№ 4435
гр. С, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Н СТ. Т.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110134719
по описа за 2023 година
Производството е образувано по е по искова молба, подадена от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, срещу Т. С. В. и Б. С. В., с която при условията на разделна
отговорност са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми:
- сумата от 426,54 лева, представляваща главница за топлинна енергия за
периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане;
- мораторна лихва в размер на сумата 51,55 лева за периода 15.09.2021 г.
– 18.05.2023 г., както и
- сумата за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г. в
размер на сумата 36,49 лева – главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и мораторна
лихва в размер на сумата 6,88 лева за периода от 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г.
Сумите се претендират от ответниците при равни квоти – от всеки от
тях по 1/2 част.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. С, ж.к. С.Т., бл.
****, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № 240244, за процесния период топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с
оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
1
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /„Т“ ЕООД/, за
допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за
задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по
делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки
за периода, за приемане като доказателства по делото на представените с
исковата молба писмени документи.
Ответниците са подали отговори на исковата молба.
Ответникът Б. В. признава изцяло основателността на исковете,
предявени срещу него. Излага, че задълженията са платени в хода на процеса,
за което представя доказателства. Моли на ищеца да бъде присъдено
минимално юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Т. В., чрез адв. Т. Р., оспорва предявените искове, като
счита, че претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
наредбата за държавните имоти от 05.12.1991 г. се установява, че на
посочената дата Юлияна Донкина В.а е придобила жилище, представляващо
ап. № 2, находящ се в гр. С ж.к. „В. Иванов“, бл. ****, вх. А, ет. 1.
От удостоверение, издадено от СО – Район Илинден се установява, че
ж.к. „В. Иванов“ е с нов административен адрес – жк „С.Т.“.
На 06.08.2002 г. е сключен договор между „Т“ ЕООД и етажната
собственост с адрес в гр. С, ж.к. „С.Т.“, бл. 375, вх. А, по силата на който
дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сградата.
Видно от представения протокол от проведеното на 25.07.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици, те са взели решение да се сключи договор
с „Т“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на дружеството. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
Представени са още съобщения към фактури от 31.07.2021 г. и от
31.07.2022 г.
От констативен/приемо-предавателен протокол от 13.04.2011 г. се
установява, че отоплителните тела в описаното в исковата молба жилище са
демонтирани.
От платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
сумата от 213,27 лв. – главница за ТЕ за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
От платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
2
сумата от 9,85 лв. – лихва върху главница за ТЕ от 213,27 лв. за периода м.
22.06.2023 г. – 17.10.2023 г.
От платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
сумата от 25,98 лв. – мораторна лихва върху главница за ТЕ от 213,27 за
периода 15.09.2021 г. – 18.05.2023 г.
От платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
сумата от 18,25 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 05.2020
г. – м. 04.2022 г.
От платежно нареждане за кредитен превод от 26.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
сумата от 0,81 лв. – лихва върху главница за дялово разпределение от 18,25
лв. за периода за периода 22.06.2023 г. – 26.10.2023 г.
От платежно нареждане за кредитен превод от 17.10.2023 г. се
установява, че ответникът Б. С. В. е заплатил в полза на ищцовото дружество
сумата от 3,44 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение
от 18,25 лв. за периода 16.07.2020 г. – 18.05.2023 г.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и
прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи.
От заключението настоящата инстанция приема, че за процесния
период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от "Т" ЕООД.
За процесния период за имота е начислена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. В имота е нямало отоплителни тела, с монтирани
разпределители на ТЕ, както и 1 брой щранг лира без уред за дялово
разпределение. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 134 м3. За
имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ, като е
използван отчет на 1 брой топъл водомер. За периода е осигурен достъп до
имота за отчет на този водомер. Според вещото лице дяловото разпределение
за процесния период е извършено съобразно нормативната уредба. След
извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за
процесния период възлиза на 1557,99 лв. Ищецът при начисляване на сумите
по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи през процесния
период. Посочено е, че общият топломер е преминавал метрологични
проверки, като не са констатирани отклонения.
Изслушано е заключение по ССчЕ, което съдът кредитира частично.
Настоящият състав приема, че представените от ответника Б. С. В. платежни
документи не са коректно отразени в заключението на вещото лице, поради
което същото не държи сметка за извършени плащания, установени с
3
писмени доказателства.
От третото лице – помагач са представени справки за дялово
разпределение за периодите 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. –
30.04.2020 г., както и отчети от 23.05.2021 г. и от 11.05.2022 г.
В открито съдебно заседание от 12.02.2024 г. е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период Т.
В. е бил собственик на ½ ид.ч. от описания в исковата молба топлоснабден
имот.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“.
Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Безспорно е между страните, че през
исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора.
С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия
По отношение на ответника Б. В.:
От доказателствата по делото, а именно – платежни нареждания за
кредитни преводи се установява, че задълженията на този длъжник, които са
изцяло признати с отговора на исковата молба, са погасени в хода на
производството.
Предвид изложеното, предявените искове против Б. В. следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на ответника Т. В.:
От писмените доказателства и заключението по СТЕ се установява, че
описаният в исковата молба имот е топлоснабден.
От заключението по СТЕ се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер на
сумата 449,71 лв.
От така посочената сума ответницата отговаря до размера на
придобития дял в съсобствеността – ½, т.е. за сумата 224,85 лв., но ищецът
претендира по-нисък размер – 213,27 лв., поради което и до претендирания
размер следва да се уважи иска срещу Т. В. за главница за ТЕ.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнаС.т. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3, вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
5
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва да се дължи
след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и
след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва.
Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя
в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или
от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Съдът прие, че дължимата главница за топлинна енергия е в размер на
213,27 лв. за периода м. 05.2020 г. – м. 04. 2022 г.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по вС.ка от изравнителните сметки и ССчЕ съдът приема, че
искът за лихва за забава е основателен за сумата от 25,78 лв., т.е. в пълния
претендиран от ищеца размер.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на
договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на услуга дялово разпределение, чието
извършване не е и оспорено от ответника, а се потвърждава и от
ангажираните писмени доказателства и заключението по ССчЕ.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата от 36,49 лв., определен
от вещото лице по ССчЕ. От тази сума ответникът Т. В. дължи 18,25 лв.
От страна на ответника не се твърди и не се доказва плащане.
6
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Право на разноски има ищеца и ответника Т. В. съобразно отхвърлената
част от исковете срещу него.
Ответникът Б. В. следва да бъде осъден да заплати единствено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 25 лева и
държавна такса в разме,р на 100 лева.
Ответникът Т. В. е дал повод за допускана на СТЕ и ССчЕ, за които
ищецът е внесъл депозити в размер на 600 лв.
С оглед изхода от спора Т. В. следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 714,13 лв. – за депозити за експертизи, за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружество следва да заплати на Т. В. сумата от 6 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва: сумата 213,27 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
гр. С, ж.к. С.Т., бл. ****, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № 240244, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба –22.06.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 25,78 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г.
– 18.05.2023 г.; сумата 18,25 лв. цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния
предявен размер от 3,44 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, срещу Б. С. В.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните суми: сумата 213,27 лв. главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г.
за топлоснабден имот: гр. С, ж.к. С.Т., бл. ****, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. №
240244, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –22.06.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата 25,78 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2021 г. – 18.05.2023 г.; сумата 18,25 лв. цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 3,44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
7
18.05.2023 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Т. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 714,13 лв. – разноски по
гр. д. № 34719/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Т. С. В., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 6 лв. – разноски по гр. д. №
34719/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Б. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 125 лв. – разноски по гр.
д. № 34719/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8