РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Г. АНДР. ГЮР., с която са предявени два главни осъдителни
иска за сумата от 600 лева главница по договор за кредит от 13.04.2017 г. и за сумата от
130,01 лева, представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба, и един евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 600 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска и
да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2017 г. между „***“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Г. АНДР. ГЮР., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит № *** (за краткост Договора),
с който дружеството предоставя кредит в размер на 600 лева със срок на издължаване 30
дни. Процесният договор е сключен изцяло онлайн чрез официалната интернет страница
www.vivus.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, във формата на електронен документ и правоотношенията се
реализират съобразно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закон за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Ответникът кандидатства за кредит посредством интернет страница www.vivus.bg, на
1
която създава свой потребителски профил. В искането за потребителски кредит ответникът
предоставя пълни и верни данни за своите три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта,
мобилен телефонен номер, адрес на електронна поща. За да завърши регистрацията на
профила на кредитополучателя, той трябва да се запознае и приеме общите условия на
договора за кредит (за краткост ОУ).
След регистрация проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на началната страница. Кредитополучателят прочита Договора и ако го приема, го подписва
електронно, като натиска бутон „Подпиши“. За избягване на съмнение, с натискането на
бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на
Договора, включително и ОУ. С подписването на Договора кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема ОУ и бланката на стандартен европейски формуляр (за
краткост СЕФ), че желае да сключи Договора и се съгласява кредиторът да преведе сумата
по описаната банкова сметка.
Договорът се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница.
Според т.14.5 от ОУ кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли) вземанията си
от кредитополучателя на трети страни, като, от своя страна, кредитополучателят има право
да се откаже от Договора, без нужда да обосновава отказа си пред кредитора – т.5.1 от ОУ.
Сумата по кредита (600 лева) е преведена на ответника на 13.04.2017 г. по
уговорения в договора начин (чрез паричен превод към „Изипей“). Падежът на Договора е
настъпил и липсва плащане
На 23.11.2018 г. „***“ ЕООД (цедент) и ищцовото дружество, цесионер, сключват
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договора в общ размер на 1269,79 лева, от които: 600 лева главница; 20,21
лева – дължими лихви към датата на цесията; наказателна лихва – 457,80 лева; отписани
просрочени такси към датата на цесията – 141,78 лева, 50 лева – такса за събиране към
датата на цесията. Тези вземания са описани в Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия. Цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника за цесията.
Като приложение към исковата молба ответникът получава уведомление за
прехвърляне на вземания, което изхожда от стария кредитор „***“ ЕООД. От документа
кредитополучателят разбира, че дължи вече на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
сумата от 1269,79 лева по Договора.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два главни осъдителни иска с правно основание чл.9, ал.1 от ЗПК, вр.
чл. 6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и чл.86, ал.1 от ЗЗД и
един осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е надлежно уведомена за цесията, защото получава като приложение към
исковата молба уведомление за прехвърляне на вземането, което изхожда от стария
кредитор (подписано е от негов представител върху бланка, съдържаща логото „vivus.bg“).
Така „***“ ЕООД изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК.
Според т.14.5 от ОУ към Договора кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли)
вземанията си от кредитополучателя на трети страни.
Според разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно
или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР
2
са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ.
За да се сключи процесният договор, следва да се направи искане за кредит, което
обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
кредитора (www.vivus.bg). Установи се, че Г. отразява в искането толкова и такива лични
данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно тя желае да
получи кредит. Както вече се посочи, с натискане на бутона „подпиши“ кредитополучателят
подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и
приложенията към него. Договорът е приет като доказателство по делото на хартиен носител
като заверен препис и има доказателствена стойност.
Сумата по кредита (600 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора
начин. Без правно значение за наличие на валидно облигационно правоотношение е
обстоятелството, дали ответникът е „усвоил“ сумата. Клаузата, която урежда годишен
лихвен процент от 40,98, не е нищожна нито поради противоречие с добрите нрави, нито
като водеща до неоснователно обогатяване на кредитора – аргумент от определение №
339/17.05.2021 г. по ч. гр. дело № 653/2021 г. по описа на БОС. Същата е в размер на 20,21
лева, тъй като главницата следва да бъде върната в рамките на един месец от подписването
на Договора.
Ето защо е налице валиден договор за кредит. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под
уредбата на ЗПК и отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Падежът на договора е настъпил
и липсва плащане, поради което претенцията за главница е изцяло основателна – кредиторът
има вземане за 600 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на иска за присъждане на мораторна лихва:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост Закона) до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е придобил вземането от финансова
институция, поради което за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява
лихва за забава върху вземането за главница. Ето защо лихвата за забава следва да бъде
присъдена за периода от 24.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 15.07.2020 г. до
11.01.2021 г., която изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК е в размер на 109,33 лева,
в който искът е основателен и следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран
такъв отхвърлен като неоснователен.
При това положение не подлежи на разглеждане евентуалният иск, тъй като не се е
сбъднало процесуалното условие за това – главният иск е уважен, а не отхвърлен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил искане за присъждането им. Те се изчерпват с платена държавна такса в размер на
100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда за
3
справедливо на основание чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед уважената част от исковете ищецът
има право на разноски в размер на 242,92 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. АНДР. ГЮР., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: от 600 (шестстотин) лева,
представляваща главница по договор за кредит № ***/13.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане; 109,33 лева (сто и девет лева и
тридесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за
периода от 24.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 15.07.2020 г. до 11.01.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума за мораторна лихва до пълния
претендиран размер от 130,01 лева и за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА Г. АНДР. ГЮР., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 242,92 лева (двеста четиридесет и два лева
и деветдесет и две стотинки), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________
Вярно с оригинала! ММ
4