Решение по дело №751/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 123/11.06.2024 г. по дело № 302/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебния акт. Не били налице достатъчно данни за извършено престъпление, а наличието на такива било явно само за органа, наблюдаващ досъдебното производство – КПК. Не било обсъдено обстоятелството, че липсва инструкция за взаимодействие между КПК и полицейските органи. Съдействието на последните било поискано устно, без да е посочено нито лицето, което е отправило искането, нито неговата длъжност. Издателят на акта не бил установил, че задържаното лице с действието си е покрило престъпни състави. В случая липсвала целта на закона – да се попречи на лицето да се укрие, да извърши престъпление или да осуети наказателно преследване или съответните процесуални действия. Не било обсъдено, че лицето е с чисто съдебно минало и е съдействало при претърсването на дома му. Заповедта била издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли оспорените решение и заповед за задържане да бъдат отменени.

В съдебно заседание касаторът Д. И. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът полицейски орган при РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково /инспектор И. Д. П./, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Свиленград, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

1. Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за отмяната й поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото писмени доказателства също се установява кое е лицето и в какво се изразява неговото неправомерно поведение до степен, че деянието да бъде квалифицирано като престъпление. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването на престъпление съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.

2. Заповедта е връчена на Д. И. Н., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР Д. И. Н. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.

3. Посочва се в мотивите на решение по адм. д. № 10527/2015 г. на ВАС, V отделение, че: „разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. … Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление.. … За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б. „с“ КЗПЧОС.

4. С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател Д. И. Н. е задържан за срок до 24 часа на 03.04.2024 г. в 19:30 часа. Посочено е като основание за задържането образувано КПК-ДП-95/03.04.2024 г. и План ПК 6-233/03.04.2024 г., за това, че лицето в периода от месец август 2023 г. до 03.04.2024 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извърши престъпления по чл. 242, чл. 253 и чл. 310- чл. 304б НК, като в нея участва длъжностно лице по чл. 6, ал. 1, т. 21 ЗПК – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 НК. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Ирелевантно за настоящото производство е дали провеждането на досъдебното производство е законосъобразно, както и, че материалите по същото не са представени по настоящото дело, тъй като от означение е единствено наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Следва да се отбележи също, че се касае за две различни производства, които макар и взаимосвързани с оглед поставената цел – да бъдат изяснени извършено ли е престъпление и кой е неговият извършител, се провеждат при различни условия и ред.

В този смисъл съдът споделя изложеното в оспореното решение относно взаимодействието между КПК и МВР, като липсата на конкретна инструкция за реда и условията, при които се осъществява това взаимодействие, не обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като касае вътрешните отношения между независим специализиран постоянно действащ държавен орган и централна администрация на изпълнителната власт. Още повече, че устното предоставяне на данни за извършено престъпление, което се сочи от задържаното лице като процесуално нарушение, и обективирано от Началника на РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково, като предпоставка за задържането на касатора, настоящата съдебна инстанция приема, че то попада в обхвата на понятието „данни“ за извършване на престъпление по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за които законодателят не поставя изискването да са единствено в писмен вид. Без значение е по какъв начин /въз основа на устно или писмено разпореждане, въз основа на представени писмени доказателства, чрез осъществяване на някой от способите на доказване по чл. 136, ал. 1 НПК или като пряк очевидец на извършването на деянието, което се твърди, че е престъпление/ полицейският орган е възприел фактите и обстоятелствата, които са от значение за възникване на предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, доколкото, както се посочи по-горе, са необходими само данни за извършено престъпление, не и достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК. В случая следва да бъде посочено и, че явно са налице и достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, за да бъде образувано ДП, като преценката за достатъчността им, съответно за образуването на ДП, не се извършва от полицейския орган.

5. Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така вж. Решение по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка, от вида на процесната, представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо Д. И. Н. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Отделно от това, касае се за деяние, за което следва да бъде извършена преценка по чл. 9 НК, вкл. и с оглед неговата обществена опасност, и същото е преустановено със задържането на лицето извършител, като се постигат целите на превенцията - да се препятства настъпването на неблагоприятни последици за държавата, за лицето и за други членове на обществото, изразяващи се в засягане на техните здраве, живот и имущество, както и на техните права и задължения при управление и изпълнение на функции по служба, следствие противоправното поведение на Д. И. Н.. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на Д. И. Н. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

6. Съдът съобрази и Решение на Съда /четвърти състав/ от 25 май 2023 година по дело C‑608/21.

С оглед изложеното в него при формулиране на отговор по поставения първи въпрос се формира извод, че в конкретния случай жалбоподателят като задържано лице по повод евентуалното извършване на престъпление от негова страна е информиран за основанието си за задържане с акта за задържане – оспорената заповед. Жалбоподателят като лице, което попада в хипотезата на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление предвид изложеното в решението на Съда, е информиран и за престъпното деяние, в извършването на което е заподозрян или обвинен. Тази информация не е съобщена на лицето при оспорване законосъобразността на задържането по съдебен ред, а в момента на лишаването от свобода – задържане за срок до 24 часа, доколкото лицето е получило заповедта и е удостоверило това, поставяйки подписа си върху нея.

С оглед изложеното от Съда при формулиране на отговор по поставения втори въпрос се формира извод, че в конкретния случай основанието за задържане на Д. И. Н., в качеството му на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление по смисъла на цитираното решение, се съдържа цялата необходима информация - описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които времето и мястото на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на лицето в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно е отчетен стадият на наказателното производство /образувано досъдебно производство/, която по своя обем е достатъчна, така че не само не е възпрепятствана, а напротив – реализирана е възможността лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.

По изложените съображения постановеното от Районен съд - Свиленград решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат, като не се присъждат и на ответника, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/11.06.2024 г. по дело № 302/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.