№ 2068
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110126179 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ..........., с която срещу Н. М. М.
са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.500, ал.1,
т.1 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.01.2018 г. около 23:00 часа в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.
№ ..........., управляван от Н. М. М., л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. № .......... и л.а. „Мазда
6“ с рег. № ........, при следния механизъм: при включване от връзката с бул.
„Александър Малинов“ водачът на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ........... – Н. М.
М. поради движение с несъобразена скорост навлиза в най-лява пътна лента,
вследствие на което реализира ПТП с попътно движещия се л.а. „Инфинити КХ 70“,
след което се отклонява и удря мантинелата вляво на пътя. В резултат на
произшествието са причинени материални щети на л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. №
.......... и л.а. „Мазда 6“ с рег. № ......... Ищецът твърди, че в качеството на застраховател,
при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на
виновния водач, е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с причинените на
л.а. „Инфинити КХ 70“ щети в размер на сумата от 20 102, 22 лв., с оглед на което в
негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач за изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 20 лв. или общо
за сумата от 20 122, 22 лв., доколкото виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал
автомобила под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Твърди, че е поканил ответника да му възстанови сумата,
като последният е в забава за изплащането й, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 1 503, 70 лв. за периода
21.02.2021 г. – 16.11.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2021
г. по ч.гр.д. № 65510/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
1
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването
на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
М. М. чрез назначения особен представител адв. П., с който оспорва исковете. Навежда
възражение, че в представения протокол за ПТП е посочена концентрация на алкохол в
кръвта на водача 0.210 промила, което е в допустимата от закона норма. Заявява, че не
е посочено конкретно в какво се стои вината на водача. Счита, че застрахователното
обезщетение е определено от застрахователя в завишена стойност. Моли съда да
отхвърли исковете.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът чрез назначения
особен представител заявява, че не поддържа възражението, че концентрацията на
алкохол е била в рамките на допустимата от закона.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 17.11.2021 г. ........... е сезирал съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. М. М. за сумата 20 122, 22
лв., представляваща регресно вземане по щета № ........, ведно със законната лихва от
датата на заявлението до окончателното изплащане, и сумата 1 503, 70 лв. мораторна
лихва за периода 21.02.2021 г. – 16.11.2021 г.
С разпореждане от 24.11.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски, както следва: 432, 74 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията – предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Безспорно е между страните, че на 16.01.2018 г. около 23:00 часа в гр. София, на
бул. „Цариградско шосе“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с
рег. № ..........., управляван от Н. М. М., л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. № .......... и л.а.
„Мазда 6“ с рег. № .........
От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за
ПТП от 16.01.2018 г., приетата по делото АНП № ....... г. и заключението на АТЕ по
делото се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 16.01.2018 г.
около 23:00 часа л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ..........., управляван от Н. М. М., се
движи по бул. „Александър Малинов“ с посока от бул. „Андрей Сахаров“ към бул.
„Цариградско шосе“ и при включване към бул. „Цариградско шосе“ поради движение
със скорост, несъобразена с релефа на пътя, водачът навлиза в най-лявата пътна лента,
където реализира ПТП с попътно движещия се л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. № ..........,
след което се отклонява и удря мантинелата вляво от пътното платно, в причинна
връзка с което на л.а. „Инфинити КХ 70“ са причинени щети в лявата част на
автомобила. Констатира се, че стойността, необходима за възстановяването им по
средни пазарни цени, възлиза на сумата 20 102, 22 лв.
В представения констативен протокол е отразено, че водачът е тестван за
алкохол, като резултатът е бил в границите 0,5 – 1,2 промила.
Видно от удостоверение относно щета № ........, изд. от МВР, СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ от 19.08.2021г., в същото е посочено, че водачът на л.а. „Фолксваген
“ Н. М. М. е дал кръвна проба за алкохол с резултат 0, 53 промила.
2
Представен е талон за изследване на водача, както и протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 60/17.01.2018 г.,
видно от който установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е била 0, 53
промила.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
Н. М. М. е била застрахована при ищеца по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – застрахователна полица № ........ със
срок на валидност: 06.10.2017 г. – 05.10.2018 г.
С уведомление от 19.01.2018 г. водачът на л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. №
.......... Петър Иванов Русев е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което е образувана щета № ......... Съставени са опис на щетите и
доклад по щета.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
гражданската отговорност е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 20 102, 22 лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане от
16.03.2018 г.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
гражданската отговорност е направил ликвидационните разноски са в размер на 20 лв.
По делото е представена регресна покана до длъжника изх. № 615/18.01.2021 г.,
с която му е предоставен 10-дневен срок за изпълнение, връчена на 20.01.2021 г.,
видно от представеното известие за доставяне, обр. 243.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
От приетите за безспорни между страните обстоятелства, ангажираните писмени
доказателства и заключението на АТЕ се установи, че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ........... – Н.
М. М. е настъпило ПТП, в причинна връзка с което на л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег. №
.......... са причинени щети.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят
е въздигнал в общественоопасно и противоправно деяние управлението на МПС при
наличие на концентрация само над 0,5 промила, за санкционирането на което е въвел
3
съответни административни и наказателни санкции. Обратно, шофирането при
наличие на алкохол в кръвта под 0,5 промила не е основание за понасяне на каквито и
да било санкционни последици за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не
повлиява адекватността на водача, т.е. не е налице въздействие на алкохол върху нея.
Тези изводи следват както от нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, така и от чл. 174, ал.1
ЗДвП, определящ най-ниската възможна противоправна концентрация на алкохол в
кръвта – 0,5 промила.
Установи се по делото, че към момента на настъпване на ПТП водачът е
управлявал автомобила под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта – 0, 53 промила, т.е. над допустимата по закон норма.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяването на щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза
на сумата 20 102, 22 лв.
Не е спорно между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
гражданската отговорност е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 20 102, 22 лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане от
16.03.2018 г., както и че ищецът е направил ликвидационните разноски в размер на 20
лв.
С оглед изложеното следва се приеме, че в полза на ищеца в качеството му на
застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската
отговорност на виновния водач, е възникнало регресно вземане към последния в
размер на сумата от общо 20 122, 22 лв.
Задължението е парично, с оглед на което за неизпълнението му длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД. Установи се по делото, че ищецът е отправил регресна покана към ответника,
получена на 20.01.2021 г., с която му е предоставен 10-дневен срок от връчването й за
изпълнение, изтекъл на 01.02.2021 г., с оглед на което, считано от 02.02.2021 г.
длъжникът е в забава. При спазване принципа на диспозитивното начало и с оглед
заявения исков период 21.02.2021 г. – 16.11.2021 г. се налага извод, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 1 503, 70 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор на
Национална агенция за приходите (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 532, 74 лв. разноски за заповедното и 1 482, 74 лв. разноски
за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. М., ЕГН ********** дължи на
..........., ЕИК ........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.1 КЗ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
4
сумата 20 122, 22 лв., представляваща регресно вземане по щета № ........ във
връзка с ПТП, настъпило на 16.01.2018 г. около 23:00 часа в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата 1 503, 70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.02.2021 г. –
16.11.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2021 г.
по ч.гр.д. № 65510/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 532, 74 лв. разноски за заповедното и 1 482, 74 лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5