№ 13963
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110114537 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. М. ......... против .................
Ищецът твърди, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. е заемал различни длъжности в
структурата на МВР, като от 30.03.2015 г. до 01.02.2017 г. е заемал длъжността
началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при ................, явява се
държавен служител по ЗМВР, поради което на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, вр. чл.4 от
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на МВР има право да получава левовата
равностойност на неосигурена храна в размер на 4 320 лв.
Сочи, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той след 01.10.2020
г., независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът му се урежда от ЗДСл. Сочи,
че с ежемесечната заплата не му е заплащана левовата равностойност на полагащата
му се и неосигурена от ответника храна, чиято стойност за периода 14.03.2019 г. –
14.03.2022 се равнява на сумата от общо 4 320 лв., поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
................, с който оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 17.05.2023 г. е допуснато намаление в размер на
иска до сумата 2 880 лв. за периода 14.03.2020 г. – 14.03.2022 г.
За разликата до пълния предявен размер и период е заявен отказ от иска, с оглед
на което с протоколно определение от 17.05.2023 г. производството е прекратено, на
основание чл.233 ГПК, за сумата над 2 880 лв. до 4 320 лв. и за периода 14.03.2019 г. –
13.03.2020 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. ищецът е заемал
различни длъжности в структурата на МВР.
Представен е акт за встъпване в длъжност от 30.03.2015 г. на ищеца,
преназначен на длъжност началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при
.................
Със заповед от 03.02.2017 г. ищецът е назначен на длъжност началник на сектор
........... към Отдел .......... при ................, считано от 01.02.2017 г.
Със заповед от 07.12.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност главен експерт в
сектор ........... към Отдел ............. при ................, считано от 08.12.2021 г.
Със заповед от 20.03.2022 г. е прекратено служебното му правоотношение като
главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................, считано от 14.03.2022
г.
Безспорно е между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд.
Безспорно е между страните, че в рамките на исковия период на ищеца не е
заплащана левовата равностойност на храната.
Със заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.), издадена от
Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите
по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2020 г. в размер на 120 лв. месечно.
Със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.), издадена от
Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите
по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2021 г. в размер на 120 лв. месечно.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен иск с правно основани чл.181, ал.1 ЗМВР.
Според чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо
работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима
по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони,
уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на
компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение,
но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в
посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV
ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай
орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.
2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от
него длъжности е в ................. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР Главните дирекции,
областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“,
дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция
„Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският
институт са юридически лица.
Следователно работодател по служебното му правоотношение е ................ и
именно тя е задължена към служителя за трудовите му възнаграждения и други
плащания, свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за
левовата равностойност на храна.
2
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на наличието на
следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия
период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието
за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже твърдените от него възражения срещу основателността на исковата претенция.
Безспорно е между страните, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. ищецът е заемал
различни длъжности в структурата на МВР.
Установи се от представените писмени доказателства, че от 30.03.2015 г. ищецът
е заемал длъжност началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при
................; считано от 01.02.2017 г. е назначен на длъжност началник на сектор ...........
към Отдел .......... при ................; считано от 08.12.2021 г. е преназначен на длъжност
главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................, като със заповед от
20.03.2022 г. служебното му правоотношение като главен експерт в сектор ........... към
Отдел ............. при ................ е прекратено, считано от 14.03.2022 г.
Съдът приема, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в
т. ч. и ищецът се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР.
Действително, в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се посочва, че статутът на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но тази разпоредба следва да се тълкува във
връзка с изричния текст на специалния закон, а именно: чл. 1 ЗМВР, който има
характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват за закона, и гласи, че
ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на
МВР и статута на служителите в него. Посочената разпоредба представлява общо
положение, като дава основание останалите текстове в него да се тълкуват във
взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, според която
статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, също
следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно, общите разпоредби
относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено при липсата на изрично
специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло
на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му
поле би било в противоречие с основните принципи на управление на държавната
служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Съгласно чл.181, ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност. С оглед липсата на изрично разграничение в посочената
норма, следва да се приеме, че такова право имат всички служители на МВР.
В случая, този извод не се опровергава от уредбата в специалната Наредба №
8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, която в чл. 1
от предвижда, че определя условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на МВР по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР. Това е така, тъй като законът не делегира на Министъра на
вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или парична
равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР
/ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл за отговор на въпроса кои лица имат право на
безплатна храна или левовата равностойност следва да се изходи единствено и само от
3
ЗМВР. Нещо повече, дори да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата
на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи и специалния ЗМВР, до какъвто извод съдът не достига, то следва да се
приложи разпоредбата на акта от по-висока степен, т.е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. На
следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената
разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната
служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в
противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били
поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са
назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло
на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата
по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата
равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР –
не. Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните
правоотношения на държавните 3 служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД
на ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с
изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на
този закон в сила.
Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се
преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова
следва да бъде разрешението и и при сключването на служебно правоотношение по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на МВР.
Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът е имал качеството
на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от
работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните
разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.
Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, служителите на МВР, на които не се осигурява
храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи.
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал
труд. Не се твърди и установява да му е била осигурена храна, с оглед на което следва
да се приеме, че в негова полза е възникнало вземане за левовата й равностойност.
Последната се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, каквито в случая се явяват заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. и заповед №
8121з-1410/30.12.2020 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В последните
е посочено, че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3
ЗМВР.
Доколкото се достигна до извод, че ответникът дължи левовата равностойност
4
на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото качество
несъмнено има и ищецът, и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер,
то по аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на
посочените подзаконови нормативни актове.
Размерът и доволствията, които се дължат на всички служители на МВР в това
число и на ищеца, се определят ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните
работи. В случая от представените по делото заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в
сила от 01.01.2020 г.) и заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.) се
установява размерът на полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, а
именно: по 120 лв. месечно за периода 14.03.2020 г. – 14.03.2022 г.
Следователно, дължимото обезщетение за неосигурена храна за периода от
14.03.2020 г. – 14.03.2022 г. /24 пълни месеца/, се равнява на сумата от общо 2 880 лв.
По изложените съображения искът се явява основателен в пълния му предявен
размер.
От страна на ответника е заявено възражение за давност, което съдът намира за
неоснователно предвид периодичния характер на вземанията и датата на предявяване
на иска срещу него, към който момент давността за процесните вземания не е изтекла.
Ищецът е отправил искане за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Доколкото първоначално
посоченият ответник МВР е заменен като страна по реда на чл.228 ГПК,
производството по отношение на първоначално заявения ответник МВР е прекратено с
оглед заявения отказ от иска, като искова молба срещу ................ е предоставена с
молба на ищеца от 15.03.2023 г., то от този момент се дължи и законна лихва върху
присъдената сума.
По разноските:
От страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 700 лв.
Тази сума е уговореното адвокатско възнаграждение по първоначално
предявения размер на иска от 4 320 лв.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност, преценката на
което следва да се извърши именно на база първоначално предявения размер на иска.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, като съобрази естеството на правния спор, липсата на
фактическа и правна сложност, вида и обема на осъществената правна защита, броя на
проведените открити съдебни заседания – 1 заседание на 17.05.2023 г., както и нормата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в ред. преди изм. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., приложима
към момента на сключване на договора за правна защита – 15.03.2022 г., минималният
размер по която възлиза на сумата 532, 40 лв., с оглед адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 600 лв.
От тази сума в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото, доколкото за частта от иска над 2 880 лв.
до 4 320 лв., за която е заявен отказ от иска и в която част производството е
прекратено, ищецът няма право на разноски.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 33,
33 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно прекратената част от
5
производството, за която ответникът има право на разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, по
сметка на СРС сумата от 115, 20 лв. държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................ да заплати на С. М. ........., ЕГН **********, на основание
чл.181, ал.1 ЗМВР сумата 2 880 лв., представляваща левовата равностойност на
полагащата му се и неосигурена от ответника храна за периода 14.03.2020 г. –
14.03.2022 г., ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ................ да заплати на С. М. ........., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. М. ........., ЕГН ********** да заплати на ................, на основание
чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 33, 33 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ................ да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СРС
сумата от 115, 20 лв. държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6