Решение по дело №485/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение № 17/ 18.01.2024 г. постановено по НАХД № 111/2023 г. по описа на Девненски районен съд , с което е отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Д.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. и Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати разноски в размер на 560.00 лв.

В касационната жалба се изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилните правни изводи на ДРС за приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН и за неприложимост на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП при издаването на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора за потвърждаване на издадения ЕФ, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от противната страна. В съдебно заседание, не се явява представител на касатора.

Ответникът по касационната жалба „Д.“ ЕООД , чрез депозираната от упълномощения адвокат В. молба с.д. 327/9.01.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице имащо съгласно чл.210, ал.1 от АПК право и интерес да обжалва съдебния акт, включително при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

 

С обжалвания ЕФ е наложена на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. с ал.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция на настоящият ответник в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл.102 ,ал.2 от ЗДвП, а именно : на 30. 03. 2021 г., в 15:01 ч. е установено, че ППС влекач МАН с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, се движи в О. Д. по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да отмени обжалвания електронен фиш, въззивния съд е приел , че същият е незаконосъобразен по две причини : издаден след изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН ; липса на изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП .

При проверката в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти , въпреки, че не споделя изводите на ДРС за приложимост на давностните сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването на електронните фишове, включително от вида на процесния такъв, решаващият състав намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Като има предвид, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП включва разпоредбата на чл.179, ал.3б едва при редакцията в ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., т.е. в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението / 30.03.2021 г./ същата отсъства, то споделя се правния извод на ДРС , че за нарушението по чл.179,ал.3б от ЗДвП е следвало да се състави АУАН и съответно издаде НП, а не ЕФ. Приложимата редакция на нормата в ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, т.е. законосъобразно е издаването на ЕФ само и единствено за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Тъй като нормата не предвижда възможност за издаване на електронен фиш за нарушение като процесното и същевременно липсва друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, то издаденият електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се явява незаконосъобразен.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност , не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Приложената с ЕФ санкционна норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв. С оглед последното и по съображенията изложените в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС. В ЗДвП липсва друга норма предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което наложената такава се явява без правно основание и съответно подлежаща на отмяна по тази причина.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил обжалвания ЕФ макар и по различни съображения, ДРС е приложил правилно материалния закон.

При служебно извършената от касационния съд проверка се установи, че освен материално законосъобразно, обжалваното решение не страда от пороци свързани с допустимостта и валидността му , поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответника има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото в касационното производство процесуално представителство от адвокат В. - за въззивното производство разноски не се дължат, тъй като такива вече са присъдени с обжалваното решение. Съобразно представените и приложени на л.54-55 от делото писмени доказателства, сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 720,00 лв., които следва да бъдат възстановени от касатора съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в минималния размер от 550 лв. В тази връзка, съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото фактическата и правна сложност на делото съответстват на абсолютния минимален размер от 550 лв., съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/ 18.01.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200111 по описа на Девненски районен съд за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : [населено място], [жк], [улица], [адрес], представлявано от Н. П. Е. сумата от 550.00 лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.