№ 28
гр. Враца, 05.01.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 05.01.2024 г., през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА адм. дело № 703 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на М.Т.П. ***, чрез Е.М. ***,
против Заповед № 44/20.01.1995 г. на Кмета на Община Враца, с която на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство (ППЗТСУ)
(отм. 31.03.2001 г.) и при условията на
чл.
27, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм. 31.03.2001 г.) е одобрен застроителен и регулационен
план за кв. 175 по плана на ЦГЧ – ***, без парцели I и
ХI и създаването
на новообразувани парцели II-3668; III-3667;
IV-3665; V-3663;
VI-3664; VII-3666; VIII-3669; IX-3670
и X-3673, по
сините и червените щриховани линии, цифри и надписи на приложената към заповед
графична част – скица № 1580/17.09.1990 г., като начинът на застрояването в
посочените парцели е отразен в тъмно и светлокафяв цвят.
Изложени
са доводи, че жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 12259.1016.42
по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес ***, за който е отреден УПИ XV-42, бивш V-3663 в кв. 75 по Плана за регулация на ***, одобрен с
Решение № 959/19.04.2011 г. по Протокол № 72 от същата дата на Общински съвет
Враца. Във връзка с тези си твърдения представя заверено копие на нот. Акт №
148, том I,
дело № 450/1977 г. на Врачански районен съд, с който Т.Г.П. е признат за
собственик на парцела дв. Пл. № 3663 в кв. 64 по плана на ***, с площ от 360
кв.м. и двуетажна МЖС, застроена на 74 кв.м., с адрес ***; нот. Акт № 242 от
17.01.2012 г., Акт № 52, том I,
дело № 49 на СВ и удостоверение за наследници на Т.Г.П., б. ж. на ***, починал
на ****** – л. 13 и сл., от които се установява, че жалбоподателката е
единствен собственик на описания имот.
От страна на ответника – Кмета на Община
Враца е изпратена административната
преписка по приемане на оспорената заповед. Становище по оспорването не е
ангажирано.
Настоящият състав на Административен съд – Враца, след като се запозна със събраните по
делото писмени доказателства, представени с изпратената от ответника
административна преписка, съобрази становището на страните и закона, намира оспорването
за недопустимо за разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
295, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), преди изменението в ДВ брой 140/1998
г., дворищно-регулационният план може да се обжалва от заинтересованите
собственици. Третата алинея на чл. 295 сочи, че заинтересовани са тези
собственици, правата и интересите на които се засягат пряко от издадения акт
или отказа да се издаде акт.
Безспорно е установено, че оспорващата не е била носител на
правото на собственост към момента на издаване на процесната заповед –
20.01.1995 г., а е придобила част от него на по-късен етап – на 16.01.2012 г.,
видно от нот. Акт № 242 от 17.01.2012 г., Акт № 52, том I, дело № 49 на
СВ. След като същата не е бил носител на такива права
към този момент, независимо дали планът е влязъл в сила, настоящият състав
приема, че тя няма правен интерес от неговото обжалване. Последващото придобиване
на собственост или друго ограничено вещно право не може да обоснове наличие на
правен интерес, след като той не е съществувал към момента на издаване на акта.
/арг. от Определение № 3434/25.03.2008 г., по адм. д. № 286/2008 г. на ВАС
ІІ-ро отд.; Определение № 10783/23.09.2010 г., по адм. д. № 6044/2010 г. на ВАС
ІІ-ро отд.; Определение № 2525/05.03.2008 г., по адм. д. № 12763/2007 г. на ВАС
ІІ-ро отд.; Определение № 6907/28.05.2018 г. по адм. д. № 6356/2018 г. на ВАС
ІІ-ро отд./.
Жалбоподателят не е легитимиран да
обжалва оспорения административен акт и съгласно изменената през 1998 г.
разпоредба на чл. 295 от Правилника за прилагане на ЗТСУ отм.
Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно
на всеки етап от съдебното производство, а липсата й прави производството
недопустимо, независимо дали се иска прогласяване нищожност на индивидуален
административен акт, или констатиране на неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения и
на основание чл.
159, т. 4 от АПК жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството да се прекрати.
Воден от горното, Административен съд – Враца, V състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Т.П. *** против Заповед № 44/20.01.1995 г. на
Кмета на Община Враца.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 703/2023 г. по описа на
Административен съд - Враца.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от
уведомяването.
Да се уведомят страните, чрез изпращане на препис
от настоящото определение.
АДМ. СЪДИЯ: