Ю., с постоянен адрес:***, с ЕГН
**********, против Разпореждане №2113-08-852#13 от 14.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Д.М.Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-852#13 от
14.07.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на жалбоподателя Ю.М.М.,
с постоянен адрес:***,
с ЕГН **********, е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с
Вх.№2113-08-852/03.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, в едномесечен
срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ю., с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********, направени от него деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: