№ 630
гр. Благоевград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500948 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18905/25.07.2025 г., подадена от
адв.М. Ш., преупълномощена от адв.А.В., назначена за особен представител в
производството по отношение на М. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Падеш, ул.”***” № 24, против решение № 485 от 07.06.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 1892/2024 г. по описа на РС-Благоевград, допълнено с
решение № 662/24.07.2025 г. и поправено с ршение № 749/16.09.2025 г., с
което е признато за установено по отношение на М. П. Л., ЕГН **********, че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 435 от 11.04.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 831/2024 г. на
Районен съд - гр. Благоевград, а именно сумата от 1288,40 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 27 юли 2021
г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/22.08.2023г. към договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.08.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
01.04.2024 г. до окончателното погасяване, като М. Л. е осъден да заплати и
направените по делото разноски.
1
Във въззивната жалба се твърди, че въззивникът М. П. Л., не е открит на
установените му постоянен и настоящ адрес, поради което същият се
представлява в производството от назначения му особен представител, а
последният има ограничен кръг права за целите на процеса. Поддържа се, че
особеният представител не може да приема материалноправни волеизявления,
каквото е съобщаването на цесията. Според въззивника, получаването на
съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява
разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по
смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК. Цитира се разпоредбата на чл.29, ал.5 от ГПК,
съгласно която особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се
води делото.
Обяснява се, че връчването на особен представител не може да се
приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат
поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на
длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право.
Обръща се внимание, че представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен,
като приложение намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК - ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6.
Аргументира се, че тази представителна власт е ограничена по арг. от чл.29,
ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Поради това се сочи, че връчването на
уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно
връчване, поради което цесията не е надлежно съобщена.
По тези съображения се иска да се приеме, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД не е носител на вземания срещу М. П. Л., и
предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.
Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до
извода, че ищцовото дружество притежава активна процеусална легитимация.
Обяснява се, че уведомяването за извършената цесия от стария кредитор има
2
за цел единствено да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на същия,
като липсата на уведомяване, не прави цесията недействителна, а не поражда
действие спрямо длъжника, за когото все още съществува възможността да
изпълни на стария кредитор и при научаването за прехвърленото му
задължение, да отправи своите възражения за погасяване на същото. В случая
се поддържа, че в първоинстанционното производство е установено както
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за заем, така и липсата на изпълнение на поетите задължения от
страна на заемателя.
Въззиваемият подчертава изрично правото на стария кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията като негов
пълномощник. В тази насока се цитира практика на ВКС - решение №
156/30.11.2015 г., т.д.№ 2639/2014 г. на II т.о., решение № 137 от 02.06.2015 г.
на ВКС по г.д.№ 5759/2014 г. на III г.о.
Според въззиваемия, особеният представител осъществява процесуално
представителство и защитава правата на представлявания, като това
представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата
на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка
въззиваемият се позовава на чл.45, изр.2 ГПК, съгласно която връчването на
представител се смята за лично връчване при липсата на разграничение между
договорен и особен представител, както и на решение № 198 от 18.01.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 193/2018 г.. I т.о.. ТК. в което ВКС е възприел, че .връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Подчертава се, че по делото е представено пълномощно, с което на
„Агенция за контрол на просрочени задължения'' АД са вменени правомощия,
като в изпълнение на разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД е представено и
потвърждение за сключването на договора за цесия. Поради това, настъпилото
правоприемство и изричното упълномощаване на цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на дълга, което е съобщено с връчване с препис от
исковата молба, се иска да се приеме, че въззиваемият притежава материална
легитимация по исковете.
Според въззиваемия, по несъмнен начин той се е легитимирал като
кредитор на ответника, поради което се иска въззивната жалба да се остави
без уважение и да бъде потвърдено решението на РС-Благоевград.
Претендира се присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
3
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат
писмено становище по съществото на спора.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относимите към спора
факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално-правни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 831/2024 г. по описа на РС-
Гоце Делчев, е видно, че въз основа на подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, заявление, на 11.04.2024 г.
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу М. П. Л., ЕГН **********, за следните суми: сумата 1 288.40 лв,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит №
**********/27.07.2021 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай банк“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение №
1/22.08.2023 г. към договор за цесия от 22.08.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024 г., до
окончателното плащане, както и за направените по делото разноски за
4
държавна такса от 25.77 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 21.83 лв.
На 12.10.2023 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя
е изпратено и получено на 27.10.2023 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1
от ГПК.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на
регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, връчването на
издадената заповед е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя с разпореждане от 07.06.2024 г. са дадени указания да предяви иск.
При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето
производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира
за нужно да посочи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД вр.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване
съществуването единствено на задължение за главница по договор за кредит .
Видно от изложеното в искова молба, подадена пред РС-Благоевград, по
която е образувано гр.д.№ 1892/2024 г., „Агенция за събиране на просрочени
задължения“ АД претендира установяване на процесното задължение спрямо
М. Л., на основание сключен договор за кредит.
В производството е безспорно, че М. Л. и “Ти Би Ай банк“ ЕАД, са
обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № **********/27.07.2021 г., въз основа на който “Ти Би Ай банк“ ЕАД
е отпуснало в заем на Л., сума в размер на 1 500.00 лв. Предвидено е
заплащане на застрахователна премия от общо 502.57 лв. за целия срок на
договора, от която 239.77 лв. за застраховка Bank пакет 3 сметка и 262.80 лв.
за Bank пакет 3 кредит + сметка. Посочената премия е включена в главницата
на кредита, при което размерът на последната е нараснал от 1 500.00 лв. на 2
002.57 лв. Годишният лихвен процент е определен на 22.53%, а годишният
процент на разходите – 24.03%. В т.10 от договора е изрично посочено, че
общата стойност на плащанията е 2 505.82 лв., които следва да бъдат върнати
на 24 бр. месечни вноски, откоито 23 бр. по 104.41 лв., а последната в размер
5
на 104.39 лв.
Имайки предвид страните и целта на договора, съобразно § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, спрямо същия намира приложение Закона за потребителския кредит в
редакцията му към момента на сключване на процесния договор от 27.07.2021
г., а именно след изм. и доп. с ДВ бр. 104 от 08.12.2020 г.
С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, съобразявайки
възраженията на ответника Л., данните по делото и изискванията на чл.10,
чл.10а и чл.11 от ЗПК, РС-Благоевград правилно е установил противоречие на
договора с посочените императивни прави норми, водещо до нищожност на
сделката при приложение на чл.22 от ЗПК. Мотивите на РС се възприемат
изцяло от настоящия състав, поради което не е нужно преповтарянето им.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че безпротиворечиво е
разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по
договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния
договор са в размер на 1 500 лева, а именно и същата сума е усвоена от
кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви,
неустойки, такси и т. н., нямат характер на главница, поради което банката
няма основание да претендира сумата над 1500 лева до посочения в договора
„размер на кредита“ 2002.57 лева като главница, доколкото в разликата над
1500 лева до 2002.57 лв лева са включени двете застраховки – Bank пакет 3
сметка и Bank пакет 3 кредит + сметка, но същите не са част от
предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума-главница.
В договора трябва да се посочи размера на годишния процент на
разходите, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
сумата по застраховките Bank пакет 3 сметка и Bank пакет 3 кредит + сметка,
които представляват разход по кредита. Следователно годишният процент на
разходите няма да е 24.30 %, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участват и вземанията за сумите от 239.77 лв. и 262.80 лв.,
формално уговорени като клаузи „Bank пакет 3 сметка“ и „BANK пакет 3
кредит + сметка“. В този смисъл нарушен е чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен процент на разходите.
По този начин съдът намира, че са нарушени изискванията и на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
6
2008 г., като е не е предоставена възможност на потребителя в пълна степен
да прецени дали да сключи договор при предложените му условия.
В тази хипотеза, предоставената в заем сума от “Ти Би Ай банк“ ЕАД на
М. Л. следва да се приеме, че е в размер на 1500.00 лв., който факт е безспорно
установен с приетото в о.с.з. от 08.05.2025 г. и неоспорено от страните пред РС
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /отговор по
въпрос № 1/.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д № 2024/2022 г. на ВКС, І ТО, решение №
50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №
50005/21.02.2024 г. по т. д. № 1950/2022 г. на ВКС, ІІ ТО и др./, при установена
от съда недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, без лихви и други разноски по него. Ако тази недействителност се
установи в производство по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи в
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в разпоредбата на чл.23 от ЗПК изрично е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита в хипотезата на чл.22 от
ЗПК. Съобразно изложеното ответникът по исковете дължи връщането на
чистата сума по кредита – непогасената главница, като при определянето на
нейния размер следва да се приспаднат всички заплатени суми за погасяване
на задълженията по кредита.
Видно от отразеното в отговора на въпрос № 3 от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, въззивникът е заплатил по процесния
договор за кредит сума в общ размер на 211.60 лв.
С оглед на това, той остава да дължи разликата до получените 1500.00
лв. или сума от 1 288.40 лв., за която е установено вземане в решението на РС.
Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за липсата
на активна легитимация на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД по отношение на процесното вземане, следва да се отбележи, че пред РС
са представени и приети като писмени доказателства /л.22-33/, договор за
7
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.08.2023 г. между „Ти Би
Ай банк“ ЕАД и „Агенция за контрол за просрочени задължения“ АД, с който
кредитната институция е продала на ищеца в производството общо 925
вземания от свои длъжници. Същите са индивидуализирани в Приложение №
1, като процесното такова от М. Л. е посочено на ред 731. Цесията е
потвърдена от цедента, като същият е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване на дължниците за прехвърляне на задълженията им към новия
кредитор.
С оглед на това до длъжника Л. е изготвено писмо с изявление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, без данни да е изпратено и получено от него. В този случай,
целеният ефект се постига с връчване на исковата молба /в която има изрично
искане за съобщаване на цесията/ и книжата към нея, част от които е и
коментираното уведомление /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т.о./.
Възраженията, направени в тази насока във въззивната жалба от
особения представител на М. Л., не се възприемат от настоящия състав. В
създадената практика на ВКС, обективирана в решение № 198/18.01.2019 г. по
т.д.№ 193/2018 г. на І т.о. а именно, че ако в исковата молба е обективирано
изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, е приложима и
по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и
при условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Това е така защото всички изложени в
цитираното решение аргументи в подкрепа на тезата, че уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез получаване на исковата
молба от особения представител, са относими и спрямо уведомлението за
връчване на цесията. В случай на преустановяване на плащанията по кредита
и на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в
договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените
възможности за връчване на уведомлението или чрез нотариална покана по
чл.50 ЗННД, или чрез прилагане на процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК. От
своя страна правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или
спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен представител в
8
исковото производство и то след стриктно провеждане на процедурата по
връчване на уведомление, предвидена в чл.47, ал.1-5 от ГПК. По своята
правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и
прехвърлянето на вземането (цесията), представляват правопроменящи
юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и
въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти
промяната на облигационното правоотношение може да се свърже както с
промяна на неговото съдържание (какъвто е случая с обявяването на кредита
за предсрочно изискуем), така и с промяна на правното качество (в хипотезата
на цесия). В тази насока е възприетото в определение № 50649 от 06.12.2022 г.
на ВКС по т.д.№ 977/2022 г., I т.о., ТК, определение № 72 от 05.02.2021 г. по
т.д.№ 1188/2020 г. на ВКС, І т.о. и др.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в
закона изискване за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да
създаде достатъчна сигурност за него за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД.
В случая въззивникът не доказа /а и не твърди/ да е изпълнил задължението си
на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би
го освободило от отговорност пред цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе мотиви, ОС – Благоевград следва да
потвърди решението на Районен съд – Благоевград.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД. От данните по делото се установи,
че ответникът е заплатил 400.00 лв. депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника за производството пред окръжен съд, като
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 350.00 лв.,
срещу което не е направено възражение за прекомерност. Ето защо в тежест на
М. Л. следва да бъде поставена сумата от 750.00 лв. – разноски на насрещната
страна пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 485/07.06.2025 г., допълнено с решение
№ 662/24.07.2025 г. и поправено с решение № 749/16.09.2025 г., постановено
по гр.д.№ 1892/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. П. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Падеш, ул.”***” № 24,
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 29, ет.3,
сумата от 750.00 лв., представляваща направени от ответника разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10