Р Е
Ш Е Н
И Е
№
15
Добрич, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 655/ 2022
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Р.А.К., ЕГН **********, подадена
чрез адв. Г.С.,***, срещу Решение № 102/ 10.10.2022 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ - Добрич.
Жалбодателят сочи, че е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО). Добавя, че е приложил изискуемите документи, в това число и такъв,
от който е видно, че е отбивал редовна военна служба за период от 2 години, 2 месеца
и 18 дни. Счита, че незачитането на периода на отбиване на военна служба за
трудов стаж е в противоречие с материалния закон, като изтъква, че разпоредбата
на § 1, т. 12 от ДР на КСО е в сила от 01.01.2015 г. и доколкото не ѝ е
придадена обратна сила, има действие само занапред, но не и за процесния, относим
към правото му на пенсия, период. Позовава се на чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм.), като отбелязва, че в същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. В допълнение обръща внимание на разпоредбата на § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Иска отмяна на оспореното
Решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. С.,***, представя
молба с вх. № 173/ 16.01.23 г. (л. 37 - 42), с която поддържа жалбата, вкл.
искането за разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, гл. юрисконсулт ****, която
оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало със Заявление
вх. № 2113 – 24 – 804/ 20.06.2022 г. от Р.А.К. (****) за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. (л. 6 – 8) Към Заявлението са приложени документи,
удостоверяващи трудовия му стаж (л. 12 - 22), вкл. удостоверение № 2091/ 07.04.1917
г. от Държавен военноисторически архив, че Р.А.К. от гр. Толбухин, роден 1952
г., е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1972
г. до 02.12.1974 г. (л. 15)
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж, съгласно
който заявителят има 1 година 02 месеца и 03 дни осигурителен стаж от първа
категория и 14 години 07 месеца и 17 дни осигурителен стаж от трета категория, респ.
общ стаж от 15 години 09 месеца и 20 дни, като в стажа от трета категория е
включен и стажът на наборна служба от 02 години 02 месеца и 18 дни.
На 16.08.2022 г. е издадено Разпореждане № **********, с
което е зачетен за действителен стаж такъв от – 13 години 07 месеца и 02 дни.
Отразено е, че военната служба е била с продължителност от 02 години 02 месеца
и 18 дни, като в резултат от положения стаж от 15 години 09 месеца и 20 дни е
изключено времето на отбиване на редовната военна служба. Ръководителят на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е счел, че лицето има
изискуемата към датата на Заявлението възраст от 66 години и 10 месеца, тъй
като е с навършена възраст от 69 години 10 месеца и 11 дни, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж към датата на Заявлението – 20.06.2022 г., като
се е позовал на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и в резултат е отказал
отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. (л. 24).
Разпореждането е връчено на Заявителя на 03.10.2022 г.
(л. 25)
С вх. № 1012 – 24 – 222/ 05.10.2022 г. (л. 26) е
постъпила в ТП на НОИ – Добрич жалба по административен ред срещу Разпореждането
от 16.08.2022 г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е приел жалбата за
допустима и я е разгледал по същество, като я е счел за неоснователна. Издал е
Решение № 102/ 10.10.2022 г. (л. 30 - 31), в което изцяло е възприел доводите
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в обжалваното Разпореждане. Изложил
е, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия на лицето по нито една
от хипотезите на чл. 68 от КСО, като по отношение разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО е приел, че Р.А.К. няма изискуемия действителен осигурителен стаж
съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Решението е получено на 12.10.2022 г. от адв. С.. (л. 32)
Жалбата е подадена чрез административния орган на 21.10.2022
г., видно от отбелязването върху нея на вх. № 1012 – 24 – 238/ 21.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и
доводите на страните, Административен съд – Добрич, Първи състав, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
По същество същата е основателна. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Добрич, Пламен Кирилов Петров, с оглед на което оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и
териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на
НОИ – Добрич Разпореждане. Спор по отношение компетентността на органите няма.
Решението е издадено в едномесечния законов срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Решението е издадено при спазена писмена форма.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения
административен акт обаче настоящият състав намира, че оспореното Решение, както
и Разпореждането на пенсионния орган, са постановени при неправилно приложение
на материалния закон. Това е така, защото:
Видно от Удостоверение № 2091/ 07.04.1917 г. от Държавен
военноисторически архив, Р.А.К. от гр. Толбухин, роден 1952 г., е бил на
наборна военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1972 г. до
02.12.1974 г., като е изслужил 02 години 02 месеца и 18 дни. Спор по този факт
няма между страните. В тази връзка основният спор между страните е, следва ли
времето за отбиване на редовна наборна военна служба за посочения период да
бъде признато за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. С
оглед на това следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен -
ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след
навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род
войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна служба
за периода 24 юли 1959 г. до 24 август 1990 г. във всички родове и видове
войски е бил 24 (двадесет и четири) месеца. В случая жалбоподателят е прослужил
повече от този срок, а именно 02 години 02 месеца и 18 дни.
Според текста на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на това стажът от изслужена наборна
военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници се зачита за
осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно
регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн.,
Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). С чл. 1 и
чл. 3 от с.з. е разписано задължението
за военна служба спрямо всички мъже, български граждани, които са длъжни
да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Това императивно задължение
изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство.
Горните разпоредби следва да бъдат съпоставени с понятието
„действителен осигурителен стаж“, въведено по – късно с нормите на чл. 68, ал.
3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.), ал. 1 (Предишен текст на § 6б - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила
от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) от ПЗР на КСО. Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в нормата на
§ 1, ал. 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от
ДР на КСО, съгласно която „действителен стаж“ е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди
влизането в сила на тази норма от КСО легално определение на понятието
„действителен стаж“ е дадено с разпоредбата на § 2 (Отм., бр. 19 от 2015 г., в
сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС),
съгласно който параграф „действителен стаж“ е действително изслуженото
календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка. Вярно е, че редовната наборна военна
служба не създава трудово правоотношение, но същевременно тя е била законово
задължение за всички мъже, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната от
пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде
зачетено за действителен стаж, не съответства на относимите правни норми. В
разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предл. първо от КСО изрично е уредено, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал. 1, предл. първо от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство и то
независимо кога са положени.
Със създаването на т. 12 към § 1, ал. 1 от ДР на КСО през
2014 г., в сила от 01.01.2015 г., не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна
служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл е и еднопосочната
съдебна практика, вкл. и тази на Върховния административен съд, на която е
налице позоваване от жалбоподателя. След като не е зачел редовната наборна
военна служба на жалбоподателя за действителен осигурителен стаж, пенсионният
орган и горестоящият му административен орган са приложили неправилно закона, поради
което оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане следва да бъдат
отменени.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на
спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на ответника,
който следва да се произнесе по същество по Заявление вх. № 2113 – 24 – 804/ 20.06.2022
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Р.А.К.,
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при
новото произнасяне пенсионният орган към ТП на НОИ - Добрич следва да зачете за
действителен осигурителен стаж на жалбоподателя целия период, през който същият
е отбивал редовната наборна военна служба, след което да прецени налице ли са условията
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Основателна при този изход на спора е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски. Такива са
доказани в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие.(л. 39 – 42)
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО, във
връзка с 173, ал. 2 и чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.А.К., ЕГН **********, Решение № 102/
10.10.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, както и
потвърденото с него Разпореждане № № **********/ 16.08.2022 г. на Ръководител
“Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Добрич.
ВРЪЩА преписката на Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Добрич за издаване на административен акт по подаденото от ****Заявление
вх. № 2113 – 24 – 804/ 20.06.2022 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Р.А.К., ЕГН **********,
сума в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщението и от изпращането на страните на препис от решението, че е
изготвено.
СЪДИЯ: