МОТИВИ към Присъда № 64
от 13.10.2015 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 765 по описа за
2015 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Б.Н.Д. *** обвинителен акт, с който на
същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ от Наказателния кодекс, за това,
че на 28.09.2014 г. срещу 29.09.2014 г. в град Хасково, при условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство (отвертка), отнел чужди движими
вещи, а именно - 1бр. СД марка „JVC“ (Джей Ви Си) със
сериен номер № 147X2189, 1бр. мобилен телефон марка „Discovery
V5“ („Дискавъри“) със сериен № 308201401013048, 1бр. усилвател
марка „Street Веаt”(“Стрийт Бийт”), 1 бр. тонколона марка
“Blaupunkt” (“Блаоuпункт”),
1 бр. флаш памет 8 GB марка “Кингстън“
(„Kingston“-8GB), всички на обща стойност 268.50 лв. от владението на С.Г. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и направените от подсъдимия самопризания,
фактическата
обстановка, била безспорно установена. Акцентира на
обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, като сочи, че процесуалното
поведение на подсъдимия следвало да бъде окачествено като положително, с оглед направените
самопризнания и съдействието по време на досъдебното производство. Набляга обаче
и на факта, че видно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост
подсъдимият бил осъждан множество пъти за престъпления от общ характер. В
случая бил извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, но предвид стойността на предмета на деянието и възрастта на подсъдимия
от 30 г.
възможностите за неговото превъзпитание и ресоциализация
все още не били ще изчерпани. Поради това предлага да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което се явявало подходящо за
постигане на целите, предвидени в закона. Същото следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Защитникът на подсъдимия Б.Н.Д. - адв. В.Д. *** пледира при произнасянето на присъдата да се
акцентира на основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по който
се разглежда делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия, а
именно за вида и размера на наказанието. Счита, че в случая в рамките на
диференцирана процедура, по която се развило производството, а именно по реда
на Глава 27 НПК, допустимо било приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, а
квалификацията на деянието не изключвала такъв подход, поради което моли съда
за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, с оглед младата възраст на
дееца, ниската стойност на предмета на престъпление и направените още на
досъдебното производство пълни самопризнания, с които е спомогнал за
разкриването на обективната истина. Намира предложението на прокурора относно
срока на наказанието за разумно.
Подсъдимият
Б.Н.Д. *** разбира обвинението и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а в рамките на съдебното следствие - и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното и декларира желание подобен род деяния да
не се повтарят в бъдеще. Моли за наказание в размер
под предвидения минимум.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Б.Н.Д. е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин
по произход, грамотен, с основно образование, женен, безработен, живущ ***, понастоящем
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Пазарджик.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1005, издадена от Районен
съд – Пловдив на 10.03.2015
г., подсъдимият Б.Н.Д.
*** е многократно осъждан. От значение при определяне на квалификацията на
деянието е това с Присъда № 70 от 21.04.2009 г., постановена от Окръжен съд –
Пловдив по НОХД № 400 по описа на същия съд за 2009г. в сила 04.12.2009 г., с
която за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК, му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 (три) години. Наказанието е изтърпяно в периода от 15.12.2008 до
15.12.2011г. За подсъдимия са събрани характеристични данни, като според
отразеното в справката лицето Б.Д. има множество регистрирани криминални прояви,
същият не се ползва с добро име сред живущите в с. Гарваново, обл. Хасково, но няма данни да поддържа контакти с лица от
криминалния контингент.
Подсъдимият Б.Н.Д. с ЕГН********** ***,
към втората половина на 2014 г.
се лекувал от наркотична зависимост. По тази причина ежеседмично пътувал до град
Пловдив.
На 28.09.2014 г., подс.
Б.Н.Д. ***. Пил значително количество алкохол. В тъмната част на денонощието на
28.09.2014 г. срещу 29.09.2014 г., минал покрай паркираните автомобили в град Хасково
пред блок 41-45 на ул. „Стара планина“. Забелязал червен лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ескорт“ с рег. № Х., ползван от пострадалия С.Г. ***. Д. забеляза, че в автомобила
имало монтиран СД марка „JVC“ (Джей Ви Си). Тъй като искал
озвучително устройство за собствения си автомобил, решил да го вземе. Забелязал,
че задното ляво стъкло на автомобила на пострадалия е леко отворено. Пъхнал ръката
си и с натиск успял да свали прозореца дотолкова, че да отключи тази врата, а после
и останалите. Издърпал СД марка „JVC“ (Джей Ви Си), заедно
в поставената в него флаш памет 8 GB марка „Кингстън“
(„Kingston“ - 8GB) . На предната дясна седалка забелязал мобилен телефон марка
„Discovery V5“ („Дискавъри“)
със сериен № 308201401013048, който бил изпаднал от джоба на С.Г.. Подсъдимият Д.
прибрал и телефона. След това свалил седалките и видял, че отзад имало монтирани
усилвател марка „Street Веаt” (“Стрийт Бийт”), и тонколона марка “Blaupunkt” (“Блаупункт“). Успял да ги демонтира с помощта на отвертка, която намерил в автомобила
и тях също взел. След това занесъл всички вещи в автомобила му, който бил наблизо.
После се прибрал.
Сутринта на 29.09.2014 г. С.Г. *** установил
извършената кражба и подал заявление в полицията, като дал подробни данни за отнетите
му вещи.
Впоследствие, при пътуванията си до град
Пловдив подсъдимият продал вещите в заложни къщи. Тъй като бил редовен клиент, не
събудил подозрение.
Мобилният телефон марка „Discovery V5“ („Дискавъри“) със сериен
№ 308201401013048, В.Н. Й. от град Пловдив купил от подсъдимия и предал за ползване
на брат си – П. Н. Й.. В хода на разследването мобилният телефон бил доброволно
предаден от П. Й. и върнат на собственика му- С.Г. ***.
От заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че стойността
1 бр. флаш памет 8 GB марка „Кингстън“ („Kingston“-8GB)
е 10.50 лв., мобилен телефон марка „Discovery V5“ („Дискавъри“) със сериен № 308201401013048 е имал стойност 90
лв., 1бр. усилвател марка „Street Веаt“ („Стрийт
Бийт“) е бил на стойност 42 лв., 1бр. тонколона марка
„Blaupunkt“ („Блаупункт“) е
имала стойност 36 лв., СД марка „JVC“ („Джей Ви Си“) е на стойност 90 лв., а общата стойност е възлизала
на 268.50 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и в съдебна фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключението на вещото лица по назначената оценъчна експертиза, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа
на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият Б. Н. Д. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност,
тъй като на 28.09.2014 г. срещу 29.09.2014 г. в град Хасково, отнел
чужди движими вещи, а именно - 1бр. СД марка „JVC“ (Джей
Ви Си) със сериен номер № 147X2189, 1бр. мобилен телефон марка „Discovery V5“ („Дискавъри“) със сериен
№ 308201401013048, 1бр. усилвател марка „Street Веаt”(“Стрийт Бийт”),
1 бр. тонколона марка “Blaupunkt” (“Блаоuпункт”), 1 бр. флаш памет 8
GB марка “Кингстън“ („Kingston“-8GB), всички на обща стойност 268.50 лв. от владението
на С.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му и конкретно
използването на техническо средство, както и авторството на престъплението - а
именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му, като се
потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно
следствие по съответния ред доказателствен материал. Поради това квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК е обоснована и дадена от прокурора в съответствие
с установените факти по делото и при правилно приложение на материалния закон.
Налице е и квалифициращият признак
“опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1, от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия
за посочения период от време
е довършено преди да изтече срокът
по чл. 30, ал.1 от НК и
след като с Присъда № 70 от 21.04.2009 г., постановена от Окръжен съд – Пловдив по НОХД
№ 400 по описа на същия съд за 2009г. в сила 04.12.2009 г за престъпление по чл.199
ал.1 т.4 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три)
години, изтърпяно в периода от 15.12.2008 до 15.12.2011г. Цитираните осъждания
на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело обосновават наличието и на двете
хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б. „а” от Наказателния
кодекс.
От
субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс. Б.Н.Д. умишлено, при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с действията си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението
с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин
на материална облага.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
която
действително е под размера на минималната работна заплата за страната, а от
друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е с изключително обременено съдебно
минало и лоши характеристични данни. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение. Не могат да бъдат
пренебрегнати и фактическите данни за личността му от гледна точка възрастта
му, която правилно прокурорът сочи, че не е твърде висока, за да се постигне
превъзпитание на дееца.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, настоящият съдебен
състав прие, че наказанието за подсъдимия Б.Н.Д. следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под законоустановения специален
минимум. Налице са материалноправните предпостави за
това, с оглед изброените по - горе смекчаващи вината обстоятелства, които са
многобройни по смисъла на цитираната норма. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 1 година
и 6 месеца, тоест под минимално предвидения за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от Наказателния кодекс.
Този подход при индивидуализация на наказанието се мотивира и от факта, че част
от откраднатите вещи са върнати на техния притежател, като това очевидно е
станало вследствие не само на проведените оперативно – издирвателни
мероприятия от органите на МВР, но и поради насочването им от страна на самия
деец към предмета на престъплението. Поради това, последното би могло само по
себе си да обоснове извод, че това прието за смекчаващо вината обстоятелство,
може да се третира като изключително такова, наред с цялостната оценка на
процесуалното поведение на подсъдимия. На следващо място, действително
квалификацията на деянието, дори и сочеща на извод за извършено тежко умишлено
престъпление на изключва приложението разпоредбата на чл. 55 НК, нито пък редът
на провеждане на производството и конкретно този по гл. 27 НПК. Възможността за
приложение на цитирания текст е предвидена изрично в чл. 58а, ал. 4 НК. Такова
приложение е допустимо обаче единствено в случай, че би се оказало оказва по –
благоприятно за дееца разрешение относно въпроса за наказателноправната
санкция на неговото поведение. Нещо, което в случая е налице, с оглед
установения специален минимум, като дори и след редукцията
по чл. 58а, ал. 1 НК би се получил срок на наказанието, надвишаващ определения
с присъдата от една година и шест месеца. Същото в този му вид е справедливо и обосновано, от гледна точка целите,
визирани в чл. 36 от НК.
С оглед обстоятелството че
подсъдимият Б.Н.Д.
бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат и разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Хасково сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща
напревени по делото разноски в хода на досъдебното
производство за заплащане на възнаграждение на вещо лице по
назначената оценъчна експертиза.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./