№ 27
гр. Ловеч, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №
20244300900026 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,вр.с чл.380, от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. П. Н. от с.З.П., Ловешка област,чрез пълномощник
адв.К. Д.-ЛАК, против „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от М. С.М-Г.,
П.В.Д.,С.Н.А., В. В. И., с посочено правно основание чл.432 от КЗ,вр.с чл.52 и чл.86 от ЗЗД и цена
на иска 30 000лв. Твърди,че е пострадала от пътно произшествие на 23.11.2023г., причинено от
автомобил-„М. С.“ с рег.№ ** **** **,застрахован в ответното дружество,с валидна към
произшествието застраховка. Водачът на този автомобил- Г. Б. К., е признат за виновен в
причиняване а произшествието. Обяснява,че е пострадала от катастрофата и е откарана от екип на
Спешна помощ в „МБАЛ-Луковит“ с видими охлузни рани по челото и болки по цялото
тяло.Раните й са обработени и промити и е насочена към УМБАЛ-Плевен за допълнителни
изследвания-профилна кранитография на главата.При това изследване на са правени рентгенови
снимки на други части на тялото.След освобождаването й от болницата се прибрала в къщи със
засилващи се болки в дясната ръка и гърдите.Първоначално не обърнала внимание,защото току-що
била освободена от болницата и се надявала болките да са временни и да отминат.В следващите
дни,обаче болките продължили и ескалирали,получила отток на ръката и движението й било
затруднено.Затова потърсила отново лекарска помощ на 26.11.2023г.В МБАЛ-Червен бряг била
извършена Рьо графия и се установило,че има фисури(спукване) на костта на дясна ключица и в
областта на VІІІ-ІХ ребро.Диагнозата била потвърдена и от специалист при консултация на
1
28.11.2023г.,който описал обективното й състояние- „палпаторна и перкутурна болезненост в
латералния край на дясна ключица,ограничена абдукция в дясна раменна става. Палпаторна и
перкутурна болезненост по външната страна в дясно на гръдния кош на нива VІІІ-ІХ ребро в
дясно,болки при изкашляне,без затруднено дишане.“
Сочи,че своевременно е сезирала застрахователя с претенцията за определяне на
застрахователно обезщетение,получена на 07.12.2023г.,но до изтичане на 3-месечния срок не е
получила отговор.
Твърди,че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил са й причинени неимуществени вреди- счупване без
разместване на фрагменти на костите на дясна ключица и на VІІІ и ІХ ребра в дясно.Травмите са
причинени от удара в дясната част на автомобила,в който е била пасажер.Предизвикали са
болки,страдания,стрес,присъщи на такъв вид травми.
Моли да се постанови решение,с което ответникът да се осъди да й заплати сумата
30 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-описани по-горе,в
резултат на ПТП на 23.11.2023г.,ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
ответника -07.12.2023г.до окончателното изплащане на сумата.Моли сумата да се изплати по
доверителна сметка на пълномощника й адв.К. Д..Претендира присъждане на адвокатски хонорар
по реда на чл.38 т ЗАдв.
В срок постъпи отговор от отв.„ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, р-н „Студентски”, бул“Симеоновско шосе“№67А, представляван от
изпълнителните директори С. Н. А. и П. Д., чрез юрисконсулт К. И.. Оспорва изцяло претенцията
по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на причиняване на произшествието и вината
на водача Г. Б.. Позовава се на съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №41 и
твърди,че водачът на влекач „Р.Т.“ с рег.№** **** ** е извършил нарушения на П-к ЗДвП-чл.81,ал.2
и това е единствената причина за настъпване на ПТП.В участъка хоризонталната пътна маркировка
няма разделителна линия,която да забранява изпреварването в участъка. При този механизъм
маневрата изпреварване предхожда завиването наляво. Позовава се на чл.25,ал.1 от ЗДвП. Счита,че
при тази обстановка за водача на т.а.“М. С.“ с рег.№** **** ** ударът е бил неизбежен и не е имал
възможност да го предотврати. Оспорва твърдението за наличие на причинна връзка между
транспортния инцидент и увредите на ищеца.Твърди ,че от медицинските документи няма данни за
травматични увреди в обхванатите от графиите кости.Не се съгласява с твърдението,че и в момента
е затруднен нормалният начин на живот на Н.,тъй като от медицинската документация е
записано,че се изписва в добро общо състояние.Оспорва и твърдението,че не е завършил
възстановителният период и продължава лечението и рехабилитацията й. Счита претендираният
размер на обезщетение за прекомерен и завишен,несъответстващ на естеството на травмите.Не се
съгласява с твърдението за налични психологични последици при ищеца,като последица от ПТП.
Заявява възражение за наличие на съществен принос на пострадалата, която не е
ползвала обезопасителен колан и така е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Твърди,че
травмите са настъпили именно поради това нейно нарушение-поради свободното движение на
тялото във вътрешността на автомобила и съприкосновението с части и детайли на
автомобила.Поддържа,че използването на предпазен колан би осуетило причиняването на
травмите,или биха били в по-лека форма.
Счита размера на претенцията за завишен и несъответства на обективните критерии на
2
понятието „справедливост“.
Твърди,че не е дължима и претендираната лихва с оглед неоснователността на главната
претенция за обезщетение на неимуществените вреди.
Моли да се отхвърли изцяло искът на Н. Н.. Възразява в нейна полза да се присъждат
разноски,вкл.и адвокатски хонорар,чийто евентуален размер оспорва като прекомерен.Изразява и
позиция по доказателствените искания на ищеца и поставя свои.
С допълнителна молба ответникът уточнява,че е допусната техническа грешка в
отговора,по отношение твърденията за виновния за ПТП водач.Моли вместо посочения водач на
влекач „Р.Т.“ с рег.№ ** **** **, да се счита водачът на т.а „Ф. К.“ с рег.№** **** **. Представя
отговор с направена корекция.
Не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К.Д.-ЛАК,който поддържа иска и
моли да се уважи изцяло.
Ответникът „Лев Инс“ЕАД се представлява от юрисконсулт К.И., който поддържа
отговора.
От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта.
Съдът намира,че искът е допустим,тъй като е предявен от и срещу легитимирани лица.
Ищецът е предявил осъдителен иск,с твърдение,че е претърпяла неимуществени вреди.
Отговорността на ответника е ангажирана с оглед твърдението за наличие на сключена и валидна
към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща
отговорността на водача Г. Б. К., управлявал л.а.с марка „М. С.“, с рег.№ ** **** **, от чиито
действия твърди,че е настъпило ПТП и претърпените от него вреди. Ищецът представя и
доказателства за изпълнение на изискването за предхождащо процеса сезиране на застрахователя-
съгл.чл.498 от КЗ,което е условие за допустимост на претенцията по чл.432 от КЗ. Молбата до
застрахователя е изпратена с известие за доставяне, получено на 07.12.2023г. От ответника не се
ангажираха доказателства да е отговорил на искането на увреденото лице.
По същество.
По делото са представени категорични доказателства за наличието на валидно към
момента на ПТП- 23.11.2023г. застрахователно правоотношение по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на л.а.с марка „М. С.“, с
рег.№ ** **** **, управляван от Г. Б. К.. Не се оспори,че водачът е съпруг на пострадалата Н. П. Н..
Съдът прие за ненуждаещ се от доказване фактът на проведено административно –
наказателно производство за процесното ПТП, където на водача Г. Б. К. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с №GA/988330/24.11.2023г.,като е прието,че е
нарушил правилата на чл.42,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП,като не се е убедил,че ППС,което ще
изпреварва,не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение и така е предизвикал ПТП.
Описано е,че при предприемане на изпреварване на влекач „Ф. К.“ с прикачено ремарке,водачът К.
не се е убедил,че изпреварваното от него МПС не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво за изпреварване,в следствие на което се сблъскват странично и водачът навлиза в
3
лентата за насрещно движение и се сблъсква с насрещно движещия се влекач с марка „Р.Т.“,
реализирайки ПТП с материални щети и ранени лица. Актът е връчен на нарушителя на
24.11.2023г. Издадено е и Наказателно постановление с №23-0297-000625 от 13.12.2023г.от
Началника на ОД на МВР-Ловеч, с което на Г. Б. К. е наложено наказание на основание
чл.179,ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП- глоба в размер на 150лв.,за извършено нарушение на чл.42,ал.1,т.1 от
ЗДвП. Наказващият орган е отразил,че наказателното постановление е връчено на нарушителя на
08.01.2024г.-удостоверено със саморъчен подпис на Г. К..
Съставените по случая Констативен протокол №41 от 23.11.2023г.,скица към него и
снимки на местопроизшествието, съдът цени заедно с всички останали събрани по делото
доказателства. Ответникът оспори доказателствената стойност на констатациите в Констативния
протокол по отношение механизма на причиняване на ПТП,с което съдът се съгласява. В случая
съставителят на констативния протокол не е бил пряк очевидец на произшествието,поради което
отразеното в него се ползва с обвързваща сила единствено по отношение установеното към
момента на пристигане на съставителя на местопроизшествието, не и за вероятния механизъм.
В т.см. съдът приема,че административно-наказателното производство няма силата на
влязла в сила присъда, съгласно чл.300 от ГПК, поради което предпоставките на деликта по чл.45
от ЗЗД следва да се установят от настоящия съдебен състав.
По отношение травмите на Н. Н. по делото е представен Амбулаторен лист от
23.12023г.за преглед в УМБАЛ“Д-р Г.Странски“-Плевен,където в анамнезата е отразено,че е
претърпяла ПТП,ударила е главата си без да губи съзнание.Направена и е профилна
краниография(рентгенова снимка на главата),от която не са установени травматични увреди на тези
костни структури.Имала е рана на челото, която е почистена. На 26.11.2023г. е направен преглед в
МБАЛ-Червен бряг, където на рентгеновото изследване е установена „фисура на дясна ключица“.
Прегледана е от специалист ортопед на 28.11.2023г., който е поставил диагноза „счупване на дясна
ключица“ и ребро“.
По делото се допусна съдебна медицинска експертиза. Вещото лице д-р М.Г.,след
преглед на ищеца, дава заключение,че на Н. Н. е причинено счупване на дясна ключица и на две
ребра в дясно без разместване на фрагменти.Тези травми са й причинили затруднение движенията
на лявата ръка за срок около 45 дни,а на ребрата-временно и неопасно разстройство на здравето.Не
са установени усложнения от тези травматични изменения.Травмите са причинени от силен и
внезапен натиск върху костите.Допуска,че са причинени от действието на предпазния колан,при
съобразяване,че е седяла на дясната седалка.В съдебно заседание допълни, че е допустимо да е
търпяла болката от счупената ключица до около 5 дни(от 23 до 28.11.2023г.),защото не е имало
разместване.Експертът не е установила данни за проведена от Н. рехабилитация и с това обяснява
наличието все още на остатъчни ограничения в обема на движение и силата на дясната
ръка.Препоръчва да се направи физиотерапия.
Съдът прием заключението на СМЕ като компетентно и обективно и гради изводите се
на него.
За установяване на механизма на ПТП се назначи съдебна авто-техническа
експертиза,изготвена от в.л.инж.Н.К., който след запознаване с документите по делото,
административно-наказателната преписка и снимки, дава заключение за следния механизъм на
ПТП. На 23.11.2023г.,около 13.05ч., на път І-3, км 141+500, на влизане в гр.Л., се движат три МПС-
т.а.с марка „М. С.“ с рег.№ ** **** ** (представляващ платформа за пътна помощ), управляван от Г.
4
К.(участник 1).На предна дясна седалка в автомобила се вози пострадалата Н. Н.. Автомобилът се
движи в посока гр.Плевен. Пред него се движи т.а.“Ф. К.*“ с рег.№** **** **(с полурамарке)
(участник 3), управлявано от св.В. Цв.В.. В района пътното платно се разделя на три ленти-две в
посока към гр.Плевен,като едната е за изпреварване.Между тях има хоризонтална маркировка тип
М1-единична прекъсната линия. В същото време срещу тях-в посока към гр.София, се движи
т.а.“Р.“,модел „Т“, с рег.№ ** **** **(с полуремарке),управляван от З. Х. Х.(участник 2).
Участник 1 предприема изпреварване на Участник 3,когато последният също е в процес
на изпреварване на движещ се пред него неизвестен автомобил. В следствие на тази маневра двете
МПС се сблъскват странично(първи удар). Първоначалният контакт е с предна дясна страна -
предна броня в дясно,преден десен калник на т.а.“М. С.“ с първа лява гума на полуремаркето на
Участник 3 „Ф. К.“ и лявата страна на фургона му. От голямата разлика в масите на двата
автомобила участник 1 е изблъскан наляво и попада косо в насрещната лента за движение. Там се
удря (втори удар) в предна лява част на насрещно движещия се участник 2(т.а.с м.“Р.Т.“). Ударът
преминава от преден ляв кос в страничен притриващ, като и двете МПС продължават движението
си в първоначалните им посоки до установяването им и приключване на произшествието.
Експертът е категоричен,че първият удар е в лявата изпреварваща лента за гр.Плевен.Вторият е в
насрещната лента-тази за движение на участник 2, движещ се с посока гр.София. От този втори
удар са щетите върху т.а. „М. С.“. Повреди има и по т.а.“Р.Т.“-по цялата му лява страна-предна
броня,преден капак,преден ляв калник,ляв фар,предна лява врата,ляво странично огледало, лява
стъпенка,ляв резервоар, заден ляв калник. Експертът е изготвил динамична скица, онагледяваща
този механизъм. Липсват обективни данни,от които вещото лице да установи с каква скорост са се
движели трите автомобила. Не се установява състоянието на пътното платно или времето да са
повлияли за настъпване на ПТП, тъй като покритието на асфалта е било без повреди,а времето сухо
и с добра видимост.
В заключението вещото лице приема,че и трите МПС са се движели в полагащите им
се ленти,единствено водачът на „М. С.“ е предприел маневра изпреварване на вече започналия
същата маневра т.а.“Ф. К.“. Въпреки разминаването в показанията на свидетелите–очевидци-св.Г.
К. и св.В. В. по факта дали последният водач е извършвал маневра изпреварване, в съдебно
заседание инж.К. окончателно описа механизма на ПТП,като приема, че първи изпреварване
предприема „Ф. К.“(на св.В.),като изпреварва движещ се пред него товарен автомобил.В този
момент изпреварване предприема и водачът Г. К.,който не съобразява движението на автомобила
пред него. Експертът обяснява,че „Ф. К.“ е по-тежък и затова при движението по наклона нагоре не
е могъл бързо да излезе от маневрата. Движещият се зад него т.а.“М. С.“ е по-лек и бързо е изминал
разстоянието и се е доближил до „Ф. К.“ в момента,когато все още е навлязъл с предна лява част в
другата лента.Товарният автомобил е дълъг около 13-14м. В този момент св.Г. К. предприема
маневрата изпреварване. Експертът допуска,при съобразяване габаритите на двата автомобила,че
св.К. да не е могъл ясно да възприеме светлинния сигнал на предприелия маневра и движещ се
пред него товарен автомобил-обяснява,че К. е бил в ляво на кабината,което е доста далече от левия
мигач на товарния автомобил (които се намират на задния калник на влекача,а не отзад на
каросерията). Или-те са останали ниско от възможния поглед на водача К..
Експертът сочи,че има навлизане на „Ф. К.“ в лентата на движение на „М. С.“,както и
че последният е започнал да изпреварва още преди да има обособена лента за това. Първият им
удар настъпва в лявата лента,като „М. С.“ се удря с предна дясна част в задните леви колелета на
полуремаркето на „Ф. К.“. Настъпва рязко откланяне на автомобила- „..гумите са еластични и
5
бързо е отхврълен наляво..“ и за кратко време се отклонява наляво, където настъпва втория удар с
„Р.Т.“. Експертът обяснява,че след първия удар водачът К. не е могъл да отреагира и да овладее
автомобила,тъй като всичко се е развило за много кратко време,в границите на опасните зони и на
трите автомобила. Никой от тримата не е могъл да предотврати произшествието с аварийно
спиране или завъртане на волана.
По отношение възможността да се избегне ПТП експертът приема, че водачът на „М.
С.“ е могъл да го предотврати като предприеме своята маневра едва след като се убеди категорично
в намеренията на движещия се пред него товарен автомобил,да изчака извършването на
започналото изпреварване и тогава да предприеме своето, едва след като участник 2 вече е
завършил движението си в лявата лента.По този начин е могъл да избегне контакта между двете
МПС.
По отношение движението на тялото на Н. Н. по време на произшествието вещото лице
обяснява,че при първия удар в т.а.“Ф. К.“ тялото й е политнало напред и надясно.Може да е
контактувало с дясна врата и стъклото й.След това автомобилът се насочва наляво и тя за кратко
време е заема нормално положение на седалката.При втория удар тялото й се е насочва напред и
наляво.С оглед на тази динамика и на установените травми на Н.,експертът счита,че е била с
поставен предпазен колан,който е задържал тялото й към седалката и е предотвратил удара в
предното стъкло и в арматурното табло. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за
всички седалки-вкл.и за пътническите места,където е седяла ищецът.В съдебно заседание
допълва,че вероятно счупването на ключицата е в следствие на втория удар от задържането на
колана.От първия, когато е политнала напред и надясно, вероятно е травмата на главата –от
счупеното предно стъкло.
Съдът приема изцяло заключението на САТЕ и грани изводите си на него,като
компетентно и обективно.
По делото са разпитани свидетели.От ищеца се ангажира св.Г. Б.К.-неин съпруг и водач
на автомобила „М. С.“. По отношение неимуществените вреди,които ищецът твърди,че е
претърпяла,свидетелят потвърждава, че в следствие на катастрофата е имала рана на челото,с
много стъкла и кръв. Оплаквала се от силни болки и затова я закарали на преглед и в
гр.Плевен.След като се прибрали в къщи в рамките на 2-5 дни болката в ключицата не престанала,
усилвала се,мястото посиняло.Затова отишли на преглед в гр.Ч.б.,а после при специалист
ортопед,където установили,че има счупена ключица. Свидетелят обяснява, че болките били
силни,не могла да вдига ръката,правили й превръзка.Около месец и половина имала нужда от
помощ за обличане.Свидетелят й помагал,поел и грижите за двете им деца. Споделя,че все още
съпругата му се оплаква от болки в рамото и се налага да пие лекарства.Тя не работи, грижи се за
децата им в къщи.
Съдът приема показанията на свидетеля за обективни.Въпреки наличието на основания
за пристрастност,споделеното от него се потвърждава и от заключението на СМЕ.Затова
показанията му се кредитират при произнасянето.
Разпита се и свидетелят В. Ц.В.-водач на т.а.“Ф. К.“, чиито показания се обсъдиха по-
горе при коментиране на САТЕ. Съдът не приема за обективно споделеното от свидетеля,че не е
усетил удар с движещия се зад него автомобил(„М. С.“),тъй като не отговаря на обективните
находки и на логиката, приета от в.л.по САТЕ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно
6
основание чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.380 от КЗ, във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, от причинените й телесни увреждания, като последица от осъщественото на
23.11.2023г. ПТП, в размер на 30 000лв., заедно със законна лихва върху тези суми от
07.12.2023г.,когато е сезирала застрахователя с претенцията си до окончателното изплащане.
Искът е предявен срещу ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, тъй като към
момента на ПТП- 23.11.2023г. отговорността на водача е била обезпечена със сключена и валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на
товарния автомобил с марка “М. С.“ с рег.№ ** **** **. Пострадалата е подала молба до
застрахователя,получена на 07.12.2023г., но в срока по чл.496 от КЗ не е получила отговор.В т.см.е
доказана предпоставката за допустимост на иска.
Съдът намира,че е доказана и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на
застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на
прекия причинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, намира, че по категоричен начин е доказано, че ищецът е била участник в
осъществилото се на 23.11.2023г. ПТП. Била е пътник на дясната седалка в товарния автомобил и в
резултат на произшествието е получила телесни увреждания- рана на главата, счупени VІІІ и ІХ
ребро в дясно и счупена дясна ключица.От СМЕ и САТЕ се потвърждава че причиняването на
травмите напълно съответства като механизъм и причина на участието й като пътник на дясна
седалка в товарния автомобил,с който е причинено процесното ПТП. В тази насока са
свидетелствата от констативния протокол,чиято доказателствена сила ангажира в частта по
отношение възприетото от съставителя при пристигане на местопроизшествието. Причинно-
следствената връзка се потвърждава и от представените медицински документи за извършени
преглади и констатациите на СМЕ. Експертът–медик поясни,че е възможно счупването на
ключицата да не е било установено веднага, поради липсата на размествате на костите в
травмираното място. Вижда се,че в деня на произшествието приоритетно е извършен преглед на
главата,с оглед наличието на рана.Рентгеновото изследване на направено само на главата,не и на
цялото тяло.В следващите дни,с оглед засилващата се болка,ищецът е посетила специалист-
ортопед и счупването на работа е било установено.
По изложените съображения съдът приема,че е доказана причинно-следствената връзка
между уврежданията на ищеца и участието й в ПТП. Травмите са установени категорично и са
съответни на приетия механизъм на причиняване на ПТП.
Доказано по категоричен начин е и причиняването на процесното ПТП по
изключителна вина на застрахования водач-св.Г. К.,който в нарушение на правилата на ЗДвП-
чл.42,ал.1,т.1, е предприел маневра изпреварване, без да осигури безопасното й осъществяване- „…
че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво..“.
Не се доказа съпричастност в причиняването на ПТП на останалите водачи,както се
твърди от ответника. Експертът по САТЕ конкретно разясни невъзможността на водача на т.а.“Ф.
К.“ да възприеме движещия се зад него автомобил и предприетата от него неправилна маневра.
По изложените съображения съдът приема,че елементите на деликта са доказани
7
изцяло.
Доказана по основание е и претенцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобразява констатациите
на СМЕ,че травмите от счупената ключица и ребра са й причинили временно разстройство на
здравето за около 45 дни. В този период се е наложило да е с обездвижен крайник, не е могла да се
обслужва сама и се е нуждаела от постоянна помощ и обгрижване. Свидетелят-неин съпруг,
потвърди че се е налагало да й помага. Доказани са и страданията й от причинената й рана на
главата. Значителни през първите 45 дни са били болките и и неудобствата от счупените ребра. Не
се установи пострадалата да е ползвала професионална рехабилитация и това обяснява остатъчните
проявления на ограничение в силата и обема на движение на ръката, появата на болки.
При горните съображения съдът приема,че е доказана претенцията на Н. Н. за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано от застрахованото лице.
Размерът на обезщетението следва да се определи при съобразяване на принципа на
справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД,изразяващ се в адекватност на сумата за възмездяване на
претърпените вреди. При прилагане на критерия за справедливост следва да се съобразяват както
фактите за причинените вреди, така и да се отчитат конкретните икономически условия към
настъпването на застрахователното събитие. Последните също имат значение на ориентир за
формиране размера на обезщетението. Следва да се съобразят актуалните към момента на
настъпване на събитието нива на застрахователно покритие. В т.смисъл съдът съобразява
съдебната практика по чл.290 от ГПК,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.
№916/2011г.,I ТО, Реш.№83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г.,II ТО, Реш.№1/26.03.2012г. на
ВКС по т.д.№299/2011г.,II ТО, Реш. №65/03.07.2012г. на ВКС по т.д.№211/2011г., I ТО, Опр.
№756/19.11.2013г. на ВКС по т.д. №1235/2013г., II ТО и др. Съгласно чл.492,ал.1,т.1 от КЗ,към
момента на ПТП, застрахователният лимит за неимуществени и имуществени вреди в следствие на
телесно увреждане или смърт, е в размер на 10 420 000 лева за всяко събитие,независимо от броя на
пострадалите лица.
При горните съображения съдът приема,че обезщетението,което ще възмезди в най-
пълна степен претърпените от Н. Н. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е в
размер на 20 000лв. Искът до пълния претедиран размер от 30 000лв. е неоснователен и недоказан
и следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване.
Съдът, като съобрази констатациите на САТЕ и СМЕ,намира,че не е основателно.
Вещите лица и по двете експертизи са категорични,че с оглед вида на причинените й травми и
механизма на осъществяване на ПТП, ищецът категорично е била с поставен предпазен колан,който
я е задържал към седалката и е ограничил в максимална степен свободното движение на тялото
й.Травмата –счупена ключица и ребра в дясно са съответни и типични на пристягането от
предпазния колан.
По изложените съображения съдът приема възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия за неоснователно и недоказано.Затова обезщетението следва да й се присъди в
пълния размер.
При този изход по главната претенция следва да се уважи и акцесорната- за заплащане
на законна лихва върху обезщетението.
8
При прекият иск по чл.432,ал.1 от КЗ отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователното обезщетение,съгласно чл.493,ал.1,т.5,вр.с чл.429,ал.3,възниква от датата на
уведомяването му от застрахованото лице или на предявяване на претенцията на увреденото лице-
която е по-ранна.В случая не се установи застрахованият да е уведомил застрахователя,поради
което за начало на законната лихва следва да се приеме моментът на уведомяване на пострадалата,
който е 07.12.2023г. (в т.см. Реш.№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г., I ТО на ВКС, Реш.
№72/29.06.2022г.по т.д.№1191/2021г. на I ТО на ВКС,Реш.№50135/11.11.2022 г.по т.д.№2026/2021г., I
ТО на ВКС,Реш.№50028/01.08.2023г. по т.д.№200/2022г., I ТО на ВКС. Изискването от
застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по
чл.498,ал.3 от КЗ, няма като последица забава на пострадалия като кредитор и не освобождава
застрахователя от законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция. Следва да се съобрази и възможностите му съгласно чл.107 от КЗ да иска директно от
всички държавни органи необходимите му допълнителни документи(в.т.см. Опр.
№332/19.07.2018г.,по т.д.№1614/2018г, I ТО на ВКС, Опр.№1400/21.12.2023г. по т.д.№767/2023г, I
ТО на ВКС, Опр.№2081/25.04.2024г. по т.д.№3410/2023г. IV ТО на ВКС).
Затова законната лихва следва да се присъди с начало от уведомяване на
застрахователя,а именно-07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството,че ищецът е освободена от заплащане на
държавна такса,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията
следва да се заплати от осъдения ответник. Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси,които съдилищата събират по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 800лв., която
„ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на ОС-Ловеч.
Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена
част от иска. Ищецът е освободена от заплащане на държавна такса,не и от разноски.
С Молба с вх.№1045/10.02.2025г. пълномощникът на ищеца заявява претенция
единствено за присъждане на хонорар по чл.38 от ЗАдв.,потвърждава го и в пледоарията по
същество. Съобразявайки цената на иска (30 000лв.) и степента на уважаване(70%), по правилото
на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС, полагащият се минимален адвокатски хонорар е в
размер на 2135лв.
С оглед частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, ответникът също има право на осн.чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска, на
юрисконсултско възнаграждение,в размер съгласно чл.78,ал.8 от ГПК и чл.25 от НПП, на
200лв.,което ищецът му дължи. С оглед неосвобождаването на ищеца от задължението за
заплащане на съдебни разноски, ответникът има право на възстановяване на направените такива по
съразмерност. Общо са направени разходи в размер на 570лв.,от които ищецът следва да възстанови
сумата 171лв. На ответника следва да се върне внесения депозит за втори свидетел в размер на
40лв.,по реда на чл.82 от ГПК,тъй като остана неусвоен.Този разход не е съобразяван при
изчисление на разноските на ответника.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на със
седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А,
представлявано от юрисконсулт К. М., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Н. с ЕГН **********, от
с.З.П.,Ловешка област, ***,представлявана от адв.К. Д.-АК-Ловеч, на основание чл.432,ал.1 от КЗ,
във вр.с чл.380 от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД, сумата 20 000 (двайсет хиляди)лева, ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от 07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените й телесни
увреждания, като последица от осъщественото на 23.11.2023г. ПТП, причинено при управление на
автомобил с марка „М. С.“ с рег.№ ** **** **, по отношение на което е имало сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „ЛЕВ
ИНС”АД, а иска до пълния претендиран размер от 30 000лв., като неоснователен и недоказан -
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
в гр.София, р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от юрисконсулт К.
М., ДА ЗАПЛАТИ на адв.К. В. Д.-ЛАК, със съдебен адрес ***, адвокатски хонорар по реда на
чл.38 от ЗАдв., в размер на 2 135 (две хиляди сто трийсет и пет)лева.
ОСЪЖДА Н. П. Н. с ЕГН **********,от с.З.П.,Ловешка област, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н
„Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от юрисконсулт К. М.,
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 и ал.3 от ГПК, в размер на
200(двеста)лева и разноски по съразмерност 171(сто седемдесет и един)лева.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
в гр.София р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№ 67А, представлявано от юрисконсулт К.
М., ДА ЗАПЛАТИ на ОС-Ловеч държавна такса в размер на 820(осемстотин и двайсет)лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№ 67А, представлявано от
юрисконсулт К. М., сумата 40(четирийсет)лева, внесена за депозит на свидетел и неусвоена в
производството.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10