№ 847
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501446 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ц. Х. В. срещу Решение № 1667 от
14.07.2025 г. по гр. д. № 323/2025 г. на Районен съд – Бургас, в следните часит:
1) в частта, с която е отхвърлен искът му срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД
за сумата над 40,71 лв. до 114,91 лв., която сума представлява обезщетение за
недоставена международна препоръчана пратка № RI342227689BG от
26.08.2024 г., съдържаща по 2 бр. нови дрехи марка „Декатлон“ за мъж, жена и
дете, ведно със законната лихва за забава от 17.01.2025 г. до окончателното
изплащане, и 2) в частта, с която е отхвърлен искът му над сумата от 2,02 лв.
до пълния претендиран размер от 16,11 лв., която сума представлява законна
лихва за забава за периода от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г.
Въззивната жалба е уточнена от г-н В., като съдът приема за финален
петитума, заявен в отговора на въззивната жалба, депозиран от негова страна
на 11.08.2025 г. В хода на производството той е представил множество
различни изчисления на сумата, която смята, че му се дължи, но те не могат да
променят предмета на обжалване, щом веднъж е бил очертан по негова воля.
Предмет на производството е и въззивна жалба от „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД срещу същото решение, в следните части: 1) в частта, с която е
уважен искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата от
40,71 лв., която сума представлява обезщетение за описаната по-горе
1
недоставена международна препоръчана пратка, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане; и 2) в
частта, с която е уважен искът му за сумата от 2,02 лв., която сума
представлява законна лихва за забава за периода от 26.08.2024 г. до 16.01.2025
г.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в следните части: 1) в
частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“
ЕАД за сумата над 114,91 лв. до пълния претендиран размер от 183,45 лв.,
която сума представлява обезщетение за описаната по-горе недоставена
международна препоръчана пратка, както и 2) в частта, с която е отхвърлен
искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата от 41,60 лв.,
представляваща цена на пощенска услуга.
Във въззивната жалба на г-н В. се излага, че решението на съда е
незаконосъобразно в обжалваните части. Сочи, че съдът неправилно е
определил, че приложим към процесния казус е Законът за пощенските
услуги, съответно е дал погрешна правна квалификация на иска. Следвало да
се приложи Всемирната пощенска конвенция. Излага се също така, че съдът е
нарушил диспозитивното начало, не е спазил принципа на законност и
крайният му акт е необоснован. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваните части и исковете да бъдат уважени.
В последното открито съдебно заседание пред настоящия съд
въззивникът сочи, че му се дължи обезщетение за стойността на вещите,
пощенските разходи, както и разходите по чл. 28 от Всемирната пощенска
конвенция. Изчислява, че общата сума заедно с лихвите е в размер на 209,02
лв. (188,48 лв. – главница и 12,35 лв. – лихва за забава), а „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД му е заплатила доброволно само 109,20 лв. Поради това смята,
че трябва да му се платят 99,82 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“
ЕАД. В него оплакванията на въззивника се сочат за изцяло неоснователни.
Изтъква се, че още в проведеното от страните рекламационно производство на
подателя на пратката е изплатена дължимата като обезщетение сума,
изчислена съгласно методиката, визирана в одобрените общи условия на
куриера, обявените от него цени и при съобразяване на действащото вътрешно
и международно законодателство, като е взето предвид, че пратката не е с
обявена стойност. Поддържа се също, че пратката е издирена и върната на
подателя, макар и със закъснение. Досежно мораторната лихва се сочи, че
обезщетението вече е изплатено, без да е налице забава. Иска се решението да
бъде потвърдено в обжалваните части.
Във въззивната жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД се сочи, че
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните части. Страната
се позовава на нормативната база, уреждаща отношенията й с подателя на
пратката (Закон за пощенските услуги, Общи условия на договора за
потребителите на универсалната пощенска услуга и парични преводи,
извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, утвърдени от Комисията за
регулиране на съобщенията, в сила от 03.07.2023 г.), от което се извежда, че
2
претенцията пред съда е подадена преждевременно, преди да е изтекъл
тримесечният срок от подаването на рекламацията, в който тя да бъде
разгледана. В случая този срок изтичал на 29.01.2025 г. На следващо място, се
сочи, че пратката с предимство и посочен баркод не е „колет“, както
неправилно е възприел Районен съд – Бургас, а „малък пакет“, т.е. писмовна
пратка (Обемна писмовна пратка „Формат Е“), като цената за тази услуга е
различна от услугата за препоръчана пратка „колет“. Пратката в случая не
била и с „обявена стойност“. Въззивникът счита, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата за определяне на обезщетение за загубен колет.
Приложима била т. 61 от Общите условия, определяща обезщетение за
загубен „малък пакет“. Твърди се, че именно това правило е съобразено от
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД при изплащане на обезщетение на въззивника.
Изтъква се, че пратката е била издирена и върната на подателя на 14.04.2025 г.
В жалбата се поддържа също така, че „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД е
разгледало рекламацията в срок и е заплатило дължимото обезщетение
своевременно, поради което не дължи лихва за забава. Иска се решението да
бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц. Х. В.. В него се сочи, че
решението е правилно в обжалваните части. Страната смята, че
производството е допустимо, предвид разпоредбите на Всемирната пощенска
конвенция. Счита претенцията си за изцяло основателна, като отново излага
съображения във връзка с изчисляването на дължимите суми. Иска се
решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
Относно валидността и допустимостта на решението:
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД сочи, че искът е недопустим, тъй като
искът е предявен преди да са налице условията на чл. 86, ал. 5 от Закона за
пощенските услуги (ЗПУ). Съдът намира, че в случая приложимо право е
Всемирната пощенска конвенция, а не Законът за пощенските услуги. Тази
конвенция съдържа пълна регламентация на случаите, в които пощенският
оператор носи отговорност за пощенски пратки. Това следва от чл. 22, § 1.7 от
Конвенцията, според който: „Всички разпоредби, които се отнасят до
отговорността на избраните оператори са стриктни, задължителни и
изчерпателни“. В Конвенцията не е предвиден рекламационен срок, от който
да зависи предявяването на иск пред съда за заплащане на обезщетение.
Единствено в чл. 23, § 2.7 е посочено, че пощенските оператори не носят
отговорност, ако в продължение на шест месеца от подаване на пратката
подателят не е направил рекламация. Според настоящия състав българският
законодател не може да създава пречки за реализиране на отговорността на
пощенските оператори, различни от предвидените в Конвенцията. Тъй като се
явява международен договор, ратифициран от Народното събрание и
обнародван по съответния ред, Всемирната пощенска конвенция се ползва с
предимство пред националното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България). Поради това срокът по чл. 86, ал. 5 ЗПУ е
неприложим по настоящото дело.
3
Дори да се приеме, че срокът по чл. 86, ал. 5 ЗПУ е приложим, съдът
намира, че с изтичането на срока в хода на производството, при липса на
удовлетворителен отговор за подателя, се стига до своеобразно „саниране“ на
допустимостта на производство. Такава е практиката на ВКС във връзка с
рекламационното производство преди предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Вж. Определение № 60368/21.10.2021 г. по ч.т.д. № 1947/2021 г. на ВКС, I т.о.
В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши
служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваните
части е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 26.08.2024 г. е
изпратил пратка до Нова Зеландия с по 2 бр. нови дрехи марка „Декатлон“ за
мъж, жена и дете. Пратката била с обявена стойност. Впоследствие
препоръчаната пощенска пратка била загубена. Ищецът сочи, че към момента
на подаване на исковата молба не е получил пратката си. Подал писмена
рекламация в пощата на 24.10.2024 г., на която нямало отговор. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за изгубената пратка.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищецът е подал международна
препоръчана пратка – малък пакет с предимство, за която е заплатена цена от
41,60 лв. (36 лв. за теглото и 5,60 лв. за препоръка). Пратката не била с
обявена стойност, тъй като съгласно Приложение № 2 от Цени на
универсалната пощенска услуга, предоставяна от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“
ЕАД, за Нова Зеландия не се приемат пратки с обявена стойност. Пратката
била с декларирана стойност от 200 евро, но това не представлявала обявена
стойност по смисъла на законодателството. В отговора се излага, че на
29.10.2025 г. ищецът е подал рекламация, която е изпратена на пощенската
администрация на Нова Зеландия. Последната е отговорила, че не може да
удостовери доставката на пратката и дава съгласие за изплащане на
обезщетение. С писмо от 20.02.2025 г. ответникът уведомил ищеца, че ще му
изплати обезщетение в размер на 30 специални права на тираж (СПТ), както и
сумата на платените при подаване на пратката цени, с изключение на цената за
препоръка. Изтъква се, че заплатеното обезщетение е в размер на 109,20 лв.,
което включва 30 СПТ (73,20 лв.) и 36 лв. за тегло. Оспорва се допустимостта
на иска поради това, че не е изтекъл срокът за разглеждане на рекламацията –
3 месеца от подаването й.
С обжалваното решение районният съд е приел, че приложим към
процесния случай е Законът за пощенските услуги, който препраща към
Всемирната пощенска конвенция (ВПК). Посочил е, че е спазен тримесечният
срок по чл. 86, ал. 5 ЗПУ. Според съда обезщетението се изчислява съгласно
чл. 22-001, § 2.2.1 от Заключителния протокол RC от Берн 2021 г., към който
препраща чл. 22, т. 3.1 от ВПК. Изтъкнал е, че ответникът не може с общите
си условия да ограничи отговорността си, тъй като международният договор
4
има предимство пред националното законодателство. Изчислил е, че
обезщетението е в размер на 40 СПТ за колет и 6,91 СПТ за килограм (4,50 х
1,536 кг.), т.е. 113,91 лв. Съобразно правилото на чл. 22, т. 8 ВПК цената на
препоръката не подлежала на възстановяване, но разликата в размер на 40,71
лв. между платеното обезщетение, изчислено на базата на текущи цени в СПТ,
от 73,20 лв., и дължимото в размер на 113,91 лв., следвало да бъде заплатено
на ищеца. Така, предвид доказаното плащане в размер на 109,20 лв. от страна
на ответника, съдът е приел, че на ищеца се дължат още 40,71 лв. Първият иск
е уважен за този размер, съответно е уважен искът за лихвата за 2,02 лв.
Останалите части от претенциите са отхвърлени.
Настоящият състав намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заявление, попълнено от ищеца,
същият е поискал от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД да достави пратка до Нова
Зеландия, представляваща малък пакет, с тегло от 1,536 кг., с декларирана
стойност от 200 евро.
Видно от приложения по делото системен бон, на 26.08.2024 г. ищецът е
предал на ответника международна писмовна пратка за Нова Зеландия, вид на
пратка: малък пакет, с предимство, с препоръка, с тегло от 1,536 кг., с
декларирана стойност от 200 евро. Удостоверено е, че ищецът е заплатил
сумата от 41,60 лв. за услугата, от които 36 лв. за тегло и 5,60 за препоръка.
С писмо, изпратено на 16.01.2025 г., ответникът е уведомил ищеца, че
във връзка с подадена от него рекламация от 29.10.2024 г., е извършена
проверка, съгласно която чуждата пощенска администрация не може да
удостовери доставката на пратката и дава съгласие за изплащане на
обезщетение. Няма данни дали и кога писмото е получено от ищеца.
По делото е налична разписка за извършено на 01.03.2025 г. плащане от
ответника в полза на ищеца в размер на 109,20 лв.
С писмо от 20.02.2025 г. ответникът е уведомил ищеца, че му е
изплатено обезщетение в размер на 109,20 лв. съгласно т. 61 от Общите
условия на договори с потребителите на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършени от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД – за
загубена, напълно ограбена или напълно повредена международна
препоръчана пратка с предимство в размер на 30 СПТ. Сочи се, че е изплатена
и цената за тегло, без цената за препоръка, която не се дължи.
Видно от писмо на директора на дирекция „Финанси и счетоводство“ на
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за 2024 г. 1 СПТ = 2,4370 лв.
Ответникът е представил пред първата инстанция копие от общите си
условия. Според чл. 61 от тях за загубена, напълно ограбена или напълно
повредена международна препоръчана пратка с предимство пощата дължи
обезщетение равно на левовата равностойност на 30 СПТ, както и сумата на
платените при подаване на пратката цени, с изключение на цената за
препоръка.
Ответникът е представил и документ, озаглавен „Цени на услуги,
включени в универсалната пощенска услуга, предоставяна от „БЪЛГАРСКИ
5
ПОЩИ“ ЕАД, от което е видно, че за Нова Зеландия не се приемат пратки с
обявена стойност.
Във въззивната жалба се сочи, че на 14.04.2025 г. въззивникът е получил
обратно пратката си от въззиваемия.
Настоящият състав намира, че обезщетението за загубени пощенски
пратки се определя по правилата на Всемирната пощенска конвенция,
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 14.02.2018 г.,
обнародван в ДВ, бр. 18 от 2018 г. Към този ред препраща и чл. 85, ал. 3 ЗПУ.
По същество съдът счита, че ищецът е заявил услугата „писмовна
пратка“ от вида „малък пакет“, заедно с допълнителна услуга „препоръка“.
Писмовните пратки са уредени в чл. 17 ВПК. Те са два вида: съдържащи
документи и съдържащи стоки (чл. 17, § 2 и 3 ВПК). Вид писмовните пратки,
съдържащи стоки, са малките пакети до 2 кг., с предимство и без предимство
(чл. 17, § 3.3.1 ВПК). Писмовните пратки с препоръка са уредени в чл. 18, §
1.1.2 ВПК. Че става дума точно за пратка с такива характеристики е видно и
от системния бон, който е издаден на ищеца.
Във въззивното производство страните не спорят по отношение на
извода на районния съд, че не се касае за пратка с обявена стойност по
смисъла на чл. 18, § 2.1 ВПК. Установи се, че за Нова Зеландия такава услуга
въобще не е предлагана от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и няма никакви данни
да е заявявана и обещавана на ищеца.
Отговорността на пощенските оператори е уредена в чл. 22 ВПК.
Според чл. 22, § 1.1.1 ВПК пощенските оператори са отговорни за
загубването, ограбването или повредата на препоръчаните пратки, на
обикновените колети (с изключение на колетите, попадащи в категорията на
електронната търговия (колети „ECOMPRO“), характеристиките на които са
подробно описани в Правилниците) и на пратките с обявена стойност.
Според чл. 22, § 1.1.2 ВПК пощенските оператори са отговорни и за
връщането на препоръчани пратки, на пратките с обявена стойност и на
обикновени колети, без да е посочена причината за недоставянето.
Съгласно чл. 22, § 1.2 ВПК избраните оператори не носят отговорност за
пратки, различни от цитираните в параграф 1.1.1 и параграф 1.1.2, нито за
колетите „ECOMPRO“.
Според чл. 22, § 1.5 ВПК сумите на обезщетението, което се заплаща, не
може да бъдат по-високи от сумите, посочени в Правилниците към
Конвенцията.
Според чл. 22, § 1.6 ВКП, в случай на отговорност, при определяне на
сумата на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание
непреките загуби, пропуснатите ползи и морални щети.
Според чл. 22, § 1.7: „Всички разпоредби, които се отнасят до
отговорността на избраните оператори са стриктни, задължителни и
изчерпателни. Дори в случаите на сериозна грешка, избраните оператори не
носят никаква отговорност извън границите, определени в Конвенцията и в
Правилниците към Конвенцията“.
6
В чл. 22, § 2.1 ВПК е уредено, че: „В случай на загубване, пълно
ограбване или пълна повреда на препоръчана пратка, подателят има право на
обезщетение, определено от Правилниците. В случай, че подателят
претендира за обезщетение, което е по-малко от предвиденото в
Правилниците, избраните оператори имат право да изплатят това по-малко
обезщетение и на тази основа да бъдат обезщетени от другите засегнати
избрани оператори, ако има такива“.
Конкретната уредба на обезщетението по чл. 22 ЗПК се съдържа в чл.
22-001 от Правилните към Всемирната пощенска конвенция. Отговорността е
диференцирана в зависимост от вида на пратката: за писмовни пратки е
определена в чл. 22-001, § 2.1, а за колети – в чл. 22-001, § 2.2. Именно тук е
грешката на районния съд. Вместо да определи отговорността като за
писмовна пратка, той я е определил като за колет.
Според чл. 22-001, § 2.1.1 от Правилниците към ВПК размерът на
обезщетението по чл. 22.2.1 от Конвенцията за препоръчана пратка е в размер
на 30 СПТ. Сочи се, че се заплаща и платената от подателя цена, с изключение
на цената за препоръката.
Според чл. 26, § 1 ВПК: „Ако, след изплащане на обезщетение,
препоръчана пратка, колет, пратка с обявена стойност или част от
съдържанието на пратката, която преди е била смятана за загубена, бъде
намерена, подателя или получателя, в зависимост от случая, се уведомява, че
пратка се държи на негово разположение в продължение на три месеца срещу
възстановяване на стойността на изплатеното обезщетение. Същевременно,
към него се отправя запитване, на кого да бъде предадена пратката. В случай
на отказ или на липса на отговор в определен срок, същите действия се
предприемат по отношение на получателя или подателя, в зависимост от
случая, давайки му същия срок за отговор“.
Предвид всичко изложено, в случая на ищеца се е дължало обезщетение
в размер на 30 СПТ съгласно чл. 22-001, § 2.1.1 от Правилниците към ВПК,
т.е. 73,11 лв., и цената на услугата, без цената за препоръка, т.е. още 36 лв. за
тегло, общо 109,11 лв. Близка до тази сума е била заплатена от ответника на
ищеца в хода на процеса (109,20 лв.). Искът е щял да бъде основателен за
109,11 лв., ако в хода на процеса не беше извършено плащане от ответника и
по-късно не беше открита загубената пратка. Последното обстоятелство –
откриването на загубената пратка, изключва правото на ищеца да получи
обезщетение на заявеното от него основание.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорният
за лихва за забава.
Предвид несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени в
обжалваните части.
По разноските:
Следва да се преразпределят деловодните разноски за двете инстанции.
7
Ищецът е доказал разноски в размер на 100 лв. – държавна такса за първа
инстанция, и 75 лв. – държавна такса за въззивна инстанция. Съдът определя
(съобразно действалата към момента на образуване на двете производства
редакция на Наредбата за заплащане на правната помощ) юрисконсултско
възнаграждение на ответника в размер на 100 лв., предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото. Ищецът следва да има предвид, че на
разноски по посочената наредба има право само страна, защитавана от
юрисконсулт. Ответникът е доказал също разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса за въззивна инстанция.
Настоящият състав приема, че ответникът има вина за завеждане на иска
до размера на 109,11 лв., както и на иска за законната лихва за забава върху
тази сума за периода от датата на изтичането на двата месеца (24.12.2024 г.) до
датата на плащането (01.03.2025 г.), т.е. за още 2,81 лв., общо 111,92 лв.
Налице е плащане в хода на процеса, което не се оспорва от отвентика. Освен
това исковете щяха да са основателни до този размер, ако пратката не беше
изгубена от ответника, съответно намерена в хода на процеса.
Материалният интерес в първата инстанция е в размер на 241,16 лв.
Пропорционално на ищеца се дължат 46,40 лв., а на ответника – 53,59 лв.
Материалният интерес за въззивната инстанция е в размер на 131,02 лв.
(решението е частично влязло в сила). За въззивната инстанция на ищеца се
дължат пропорционално 64,05 лв., а на ответника – 11,22 лв.
С цел прегледност, решението на първата инстанция следва да се отмени
и в частта за разноските и Ц. Х. В. да бъде осъден да заплати общо 64,81 лв. на
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за двете инстанции, а дружеството да бъде
осъдено да заплати на г-н В. общо 110,45 лв. за първа инстанция.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1667 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 323/2025 г. на
Районен съд – Бургас, в следните части: 1) в частта, с която „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на Ц. Х. В., с ЕГН
**********, сумата от 40,71 лв. – обезщетение за недоставена международна
препоръчана пратка № RI342227689BG от 26.08.2024 г., съдържаща по 2 бр.
нови дрехи марка „Декатлон“ за мъж, жена и дете, ведно със законната лихва
за забава от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане; 2) в частта, с която
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на Ц. Х.
В., с ЕГН **********, сумата от 2,02 лв. – законна лихва за забава за периода
от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г., както и 3) в частта за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц. Х. В., с ЕГН **********, 1) за осъждане на
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати сумата от 40,71 лв.
– обезщетение за недоставена международна препоръчана пратка №
8
RI342227689BG от 26.08.2024 г., съдържаща по 2 бр. нови дрехи марка
„Декатлон“ за мъж, жена и дете, ведно със законната лихва за забава от
17.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и 2) за обсъждане на същото
дружество да заплати сумата от 2,02 лв. – законна лихва за забава за периода
от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1667 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 323/2025
г. на Районен съд – Бургас, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени
исковете на Ц. Х. В., с ЕГН **********, 1) за осъждане на „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати сумите над 40,71 лв. до 114,91 лв.,
която сума представлява обезщетение за недоставена международна
препоръчана пратка № RI342227689BG от 26.08.2024 г., съдържаща по 2 бр.
нови дрехи марка „Декатлон“ за мъж, жена и дете, както и 2) за осъждане на
същото дружество да заплати сумите над 2,02 лв. до пълния претендиран
размер от 16,11 лв., която сума представлява законна лихва за забава за
периода от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА Ц. Х. В., с ЕГН **********, да заплати на „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 64,81 лв. – деловодни разноски за
двете инстанции.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати
на Ц. Х. В., с ЕГН **********, сумата от 110,45 лв. – деловодни разноски за
първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9