№ 119
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100506411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“ срещу
решение № 20202445/25.10.2021 г. по гр.д. № 50913/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 58
състав. С посоченото решение са уважени осъдителни искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, предявени от А. А. С. срещу Главна дирекция
„П.Б.И З.НА Н.“, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както
следва: 1638,89 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 19.10.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2020 г. до погасяването,
227,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018
г. до 18.10.2020 г.,
Жалбоподателят - Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“, твърди, че решението е
неправилно, тъй като ищецът не е полагал извънреден труд през процесния период.
Счита, че отразеният труд в заключението по съдебно-счетоводната експертиза не е
извънреден, тъй като същият е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в
часовия интервал от 22:00 часа до 6:00 часа – 8 часа, и е отчетен при прилагане на чл. 9,
1
ал. 1 – 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Не е налице
празнота в уредбата в ЗМВР при изчисляване и изплащане на този 1 час нощен труд.
Отчитането и заплащането на нощния труд на служителите на МВР е регламентирано в
чл. 179, ал. 1 и 2, чл. 187, ал. 3 и 9 ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., а
неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Предвид
изложеното счита, че не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 1 – 3 НСОРЗ,
съгласно които положеният 7 часа нощен труд се заплащал като за 8 часа, след
умножаване с коефициент от 0,143. Часовата норма за нощния труд в МВР е различна
от тази в КТ. Служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР,
който е специален и уреждал техните служебни правоотношения, а правата на
работниците се уреждат от КТ и подзаконовите нормативни актове, поради което
нормите на КТ не могат да се прилагат за служителите на МВР. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – А. А. С., оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
176 ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и
с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, като ищецът е бил служител в Главна дирекция „П.Б.И
З.НА Н.“. Не се спори също така, че по силата на служебното правоотношение между
страните ищецът е работил на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното
време на тримесечен отчетен период, като ищецът е изпълнил точно служебните си
задължения, поради което същият има право на възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
В тази връзка следва да се посочи, че на основание чл. 140 и чл. 141, ал. 2 КТ
нощният труд е труд, който се полага в периода от 22:00 часа до 06:00 часа. Трудовото
2
законодателство предвижда, че положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява, на първо място, в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва
със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време (подневно или сумирано), съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, и, на второ
място, в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като на основание чл. 179, ал. 1
ЗМВР на държавните служители в системата на МВР се заплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 6:00 часа. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 часа. На основание
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
В ЗМВР и подзаконовите нормативни актове липсва уредба във връзка с
трансформиране на нощния труд в дневен. Същевременно, съгласно нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22:00 часа и
06:00 часа, се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в ЗМВР до изменението на чл. 187, ал. 4 ЗМВР в сила от
07.07.2020 г. и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, то при сумирано отчитане
на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение,
следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в
дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. При приложение на посоченото правило
дължимото допълнително възнаграждение на ищеца във връзка с положения от него
нощен труд за периода от 19.10.2017 г. до 06.07.2020 г. възлиза на сумата в размер на
1638,89 лв., а дължимата мораторна лихва върху посоченото допълнително
възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.10.2020 г. е в размер на 227,70 лв.,
при съобразяване на обстоятелството, че задължението за заплащане на
претендираното възнаграждение е възникнало като срочно – след изчитане на всяко
тримесечие, каквото е и формулираното искане в петитума на исковата молба,
съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
3
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Възражението на въззивника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника по жалбата е основателно, тъй като делото пред
настоящата инстанция не представлява фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата
следва да се намали до минималния размер, съгласно НМРАВ – 486,66 лв.
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 486,66 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202445/25.10.2021 г. по гр.д. № 50913/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 58 състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.И З.НА Н.“, да заплатят в полза на А. А. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 486,66 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4