Определение по дело №38/2019 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 №

 

гр. Габрово,15.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ТОПАЛОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КР.ГОЛЕМАНОВА

                   С.МИЛАНЕЗИ

 

като разгледа докладваното от съдия Топалова в. ч. гр. д. № 38/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ВиК" ООД гр. Габрово против разпореждане № 4928/2.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 559/2018 г., с което заповед № 1614/26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение почл.410 ГПК е била обезсилена.

В частната жалба се твърди, че предявяването на установителните искове от "ВиК" ООД срещу А.С.М. е във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 559/2018 г. на ГРС, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК Определението, с което съдът е указал на заявителя за предяви искове относно вземанията си е връчено на дружеството на 30.07.2018 г. Съгласно приложимата към момента на получаване на определението норма на чл. 61, ал.2 ГПК /отм./, сроковете спират да текат и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Счита, че едномесечният срок за предявяване на исковете е започнал да тече на 2.09.2018 г.  и е изтекъл на 2.10.2018 г.,а исковете са предявени на 28.09.2018 г. Счита, че е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Сроковете  в заповедното производство спират да текат през съдебната ваканция на основание чл. 329, ал. 3, т. 6 ЗСВ , тъй като производствата по издадената заповед за изпълнение не попадали сред изключенията по чл. 329, ал. 3 ЗСВ, поради което за тях е приложимо общото правило на чл. 61, ал. 2 ГПК /отм./. Изчислен при съобразяване с цитираните правни  норми, исковете били предявени в срок.

 Иска се да се отмени обжалваното определение, а делото да се върне на ГРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна поради следното:

  Пред Районен съд - Габрово е подадено заявление по чл. 410  ГПК от "ВиК" ООД срещу А.С.М. и е образувано ч.гр.д. № 559/2018 г.

По подаденото заявление, съдът се е произнесъл с разпореждане и е издал Заповед № 1614 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2018 г.

До длъжника е изпратено уведомление, което е било връчено по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. На заявителя е съобщено за връчването и му е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането на основание чл. 415, ал. 1, т . 2 ГПК. Съобщението е връчено на "ВиК" ООД на 30.07.2018 г., чрез служителя Р.К.. Исковата молба е депозирана в деловодството на ГРС на 28.09. 2018 г.

С обжалваното определение, съдът е приел, че при връчване на съобщение на заявителя на 30.07.2018 г., срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е изтекъл на 30.08.2018г. и тъй като към този момент иска не е бил предявен е обезсилил издадената заповед за изпълнение по делото на осн. чл. 415,ал.5 ГПК.

По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415 ГПК предявяването на установителен иск е ограничено с преклузивния едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1,т.2 ГПК да предяви иска с оглед връчването на заповедта на длъжника по чл. 47,ал.5 ГПК. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

Определението, с което са дадени указания на заявителя, че може  в месечен срок да предяви иск относно вземането си, му  е връчено на 30.07.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 ГПК, действала към този момент /ДВ 86/2017г., отменена от 01.09.2018г./, сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.  Производствата по чл. 410 ГПК не попадат в изрично изброените в чл. 329  ал.3 ЗСВ, за които сроковете не спират, нито в  посочените производства в заповед № РД 13-318/01.08.2018г. на Председателя на ГРС. Тъй като датата 30.07.2018г.  е в периода от време на съдебната ваканция /от 15.07. до 01.09 - чл. 329 ал.1 ЗСВ/, то срока за страната е започнал да тече от 2.09.2018г.  Исковата молба е депозирана в деловодството на Районен съд гр. Габрово на 28.09.2018 г., преди да е изтекъл законоустановения едномесечен срок за предявяване на исковете.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание изложеното, съдът

            ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4928/2.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 559/2018 г., с което е обезсилена изцяло заповед № 1614/26.03.2018 г по същото дело на Габровски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

  

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ: