РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Шумен, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630102605 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Ц., против Ц. П.
Ц., в която са предявени конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1,
СК за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и
непоправимо разстройство настъпило след сключването му без искане за
произнасяне по въпроса за вината и в условията на обективно кумулативно
съединяване небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2
ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, с правно основание чл. 53 СК
за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата „П.а“ и чл. 56
СК за предоставяне на семейното жилище на ищцата.
Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на 10.02.2001
год., за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., по описа на община
Шумен. От брака си имали едно пълнолетно дете - Г. Ц. Ц., родена на
13.04.2001 г.. С течение на времето установила, че е налице дълбока
несъвместимост в характерите им - обстоятелство, което постепенно довело
до студенина и отчуждение в отношенията им. Брачната им връзка от дълго
време съществувала само формално, различията помежду им не могли да
бъдат преодолени, което довело и до невъзможност да се възстановят
1
нормални съпружески отношения. Моли бракът им да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Не
желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли да й предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в г***, което било в
съсобственост между нея, майка й П. С. П.а и брат й Д. Г. Й.. Моли да й бъде
възстановено предбрачното ми фамилно име „П.а”. Счита че не са налице
основания за заплащане на издръжка между съпрузите. Няма претенции да
получи дял от личното имущество на ответника. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът уведомен лично, не подава отговор
на исковата молба.
В открито съдебно заседание, ищцата лично поддържа исковата молба.
Ответника не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак, за което.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че на
10.02.2001 г. страните са сключили валиден граждански брак - Акт за
граждански брак № *** г. съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние Община Шумен /л. 4/
От Удостоверения за раждане се установява, че страните имат едно вече
пълнолетно дете - Гергана Ц.ова Ц., родена на 13.04.2001 г..
От показанията на свидетеля К.Р. К., приятелка на ищцата, се
установява, че повече от една година страните нямали никакви отношения.
Ответникът от доста време се държал студено към своята съпруга. Твърди се,
че съпрузите живеят в едно домакинство, но всеки живее своя собствен живот
и се е дезинтересовал от другия – прибират се в една къща, но всеки в своята
стая, сутрин всеки става и отива на работа, като ответникът една седмица бил
в града, а една седмица го нямало. В този смисъл следва да се приеме за
установено, че е налице фактическа раздяла между съпрузите. Вярно е, че
според ППВС № 10/1971 г., т. 3 фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване, както и че не всяка фактическа раздяла води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай бракът
2
е съществувал само формално – страните не са имали отношения като
съпрузи, като всеки от тях, в личен план, е установил свой собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били
отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на
семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са се
отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка
няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа като между членове на семейство.
Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от
смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание. Това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът следва да бъде прекратен. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с
развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. Страните не изразяват желание съдът да се
произнесе по вината, поради което не е необходимо съдът да изследва този
въпрос.
Относно претенцията за фамилното име на съпругата. Предвид липсата
на спор между страните, то следва да се постанови решение, с което след
прекратяване на брака да се допусне възстановяване на предбрачното й
фамилно име, на основание чл. 53 СК.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно разпоредбата на § 1 СК семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи. Претенция за ползването на
семейното жилище е направена от ищцата и доколкото ответникът не се
3
противопоставя изрично, следва то да бъде предоставено на ищцата.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
50 лв., която следва да бъде разпределена по равно между страните. В този
смисъл в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между Д. Г. Ц., с ЕГН ********** и
постоянен адрес: *** и Ц. П. Ц., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***,
сключен на 10.02.2001 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние
Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № ***, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да възстанови
предбрачното си фамилно име „П.а“, на основание чл. 53 СК.
Предоставя ползването на семейното жилище в ***, на Д. Г. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Осъжда Ц. П. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5