Решение по адм. дело №715/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. чл. 172, ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б. "з" – "гг" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Р. П. Б. от [населено място] против ЗППАМ № 25-1670-000139/26.10.2025 г., издадена от Началник РУ Сливен към ОДМВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" – "гг" от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Б.за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния, материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Излага доводи за несъразмерност на наложената мярка спрямо допуснатото нарушение, като твърди, че не е бил уведомен от собственика за дерегистрацията на МПС, което изключвало умисъл за извършване на нарушението. По изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощник – адв. М. Х. АК Сливен, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Сливен при ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в Административен съд Сливен на 26.11.2025 г., видно от поставения входящ номер на същата /л.2/, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 14.11.2025 г., удостоверено в разписката към заповедта /л.16/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 26.10.2025 г., около 14:02 ч., в гр. Сливен, по [улица]до Рикас център в посока паркинг на магазин Билла, жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил „БМВ“ 520 Д с рег. № [рег. номер], собственост на Х. Х. М. с [ЕГН], когато бил спрян за проверка от служители на РУ Сливен. Било установено, че управляваният от Б. автомобил е със служебно прекратена регистрация от 02.10.2025 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП..

Предвид констатираните обстоятелства, командир на отделение при РУ Сливен съставил срещу Б.АУАН серия "GA" № 3360041/26.10.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като били отнети два броя рег. табели и СРМПС. /л.17/

Предвид съставения АУАН, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗППАМ № 25-1670-000139/26.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "з" – "гг" от ЗДвП, издадена от Началник РУ Сливен към ОДМВР – Сливен, временно е отнето СУМПС на Б. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. /л16/.

По делото е приобщена справка за собствеността на „БМВ“ 520 Д с рег. № [рег. номер], от която е видно, че МПС е собственост на Х. Х. М. с [ЕГН] и „Герпак“ ЕООД с [ЕИК] /л.19/. Приобщена е справка от АИС на КАТ, от която е видно, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 02.10.2025г. /л.20 и л.21/

По делото е разпитана като свидетел Г. Д. К., която в показанията си сочи, че МПС е собственост на търговско дружество, на което същата е у.; дейността на дружество включвала продажба на автомобили и отдаването им под наем; МПС не било регистрирано, въпреки желанието на собственика на търговското дружество, като почти до края на месец октомври 2025г. било в автосервиз на ремонт; пропуснали да уведомят Б., че колата не е регистрирана; Б. се нуждаел спешно от МПС, тъй като съпругата му била б. и трябвало да бъде приета по спешност в болнично заведение в столицата.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Видно от т. 2.1 на Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г., началникът на РУ Сливен към ОДМВР – Сливен е оправомощен да прилага за територията, обслужвана от съответното РУ, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, между които е и процесната. /л. 28/. Процесното нарушение е извършено на територия, обслужвана от РУ Сливен, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з" – "гг" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия "GA" № 3360041/26.10.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "з" ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП. В случая от Р. Б. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил служебно дерегистриран, с прекратена регистрация, считано от 18.32ч. на 02.10.2025г., поради липса на регистрация на превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Възраженията на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства съдът намира за ирелевантни, с оглед задължението му като водач на МПС да следи за наличието на валидна застраховка "ГО", извършен редовен годишен технически преглед и надлежна регистрация на ППС в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, респективно – да знае законовите последици от липсата на такава. Противно на доводите на жалбоподателя съдът намира, че деянието е извършено при всяко положение виновно, най-малкото при условията на н., при която разновидност на формата на вина деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, съобразявайки това, че в предоставеното му СРМПС не е отразен актуалният собственик –„Герпак“ ЕООД, от който всъщност наема ППС, което му е дало възможност най - малкото да допусне, че превозното средство е служебно дерегистрирано.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Липсват данни по делото регистрацията на автомобила да е вече възстановена.

Предвид гореизложеното, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява неоснователна. Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. Б. от *** против ЗППАМ № 25-1670-000139/26.10.2025 г., издадена от Началник РУ Сливен към ОДМВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" – "гг" от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Б. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.

Решението, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.