Решение по адм. дело №378/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д. М. А. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Р. Й. от АК – Стара Загора, против Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025 г., издадена от Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 118“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – държавна частна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, ниско застрояване.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й при неправилно приложение и целта на закона. Той живеел на това място от 1990 година, имал партида за тока от 1995 г. Той заплащал данъци повече от десет години. Имотът бил вписан в местни данъци и такси, който се водел на майка му, на него и сестра му. Той живеел на адрес [улица], където била разположена постройката и незаконно общината била прекратила адресната му регистрация там. Той бил болен, с термален стадий на бъбречна недостатъчност, имал 100 процента ТЕЛК, а майка му също било инвалид със затруднено придвижване и имала 68 процента ТЕЛК. Изпълнението на заповедта би имало за него и семейството му катастрофални последици. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, при спазване на процесуалните правила и при безспорно установено наличие на подлежащ на премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Работна група от служители от общинска администрация - Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/31.01.2025 г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Двуетажна масивна жилищна сграда № 119“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. Съртонев“), находящ се в поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 121 от 17.02.2025 г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с [идентификатор], извадка от ОУП на [населено място] и др. Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Двуетажна масивна жилищна сграда № 118“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] /частна държавна собственост/, поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] /двата частна общинска собственост/ по кадастралната карта на [населено място] Строежът – пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден от стоманобетонна конструкция, тухлена зидария, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, като постройката е с външна мазилка и с дограма, и е с площ от 75 [жк], че строежът е изпълнен без техническа документация, одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на [населено място]. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, като така извършеното съобщаване на акта е удостоверено по надлежния ред (л.15 и л.16 по делото).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025 г., издадена от Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Двуетажна жилищна сграда № 118“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, ниско застрояване. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 121 от 17.02.2025 г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора и имоти, частна общинска собственост, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025 г. (л.15 по делото).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025 г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора.

От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установи, че съгласно сега действащата Кадастрална карта на [населено място], процесната СГРАДА № 118 попада в Поземлени имоти с идент. 68850.512.850 - урбанизирана територия, за ниско етажно жилищно застрояване, представляващ УПИ III общ. в кв. 59 по регулационния план на града; [ПИ] - урбанизирана територия, за ниско етажно жилищно застрояване, представляващ УПИ IV общ. в кв. 59 по регулационния план на града, [ПИ] - със статут на второстепенна улица, [ПИ] - горска територия, държавна частна собственост. Процесната сграда за пръв път е заснета с Геодезическото заснемане на сгради в урбанизирани територии на Община Стара Загора, изготвено от инж. Р. С. с дата месец Ю. 2023 г. Постройката не е нанесена на кадастралната карта. Според действащият регулационен план сградата попада в УПИ III и УПИ IV, кв.59 по регулационния плана на [населено място]. За сградата няма технически книжа, няма предоставени документи за получено отстъпено право на строеж. Разположена е в обхвата на две УПИ и горска територия, според действащия регулационен план, а според действащият кадастрален план попада и върху второстепенна улица, представляваща [ПИ]. Точното местоположение на СГРАДА № 118, т.е. строежа е установен съобразно представеното геодезическо заснемане и тя попада върху две УПИ III общ. и IV общ. в кв. 59 по ПУП на Община Стара Загора, приет през 1993 год. и върху Поземлен имот - горска територия. Сградата не е нанесена на плана. Според вещото лице за нея не може да се установи търпимост, защото няма предмет на „търпимостта“ върху плана. Съгласно установеното местоположение на процесната постройка на база геодезическо заснемане, извършено от инж. Р. С., СГРАДА № 118 не е търпима, попада върху улица - [ПИ], два поземлени имота с № 68850.512.850 и № 68850.512.851 и върху имот Държавен горски фонд, представляващ [ПИ]. Сградата е на два етажа , т.е. ниско застрояване и представлява строеж пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ, ал. 1, т. 5 , от ЗУТ. Вещото лице е установило от представените документи по делото - стр. 71 и справка в отдел МДТ на Община Стара Загора, че сградата е декларирана през 1998 год., за нея са заплащани данъци както следва: от А. И. до 2022 год., от Д. А. до 2023 год., от З. Д. до 2018 год. На името на жалбоподателя има деклариран имот с адрес: [населено място], [улица], като декларацията е подадена през 1998 год., като с Партида № 5006087584001 са декларирани земя с площ от 180 кв.м., Жилищна сграда с РЗП 90,00 кв.м. Съгласно представена справка по делото - стр. 70, жалбоподателят Д. М. А. е регистриран с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап. 1 от 14.04.2025 год. На [улица] [населено място] е бил регистриран с постоянен адрес от 13.08.2001 год. до 24.02.2023 год. и настоящ адрес от 01.10.1994 год. до 24.02.2023 год. Настоящият и постоянен адрес на жалбоподателя са заличени на 24.02.2023 год.

От свидетелските показания на Р. И. А. и И. И. М., съставили констативния акт, се установи, че той е изготвен въз основа на геодезическо заснемане. Те ходили на място. Сградата попадала в два общински имота и един държавен. Имало сигнали, че за постройката няма отстъпено право на строеж .Те били направили и снимки на сградата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител и собственик на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. (л.29 по делото), с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. – Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гледна точка на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора и два имота, частна общинска собственост, с оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 121 от 17.02.2025 г., съставен и подписан от служители от общинска администрация – Стара Загора - длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ за осъществяване на контрол по строителството. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочената в акта постройка. Поради обстоятелството, че към момента на проверката не са установени данни относно лицето – извършител, респ. възложител или собственик на строежа, правилно съобщаването на съставения констативен акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено по надлежния ред със служебна бележка от длъжностни лица от общинска администрация – Стара Загора (л.15 по делото). След съобщаването на констативния акт чрез залепването му на строежа (сградата, за която жалбоподателят твърди, че ползва и в която живее), Д. А. е имал възможност да подаде възражение и съотв. да заяви качеството си на извършител на строежа, респективно приобретател с оглед упражняване на правата му като участник в спорното административно правоотношение, което той не е сторил. Ето защо и предвид предоставената на жалбоподателя възможност в хода на съдебното производство да изложи всички свои възражения и да представи или да поиска събиране на доказателства, с които да обоснове твърденията си досежно липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен, не може да се счита, че е накърнено правото му на защита. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа, с оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване постройка, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая изградената двуетажна масивната жилищна сграда не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал.1 и по чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ (респ. ППЗТСУ), приложими към момента на твърдяното изграждане на разпоредената за премахване постройка (преди 31.03.2021г.). Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателя), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС № 14236/29.04.2024 г. и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карат на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, ниско застрояване, актувани с АЧОС 07143 от 12.02.2008 т. и АЧОС № 18191/13.11.2018 г. Първият имот е предоставен за управление на ЮИДП [населено място], ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“, а двата общински имота представляват незастроени УПИ-та. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, като видно от представените по делото извадки от ОУП както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място], първият поземлен имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Жалбоподателят доказа твърдението си, че строежът е изграден в период преди 31.03.2001 г. и съотв. в рамките на периодите по §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като условие за прилагане на режима на търпимост по отношение на процесната сграда. Но отделно от това задължително условие и материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е изискването строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. Както беше посочено, част от разпоредената за премахване постройка е изградена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид територия: горска, НТП широколистна гора, като за ПИ няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито ПИ е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване - както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място], поземленият имот е означен като горска територия. След като част от строежа е изграден в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ/допускащ застрояване, разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, без значение на периода, в който е бил построен.

За спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), представляваща приложимо право според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а според алинея 2. на посочената норма, намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния и семейния живот е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правото на жалбоподателите по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС на неприкосновеността на жилището им, за което се твърди, да е тяхно единствено и се обитава и от множество други лица. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е "допустима" и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук трябва да се посочи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на "допустимостта на намесата" като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т. е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Според нарочно удостоверение, издадени от Дирекция "Местни данъци и такси" в община Стара Загора. (лист 71) жалбоподателят е задължено лице за процесния недвижим имот заедно с А. К. И. и З. М. Д., подал е нарочна декларация на 02.04.1998 г. и за имота има открита партида 5006087584001.

За имота са заплащани данъци за периода от 1998 г. до 2023 година.

Според лични карти жалбоподателят и майка му имат постоянен адрес [населено място], [улица]. Това е постоянният адрес на А. от 13.08.2001 г. до 24.02.2023, а от писмо изх.№ 10-11-4964/05.03.2025 г. и № 10-11-4967 от 05.03.2025 година е видно, че поради заличен постоянен адрес на жалбоподателя и майка му Община Стара Загора е започнала процедура за регистрация на лицата на служебен адрес. А. е регистриран на такъв, а именно [населено място], [улица], ет.1, ап.1 от 14.04.2025 година.

Следва да се вземе впредвид и здравословното състояние на жалбоподателя „термален стадий на бъбречна болест“ и че същият не работи.

Предвид изложеното по горе, настоящият състав на съда намира, че евентуалното изпълнение на оспорената по делото заповед, изразяващо се в премахване на единственото жилище на жалбоподателя, обитавано съвместно и с други лица, би било обстоятелство, представляващо нарушение на принципа за съразмерност, нормативен израз на който е нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК и съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

От своя страна, нарушаването на принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед.

Предвид гореизложеното, като постановена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, както и в нарушение на принципи за съразмерност, респективно в противоречие с целта на закона, оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. А., от [населено място], [улица]Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025 г., издадена от Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 118“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – държавна частна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общинска собственост, вид територия урбанизирана, ниско застрояване.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му