Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 65
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700007
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

       65                                        03.04.2023 г.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди  двадесет и трета  година в състав:

 

                                                                                                                                       

 

                                                       Председател:        БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова        

и с участието на прокурора Гриша Мавров     

като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 7 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на А.Я.Я., подадена чрез пълнощника му по делото адв. Д.  М. ***, против Решение № 295 от 23.11.2022 г., постановено по АНД № 244/2022 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 22-0284-000140 от  22.02.2022 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва направения от съда извод за доказаност на административно нарушение, като твърди, че съдът е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка, като неправилно не бил дал вяра на свидетелите, водени от жалбоподателя. Твърди, че свидетелските показания на свидетеля Г.Д. не следва да се кредитират, тъй като същият  не е установил, че е в роднински отношение с Я., а именно - те са трети братовчеди.        

Направено е искане съдебното решение  да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба Началник сектор към ОД на МВР, РУ Казанлък, не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 22-0284-000140 от 22.02.2022 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък , с което на А.Я.Я. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 23.01.2022 г. в 23:15 часа в град Мъглиж  на паркинга на спортен комплекс „Мъглиж“ А.Я. управлява лек автомобил  „БМВ 320 ЦИ” с рег. №  СТ7710  ВС, като извършва резки движения, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задвижващите се колела на автомобила. С тези действия водачът не използва пътя по предназначението му за превоз на хора и товари.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък е приел, че описаното деяние е доказано по безспорен начин. При задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства е приел,  че по безспорен начин е доказано административнонаказателното обвинение  по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и наказанието е правилно определено.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

 Отговорността на А.Я.Я. се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 23.01.2022 г. в 23:15 часа в град Мъглиж  на  паркинг за обществено ползване и движение на МПС на спортен комплекс „Мъглиж“,   управлява лек автомобил  „БМВ 320 ЦИ” с рег. №  СТ7710  ВС, като извършва резки движения, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задвижващите се колела на автомобила. В този смисъл невярно е твърдението на касатора, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1, т.5 от ЗАНН – описано е мястото, времето на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели - очевидци на твърдяното нарушение и описаната от тях обстановка установено се явява обстоятелството, че водачът преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задвижващите се колела на автомобила. Разпитаните свидетели на защитата  отричат възприетото от свидетелите по акта – Г.Д. Спиров и Христина Тодорова Койчева, и възпроизведено в АУАН и в НП фактическо обвинение, като твърдят, че тази маневра е извършена от друг автомобил. Все пак  признават, че е налице занасяне на автомобила, но като  причина за това движение на МПС сочат извършване на маневра завой върху заснежената настилка на паркинга.  Съдът не възприема защитната теза на касатора, че не следва да цени свидетелските показания на св. Г.Д., тъй като същият в съдебно заседание бил пропуснал да спомене, че е трети братовчед на Я..  Касаторът не релевира доводи, че същият е в лоши отношение с братовчед си,  че съществува някаква вражда или неприязън, за  да не се ценят тези показания, и оттам и свидетелските показания на другия очевидец. За отговора на  въпроса извършено ли е деянието от Я.,   следва да се има предвид, че свидетелите на защитата са приятели на наказаното лице, сочещо на заинтересованост, освен ако се установява, че изнесените от тези свидетели факти се подкрепят частично от безпристрастни показания на други свидетели и/или от останалите доказателства за съставомерните факти, посочени в АУАН. Я. е казал, че има възражение срещу отразените в АУАН факти, но не е посочил на актосъставителя, че друго МПС  е извършило нарушението, нито е подал възражение срещу АУАН. Налага се изводът, че обвинението е доказано и не е опровергано чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. Следователно причина за извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задвижващите се колела на автомобила е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на формиране у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от  ЗДвП.  Отговорността за нарушаване на забраната не се изключва, когато водачът, преди да осъществи наказуемото деяние, е ползвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз на пътници и товари, съответно има намерение да продължи закономерното му ползване след осъществяване на решението си да наруши забраната. В случая автомобилът се е намирал на паркинг, който е част от път, отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и в посочения в НП момент /23:15 ч/ не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП.

Като е достигнал до правни изводи за процесуална законосъобразност на НП № 22-0284-000140 от  22.02.2022 г., издадено от Началник сектор в РУ Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора , районният съд е приложил правилно материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК ,  Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 295 от 23.11.2022г., постановено по АНД № 244/2022 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 22-0284-000140 от  22.02.2022 г., издадено от Началник  сектор в ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.       

      

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                         2.