Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16878/2018 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от Е.М.Е., ЕГН ********** и М.В.Е., ЕГН **********, чрез
адв. Т.В. съдебен адрес:*** против „Б.Е.Г.“ ООД, *** за сумата 36 002 лв.- дължима неустойка по договор за
наем, сключен на 26.11.2015 г., на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със сторените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с договор за наем от
26.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, peг. № 4438/26.11.2015 г. на
Нотариус Й.Л., вписан в СВ - гр. Брезник под Акт № 135, том 3, дело № 1506/2015
г., вх. № 2489/03.12.2015 г., ищците, в качеството си на наемодатели,
предоставили на ответника „Б.Е.Г.“ ООД, като наемател, за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим: поземлен
имот, находящ се в с. Режанци, м. Камик, Община Брезник, Пернишка област, с
площ 15, 333 дка, образуващ имот 000057 в землището на с. Режанци, с
ЕКАТТЕ: 17796, Община Брезник, с начин на трайно ползване: Машинна станция,
съгласно Скица № 001930/03.11.2015 г., изработена от“Геокадинжинеринг“, ЕООД и
заверена в Обшинска служба „Земеделие“ при МЗХ, при граници: имот 000060 –
полски път на Община Брезник, имот 000055 – път IV-ти клас на Община
Брезник, имот 038001 – нива на С.Л.Г.и др., имот 038003 – нива на Д.И.Г.и др. и
имот 038004 – изоставена нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, заедно с построените в
имота Битова сграда – двуетажна
масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м., съгласно
нотариален акт, а по скица – от 188 кв.м., Метален
навес едноетажна масивна сграда, построена с метална конструкция и зидария,
с бетонна основа, трайно прикрепена към земята, съгласно изискванията на
закона, от две халета със застроена площ 330 кв.м. по нотариален акт, а по
скица – 467 кв.м. и Склад ГСМ –
едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м. /по скица 37 кв.м./, както и
находящите се в имота две подземни цистерни – цистерна 45 тона и цистерна 13
тона, срещу заплащане на наемна цена в размер левовата равностойност на 767
евро, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на плащането, която цена, съглас-но
чл. 4, ал. 1 е следвало да се заплаща ежемесечно, до 10-то число на месеца по
посочената в договора банкова сметка *** Е.М.Е..
Ищците заявяват, че наемателят „Б.Е.Г.“ ООД не е изпълнявал
точно задълженията си по договора за наем, поради което договорът е прекратен
на основание чл. 21. 6 от същия, считано от 30.11.2017 г.
Според твърденията в исковата молба, последният заплатен
наем от ответното дружество е за месец септември 2017 г., въпреки че
дружеството и към датата на депозиране на исковата молба продължава ползването
на имота.
По – нататък ищците твърдят, че, съгласно чл. 24 от договора
за наем, страните са договорили неустойка за неизпълнението му.
В тази връзка молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружеството да им заплати
сумата от 36 002 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на процесния договор
за наем.
Ищците са представили писмени доказателства.
По същество поддържат предявения иск и молят съда да го уважи изцяло с разноски
по списък. Възразяват срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Ответникът „Б.Е.Г.“ ООД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, е подал два броя
отговори, съответно от 18.10.2019 г. и от 29.11.2019 г., които са извън предвидения
в процесуалния закон месечен срок, със съответните процесуални последици от
това.
Прави възражения за противоречие на сключения между
страните договор с добрите нрави, което води до неговата нищожност.
Заявява, че неустойката е прекомерно голяма.
Според него ищците не са изпълнили задължението си за
писменото му уведомяване, съобразно чл. 22 от договора, а, заедно с това,
въпреки че е предвидено страните да разрешават споровете си със споразумение,
не е направен дори и опит за такова.
По същество моли съда на отхвърли изцяло предявения иск,
като им присъди разноски по списък.
Възразяват срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото писмени доказателства се установява, че на 26.11.2015 г. между
страните е сключен договор за наем, нотариално заверен на същата дата, по
силата на който ищците Е.М.Е. и М.В.Е., в качеството си на наемодатели,
са предоставили на ответника „Б.Е.Г.“ ООД, като наемател, за временно и
възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с. Режанци, м. Камик, Община Брезник,
Пернишка област, с площ 15, 333 дка, образуващ имот 000057 в землището на
с. Режанци, с ЕКАТТЕ: 17796, Община Брезник, с начин на трайно ползване:
Машинна станция, съгласно Скица № 001930/03.11.2015 г., изработена от“Геокадинженеринг“,
ЕООД и заверена в Обшинска служба „Земеделие“ при МЗХ, при граници: имот 000060
– полски път на Община Брезник, имот 000055 – път IV-ти клас на Община
Брезник, имот 038001 – нива на С.Л.Г.и др., имот 038003 – нива на Д.И.Г.и др. и
имот 038004 – изоставена нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, заедно с построените в
имота Битова сграда – двуетажна
масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м., съгласно
нотариален акт, а по скица – от 188 кв.м., Метален
навес едноетажна масивна сграда, построена с метална конструкция и зидария,
с бетонна основа, трайно прикрепена към земята, съгласно изискванията на
закона, от две халета със застроена площ 330 кв.м. по нотариален акт, а по
скица – 467 кв.м. и Склад ГСМ –
едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м. /по скица 37 кв.м./, както и
находящите се в имота две подземни цистерни – цистерна 45 тона и цистерна 13
тона, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер левовата равностойност на
767 евро /изчислена по фиксинга на БНБ към датата на плащането/.
Съгласно чл. 4, ал. 1 наемната цена следва да се заплаща
от наемателя на наемодателите ежемесечно - до 10-то число на месеца, по
посочената в договора банкова сметка *** Е.М.Е..
С решение от 12.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44-ти с-в, ответното дружество е
осъдено да опразни и предаде на двамата ищци владението на процесния, подробно
описан по – горе недвижим имот, предмет на договора за наем от 26.11.2015 г.,
на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Решението на СРС е влязло в сила
на 15.10.2018 г.
Ищците са представили нотариална
покана от 11.07.2017 г., акт № 149, т. VI,
рег. № 9168 на нотариус В.М., район на действие София, рег. № 153 на НК,
връчена на ответника на 02.08.2017 г. за освобождаване на имота, заплащане на
незаплатените месечни наеми и обезщетение и заплащане на дължимата неустойка по
чл. 24 от договора.
С молба от 06.07.2020 г.
ответникът е представил писмени доказателства за извършени плащания по образувано
изпълнително дело във връзка с издадени в полза на Е.М.Е. и М.В.Е. изпълнителни листове по
цитираното по – горе гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44-ти с-в и по гр.д. №
75075/2018 г. на СРС, 157 – ми с-в. От страна на двамата ищци бе направено
възражение за неотносимост на посочените доказателства към настоящия спор и
съдът уважава това възражение, пред вид факта, че, видно от отразеното в самите
писмени доказателства, те касаят задължения на ответника към ищците за
заплащане на други суми по процесния договор за наем – наем и обезщетение,
поради което са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат взети пред вид.
До
момента на приключване на устните състезания плащане по процесния договор от
страна на ответниците не е извършено.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът претендира неустойка във връзка с неизпълнение
на сключен между страните договор за наем.
По делото безспорно се доказа, че между страните на
26.11.2015 г. е сключен договор за наем на недвижимия имот, описан по – горе, собственост
на ищците. Доказа се също, че от страна на ответното дружество е налице
неизпълнение на същественото му задължение по договора за наем, изразяващо се в
неплащане на наемната цена за имота след месец септември 2017 г. –
обстоятелство, за което е осъден с приложеното влязло в сила съдебно решение.
В чл. 21 от договора за наем страните са уговорили
неговото прекратяване при различни хипотези. Съгласно чл. 21.6 – прекратяването
настъпва автоматично по причини, за които отговаря наемателят, като при
неплащане на наемната цена – това става от последния ден на месеца, за който
тази цена е дължима. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че договорът за наем е прекратен, считано от 30.11.2017 г. – поради
виновно неизпълнение от страна на наемателя на същественото му задължение по
договора за заплащане на наемната цена. Вземането на наемодателите – ищци
досежно незаплатената наемна цена е било предмет на други дела между страните.
Отделно от това, от представената в настоящото
производство нотариална покана от ищците до ответното дружество се доказа, че
ответникът – наемател е бил поканен да изпълни задълженията си във връзка с
договора – обстоятелство, което той не е сторил.
Ответната страна в хода на делото възрази за противоречие на сключения договор с добрите
нрави, водещо до неговата нищожност, както и възражение за прекомерност на направената неустойка,
тъй като нейният размер – 24 наемни вноски излиза извън обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката и създава условия за
неоснователно обогатяване и нарушаване принципа на справедливост. В тази насока
ответникът се позова на съдебна практика на ВКС
Съдът намира тези възражение за неоснователни, пред
вид факта, че по делото се доказа, че такава неустойка е предвидена и за двете
страни по договора и, съобразявайки нейния размер, не може да се приеме, че тя
излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Що се касае до позоваването от страна на дружеството
ответник на нормата на чл. 22 от договора за наем, съгласно тази разпоредба, за
прекратяване на договора при условията на чл. 21.6 е необходимо писмено
уведомяване, като такова прекратяване не настъпва само ако между страните е
налице писмено споразумение. Доказа се, че наемодателите – ищци са уведомили
наемателя с цитираната по – горе нотариална покана за изпълнение на
задълженията по плащане на наемната цена, обезщетенията и дължимата неустойка,
но писмено уведомление за прекратяване на договора липсва и съдът приема, че
договорът е прекратен автоматично.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен –
за сумата 36 002 лв., ведно със законните последици – законната лихва
върху присъдената главница и разноски, съобразно представения списък както следва:
1 440, 08 лв. д.т. и адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. Съдът не
присъжда разноските, направени в производството по обезпечаване на бъдещ иск,
като сторени по друго дело.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Е.Г.“
ООД, *** да заплати на Е.М.Е., ЕГН ********** и М.В.Е., ЕГН **********, чрез
адв. Т.В. съдебен адрес:*** сумата 36 002 лв.-
дължима неустойка по договор за наем,
сключен на 26.11.2015 г., на основание чл. 92 ЗЗД, заедно със сторените по
делото разноски, както следва: 1 440, 08 лв. д.т. и адвокатско възнаграждение в
размер 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: