Р Е Ш Е Н
И Е № .....
гр. Враца, 12 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 30.05.2019
г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието
на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия
И. гражданско дело № 81 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Р.Й.Г. с ЕГН ********** *** срещу
А.И.Г. с ЕГН ********** ***.
Искането
към съда е да прекрати на основание чл. 49, ал. 1 от СК сключения между
страните граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по
изключителна вина на ответника, с който са обективно кумулативно съединени
небрачни искове за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете Р.А.Г. с ЕГН ********** и
определяне на режим на лични отношения на ответника с детето, съдържащ правото
на ответника да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото (месеците юли и
август), който да не съвпада с платения годишен отпуск на ищцата, за осъждане
на ответника да заплаща на детето Ралица, чрез ищцата, като негова майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от 11.01.2019
г.-датата на подаване на исковата молба, до настъпването на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, на основание чл. 59, ал. 2 от СК, както и за предоставяне на
ищцата след прекратяването на брака на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ул. ******* на основание чл. 56,
ал. 1 от СК. Ищцата е направила и искане с правно основание чл. 53 от СК да възстанови
след развода предбрачното си фамилно име Д..
В исковата молба се
излага, че страните са сключили граждански брак през 1999 г. и имат родени от
брака две деца-И.А.Г. с ЕГН **********, която е пълнолетна и Р.А.Г. с ЕГН **********.
До началото на 2016 г. отношенията между страните напълно съответствали на
установените в СК принципи, но след този момент ответникът, без да дава
обяснения на ищцата, се отчуждил от нея и започнал да се държи лошо със
съпругата си и с децата – обиждал и удрял ищцата, държал се зле с голямата
дъщеря на страните Иванка и престанал да участва във финансовата издръжка на
децата. В края на 2018 г. ответникът се изнесъл от семейното жилище и отишъл да
живее при родителите си, настройвал малкото дете на страните Р.срещу майка му и
подал искане до Районна прокуратура гр. Враца ищцата да бъде принудително
настанена за лечение в психиатрично заведение. С оглед така наведените
твърдения ищцата счита, че бракът на страните е опразнен от съдържание и
продължаването му не е в интерес на страните и на децата и следва да бъде
прекратен с развод по вина на ответника.
В срока по чл. 131 от първоначалният ответник А.И.Г. е подал писмен отговор,
както и насрещна искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като с
последната иска съда да признае, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е на първоначалната ищца Р.Й.Г., която, въпреки
положените от първоначалния ответник усилия да изглажда неразбирателствата
между страните и да потушава избухванията на своята съпруга, не е показала
никаква съпричастност. Ответникът поддържа, че ищцата е много чувствителен и
емоционален човек с лабилно поведение, връх на което бил извършеният от нея в
края на 2018 г. опит за самоубийство. По време на съвместния им живот
ответникът не си позволявал да тормози психически и физически съпругата си,
дори и когато тя си позволявала да прави това и да го обижда в присъствието на
децата. Фактическата раздяла на страните била следствие на извършения от ищцата
опит за самоубийство и стремежа на ответника съпругата му да не го възприема
като заплаха, както и малката дъщеря на страните да не става повече свидетел на
скандалите помежду им. Както преди, така и след фактическата раздяла ответникът
не преставал да се грижи и за двете деца на страните както с полагане на преки
грижи, така и финансово, като след получаването на исковата молба изплащал на
ищцата издръжката за детето Р. чрез пощенски запис. Искането на Г. към
съда е да допусне развода по изключителна вина на ищцата Г., да предостави на
него упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете
Р.А.Г. с ЕГН **********, да определи режим на лични отношения на ищцата Г. с
детето, осигуряващ възможност за пълноценни контакти помежду им, да осъди
ищцата да заплаща на детето Ралица, чрез Г., като негов баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 150,00 лв., платима чрез пощенски запис, с падеж
5-то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане в сила на
решението за развод, до настъпването на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на
основание чл. 59, ал. 2 от СК, както и за предоставяне на Г. след
прекратяването на брака на ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Враца, ул. ******* придобито от страните в режим на семейна
имуществена общност, на основание чл. 56, ал. 1 от СК. По отношение на
фамилното име на съпругата сочи, че следва да бъде зачетена нейната преценка
дали да възстанови предбрачната си фамилия.
Ответницата по
насрещния иск Р.Й.Г. в срока по чл. 131 от ГПК не е подала писмен отговор.
С молба с вх. №
8198/28.05.2019 г. страните представиха подписано от тях споразумение за
прекратяване на брака по взаимно съгласие.
С
определение от 30.05.2019 г. по делото съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК
премина от производство за развод по исков ред с правно основание чл. 318 от ГПК към развод по взаимно съгласие на страните с правно основание чл. 330 от ГПК.
С оглед постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК производството се развива
като охранително, по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.
Молбата на страните за развод по взаимно съгласие,
съгласно постигнатото от страните споразумение е процесуално допустима като
подадена от надлежни страни.
Разгледана по същество, тя е основателна и следва да
бъде уважена.
Видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 307 от 25.09.1999 г. на Община Враца, А.И.Г.
и Р.Й. Д. са сключили граждански брак на същата дата, като съпругата е приела
да носи фамилното име Г..
От представените удостоверение, издадено
въз основа на акт за раждане № 914 от 13.12.1999 г. на Община Враца и удостоверение,
издадено въз основа на акт за раждане № 0719 от 24.11.2009 г. на Община Враца
се установява, че от брака между страните по делото са родени децата им И.А.Г. с
ЕГН **********, която към настоящия момент е пълнолетна и Р.А.Г. ЕГН **********,
която е малолетна.
Съпрузите са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие да се разведат, като са постигнали и споразумение по чл. 49,
ал. 4 от СК, представено съвместно от двете страни по делото с молба от
28.05.2019 г.
Съгласно споразумението упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете Р.А.Г. с ЕГН **********
се предоставя съвместно на двамата родители – Р.Й.Г. и А.И.Г. по общо съгласие
и в изключителен интерес на детето Р.А.Г., като всеки родител ще може
самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права,
включително и тези по чл. 129 и чл. 130 от СК, а при самостоятелното
упражняване на родителски права всеки от родителите има задължението за
уведомяване на другия родител по чл. 123, ал. 1 от СК.
Родителските права, които по естеството
си предполагат непосредствен контакт с детето Р.А.Г. ще се упражняват във всеки
момент от онзи родител, при когото детето Р.А.Г. се намира и следва да се
намира фактически съгласно настоящото споразумение.
Страните определят местоживеенето на
детето Р.А.Г. в семейното жилище на адрес ***.
Във връзка с уговореното съвместно
упражняване на родителските права над детето Р.А.Г., по отношение на издръжката
бащата А.И.Г. се задължава да заплаща на малолетното си дете Р.А.Г. чрез Р.Й.Г.,
в качеството си на майка и законен представител, издръжка в размер на 150,00 лв.
месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването й, както и майката Р.Й.Г. се
задължава да заплаща на малолетното си дете Р.А.Г., чрез А.И.Г., в качеството
му на баща и законен представител, издръжка в размер на 150,00 лв. месечно,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването й. Страните се съгласяват, че с така договорената издръжка
всеки от тях ще покрива задължения, възникнали във връзка с детето Р.Й.Г. по
време на упражняване на родителските права и няма да си заплащат един на друг
издръжка, в качеството на родители и законни представители на детето Р..
След прекратяване на брака съпругата Р.Й.Г.
ще носи брачното си фамилно име – Г..
Имуществото, придобито по време на брака
от двамата съпрузи след развода става обикновена бездялова
съсобственост и ще бъде предмет на бъдеща делба.
Семейното жилище, находящо
се в гр. Враца, ******е
придобито по време на брака и след развода ще бъде ползвано съвместно от
двамата съпрузи и роденото от брака малолетно дете.
Разноските по делото се поемат от
страните така, както са сторени.
Съдът намира, че постигнатото между страните
споразумение е изчерпателно и законосъобразно. Същото урежда всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака между страните по делото и отговаря на
закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено и да придобие
изпълнителна сила.
Предвид обстоятелството, че бракът се прекратява по
взаимно съгласие и родителските права и родителската отговорност ще се
упражняват и носят съвместно от двамата родители по силата на съвпадащите им
волеизявления, съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от СК и е допустимо предоставянето на родителските права и на двамата
родители. В този смисъл са и мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017
г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на Върховния
касационен съд.
Държавната такса за допускането на развода съдът
определя в размер на 40,00 лв., които следва да бъдат заплатени от молителите
поравно, т.е. по 20,00 лв. от всеки от тях, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения с акт № 307 от
25.09.1999 г. на Община Враца граждански брак между А.И.Г. с ЕГН ********** *** и Р.Й.Г. с ЕГН ********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните по делото споразумение по
чл. 51 от Семейния кодекс, съгласно което:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете Р.А.Г. с ЕГН ********** съвместно на А.И.Г. ЕГН ********** и Р.Й.Г. ЕГН **********,
като всеки родител ще може самостоятелно да упражнява принадлежащите и на
двамата родителски права, включително и тези по чл. 129 и чл. 130 от СК, а при
самостоятелното упражняване на родителски права всеки от родителите ще има
задължението за уведомяване на другия родител по чл. 123, ал. 1 от СК.
Родителските права, които по естеството
си предполагат непосредствен контакт с детето Р.А.Г. ще се упражняват във всеки
момент от онзи родител, при когото детето Р.А.Г. се намира и следва да се
намира фактически съгласно настоящото споразумение.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.А.Г. с ЕГН ********** при родителите А.И.Г. ЕГН ********** и Р.Й.Г. ЕГН **********,
на адрес ***.
Във връзка с уговореното съвместно
упражняване на родителските права по отношение на детето Р.А.Г., по отношение
на издръжката бащата А.И.Г. се задължава да заплаща на малолетното си дете Р.А.Г.,
чрез Р.Й.Г., в качеството на майка и законен представител, издръжка в размер на
150,00 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение-12.06.2019
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, както и майката Р.Й.Г.
се задължава да заплаща на малолетното си дете Р.А.Г., чрез А.И.Г., в
качеството на баща и законен представител, издръжка в размер на 150,00 лв.
месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение-12.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й. Страните се
съгласяват, че с така договорената издръжка всеки от тях ще покрива задължения,
възникнали във връзка с детето Р.Й.Г. по време на упражняване на родителските
права и няма да си заплащат един на друг издръжка, в качеството на родители и
законни представители на детето Р..
Страните не си дължат издръжка един на друг.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на адрес гр. Враца, ******съвместно на
съпрузите А.И.Г. с ЕГН **********
и Р.Й.Г. с ЕГН **********.
Придобитият по време на брака в режим на семейна
имуществена общност недвижим имот на адрес гр. Враца, ******след прекратяването на брака става обикновена
съсобственост между съпрузите и ще бъде предмет на бъдеща делба.
След прекратяването на брака съпругата Р.Й.Г. с ЕГН ********** ще носи
брачното си фамилно име Г..
Разноските по делото се поемат от страните така, както
са сторени.
ОСЪЖДА А.И.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
сумата 20,00 лева-държавна такса по
допускането на развода.
ОСЪЖДА Р.Й.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
сумата 20,00 лева-държавна такса по
допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от него да се връчи на молителите А.И.Г. и Р.Й.Г..
Районен
съдия: