РЕШЕНИЕ
№ 6295
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110100559 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Т. С. В., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител Р. Т. И., ЕГН **********, иск по чл.
150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу С. Й. В., ЕГН *******, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 300,00 лв. на 500,00 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба /06.01.2025 г./. Претендира се и присъждане на
законната лихва за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 10352/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 65800/2022 г. по описа на
СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 16.06.23 г., да му заплаща месечна издръжка в размер на
300,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване, както и настъпилите
инфлационни процеси в страната. Сочи се, че ответника поради поведението си не
реализира срещите така както са определени по режим, поради което и в това време майката
полага изцяло грижи за ищеца. Твърди се, че ответника не участва и не заплаща никакви
други разходи свързани със задоволяване на нужди на ищеца от психолог, медицински
грижи и др., освен определената издръжка. Навеждат се твърдения, че бащата реализира
доходи и претендирания увеличен размер на издръжката не би довел до затруднение на
ответника да я заплаща.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения, че искания размер на издръжката е прекомерно завишен, както
и че не са налице изменение на обстоятелствата налагащи изменение на издръжката.
Оспорват се изцяло и изложените в исковата молба обстоятелства, че ответника не е
закупувал играчки не е давал други средства за задоволяване на нужди на ищеца освен
посочената издръжка, като се твърди да са заплащани такива, включително и на
посещавания от детето психолог. Сочи се, че ответника желае да има регулярен контакт с
ищеца, но майката го настройва, като в резултат отчуждава детето от ответника и то не
желае да се среща с него.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 12 от делото/, Т. С. В., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като негови родители са Р. Т. И., ЕГН ********** и С. Й. В., ЕГН
*********. Видно от представеното по делото писмо на Столична община, Район
„Възраждане“ ответника е подал молба на 07.06.2022г. за припознаване на ищеца.
Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му
дава издръжка.
Съгласно решение № 10352/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 65800/2022 г. по описа
на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 16.06.23 г. /л. 7-11 от делото/, с което е утвърдено
постигнатото между родителите на ищеца споразумение, като ответникът е задължен да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на подписване
на споразумението 16.06.2023г. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал
период от около две години, като към датата на устните състезания детето е на почти 4
години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
2
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката му.
По делото не е спорно, че детето живее при майката, която полага грижи за него.
Установява се, че ищецът е записан в 119 ДГ „Детска планета“. Нуждите на ищеца, обичайни
за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Представени са общо 14 бр. платежни нареждания / от л. 30 до л.44 от делото/, видно от
които ответника е заплащал всеки месец издръжка на ищеца за периода от декември 2023 г.
до януари 2024г., като единствено не е представено преводно нареждане за издръжката на
ищеца за месец август 2024г., като същевременно е представено и преводно нареждане с
основание 50% от таксата за детска градина в размер на 415,00 лева /л. 39 от делото/. Видно
от представените 8бр. платежни нареждания на л. 30 до 38 от делото освен определената
издръжка ответника е заплащал и терапевт като общо превежданата сума е в размер на
400,00 лева. Представено е и заверено копие на поръчка за акумулаторен джип /л. 50 от
делото/. Представени са и 10 бр. преводни нареждания за различни суми с основание
Хиполенд, Джъмбо и Хипо
По делото се установява от представената справка от НОИ, че майката на ищеца в
периода февруари и март 2023 г. /л. 71 от делото/ е получавала обезщетение за отглеждане на
дете на основание чл. 53 от КСО в размер на 780,00 лева, както и че за месеците февруари,
април , септември и декември е получавала обезщетения за временна неработоспособност.
По отношение на ответника по делото се установява, че в 27.03.2024 г. – 31.03.2025 г.
същия се осигурява към фирма „ИНФИНИГЕЙТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /л. 80 от делото/, с
основна заплата в размер на 4965,00 лева.
От представените и приети по делото писмо от МВР СДВР Отдел „Пътна полиция“ и
справка към него е видно, че ответника С. В. притежава един товарен автомобил, марка
Ауди, модел А6 Олроуд Куатро, закупена на 08.04.2024 година
3
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, получаваните от ответника доходи които възлизат на три пъти минималната
работна заплата за страната, както и липсата на алиментни негови задължения и към друго
негово ненавършило пълнолетие дете, намира, че искът се явява основателен до размер от
390,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до
пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена. За определяне на размера на
издръжката съдът съобрази и че ответника заплаща и допълнителни разходи свързани с
детето освен определената издръжка от 300,00 лева. Освен това детето посещава държавна
детска градина, за което не дължи такса, както и не се твърди детето да посещава
допълнителни занимания извън детската градина, освен психотерапевта, за които от страна
на ответника са представени доказателства, че последния участва в заплащането на тези
разходи. По отношение на представените извадки от пакети за медицински услуги по
отношение на детето Т. В., следва да се отбележи, че от тях не става ясно дали същите са
реално заплатени разходи, поради което съдът не ги цени.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2025 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената част
от предявения иск. По делото се установява, че същите са реално направени и същите
възлизат в размер на 800,00 лева /видно от представения на л. 13 от делото договор за
правна защита и съдействие от 30.12.2024 г., което има характер на разписка. Ответната
страна е релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение което следва да бъде оставено без уважение доколкото възнаграждението е
близко до минималното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 360,00 лв., с оглед
уважената част от иска. В производството ответника също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Същия е претендирал такива и е представил доказателства, че
разноските, които реално е направил възлизат на 700,00 лв. /л. 51 от делото/. Съответно
ищеца следва да бъде осъден да запрати на ответника разноски, в размер на 385,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 72,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
4
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. Й. В., ЕГН *******, определена по силата на решение № 10352/16.06.2023
г., постановено по гр.д. № 65800/2022 г. по описа на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на
16.06.23 г., в полза на Т. С. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Р. Т. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Й. В., ЕГН ********, да заплаща
на Т. С. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Т. И.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 390,00 лв., считано от 06.01.2025 г. /датата
на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 390,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. С. В., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Р. Т. И., ЕГН **********, да заплати на С. Й. В., ЕГН
*******, разноски в размер на 385,00 (триста осемдесет и пет) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Й. В., ЕГН ********, да заплати на Томас
Валериев Хаджиев, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
Р. А. Т., ЕГН **********, разноски в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Й. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 129,60 лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 09.04.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5