№ 285
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Ищцата в първоинстанционното производство Е. Л. С. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен
редовно на 24.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 30.04.2024 г.)
обжалва с въззивна жалба вх.№ 50812/30.04.2024 г. Решение №
2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, І-30 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
неимуществени вреди за сумата от 44 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 126 000 лв. до пълния претендиран размер от 170 000 лв.,
ведно със законната лихва от 07.04.2022 г., както и в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата от 1 053,47 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 9 481,30 лв. до пълния
претендиран размер от 10 534,77 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022
г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокат
Н. Д. и адвокат П. Д., с валидно учредена представителна власт по делото,
съобразно приложените съответно на л.13, том І и л.479, том ІІ от
1
първоинстанционното дело пълномощни.
Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 351/06.02.2023 г., в.ч.гр.д. №
1855/2022 г. Апелативен съд-София, 2-ри граждански състав.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивницата-ищца поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на
съдпроизводствените правила и необосновано.
Моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноските и за двете инстанции.
Поддържа се, че определеният от СГС размер на обезщетението за
действително претърпените от ищцата морални вреди е занижен, поради
вложеното от съда различно от съдържащото се в чл.52 ЗЗД разбиране за
справедливост. Развива подробни съображения по съществото на спора във
връзка с така релевираното възражение. Счита, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат съобразени не само
претърпените от ищцата вреди и страдания, но и тези които ще продължат да
бъдат търпени от нея във времето. Продължителността на времето, през което
търпи и ще продължава да търпи страданията, следва да се отрази и на
размера на дължимото й се обезщетение. Счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен към датата на устните състезания
пред въззивния съд, като по този начин съдът неизбежно отчита инфлацията.
Поддържа се, че обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който
е определено. На следващо място се поддържа, че въведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадала, неправилно
е прието за основателно от първоинстанционния съд, още повече в размер на
10%, доколкото се явява недоказано.
Претендират се разноските, включително адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД депозира отговор чрез своя процесуален
представител адвокат Я. Д., с който изцяло оспорва въззивната жалба на
ищцата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по
аргументи подробно изложени в отговора на въззивната жалба.
2
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД и
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е
връчен редовно на 07.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена по куриер на
20.05.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 57821/21.05.2024 г. Решение №
2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, І-30 състав, в частта, с която съдът е уважил иска за
неимуществени вреди за сумата от 36 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 90 000 лв. до присъдената сума от 126 000 лв., както и в частта, с
която съдът е уважил иска за имуществени вреди за сумата от 2 106,97 лв.,
представляваща разликата над сумата от 7374,33 лв. до присъдената сума от 9
481,30 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.
Д. с надлежна учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е
внесена с вносен документ от 31.05.2024 г., представен по делото с молба от
04.06.2024 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът – ответник твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетия от първоинстанционния
съд процент съпричиняване, като счита, че същия се равнява на 30%, в който
размер моли въззивният съд да признае наличие на съпричиняване.
Претендира сторените разноски. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ищцата чрез процесуалните си представители подава отговор, с който изцяло
оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение.
Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата
С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение № 2293/18.04.2024
г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30
състав, в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени вреди за
сумата от 90 000 лв., както и в частта, с която съдът е уважил иска за
имуществени вреди за сумата от 7374,33 лв., е влязло в сила на 22.05.2024 г.,
3
поради необжалването му от страните.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба по аргументите изложени в
нея, включително и с твърдението, че ищцата продължава да е в тежко
увредено общо състояние вследствие процесното ПТП. Претендира разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален
представител моли съда да уважи въззивната му жалба и да остави без
уважнение тази на ищцата. Претендира разноски, за което представя списък
по чл.80 от ГПК. Няма възражение по разноските на ищцата.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. Л. С. против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД за осъждането на ответника да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 170 000
лв. и имуществени вреди в размер на 10 534,77 лв., причинени й в пряка
причинна връзка от ПТП на 19.01.2022 г. в гр. София от водач на МПС,
застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от съда увеличение
на исковата претенция за неимуществени вреди с протоколно определение от
15.12.2023 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно приноса на ищцата за настъпване на произшествието и размера на
дължимите застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени
4
вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума
от 90 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и
за имуществени вреди в размер на сумата от 7 374,33 лв., ведно със законната
лихва върху двете главници от 07.04.2022 г., между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право, както следва:
От констативен протокол № К-37/19.01.2022 г. протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.01.2022 г., скица, фотоалбум към него, както и
неоспореното от страните заключение на САТЕ е установено, че на 19.01.2022
г. около 20,10 часа в гр.София, кв.Свобода на ул. „Св.Н. Чудотворец“, до
хипермаркет „СВА“, е бил паркиран л.а.м. „Мерцедес Б200“ с рег.№ ********,
управляван от свидетелката З. Д. Т.. Водачът на лекия автомобил се приготвял
да потегли на заден ход, като в същото това време на платното за движение от
страна на блок 4А, е имало редица паркирани надлъжно автомобили, каквито
имало и на широкия тротоар до магазина, в резултат на което свободната за
движение площ на платното е била не повече от 4 метра. В условията на
тъмнина, при липсата на работещи улични лампи, и налично осветление само
от прозорците на блок 4А, водачът на лекия автомобил потегля на заден ход
със скорост от около 8 км/ч. В този момент, пред задната дясна част на
автомобила, който се е движил в същата посока на заден ход, попътно на
около 12 м е вървяла пешеходката-ищцата Е. С. на 65 години, по платното за
движение в лявата му част в посока от бул. „Ген.Никола Жеков“ към ул.
„Народни будители“, с бавен ход, със скорост около 2,5 км/ч. Автомобилът я
застига и я удря със задната си дясна част. От удара пешеходката пада върху
платното за движение, а водачът спира автомобила си.
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 19.01.2022 г., лек автомобил „Мерцедес Б200“ с
рег.№ ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/121001671824, валидна от 11.06.2021 г. до 10.06.2022 г.
Причина за настъпване на произшествието от една страна е в действията
на водача на лекия автомобил, който при движение на заден ход не е
наблюдавал достатъчно внимателно пътя зад автомобила си и не е осигурил
надеждно маневрата „заден ход“, като се е движил със скорост 8 км/ч, която не
5
е безопасна за условията на тъмнина. От друга страна причина за настъпване
на произшествието е и движението на пострадалата пешеходка по платното за
движение, причина за което движение е че широкият тротоар до магазина е
бил зает от нерегламентирано паркирани автомобили, а тротоарът до блок 4А,
е значително по-тесен, защото на него до сградата на блока има препятствия,
повдигнати високо няколко решетки за вентилация и стълбище на подземни
помещения, шахти и неравности.
От приетата по делото медицинска документация, както и със
заключението на комплексната СМЕ се установява, че непосредствено след
ПТП ищцата е настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е
постъпила в увредено общо състояние. Настанена на постелен режим в 1-ва
Травматологична клиника с включена инфузионна, антикоагулантна,
обезболяваща терапия и временни имобилизации на счупените крайници. На
20.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия, по време на която е
извършено открито наместване на счупената дясна бедрена кост и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. Тази
операция е продължила три часа под обща (ендотрахеална) анестезия.
Оперираната фрактура на дясната бедрена кост е била многофрагмента по вид
- „взривна“, с много костни фрагменти като „паваж“ и много трудно е било
репонирането и задържането им с метална плака и винтове. Продължена
инфузионна, антикоагулантна, обезболяваща терапия. На 28.01.2022 г. ищцата
е изписана от болницата по нейно желание и още същия ден постъпила за
продължаване на лечението си в МБАЛ „Света София, където на 31.01.2022 г.
ищцата претърпява втора оперативна интервенция: открито наместване на
вътреставна фрактура на палеца на лявата ръка и стабилизирането й с метална
плака и винтове, след което е била извършена т.нар. „Z“ –образна сухожилна
пластика на мускула разгъвач на палеца. Тази операция е продължила 1 час и
45 минути, проведена след „аксиларен блок“ - многофрагментна съпроводена
с пълно разрушаване на карпо-метакарпалната ставичка на палеца. Извършена
е и трета операция за възстановяване на разкъсания мускул -разгъвач на
палеца на лявата ръка. Тази операция е била проведена под действието на
„аксиларен блок“, след приключването на металната остеосинтеза на
счупената 1-ва метакарпална кост. Изписана на 02.02.2022 г. На 03.02.2022 г.
ищцата постъпва за лечение в МБАЛ „Св.София“, Отделение по ортопедия и
травматология, като на 04.02.2022 г. претърпява четвърта поред костна
6
операция-открито наместване на счупения медиален глезен на левия голям
пищял и стабилизирането му с два малеоларни винта. Тази операция е
продължила 1 час и 40 минути. Продължена е медикаментозната терапия.
Изписана на 09.02.2022 г. Настъпил възпалителен процес на палеца на лявата
ръка, лекуван с антибиотици и превръзки на оперативната рана на палеца. В
периода от 09.02.2022 г.-16.02.2022 г. ищцата е започнала провеждането на
ранна рехабилитация в болничното заведение, в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина.
В периода от 17.02.2022 г. до 14.03.2022 г. ищцата е лекувана в
отделение по палиативни грижи към МБАЛ „Света София“, където е
провеждана активна рехабилитация след фрактура, проведени многобройни
рехабилитационни процедури.
След изписване от болничното заведение ищцата е продължила с
домашно-амбулаторно лечение. Издадени болнични листове за общо 130 дни
за периода от 19.01.2022 до 03.05.2022 г.
Проведено е болнично лечение и в периода от 13.07.2022 г. – 16.07.2022
г., когато е извадена метална остеосинтеза от палеца.
В периода от 07.09.2022 г. до 10.09.2022 г. ищцата постъпва отново за
болнично лечение в МБАЛ „Св.София“, по време на който е извършена
отстраняване на метална остеосинтеза от лявата глезенна става.
За лечението си ищцата е претърпяла общо шест операции, като
последните две са проведени за оперативно отстраняване на метални
остеосинтези от зараснали вече кости. Според вещите лица,
многофрагментната супракондилна фрактура на дясната бедрена кост и
многофрагментната фрактура на палеца, са били много тежки по вид и много
труди за изпълнение, затова късните резултати на двете операции са довели до
негативни последици.
От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на комплексна СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от
претърпения пътен инцидент ищцата е получила следните травматични
увреди: мозъчно сътресение, контузия и подкожен хематом на лявата челна
област на главата, контузия на гръдния кош, открита супракондилна фрактура
на дясната бедрена кост, навяхване на лявата глезенна става, фрактура на
вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост, фрактура на базата на 1-ва
7
метакарпална кост на лява ръка с последвало следоперативно гнойно
усложнение. Тези травматични увреждания са множествени, сложни по вид и
трудни за лечение. Установява се, че претърпяното мозъчно сътресение е било
за кратко време, без усложнения и е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Получената многофрагментна открита
супракондилна фрактура на дясната бедрена кост е довела до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от около една
година. Получената фрактура на вътрешния глезен на лявата голямопищялна
кост, е причинила трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник
за около три месеца. Фрактурата на базата на 1-ва метакарпална кост на лява
ръка и последвалото гнойно усложнение са причинили трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок от около 4 месеца. Контузия и
подкожен хематом на лявата челна област на главата и контузията на гръдния
кош, са причинили болки.
Общо лечебният и възстановителен период на всички фрактури при
ищцата е продължил около една година, като най-дълго възстановителният
период е продължил заради получената крайно тежка фрактура на дясна
бедрена кост. Наред с претърпените болки, през първите шест месеца ищцата
е провеждала лечението си при постелен режим, не е можела да се предвижва
и обслужва самостоятелно поради това, че фрактурата на дясната бедрена кост
е била многофрагментна и е било забранено да стъпва на десния крак. Поради
тежката по вид фрактура на палеца на лявата ръка, ищцата не е можела да
захваща и натоварва лявата ръка и да се предвижва с помощта на патерици.
Затова през първите шест месеца, ищцата е провеждала лечението си повече
на постелен режим с необходимост други да се грижат за нея. Налице са
трайни белези от извършените оперативни интервенции, които са с неизменен,
пожизнен характер и не е възможно оперативното им премахване чрез
пластични операции.
Към момента ищцата се предвижва с помощта на две патерици, като
натоварва вече долните крайници. Предвижва се и с проходилка, поради
трудности при сядане и ставане от стол или легло. Счупената супракондилна
фрактура на дясната бедрена кост е зараснала окончателно, но металната
плака и винтове все още не са отстранени от зарасналата кост и за бъдеще
няма да бъдат отстранени, поради високия оперативен риск при ищцата.
Ищцата трудно се придвижва, не е възможно клякане и все още има
8
значителни затруднения при изкачване на стълби. Фрактурата на палеца на
лявата ръка е зараснала окончателно с видимо остатъчна деформация. Карпо-
метакарпалната става на палеца е трайно блокирана за движения. Ищцата има
захват за предмети с лявата ръка, но трудно борави с малки предмети.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, са събрани
свидетелските показания на нейния съпруг М. И. С.. Установява, че по време
на престоя в Пирогов съпругата му била на памперси и по никакъв начин не
можела да се обслужва. До болницата Света София, ищцата била
транспортирана посредством линейка, изпратена от тази болница. Ищцата
изпитвала болки, психическото й състояние било извънредно тежко. Страдала
от безсъние, прибрала се в дома си след 55 дни в болница, не можела да спи,
стряскала се и плачела. Когато се родил първородния й внук, Е. била в
болницата в Пирогов. В къщи за ищцата се грижел съпруга й, като
ежедневието й преминавало на легло, не можела да се обслужва сама. За
тоалетна използвала санитарен стол, включително и при къпане. И към
настоящия момент ищцата не може да се придвижва сама, без помощни
средства. Преди произшествието Е. работела като шивачка и към момента не
се е върнала на работа, защото не е в състояние.
От приетата пред първоинстанционния съд комплексна психиатрично-
психологическа експертиза се установява, че при ищцата в пряка причинна
връзка с претърпяната транспортна злополука, е налице посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в смущаващи мисли, образи, спомени,
сънища, свързани с изживяното стресово събитие, соматизации при връщане
към спомените-ускоряване на пулса, изпотяване, недостиг на въздух,
включително панически атаки, персистиращо негативно емоционално
състояние на безпокойство и тревожност обвързани със здравето, чувство за
откъснатост и оттегляне от околните, съпроводено с изпитване на срам и вина
от безпомощност. Ищцата е с ограничено социално и професионално
функциониране.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Приел е, че сумата от
140 000 лв. ще овъзмезди справедливо ищцата за претърпените от нея болки и
страдания, вследствие тежките травматични увреди получени в пряка
9
причинна връзка от процесното ПТП. Приел, че искът за имуществени вреди е
доказан и основателен в пълния му предявен размер, като уважил исковете
съответно за сумите от 126 000 лв. и 9 481,30 лв., след приспадане със суми
съответни на приетия принос от страна на пострадалата ищца, определен от
първоинстанционния съд в размер на 10%.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ищцата и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалба си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 05.04.2022 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.07.2022 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 19.05.2022 г., като законоустановеният
тримесечен срок е изтекъл в хода на настоящото производство, поради което
се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
10
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Както бе посочено по-горе спорът между страните и пред настоящата
инстанция е пренесен само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и досежно основателността на
своевременно релевираното с отговора на ответника възражение за принос от
страна на пострадалата ищца.
Ответникът не е оспорил извода на първоинстанционния съд, относно
основателността на исковата претенция за имуществени вреди в пълния й
предявен размер. Последният е оспорен единствено с оглед приетия от
първостепенния съд размер на принос от пострадалата, като ответникът счита,
че същият възлиза най-малкото на 30%.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
11
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 140 000 лв. не е
завишен. Намира, че това е един справедлив размер на дължимото
обезщетението.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищцата на 65 години към датата на
произшествието, е претърпяла тежки телесни увреждания, осем на брой, най-
тежките от които са супракондилна фрактура на дясната бедрена кост и
фрактура на базата на 1-ва метакарпална кост на лява ръка. За лечението на
така получените травми и в периода от датата на произшествието 19.01.2022 г.
до 14.03.2022 г. ищцата е пролежала в болнични заведения, общо 53 дни, без
прекъсване. През този период е претърпяла общо четири на брой оперативни
интервенции, като най-тежките, с най-голяма продължителност и трудност
били операциите на многофрагментната супракондилна фрактура на дясната
бедрена кост и многофрагментната фрактура на палеца. Впоследствие ищцата
пролежала в болнично заведение още два пъти по три дни, в периодите от
13.07.-16.07.2022 г. и 07.09.-10.09.2022 г., по време на които престои
претърпяла още две операции за оперативно отстраняване на метални
остеосинтези от зараснали вече кости. Общо възстановителният период
12
продължил една година, като първите шест месеца ищцата била на постелен
режим и била зависима от чужда помощ за задоволяване на всички нормални
битови нужди, както и за придвижване. Ищцата е търпяла интензивни болки
непосредствено след претърпяната злополука, както и в продължение на 1-2
месеца след всяка една от проведените шест операции. Интензивни болки е
търпяла и в продължение на около един месец в началото на провежданата
рехабилитация на всяка една от фрактурите. Контрактурите получени при две
от най-тежките фрактури, са били много бавно и мъчително раздвижени, като
този процес е бил изпълнен с болки и невъзможност ищцата да се придвижва
самостоятелно. През останалите периоди болките са били периодично
явяващи се при преумора на увредените крайници, както и при рязка промяна
на климата, през който период ищцата приема в по-голямо количество
седативни и обезболяващи средства. Такива болки могат да се проявяват и
сега.
Налице са трайни белези от извършените оперативни интервенции,
които са с неизменен, пожизнен характер и не е възможно оперативното им
премахване чрез пластични операции.
Към момента ищцата не е възстановена от получените травми. Няма
самостоятелна походка, придвижва с помощта на две патерици, както и с
проходилка, поради трудности при сядане и ставане от стол или легло, не е
възможно клякане и има значителни затруднения при изкачване на стълби.
Счупената супракондилна фрактура на дясната бедрена кост е зараснала
окончателно, но металната плака и винтове все още не са отстранени от
зарасналата кост и за бъдеще няма да бъдат отстранени, поради високия
оперативен риск при ищцата. Налице са трайни остатъчни увреждания:
фрактурата на палеца на лявата ръка е зараснала окончателно с видимо
остатъчна деформация. Карпо-метакарпалната става на палеца е трайно
блокирана за движения. Ищцата има захват за предмети с лявата ръка, но
трудно борави с малки предмети.
Преди произшествието ищцата е работила като шивачка, като и към
момента не се е върнала към професията си и не работи, поради увреденото й
физическо състояние, което не позволява това. Към момента и след
транспортната злополука ищцата е с ограничено социално и професионално
функциониране.
13
Налице е тежко психическо състояние, като преживеният силен стрес от
произшествието е преминал в посттравматично стресово разстройство,
изразяващо се в смущаващи мисли, образи, спомени, сънища, свързани с
изживяното стресово събитие, соматизации при връщане към спомените-
ускоряване на пулса, изпотяване, недостиг на въздух, включително панически
атаки, персистиращо негативно емоционално състояние на безпокойство и
тревожност обвързани със здравето, чувство за откъснатост и оттегляне от
околните, съпроводено с изпитване на срам и вина от безпомощност.
Към момента на злополуката ищцата е очаквала първородния си внук,
който се родил непосредствено след това, докато тя била в Пирогов, което
също й причинило тежко емоционално страдание.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
По спорния въпрос за принос от страна на ищцата.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
С оглед на горното въззивният съд намира, че ищцата и със своето
поведение не е допринесла за настъпване на произшествието.
При конкретно установената и безспорна между страните обстановка,
при която е настъпило процесното ПТП, на ищцата в качеството й на
пешеходка е било вменено единствено задължение по чл. 108, ал.1 от ЗДвП, а
именно да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, като
изключение от това правило е предвидено в ал.2 (при липса на тротоар или
банкет, съответно невъзможност да се ползват) пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението
14
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница.
В случая с протокола за оглед, фотоалбума към него и заключението на
САТЕ се установява, че платното за движение на ул. „Н. Чудотворец“ е
двупосочно, покрито с бетонна настилка с обща широчина 6 м. В дясно от
десния край на платното има тротоар 3 м, а вляво тротоарът е 3,5 м. Към
момента на произшествието ул. „Н. Чудотворец“ в посока към бул.
„Ген.Никола Жеков“ е била заета по цялата й дължина от паркирани
автомобили, в резултат на което свободната площ за движение върху платното
е била не повече от 4 метра. Паркирани автомобили е имало и върху
тротоарната площ в ляво по посока на огледа, т.е. тротоара откъм магазин
СВА. Тротоарът до бл.4А е значително по-тесен, освен това на него до
сградата на блока има препятствия, повдигнати високо няколко решетки за
вентилация и стълбище на подземни помещения, шахти и неравности, което
добре се вижда от сн.1 и сн.2, направени от вещото лице на дневна светлина.
При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд
намира, че съществуващите два тротоара са били неизползваеми за
пешеходците. Въззивният съд намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че движението по по-тесния тротоар, откъм блок 4А
макар и неудобно, не е било невъзможно. Въззивният съд намира, че не може
да се приеме за дължимо поведение от страна на пешеходка на 65 години, с
накуцваща походка, вследствие на съществуващи заболявания (към момента
на произшествието ищцата е с определена 72% намалена трудова
работоспособност-Експертно решение № 2612 от зас.№ 208 от 21.12.2016 г.)
да се движи по тротоар, преодолявайки и прескачайки високо повдигнати
препятствия - решетки за вентилация и стълбище на подземни помещения,
шахти и неравности, което с оглед съществуващото й заболяване по всяка
вероятност е било и невъзможно.
От една страна невъзможността да се използват тротоарите, води до
прекъсване на пряката причинна връзка между обективното поведение на
ищцата и настъпилия вредоносен резултат, а от друга страна, и при безспорно
установената по делото невъзможност ищцата да се движи по
съществуващите два тротоара, то тя правилно е предприела движение по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на
15
пътните превозни средства (установено е, че улицата е двупосочна), по
възможност най-близо до лявата му граница (ударът е настъпил на около 1 -
1,20 м в дясно от левия тротоар по посока на огледа). Движейки се по този
начин тя е могла да възприеме своевременно идващите срещу нея автомобили.
За ищцата обаче не съществува дължимо поведение да се съобразява с
идващите зад гърба й на заден ход автомобили.
Въззивният съд намира, че единствено виновен за настъпване на
произшествието е водача на лекия автомобил.
На първо място, видно от доказателствата по делото, водачът е
предприел навлизане в улица - тупик, т.е. такава без изход в посоката на
неговото движение, а именно посока ул. „Ген.Никола Жендов“, която в
далечния си край е задънена и стига до тротоар, като е поставена и напречна
мантинела, като по цялата дължина на ул. „Н. Чудотворец“ е имало паркирани
коли, т.е. не е имало удобно свободно място за паркиране, поради което
водачът е спрял автомобила си с предната част към мантинелата, с което сам
се е поставил в невъзможност да се обърне, за да излезе от тази част на
улицата, т.е. единственият за това начин е било движение на заден ход в
свободната 4 метрова част от платното.
Движението на заден ход и то в условията на тъмнина, при липса на
улично осветление, обаче е потенциално опасно шофиране, като опасността е
причинена от липсата на информация за предметите и хората зад автомобила,
предприел тази маневра, поради което и законът е вменил в отговорност на
водача да осигури безопасността на движението, включително като си осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Т.е. налице е завишена
отговорност спрямо тази на пешеходците, като в конкретния случай законът не
е вменил задължение на пешеходката.
Това, че пешеходката е имала възможност да чуе шума от
приближаващия я автомобил, ако е била с добър слух, да се огледа и да се
отмести, според въззивният състав не представлява противоправно поведение.
С оглед на горното въззивният съд намира, че възражението за принос е
неоснователно, поради което въззивната жалба на ищцата е частично
основателна, а тази на ответното застрахователно дружество е изцяло
неоснователна.
Ето защо обжалваното съдебно решение ще следва да бъде отменено в
16
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди за сумата от 14 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 126 000 лв. до сумата от 140 000 лв., съответно в частта, с която
искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 1 053,47 лв.,
представляваща разликата над сумата от 9 481,30 лв. до сумата от 10 534,77
лв., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и вместо него бъде постановено ново, с
което искът за неимуществени вреди бъде уважен за сумата от още 14 000 лв.,
а искът за имуществени-допълнително за сумата от още 1 053,47 лв., ведно със
законната лихва.
По отговорността за разноските:
По разноските пред първоинстанционния съд.
Същите следва да бъдат преизчислени, съобразно изхода на делото пред
настоящата инстанция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, поради което такива не е правила, съответно не й се дължат.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищцата е
представлявана безплатно пред първоинстанционния съд на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, поради което и ответникът дължи на адвокат П. Б. Д.,
осъществявал процесуалното представителство и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
С оглед фактическата сложност на делото (събирани и анализирани
многобройни писмени доказателства), проведени четири съдебни заседания,
предявени два обективно, кумулативно съединени иска, и големия материален
интерес, съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на
10 700 лв., поради което ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
допълнително на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на още 700
лв.
Ответникът е направил разноски в размер на сумата от 13 900 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, от която и съразмерно
отхвърлената част от исковете-30 000 лв., ищцата му дължи сума в размер на
2 309,80 лв., с оглед на което първоинстанционното решение ще следва да
бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски над дължимата сума от 2 309,80 лв. до присъдената от 3 468,82 лв.
17
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд още сумата от 269,79 лв. /двеста шестдесет и девет и
0,79 лв./ дължими държавна такса и разноски заплатени от бюджета на съда,
представляваща разликата над присъдената от 7 419,25 лв. до дължимата от
7 689,04 лв. и в полза на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 305 лв.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Тъй като въззивната жалба на ответника не се уважава, нему не се
дължат и разноски направени във връзка с нея пред настоящата въззивна
инстанция.
Въззивната жалба на ищцата се уважава частично, поради което разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част на
въззивната жалба.
Обжалваемият интерес е в размер на сумата от 83 160,44 лв., от която
сума за ищцата обжалваемият интерес възлиза на 45 053,47 лв., от която част
се уважава за сумата от 15 053,47 лв. и се отхвърля за 30 000 лв.
Съответно въззивната жалба на ответника в общ обжалваем размер от
38 106,97 лв. се отхвърля изцяло.
На адвокат Д. се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство на въззивницата ищца пред
настоящата инстанция, който въззивният съд определя в размер на 5000 лв. с
оглед обжалваемия интерес и проведено едно съдебно заседание, без
ангажиране на доказателства пред настоящата инстанция. В този размер и по
възражението за прекомерност, заявено своевременно от процесуалния
представител на ищцата, определя и адвокатското възнаграждение дължимо
от ищцата над ответника за разноски пред настоящата инстанция, което с
начислено ДДС възлиза на сумата от 6000 лв.
На адвокат Д. се дължи адвокатско възнаграждение и съобразно
уважената част от неговата въззивна жалба и съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба на ответника в размер на сумата от 3 197 лв., а на ответното
застрахователно дружество се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
съответно на отхвърлената част от въззивната жалба на ищцата, а именно
2 165 лв.
18
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№
5183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, в частта, с която
съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата от 14 000 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 126 000 лв. до сумата от
140 000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г., както и в частта, с
която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата от 1 053,47 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 9 481,30 лв. до пълния
претендиран размер от 10 534,77 лв., както и в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника разноски над дължимата сума от 2 309,80 лв.
до присъдената от 3 468,82 лв.ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е. Л. С.,
ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес:
гр.София, пл. „Позитано“ № 2, ет.3 адвокат Н. Н. Д. допълнително още
сумата от 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лв./, представляваща разликата
над присъдената сума от 126 000 лв. до дължимата сума от 140000 лв., както и
допълнително още сумата от 1 053,47 лв. (хиляда петдесет и три и 0,47 лв.),
представляваща разликата над сумата от 9 481,30 лв. до сумата от 10 534,77
лв., представляващи съответно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, както
и имуществени вреди-стойност на заплатено лечение и медикаменти,
получени в пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 19.01.2022 г. в
гр.София, виновно причинено от водача на лек автомобил лек „Мерцедес
Б200“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/121001671824, валидна от 11.06.2021 г. до 10.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 07.04.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
19
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. Б. Д. - САК с ЕГН
**********, гр.София, пл. „Позитано“ № 2, ет.3 допълнително още сумата от
700 /седемстотин лв./ -адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС в размер на 3 197 лв. /три хиляди сто деветдесет и
седем лв./
ОСЪЖДА Е. Л. С., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, със съдебен адрес: гр.София, пл. „Позитано“ № 2, ет.3 адвокат Н. Н. Д.
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87 разноски направени пред настоящата инстанция в размер на
2 165 лв. с ДДС (две хиляди сто шестдесет и пет лв.)
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд още сумата от 269,79 лв. /двеста шестдесет и девет и
0,79 лв./ дължими държавна такса и разноски заплатени от бюджета на съда,
представляваща разликата над присъдената от 7 419,25 лв. до дължимата от
7 689,04 лв. и в полза на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 305 лв. (триста и пет лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
20
1._______________________
2._______________________
21