Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр.Русе, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в открито заседание на 08 юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа
докладваното от съдия Спасов к.а.н.д. № 154 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище в
с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния й представител, против
решение № 147/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1757/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001709/02.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за
нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба, на касатора
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лева.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
АУАН е бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Съдът е направил погрешна квалификация на влезлите в сила дадени задължителни
предписания, не е съобразена целта на налагане на административното наказание,
доколкото за едно и също нарушение, несъобразено с броя на засегнатите
работници, са издадени множество наказателни постановления. Твърди, че
налагането на отделни административни наказания (общо 190) за всяко неплатено
месечно трудово възнаграждение води до прекомерна финансова тежест за него,
като работодател, и не съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът по касационната жалба –
дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен
съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че
решението на Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Въз основа на събраните във въззивното
производство доказателства, районният съд е приел от фактическа страна,
че в резултат на извършена проверка по сигнал на работник за
спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК
"Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени общо
191 бр. предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за
различни периоди общо по отношение на 18-работника, в това число и такова по т.
24, касаещо пълно изплащане на И.Г.Н. на начисленото, но неизплатено в пълен
размер възнаграждение за м. април 2020 г.
С протокола, връчен на председателя на
кооперацията на 19.01.2021 г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да
бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх. № 21005051
от 21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021 г.
Между страните не се спори, че ПАМ не е
обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл. 84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал. 1
от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете
по чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и подлежи на предварително
изпълнение от датата на връчването, съгласно чл.405 КТ.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750,
адресирана до Дирекция “Инспекция по труда“ - Русе, касаторът поискал срокът за
изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със
съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия
момент кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради
техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990 от 26.02.2021 г. на ДИТ – Русе, това искане не
било уважено.
В съставения АУАН от 16.06.2021 г. и последвалото
НП е посочено, че даденото предписание в т. 24 от протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, като нарушението е осъществено на
26.02.2021г., т.е денят следващ изтичането на дадения срок за изпълнение. Спор
по фактите и извършеното нарушение не е формиран.
Въз основа на тези доказателства районният
съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Въззивната съдебна инстанция приела също,
че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е недопустим
инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил
стабилитет индивидуален административен акт – дадените на работодателя
задължителни предписания. Приела е също, че нарушението е доказано като
извършено на 26.02.2021 г. и наказващият орган правилно е определил субекта на
административното нарушение и приложимата санкционна норма. Развил е
съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ.
чл.415в от КТ.
Решението е неправилно.
Спорът в настоящето производство е
формиран само и относно същността на срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, респ.
от кой момент за администрацията на наказващият орган е известен нарушителя,
респ. извършеното нарушение и дали за установяване на релевантни обстоятелства
е послужила последващата проверка от 18.03.2022 г. сочеща, че на
05.04.2022 г. е открит нарушителя.
Касационната инстанция намира за
основателно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
Както се посочва в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС давността по чл. 34 ЗАНН е обвързана с момента на
съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на
административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението.
Както се приема и в
задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано
в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав.
Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен
състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за
деянието. Както е посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981
г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК на ВС този тримесечен
срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави
акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е, че „ с
отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква
административнонаказателното правоотношение“. Както вече се посочи тези
съображения на ОСНК на ВС са доразвити в мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия,
касателно момента в който съответната администрация разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Т.е
данните следва да сочат както за нарушителя (субекта), така и за нарушението (обективните
признаци).
Действително в цитираната норма на чл. 34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е
както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като
нарушителят бъде открит, установен, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя,
съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на
ВАС по т. д. № 3/2019 г. Следва да се подчертае, че при ангажиране на обективна
отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите
на чл. 43 ал. 3 ЗАНН (установяване на самоличността на
нарушителя от общинската администрация или МВР). Приложимостта
на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване
на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват
данни за нарушителя.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1
от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт - задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане
на срока на предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г.
Именно поради обстоятелството, че
принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение -чл. 405 КТ, известен е нейния адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен
работодател, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от
датата на неговото издаване/връчване - 19.01.2021 г., като АНО е обвързал
неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.
Поради вида на ПАМ, конкретно адресирана, нейното изпълнение/неизпълнение по
силата на закона не само предполага, а и налага и субекта на административнонаказателна
отговорност за неизпълнение. Обобщено за администрацията на Д“ИТ“ - Русе от
датата на издаване на предписанията е известен и субекта на тяхното
неизпълнение в указания срок и в тази връзка е приложим само тримесечния срок
по чл. 34, ал.1, изр. 2 ЗАНН.
В случая самия АНО и ответник по жалбата
сочи, че нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като извършеното
описание на обстоятелствата по вмененото нарушение касаят неизпълнение на
предписание в определения срок с оглед на разпореденото от органа дължимо
действие с краен срок на изпълнение.
Фиксирането на срок, в който деецът следва
да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след
пропускането на срока деянието е довършено и в
случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен
в ПАМ, обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се
явява довършено на 26.02.2021 г.
Така резонно и двете страни с оглед на
цитираната по-горе задължителна практика поставят въпроса, след като
нарушителят е априори /предварително известен като субект/ и след
като на контролния орган към администрацията на Д „ИТ“ Русе е известен и
дадения срок, респ. извършването на нарушението, била ли е и необходима
последваща проверка, обективирана с Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г.,
за да се стигне до АУАН и дали са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно
съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г./ виж заключителната
част на протокола и ПАМ/ работодателя е бил известен, че длъжен да уведоми
Д“ИТ“ - Русе за изпълнение на предписанията, естествено и поради заявеното от
законодателя - чл.405 КТ и в самите предписания „предварително изпълнение“.
Именно с оглед и това предписание
касаторът е отправил уведомление на 24.02.2021 г., че не е във възможност да
изпълни задължителните предписания и поискал допълнителен срок с аргументи,
напълно идентични в обясненията от 05.04.2021 г.
Т.е считано от уведомлението от
24.02.2021г., че предписанията (визират се всички) не са изпълнени и безспорно
установеното като дата на нарушението и дължимото поведение за действие от
връчването на ПАМ до определения срок - 25.02.2021 г., считано от 26.02.2021 г.,
когато е отговора на молбата, че срокът не може да бъде продължен, при вече
коментираните обстоятелства, на администрацията на органа са били известни
нарушителя, вкл. и нарушението с неговите съставомерни признаци. Т.е нищо не е
обуславяло извода, че нарушението, вкл. и нарушителя са били установени на
по-късна дата, напр. на 05.04.2021г. (което всъщност с оглед и на
доказателствата и съдържанието на обяснението, съдържащо само пояснения на
причини, станали известни още на 26.02.2022 г., не е сторено на посочената дата).
Становището на мнозинството на настоящия
състав, обуславя и несъстоятелността на тезата в конкретния случай, че срокът
по чл. 34 ал. 1, изр. 2 ЗАНН, дори разширен до степен „откриване на нарушението,
а не само на извършителя“ не следва да се брои от някоя дата на последваща
проверка, защото:
Инициираната проверка на 18.03.2021 г.
касае друг сигнал, което е и от съдържанието на уведомлението и призовката.
Предписанията са дадени към работодателя
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, в случая
наказаното лице, който именно е отговорен за изпълнението им. Т.е изначално е
известен субекта на нарушение.
На 24.02.2021 г. с писмено уведомление вх.
№ 21015750 по описа на Д“ИТ“-Русе, касаторът е извършил такова дължимо от
предписанията от 19.01.2021г., в което изрично е посочил, че не е в състояние
да изпълни предписанията/ т.е. не ги е изпълнил/. Молбата-уведомление е
адресирано до Д“ИТ“ Русе (администрацията на контролния орган). На
26.02.2021 г., когато е довършено твърдяното неизпълнение, наказващия орган е
отговорил отрицателно на молбата, като и изрично е посочил, че срокът на на
изпълнение е до 25.02.2021 г., както и че ПАМ е влязла в сила. Независимо,
че АНО не се е позовал на писменото уведомление от 24.02.2021 г., то е
приложено като част от доказателствата и следва да бъде преценено с оглед на
съдържанието му. Ответникът се позовава на писмените обяснения от касатора от
05.04.2021г., с оглед на които твърди, че доказва както нарушението, така и
откриването на нарушителя. За разлика от уведомлението от 24.02.2021 г. тези
обяснения не съдържат изрично изявление за неизпълнение, а по-скоро изясняват
причини за неизвършено в срок плащане. Последното обаче е категорично заявено
на 24.02.2021 г., администрацията на органа го е узнал, видно от отговора му на
26.02.2021 г., а обясненията от 05.04.2021г. само доизясняват причините (липсва
твърдение за неизпълнение, тъй като е изискано обяснение за причини за
неизпълнение).
Изявлението на касатора като адресат на
предписанията и задължен за тяхното изпълнение от 24.02.2021 г. съдържа
признание за неизгодни за него факти и то отрицателни, които не подлежат на
доказване или доказването на отрицателни фактически твърдения може да се
извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), ако се и твърдят, които
са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, а такива не са
заявявани, че да подлежат на проверка. Изпълнението на предписанията е негова
доказателствена тежест, както и му е указано от контролния орган. Касаторът не
е длъжен да доказва, че не е изпълнил предписанията, след като е заявил това
неизгодно за него обстоятелство, съдържащо признание на факти. Безспорно,
обстоятелството заявено на 24.02.2021 г. и на 05.04.2021 г., че е изпитвал
финансови затруднения, и не е изпълнил предписанията, не го освобождава от
отговорност – арг. от чл. 245, ал.2 от КТ и чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и чл. 415 КТ,
но факта за невъзможността за изпълнение на предписанията са станали известни
още с отговора от 26.02.2021 г., на която дата е и извършено
нарушението. Действително по смисъла на чл. 116 ал. 1 НПК
самопризнанията не могат да бъдат единственото доказателствено средство, а в
случая на приобщаването им, нищо осъдително не може да почива на тях, и те
следва да се преценяват съвкупно с целия доказателствен материал. В случая
обаче самия АНО се е позовал на такива признания, което и е единственото
доказателствено средство станало известно още на 26.02.2021 г.,т.е. други
доказателства не са събирани, не са били установявани нови факти, които да са
отразени от контролните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Изкуственото удължаване на процесуални
срокове чрез изискване на идентични обяснения не може да санира пропускането им
от контролните органи. След като на контролния орган изначално е известен
субектът на нарушение, вкл. и неговото уведомление от 24.02.2021 г. за
неизпълнение, т.е субектът и нарушението, повече от несъстоятелни са
процесуални действия от 18.03.2021 г. и от 09.06.2021 г. с идентично съдържание,
а те само потвърждават факта на вече узнато неизпълнение. Това обстоятелство
сочи, че към 26.02.2021 г. с оглед и отговора на Д“ИТ“ по молбата от 24.02.2021
г., контролните органи са разполагали с категорична информация за неизпълнение
на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. в
указания срок. АУАН е съставен на 16.06.2021 г.,в деня на съставянето на нов
протокол, деклариращ факта на неизпълнение и при дадени нови предписания (извън
предмета на спора, с оглед на обема и предмета на проверката от 18.03.2021г.),
който определено не би могъл да послужи за дата на установяване на нарушението
и нарушителя, а и това не се твърди от АНО. Обосновката на контролния орган и
АНО, че нарушителят (а и нарушението) са открити на 05.04.2021 г. е
неиздържана, с оглед на характера и съдържанието на обясненията и най-вече
дефинирания по закон адресат на предписанията. След 26.02.2021 г.
административно-наказващият и контролен орган не е извършвал процесуални
действия извън призовката от 18.03.2021г., касаеща уведомлението за нова
проверка и не е събирал други доказателства, а и не е узнавал нищо съществено
относно субекта на предписанията, респ.на вмененото нарушение.
Освен това, както беше изяснено по-горе,
под "откриване" на нарушителя следва да се разбира не моментът, в
който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да изгради
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя/
той по силата на закона е известен като адресат на предписанията/, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, както се посочва в Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г., че предметът на доказване ще
трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице и че
началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши субективно да възприеме факта
на нарушението и неговия извършител. Тук е мястото да се посочи явното
несъответствие в писмения вид на субективните възприятия на актосъставителя:
ако както сочи актосъставителя на 05.04.2021г. е установил нарушителя и
нарушението, защо на 09.06.2021г. ще изисква допълнителни обяснения за неизпълнението.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни
субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни данни (мотивите
на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.).
В конкретния случай извършването на т. нар.
допълнителна проверка не е била и необходима (още повече ,че обхвата й е
свързан и с други периоди), че да се твърди, че именно в хода й е установен
извършителя, още повече и нарушението.
Обобщено, по преценка на мнозинството на
касационния състав, всички обстоятелства от значение за ангажиране на
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в Д“ИТ“ е постъпило писмото с вх. № 21015750 от 24.02.2021 г. и последвалия
отговор на 26.02.2021г., съвпадащ с датата на нарушението и при известен негов
субект, т.е тогава компетентният орган вече е разполагал с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Т.е налице са били всички предпоставки, които да позволят да се
направи извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговия автор,
като извършените допълнителни проверки не са допринесли за събиране на други
доказателства за твърдяното нарушение и неговия автор.
Считано от 26.02.2021г. длъжностното лице
при ответника е разполагало с достатъчно време (3 месеца), за да състави АУАН. Неговото бездействие
повече от три месеца от откриването на нарушението (направеното признание) и
нарушителя изключва отговорността на нарушителя и е пречка за
съставяне на акта. Нещо повече с оглед на казуса при предварително известен
извършител на адм. нарушение, нищо не налага изчисляването на давностните
срокове чрез тяхно евентуални спиране. Неспазването на този срок представлява
както съществено процесуално нарушение на административно-производствените
правила, така и на материалния закон, а несъобразяването му от съда, който
следва служебно да следи за спазването на давностните срокове се отразява на
правилността на решението в степен, обуславяща неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
следва да бъде осъдена да заплати присъдени претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени по договор за правна
защита за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 147/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1757/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001709/02.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001709/02.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл. 415,
ал. 1 от КТ на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово,
общ. Сливо поле, обл. Русе, ул.“Искър“ № 1, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе,
ул.“Искър“ № 1, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Решението е подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/ о.м./
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ от съдия Спас Спасов:
Не споделям мнението на
мнозинството, по приложението на чл.34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради следните съображения:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни,
както неправилно поддържа касационния жалбоподател. Според т. 2 от същото
тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал.1
от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е
формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на
определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието.
Ясно е също, че изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от
индивидуален административен акт.
Считам, че за процесното нарушение
началото на давностният срок по чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН не е сложено на
26.02.2021 г., както поддържа и ответника.
Съгласно
задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав.
Считам, че едва при
извършването на последващата проверка контролните органи, компетентни да
установяват извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ чрез съставянето
на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за
заплащане на трудово възнаграждение в пълен размер по отношение на конкретния
работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената
последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е разполагал с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му, в лицето на касатора.
В протокола от извършената
проверка с изх. № 2109233/16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при
извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в
сградата на ДИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил
приложената принудителна административна мярка – задължително предписание № 24
по протокол с изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на служителя за
м. април 2020 г.
Следва да се приеме, че нарушението е било
открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по
документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради
което считам, че към датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34, ал.
1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване
на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.