Определение по дело №30495/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28847
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20241110130495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28847
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110130495 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ********, ЕГН **********, с
адрес: ******** срещу *********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: **********, установителни искове за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № *********, поради противоречието му със закона,
а в условие на евентуалност – на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, поради
противоречието и с добрите нрави.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно,
тъй като в същата ищецът е посочил банкова сметка по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, а в
случай че не е титуляр на същата, това би било от значение единствено във
вътрешните му отношение със съответното лице.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. от 14,20 часа, за
когато да се призоват страните.

1
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на 31.05.2022 г. е сключила с ответника ********* Договор за
потребителски кредит № *********, по силата на който е предоставена в заем сумата
от 1000 лева, която следвало да върне на месечни вноски до 01.05.2023 г. Поддържа, че
бил уговорен **** в размер на 41,09 % и ГЛП в размер на 35,04 %, както и задължение
за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство
на едно или две физическа лица, при подробно посочени условия. Твърди се, че в чл.
11, ал. 1 била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като на ищцата
била начислена такава неустойка в размер на 811,56 лв. Според ищцата договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не била включена нито в
размера на ****, нито към възнаградителната лихва. Посочва също така, че в **** не
били посочени точно всички разходи по кредита, а само цифрово изражение на този
процент, което не отговаряло на целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитира съдебна
практика и подробно аргументира, че изискването за предоставяне на поръчителство
по начина, по който било уговорено в договора, било практически неизпълнимо,
респективно потребителят се принуждавал да заплати уговорената в чл. 11, ал. 1
неустойка. В условия на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като предвижда
неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В тази връзка развива подробни аргументи, че потребителят е
заставен да плати уговорената неустойка, тъй като договорените изисквания за
предоставяне на обезпечение са практически неизпълними, че се обезпечава вторично
задължение за обезпечаване на главния дълг и че кредиторът цели да си набави
скрито допълнително възнаграждение в нарушение на принципите за недопустимост
на неоснователното обогатяване, справедливост и добросъвестност. Навежда доводи,
че предвиждането на неустойка за непредоставяне на обезпечение нарушава
Директива **** и чл. 16 от ЗПК, тъй като се прехвърля рискът от неизпълнение на
задължението на кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и се увеличава опасността от допълнителното му
свръхзадлъжняване. Ето защо се иска от съда да прогласи нищожността на целия
договор за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а в условие
на евентуалност – на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1,
2
пр. 3 ЗЗД. Претендират се разноски, като се излагат съображения, че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по всеки
един от предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
*********, който развива съображения за нередовност на същата. Оспорва
основателността на исковете, като излага аргументи, че дори уговорената в чл. 11, ал.
1 от договора неустойка да е нищожна, това не пораждало нищожност на целия
договор за кредит. Подробно мотивира, че уговореният **** съответства на законовите
изисквания и към същия не следва да се включва неустойката за непредоставяне на
обезпечение. Поддържа, че упражнявайки свободата си на договаряне страните са
уговорили фиксиран размер на неустойката, с който ищцата е била наясно и
доброволно се е съгласила. Излага аргументи, че не била налице и заблуждаваща
търговска практика. Твърди, че ищцата е имала възможност да се откаже от договора в
14-дневен срок, в случай че не е имала възможност да предостави уговореното
обезпечение. Подробно аргументира, че уговорената неустойка не накърнява добрите
нрави и не е неравноправна, като ищцата е била наясно с икономическите последици
на договора и доброволно се е съгласила с тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните на 31.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по
силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лева, която следвало да
върне на месечни вноски до 01.05.2023 г.; че в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена
неустойка за непредоставяне на обезпечение и начислена такава в размер на 811,56 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че договор за
потребителски кредит № ********* е нищожен, поради противоречието му със закона,
3
респективно на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, както и че
уговорената в чл. 11, ал. 1 от същия клауза за неустойка за непредоставяне на
обезпечение накърнява добрите нрави.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
4
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5