№ 712
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Б.а
Членове:Милен Михайлов
Василена П. Мидова
като разгледа докладваното от Даниела Б.а Частно наказателно дело №
20241100206893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 45, ал. 3, вр. с 44, ал. 1 от Закон за
екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на Софийска градска прокуратура, с което се
моли да се постанови решение, с което се допусне изпълнение на Европейска
заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 21.07.2020 г., от съдия при Районен съд
Берлин-Тиргартен, Федерална Република Германия по дело № (349 Gs) 281 Js
860/19 (1785/20), спрямо българския гражданин В. Б. Д., с цел неговото
наказателно преследване. Сочи се, че предаването на българския гражданин се
иска за извършено от него престъпление – „подправка на платежни
инструменти“, с правна квалификация §§ 30, ал. 2 от Наказателния кодекс на
Германия, във връзка с §§ 152а, ал. 1, 152б, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Германия, което съответства на престъплението по чл. 249, ал. 3 НК на
Република България и за което не се изисква двойна наказуемост, т.к. попада в
обхвата на чл. 36, т. 24 ЗЕЕЗА. Също така се сочи, че престъплението, за което
се иска предаването на българския гражданин, е тежко умишлено, т.к. за
същото, съгласно законодателството на ФРГ, е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 7 години и 6 месеца, а съгласно НК на
Република България, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 8
1
години и глоба до двойния размер на получената сума. В искането се сочи, че
издадената от германски съдебни власти ЕЗА е преведена на български език, а
от съдържанието й е видно, че тя формално отговаря на изискванията на чл.
36 и чл. 37 ЗЕЕЗА, защото съдържа всички изискуеми реквизити за предаване
на българския гражданин на компетентните съдебни власти на ФРГ. Посочва
се, че не са налице основанията за постановяване на отказ да се изпълни ЕЗА,
както и че относителния давностен срок за наказателно преследване съгласно
НК на Република България не е изтекъл.
Настоящият съд разясни на исканото за предаване лице В. Б. Д.
съдържанието на издадената от германските съдебни власти ЕЗА.
Исканото лице В. Б. Д. заяви, че разбира съдържанието на издадена
ЕЗА от германските съдебни власти.
В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, СЪДЪТ разясни на
исканото за предаване лице В. Б. Д. процедурата за съгласие за предаване на
държавата, издаващата Европейската заповед за арест, а именно на Федерална
Република Германия, както и му разясни принципа на особеността по чл. 61
ЗЕЕЗА и последиците от тези действия.
След като съдът разясни на исканото за предаване лице В. Б. Д.
процедурата по чл. 45, ал. 1 ЗЕЕЗА, същият изрази желание незабавно да бъде
предаден на германските съдебни власти, във връзка с издадената на
20.07.2020 г. Европейска заповед за арест, от съдия при Районен съд Берлин-
Тиргартен, Федерална Република Германия.
Исканото за предаване лице В. Б. Д. заяви, че не се отказва от принципа
на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА.
С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЕЕЗА, както и с оглед
изразеното в съдебно заседание съгласие и желание на исканото за предаване
лице В. Б. Д., с което декларира, че желае незабавно да бъде предаден на
компетентния съдебен орган при издаващата държава, съдът му разясни
възможността да оттегли даденото съгласие в тридневен срок, както и че
даденият тридневен срок започва да тече, считано от 07.11.2024 г. и изтича на
11.11.2024 г. /в този срок не влизат почивните дни, съгласно чл. 183, ал.4, вр. с
ал. 2 НПК на Република България/.
В определения тридневен срок, исканото за предаване лице В. Б. Д. не е
заявил и не е декларирал желание за оттегляне на даденото съгласие за
2
незабавно предаване на германските съдебни власти.
Липсата на заявено оттегляне от даденото съгласие за незабавно
предаване на германските съдебни власти, от страна на исканото за предаване
лице Д., и изложеното по-горе, мотивира българския съд да постанови
настоящото решение в определения от закона 7-дневен срок, визиран в чл. 45,
ал. 3 ЗЕЕЗА.
Представителят на СГП моли съда да постанови решение по реда на чл.
45 ЗЕЕЗА след изтичане на 3-дневния срок, с което да уважи изразеното
съгласие на исканото за предаване лице В. Б. Д., а именно да бъде незабавно
предаден на компетентните съдебни власти на издаващата държава Федерална
Република Германия, във връзка с издадената от тях ЕЗА.
Процесуалният представител на исканото за предаване лице В. Б. Д.,
адвокат М. Б., поддържа направеното изявление, направено от исканото лице
Д. за незабавно предаване на германските съдебни власти, във връзка с
издадената ЕЗА.
Настоящият съдебен състав съобразявайки данните, съдържащи се в
приложените към ЕЗА писмени материали, приети като писмени
доказателства по делото, исканията и доводите на страните, направени в хода
на съдебното производство по делото, както и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Българският гражданин В. Б. Д. - на 41 години, роден на *******. в град
София, българин, български гражданин, неосъждан, (реабилитиран по право),
разведен, полувисше образование, безработен, с постоянен адрес в град
София, ж.к. „*******“, ул. „*******, ЕГН **********.
На първо място издадената на 21.07.2020 г. ЕЗА, от германските съдебни
власти, е издадена от съдебен орган на държава-членка на ЕС и същата е
получена по реда на чл. 38а ЗЕЕЗА. Съдът, след като се запозна със
съдържанието на процесната ЕЗА намира, че същата отговаря на изискванията
на чл. 37 ЗЕЕЗА, т.к. е издадена в писмена форма, същата е с превод на
български език и съдържа данни относно самоличността на исканото за
предаване лице В. Б. Д. и неговото гражданство, които данни в случая се
установиха и от българския съд, при проверка на самоличността на лицето,
или че това лице е търсеният от германските съдебни власти български
гражданин, който е задържан на територията на Република България. Налице
3
са и другите реквизити за валидност на издадената ЕЗА, т.к. по делото се
установиха - адреса на исканото за предаване лице на територията на
Република България; наличието на издадена Заповед за арест на 20.01.2020 г.,
по дело № (349 Gs) 281 Js 860/19 (110/20), от съдия при Районен съд Берлин-
Тиргартен, ФРГ; посочени са характера и правната квалификация на
престъплението, за което се иска предаването на исканото лице, а именно за
неговото наказателно преследване; описани са обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, както и мястото и степента на участие на
исканото за предаване лице Д. в това престъпление; посочени са вида и
размера на наказанието, които се предвиждат съгласно НК на Федерална
Република Германия.
От описанието, направено в издадената на 21.07.2020 г. ЕЗА, от съдия
при Районен съд Берлин-Тиргартен, ФРГ, се установява, че по отношение на
исканото за предаване лице В. Б. Д. е издадена Заповед за арест на 20.01.2020
г., по дело № (349 Gs) 281 Js 860/19 (110/20), от съдия при Районен съд
Берлин-Тиргартен, ФРГ, с цел неговото наказателно преследване, за
извършено според германските съдебни власти деяние в периода от 06.09.2016
г. до 18.11.2018 г., в района на град Берлин, където е монтирал т.н. „скимиращо
оборудване“ на банкоматите на фирма Трансакт, с цел да шпионира данните
от магнитното поле и ПИН кода на въведени истински платежни карти (по
специално на кредитни карти) и да ги предаде на неизвестни съучастници, с
цел изработване на фалшиви платежни карти с гаранционна функция въз
основа на така прихванатите данни, като самият той използва тестови карти
4880 60ХХ ХХХХ 0553, 4726 44ХХ ХХХХ 2298 и 4475 04ХХ ХХХХ 1061 в
преди това манипулираните банкомати. Деянието е квалифицирано като
престъпление „подправка на платежни инструменти“, с правна квалификация
§§ 30, ал. 2 от Наказателния кодекс на Германия, във връзка с §§ 152а, ал. 1,
152б, ал. 1 от Наказателния кодекс на Германия. За престъплението, за което е
издадена ЕЗА от германските съдебни власти е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 7 години и 6 месеца, съгласно НК на
Федерална Република Германия.
В рамките на производство по предаване на лице въз основа на издадена
Европейска заповед за арест от държава - член на Европейския съюз, молената
държава не притежава възможност да извършва преценка относно това, дали
са налице доказателства за съпричастност на исканото лице - българския
4
гражданин (в конкретния случай) към престъплението, чието осъществяване
му се вменява за извършено с издадената ЕЗА. Това е така именно, поради
съществуващото взаимно доверие между страните членки на ЕС и презумпция
за наличие на основателна причина у издаващия орган да издаде Европейска
заповед за арест, с която се цели ограничаване правата на свободно
придвижване на едно лице.
В това производство съдебният състав следва да съобрази единствено
налице ли са формалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 36
ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е Европейската заповед за арест в изискуемата
форма и налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по реда на чл.
39 и чл. 41 ЗЕЕЗА.
Настоящият съдебен състав констатира, че описаното деяние е
квалифицирано като престъпление по §§ 30, ал. 2 от Наказателния кодекс на
Германия, във връзка с §§ 152а, ал. 1, 152б, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Германия и същото се отнася според НК на ФРГ до „подправка на платежни
инструменти“. Според Наказателния кодекс на ФРГ, за това престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода”, в размер от 7 години и 6 месеца,
поради което в този смисъл е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА.
Наред с това настоящия състав счита, че деянието, за което е издадена ЕЗА, с
посоченото в нея престъпление, съставлява престъпление и по българския
наказателен закон, каквото е престъплението по чл. 249, ал. 3 НК на
Република България, за което също се предвижда наказание „лишаване от
свобода“, в размер от 1 до 8 години и наказание „глоба“ до двойния размер на
получената сума, с което несъмнено е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1
ЗЕЕЗА. Посочената от съдебния германски орган, в издадената ЕЗА, правна
квалификация на престъплението съответства и на даденото фактическо
описание на деянието, а също така и на съответното по НК на Република
България престъпление. Доколкото в издадената ЕЗА е посочено, от
германските съдебни власти, че по НК на ФРГ е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година за престъплението, за което
се иска предаване на българския гражданин Д., каквото се предвижда и по НК
на Република България, то е изпълнено и последното условие на чл. 36, ал. 1
ЗЕЕЗА за признаване и изпълнение на издадената ЕЗА.
В издадената ЕЗА е отбелязано, от страна на германските съдебни
5
власти, че престъплението, за което се иска предаването на българския
гражданин за наказателно преследване, попада в обхвата на изрично
посочените престъпления, визирани в чл. 36, ал. 3, т. 24 ЗЕЕЗА, за които не се
изисква приложимост на двойната наказуемост.
Наред с горното, съдът констатира, че не са налице императивните
основания по чл. 39 ЗЕЕЗА, при които съдът може да откаже да изпълни ЕЗА,
т.к. исканото за предаване лице В. Б. Д. не е амнистирано в Република
България за престъплението, за което е издадена ЕЗА и същото не попада под
нейната юрисдикция; исканото за предаване лице не е осъдено за същото
престъпление от български съд, в която насока е и приложената за него
справка за съдимост, от която е видно, че не е осъждан в Република България
за същото престъпление; исканото за предаване лице е пълнолетно лице, което
се установи при проверка на неговата самоличност.
Не са налице и факултативните основания по смисъла на чл. 40 ЗЕЕЗА,
при които съдът може да откаже изпълнение на ЕЗА. Това е така, защото
исканото за предаване лице В. Б. Д. не е бил привлечен като обвиняем за
същото еднакво престъпление, за което е издадена ЕЗА или да е подсъдим в
Република България; давностният срок за изпълнение на наказанието не е
изтекъл съгласно българското законодателство, защото относителната давност
за наказателно преследване за съответното в Република България
престъпление, това по чл. 249, ал. 3 НК, съобразно датата на довършване на
деянието – 18.11.2018 г., изтича на 18.11.2028 г.; престъплението не е подсъдно
на българския съд; исканото за предаване лице се иска с цел наказателно
преследване в държава членка на Европейския съюз; престъплението е
извършено изцяло на територията на Федерална Република Германия, както и
че исканото лице Д. не е лице с имунитет в Република България. Срещу
исканото за предаване лице няма висящо наказателно производство в
Република България за престъпление, което е различно от това, за което е
издадена ЕЗА. При това положение и предвид липсата на факултативните
основания за отказ по чл. 40 ЗЕЕЗА, то и настоящия съд прецени, че не са
налице предпоставки да откаже да допусне и изпълни издадената от
германските съдебни власти ЕЗА, по отношение на исканото за предаване
лице В. Б. Д..
След като в конкретния случай не са налице основанията по чл. 39 и чл.
6
40 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на издадената от германските съдебни
власти ЕЗА, както и че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА за
незабавно предаване на българския гражданин В. Б. Д. на германските
компетентни съдебни власти, настоящият съдебен състав намира, че следва да
допусне изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 21.07.2020 г.
от съдия при Районен съд Берлин-Тиргартен, Федерална Република Германия,
на основание издадена Заповед за арест от 20.01.2020 г. от Районен съд
Берлин-Тиргартен, Федерална Република Германия, спрямо българския
гражданин В. Б. Д., с цел неговото наказателно преследване по дело № (349
Gs) 281 Js 860/19 (1785/20).
Водим от горното и на основание чл. 45, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 44, ал.
7 ЗЕЕЗА СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска заповед за арест, издадена
на 21.07.2020 г., от съдия при Районен съд Берлин-Тиргартен, Федерална
Република Германия, по дело № (349 Gs) 281 Js 860/19 (1785/20), на основание
Заповед за арест на 20.01.2020 г., издадена от Районен съд Берлин-Тиргартен,
Федерална Република Германия, по дело № (349 Gs) 281 Js 860/19 (110/20) и
ПРЕДАВА на компетентните съдебни власти на Федерална Република
Германия българския гражданин В. Б. Д. - на 41 години, роден на *******. в
град София, българин, български гражданин, неосъждан, (реабилитиран по
право), разведен, полувисше образование, безработен, с постоянен адрес в
град София, ж.к *******, ул. „*******, ЕГН **********, с цел неговото
наказателно преследване, за извършено деяние в периода от 06.09.2016 г. до
18.11.2018 г., в района на град Берлин, където е монтирал т.н. „скимиращо
оборудване“ на банкоматите на фирма Трансакт, с цел да шпионира данните
от магнитното поле и ПИН кода на въведени истински платежни карти (по
специално на кредитни карти) и да ги предаде на неизвестни съучастници, с
цел изработване на фалшиви платежни карти с гаранционна функция въз
основа на така прихванатите данни, като самият той използва тестови карти
4880 60ХХ ХХХХ 0553, 4726 44ХХ ХХХХ 2298 и 4475 04ХХ ХХХХ 1061 в
преди това манипулираните банкомати, което е квалифицирано като
престъпление „подправка на платежни инструменти“, с правна квалификация
7
§§ 30, ал. 2 от Наказателния кодекс на Германия, във връзка с §§ 152а, ал. 1,
152б, ал. 1 от Наказателния кодекс на Германия.
На основание чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА ВЗЕМА по отношение на българския
гражданин В. Б. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража” до
фактическото му предаване на компетентните съдебни власти на Федерална
Република Германия.
Да бъде уведомен издаващия орган – съдия Ц.М., при Районен съд
Берлин-Тиргартен, Федерална Република Германия.
Заверен препис от решението незабавно да бъде изпратено на, Софийска
градска прокуратура и Върховна прокуратура за издаване на постановление, с
цел изпълнение на същото.
Заверен препис от решението да бъде изпратен на Министерство на
правосъдието на Република България.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8