ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№........................................... 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в закрито заседание на двадесет и първи февруари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна
Ширванян
Наталия
Дичева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 3 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213а, ал.7 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.213а, ал.1, изр.второ АПК.
Постъпила е частна жалба срещу разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805/2020г. по описа на АдмС Варна, с което е върната касационната жалба срещу Решение № 569/28.04.2021г. по адм.д. 1805/2020г. по описа на Административен съд Варна.
За да се произнесе решаващият тричленен състав на АдмС Варна констатира следното:
1.Съгласно Определение №1831/26.08.2020г. ищецът е освободен от такси и разноски в производството по адм.д. 1805/2020г. по описа на АдмС Варна;
2.С Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. съдът е отхвърлил иска на Д.П.И.;
3.Постъпила е касационна жалба от Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на АдмС Варна;
4.С определение № 1768/14.07.2021г. тричленен състав на АдмС Варна е върнал касационната жалба на първоинстанционния състав за администриране на следните съображения:
-касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.213 т.3 вр. чл.227а ал.1 от АПК, тъй като към нея не са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 70лв. по сметка на АдмС Варна.
-констатирано е, че касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, но само за първата инстанция, както и, че по отношение на него е налице промяна на обстоятелствата и същият вече не изтърпява наказанието – лишаване от свобода;
-производството е прекратено и делото е върнато на първоинстационния съд за изпълнение на процедурата по чл.213а ал.1 вр. чл. 213, т.3, вр. чл. 227а, ал.1 от АПК по отношение на касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на АдмС Варна;
5.С Разпореждане № 9874/27.07.2021г. първоинстанционният съдия е оставил без движение касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на АдмС Варна и е указал на касационния жалбоподател, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внесена държавна такса в размер на 70лв. по сметка на АдмС Варна и е посочено, че при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
6.Разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 04.08.2021г.
7.Постъпила е уточняваща молба с.д. 11899/10.08.2021г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател, в която е посочено, че с Определение №1831/26.08.2020г. ищецът е освободен от такси и разноски в производството по адм.д. 1805/2020г. по описа на АдмС Варна.
8.С разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на АдмС Варна за 2020г. съдът е върнал касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на Адм.съд Варна поради неизпълнението на разпореждане № 9874/27.07.2021г. и непредставяне на документ за платена държавна такса
9.Срещу разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на АдмС Варна за 2020г., с което съдът е върнал касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на АдмС Варна е постъпила частна жалба вх.д. 13028/07.09.2021г. В жалбата се оспорва размера на държавната такса определена за внасяне от г-н И. по касационната жалба.
10.В преписката по адм.д. 11023/2021г. на ВАС и в кад 1486/2021г. се съдържа договор за правна помощ и декларация с дата 18.02.2021г. на ищеца, в която са релевирани твърдения, че няма възможност да заплати адвокатската помощ.
11.С определение № 11526/15.11.2021г. състав на ВАС, Трето отделение постановено по адм.д. 11023/2021г. е отменил разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на АдмС Варна за 2020г., с което съдът е върнал касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г.
Със същото определение делото е върнато на АдмС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
12.Съгласно даденото становище на Председателя на ІІІ-то отделение на ВАС „… при разглеждане на производствата по ЗИНЗС тричленният касационен състав на административния съд спазва процедурата по чл.213а АПК, като ако констатира нередовност на частна или касационна жалба я връща на едночленен състав на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовността. Първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС не следва да се изпращат на Върховния административен съд, както е посочено в процесния случай с Разпореждане № 12853/07.10.2021г., постановено по адм.д. № 1805/2021г. на АдмС Варна – 7 ми състав.
При съобразяване на настъпилите факти и разпоредбите на чл.4, ал.1 от Конституцията на Р България, както и на чл.285, ал.1, изр.3 от ЗИНЗС (съгласно което „Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.“) настоящата инстанция намира, че определение № 11526/15.11.2021г. състав на ВАС, Трето отделение постановено по адм.д. 11023/2021г., е постановено извън правораздавателната компетентност на Върховния административен съд, поради което и с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт в настоящото производство не поражда задължения за настоящата инстанция.
С оглед посоченото по-горе и при съобразяване на чл.285, ал.1, изр.3 от ЗИНЗС настоящата инстанция намира, че предмет на настоящото производство е разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на АдмС Варна за 2020г., с което съдът е върнал касационната жалба на Д.П.И. срещу Решение № 569/28.04.2021г. постановено по адм.д.1805/2020г. от състав на АдмС Варна.
Частната жалба на Д. П.И. срещу разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на АдмС - Варна за 2020г. е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и предвидената от закона форма и е допустима за разглеждане.
При постановяване на разпореждане № 10639/13.08.2021г. по адм.д. 1805 по описа на АдмС - Варна за 2020г. първоинстанционния съдия е съобразил дадените му указания в определение № 1768/14.07.2021г. на тричленен състав на АдмС - Варна по к.адм.д.№1486/21г., съгласно което касационната жалба е върната на първоинстанционния съд за администриране. Касационната инстанция е констатирала, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.213 т.3 вр. чл.227а ал.1 от АПК, тъй като към нея не са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 70лв. по сметка на АдмС Варна. След преценка на съдържанието на определение № 1831/26.08.2020г. по адм.д. 1805/2020г. касационната инстанция е приела, че г-н И. е освободен от внасяне на държавна такса, но само за първата инстанция, както и, че по отношение на него е налице промяна на обстоятелствата и същият вече не изтърпява наказанието – лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е изпълнил определението на касационния състав на АдмС – Варна в разпореждане № 9874/27.07.2021г., като е дал указания на ищеца за внасяне на държавна такса и му е посочил последиците при неизпълнение на това му задължение.
Разпореждането чрез съобщение е връчено на адв. Лозева (съгласно ръкописно посоченото в същото) на 04.08.2021г. Адв. Лозева е посочена в договора за правно съдействие и защита, като вторият адвокат довереник на г-н И. при оспорването на решението по адм.д. 1805/2020г. на АдмС Варна. Договорът е подписан на 18.02.2021г., т.е. преди 04.08.2021г. От горното следва, че твърдението, в частната жалба че разпореждане № 9874/27.07.2021г., в което са дадени указания на ищеца за внасяне на държавна такса и са му посочени последиците при неизпълнение на това му задължение не му е връчено не съответства на фактите. Разпореждането е връчено на един от процесуалните представители на ищеца, т.е. страната е била уведомена, както за задължението й, така и за последиците при неизпълнението му.
В уточняващата молба с.д. 11899/10.08.2021г. процесуалният представител на г-н И., адв. Маркова е посочила, че съгласно определение № 1831/26.08.2021г. ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски. Молбата има само информационно съдържание и от нея не става ясно какво искане се прави до съда, поради което не отговаря на изискванията за извършване на процесуални действия от страните. По конкретно в молбата липсва искане до съда да извърши преценка на съдържанието на определението за освобождаване от държавна такса по делото в аспекта на определението на касационната инстанция и да се произнесе с изричен акт, в който да приеме, че същото е за цялото производство и включва всички съдебни инстанции, които ще се произнасят по иска на г-н И.. Съдът не може по арг. 6 от ГПК да презюмира каква е волята на страната и след като не е конкретно направено искане във връзка с релевирано твърдение да прави произнасяне. В молбата не е направено възражение срещу размера на посочената за внасяне държавна такса. Такова е направено едва в частната жалба срещу прекратителното определение. Възражението е основателно, но не е своевременно, направено е пред инстанция която няма правомощие да го проверява, доколкото предмета на проверката в настоящото определение е само правилността на прекратителното определение.
Липсата на възражение в молба с.д. 11899/10.08.2021г. относно размера на държавната такса е лишила първоинстанционния съд от възможност да се произнесе (както беше посочено, съдът следва да бъде сезиран с надлежно искане и не може да изземе от страната по делото нейните права и да преценява вместо нея какво тя иска от него – такова произнасяне би било свръх петитум и ще влече недопустимост на съдебния акт).
Освен това не са изложени възражения и твърдения във връзка с констатацията на касационната инстанция за промяна на обстоятелствата по отношение на г-н И. и дали все още (към момента на подаване на молбата) ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода или вече е освободен, а това предполага представяне на доказателства за освобождаване от д.т. и разноски за производството след промяната на обстоятелствата. Представени са обаче договор за правно съдействие и защита и декларация, в която ищецът е посочил, че няма средства да заплати на процесуалните си представители възнаграждението за адвокат. Това означава, че към момента на подаване на касационната жалба е било изпълнено условието на чл.96, ал.1 ГПК за прекратяване на правната помощ поради промяна на обстоятелствата и е следвало ищецът отново да поиска произнасяне на съда по освобождаването му от такси и разноски, а не да информира съда за определението, което е било постановени при друга фактическа установеност. Поведението на ищеца и по конкретно на процесуалния му представител, с което не посочва ясно наличие ли е промяна на обстоятелствата за ищеца, а само се позовава на определение № 1831/26.08.2020г. по адм.д. 1805/2020г. е в противоречие с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните и за изнасянето само на истината пред съда (чл.3 ГПК).
В частната жалба е направено възражение, че определение № 1831/26.08.2020г. по адм.д. 1805/2020г., с което ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и разноски не е отменено по надлежния ред. Това възражение е неоснователно. То не намира опора в закона и в съдържанието на диспозитива на определение № 1831/26.08.2020г. по адм.д. 1805/2020г. В ГПК и ЗПрП не се съдържа разпоредба, която да установява императивно, че постановеното в първата инстанция определение за освобождаване от внасяне на такси и разноски има действие за цялото производство по спора и за всички инстанции. В преценката на съда е предоставено за какъв обхват (кой етап, кои етапи на съдебния процес) да освободи страната от внасяне на такси и разноски. Видно от диспозитива на определение № 1831/26.08.2020г. по адм.д. 1805/2020г., освобождаването от внасяне на такси и разноски на г-н И. е формулирано по следния начин „в производството по адм.д. 1805/2020г. по описа на Административен съд Варна“. Това налага извод, че съдът е освободил г-н И. от внасянето на такси и разноски не за всички инстанции (тогава би следвало да бъде посочено по някои от следните начини „до приключването на производството по исковата претенция на г-н И. във всички инстанции“ и или „в производството по адм.д. 1805/2020г. по описа на Административен съд Варна до окончателното му приключване“ или др. в подобен смисъл), а само за конкретното дело и само за първата инстанция.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че разпореждане № 10639/13.08.2021г. по адм.д. 1805 по описа на АдмС - Варна за 2020г. е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.213а, ал.7 АПК вр. чл.213а, ал.1, изр.второ АПК, Варненски административен съд, ІV тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 10639/13.08.2021г. постановено по адм.д. 1805 по описа на Административен съд Варна за 2020г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.