Решение по дело №923/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 162
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20204230100923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 16202.09.2020 г.Град Севлиево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Севлиево
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20204230100923 по
описа за 2020 година
Производството е по чл. 28 вр. чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е поискала налагане на мярка за
закрила - настаняване на малолетното дете Б. Ю. Б. , с ЕГН **********, в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания в ***, за срок на настаняване две години
или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водещи до промяна на мярката за закрила.
В съдебното заседание представителя на Дирекция „Социално подпомагане” -
Севлиево, изразява становище за уважаване на искането.
Представителя на специализираната институция, в която се иска настаняване,
изразява становище за уважаване на искането.
Севлиевският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
от: удостоверение за раждане на детето, социални доклади на ДСП - Севлиево от 07.08.2020
г. и 14.08.2020 г., пълни данни от НБД Население на детето и родителите, сигнали от
21.05.2020 г., 28.07.2020 г. и 04.08.2020 г., декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД от следните
роднини: Е.М.С., Р.Б.А., Р.Б.А., Мелиха Бейджетова Ахмедова, Ф.Б.А., И.Б.А., и Р.Б.К.,
социалнен доклад на ОЗД - Севлиево от 29.07.2020 г., заповед от 29.07.2020 г., писмо на
ДСП-Павликени от 28.07.2020 г., писмо на ДСП-Павликени от 04.08.2020 г., заповед от
07.08.2020 г. на директора на ДСП гр. Севлиево, писмо от 13.08.2020 г. от ДСП – Луковит,
план за действие по случая от 14.08.2020 г., информация от КСУДС от 24.07.2020 г.,
фактическата обстановка описана в молбата, инициирала настоящото производство.
Установи се, че детето Ф.Ю.Б. е родено на 07.04.2011 г., от майка Г.С.Р. и *** Ю.Б.А.. Няма
1
данни за трудова заетост, жилищни условия и доходи на * на детето, а ***та е общ
работник в кооперация, но системно употребява алкохол, периодично неглижира
потребностите на детето, същото в периода на отглеждане от ***та е в неугледен външен
вид, ненахранено и без родителски надзор. * се е дезинтерсирала от отглеждане на детето и
не полага грижи за него. Детето е настанено по административен ред в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания в ***, като е издадена съответната
заповед за административно настаняване на детето.
Приоритет на Закона за закрила на детето е детето да бъде отглеждано в неговата
семейна среда, като в изключителни случаи е предвидено то да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това, като такива изрично са уредени в хипотезите
на чл. 25 от същия закон.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се установи наличие на горепосочената
хипотеза на чл. 25 ЗЗД. * и ***та трайно не полагат грижи за детето, като не се установи
някаква причина за това им бездействие, която би могла да се приеме за основателна.
В случая не са налице възможности за успешно прилагане на мерки за закрила на
детето в семейна среда по чл. 23 ЗЗД, а настаняването в „семейство на роднини или близки”
или в „приемно семейство" биха били подходящи мерки, ако са налице условия за
реализирането им, но по делото няма данни това да е възможно, напротив има данни за
обратното. Предвид изложеното съдът намира, че подходяща мярка в настоящия случай,
която е в интерес на детето е "настаняване в специализирана институция", поради което и
молбата се явява основателна и следва бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на
детето, поискан в молбата е адекватен на търсената закрила на детето.
С оглед направените изводи при спазване изискването на чл. 35, ал. 2 ЗЗД за
изчерпване възможностите за оставане на детето в семейна среда и на поредността по чл. 28,
ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че в конкретния случай единствено подходящата
мярка за закрила на детето и напълно в негов интерес се явява настаняването му по реда на
чл. 28 ЗЗД в специализирана институция, каквато е посочената в молбата.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Б. Ю. Б. , с ЕГН **********, в специализирана институция –
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в ***, за срок на настаняване
две години, считано от административното настаняване – 07.08.2020 г. или до настъпване на
промяна в обстоятелствата, водещи до промяна на мярката за закрила.
2

Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в седмодневен срок
от обявяването му в съдебно заседание на 02.09.2020 г..
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3