№ 51
гр. П., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101491 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – Б. А. В., с постоянен и настоящ адрес в с. Б., общ. П., ЕГН
**********, твърди, че между него (като заемополучател) и „А. Ф.“ ООД (като
заемодател) е бил сключен Договор за паричен заем „А1 бърз кредит“ с №
967806/22.11.2021 г. Заявява, че, в качеството му на клиент, е сключил с ответника
(като гарант) и Договор за предоставяне на гаранция с № 967806 от същата дата, по
силата на който последният се е задължил да обезпечи спрямо заемодателя
изпълнението на неговите задължения по заемната сделка, а той – да му заплати
възнаграждение. Счита, че договорът за гаранция е нищожен, защото влиза в колизия с
добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1
ЗЗП. Иска нищожността му да бъде прогласена от съда, а в полза на адвоката, който му
е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство – да бъде
присъдено съответно възнаграждение.
Ответникът – „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Дж. н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции,
настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е
сторил.
Съдът приема следното:
1
1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да
са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че
подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на
исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях
(т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето
по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).
Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно
няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:
Копие на документа, обективиращ сочената от ищеца заемна сделка, е
2
приобщено към доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:
- „А. Ф.“ ООД, действащо като заемодател, се задължава да представи на
ищцовата страна, в качеството й на заемополучател, паричен заем от 700 лв.;
- уговорена е възнаградителна лихва от 59,28 лв.;
- срокът за погасяването на заема е 4 месеца;
- заемополучателят се задължава до 5 дни от подписването на договора да
предостави на заемополучателя обезпечение, чрез две физически лица – поръчители,
банкова гаранция или посредством търговско дружество – гарант, предоставящо
гаранционни сделки по занятие, но и одобрено от заемодателя.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за
ненуждаещ се от доказване признатият от страните факт за сключването на процесния
договор за гаранция помежду им.
Копие на оспорваната сделка също е част от доказателствената съвкупност и от
него допълнително се изяснява, че:
- ответното дружество е гарантирало към „А. Ф.“ ООД изпълнението на
задълженията на ищеца, произтичащи от договора за заем;
- за тази услуга ищецът следва да заплати на ответника възнаграждение от
165,48 лв., посредством 4 равни месечни вноски;
- плащането на възнаграждението трябва да се прави към заемодателя, тъй
като гарантът го овластява за това.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на сравнително
ниска стойност (700 лв.) и за кратък период (4 месеца). Заемополучателят е физическо
лице, встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди
от парични средства, докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори
по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).
Възнаграждението (165,48 лв.), което заемополучателят трябва да плати на гаранта за
обезпечението на заема, представлява 23,64 % от заетата сума. Гаранцията за
изпълнението на задълженията на заемополучателя се предоставя от търговско
3
дружество, което е одобрено от заемодателя, като дори той приема плащанията за
възнаграждението на гаранта.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да
обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на заемополучателя, срещу
което последният да плати на гаранта разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка,
не е съизмерима с риска, който носи гарантът, а създава реални предпоставки за
неоснователното му обогатяване, както и за такова на заемодателя. Ето защо се налага
и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта,
което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи
на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към идентичен
процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същия договор по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, заради противоречието му със закона.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Той не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет (в редакцията й към бр. 68/31.07.2020 г., действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие).
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто
размер е 50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор
за предоставяне на гаранция с № 967806/22.11.2021 г. , сключен между Б. А. В., с
4
постоянен и настоящ адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като клиент) и „Ф. Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2,
офис 40 – 46, ЕИК *** (като гарант), поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***,
да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в
гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата
страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 –
46, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна
такса за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5