Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260321
гр. Силистра, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Силистра, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при
секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 468/ 2020г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
К.Г.К. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление №
20-1099-000841/ 30.06.2020г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР- С, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста
/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът
– ОД на МВР- гр. С, надлежно уведомен, явява се представител- Й. Д.-
началник сектор ПП при ОДМВР-С.
Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява,
вместо него- проц.представител адв.М.Д. ***, упълномощен и приет от съда. Заявява,
че от страна на жалбоподателя К. не е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.
По делото с оглед изясняване на обективната истина
съда призова и разпита в качеството им на свидетели актосъставителя- С.И.С. и
свидетеля по акта- Г.М.Л., които дадоха своите показания добросъвестно и съда
ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.
Районна прокуратура-С.- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
След провеждането на първото по ред съдебно
заседание по искане на проц.представител на жалбоподателя и с оглед изясняване
на фактическата обстановка по делото, съда изиска от ОДМВР- С, сектор ПП
писмена справка относно обстоятелството дали жалбоподателя К. е бил уведомен по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от ОДМВР-С за настъпилото служебно прекратяване
на регистрацията на управляваното от него МПС-то, и ако да- кога е било
получено това уведомление. Съда изиска също и справка от ГФ относно изпратено
писмо до собственика на МПС по реда на чл.574, ал.10 от КЗ.
Изисканата справка от ОДМВР-Силистра и ГФ беше
депозирана в срок по делото и съда след изслушване становището на страните я
прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 22.05.2020г. в 12,20 ч. в община К., на път
трети клас № 7001 към с.К., жалбоподателя К. като водач на МПС- лек автомобил
„Трактор Беларус МТЗ-1025“ с рег.№ ******го е управлявал и бил спрян за
проверка от органите на реда. По време на проверката св.С. установил, че
управлявания от жалбоподателя К. колесен трактор бил със служебно прекратена регистрация
по чл.143, ал.10 от ЗДвП / без „ГО“ / от 18.01.2017г.
Въз основа на установеното на жалбоподателя К. бил
съставен АУАН № Д588725/ 22.05.2020г. за извършено от него нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Същия бил подписан от жалбоподателят с възражение, че не е знаел,
че е прекратена регистрацията на трактора. В законно установения срок, АНО е
издал обжалваното НП № 20-1099-000841/ 30.06.2020г. срещу жалб.К. за извършено
от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по
следните съображения:
АУАН № Д588725/
22.05.2020г. и обжалваното НП № 20-1099-000841/ 30.06.2020г. са издадени в съществено
нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят К. е било
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.05.2020г. в 12,20 ч. в
община К., на
път трети клас № 7001 към с.К.,
жалбоподателя К. като водач на МПС- лек автомобил „Трактор Беларус МТЗ-1025“ с
рег.№ ****** го е
управлявал, като тракторът е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 от ЗДвП / без „ГО“ / от 18.01.2017г.
Тази фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателят К., но неговия проц.представител счита, че е нарушен
както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и обжалваното от него НП. На първо място се
твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на обективната истина
като оспорва фактическата обстановка и констатациите, които мотивират
вменяването на нарушението. Видно от доказателствата по делото съда установи,
че жалбоподателят към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено
във вина не е знаел, че трактора, управляван от него е бил със служебно
прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство едва когато са го
спрели органите на реда и са направили справка за трактора. Това се установи
както от събраните по време на съдебното следствие свидетелски показания, така
и от приложените към делото писмени доказателства- справка от ОДМВР-С. относно обстоятелството дали е
бил уведомен собственика на процесното МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за
служебно прекратената регистрация на МПС-то и справка от ГФ относно
обстоятелството за изпратено писмо от ГФ до собственика на МПС-то по реда на
чл.574, ал.10 от КЗ.
По същество на делото, настоящия
съдебен състав счита, че издаденото НП е в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 97 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) действала към датата на нарушението посочена в
АУАН и НП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл.18б,
т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл.143,
ал.10 от ЗДвП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
В случая по делото липсват
каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС-то е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация. Нещо повече- налице са доказателства от
които е видно, че собственикът на МПС-то не е бил уведомен по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП от сектор ПП при ОДМВР-С. за служебно прекратената му
регистрация, независимо, че същият е бил уведомен от ГФ по реда на чл.574,
ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка са и доводите на
наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 1795/2020г. по описа на РП-С. в която е отказано да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписката. В случая следва да
се има предвид обстоятелството, че дори и въпросното уведомление изпратено от
ГФ да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на
органите на МВР да уведомят собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация, а от доказателствата по делото е видно, че такова уведомяване не е
било налице.
И след като от доказателствата е
видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е била известна на
жалбоподателя К. към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да
се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече- точно липсата на
субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за
прекратяване на преписката и отказа му да образува досъдебно производство. Следва
да бъде посочено и това, че нарушението по чл.175,
ал.3 от ЗДвП (идентично по състав с престъплението по чл.345,
ал.2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията
и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен
характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.
Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от
обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла
за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14,
ал.1 от НК.
Не би могло да бъде споделено и
виждане, че не плащането на застраховка гражданска отговорност (по точно
липсата на доказателства за платена такава) сочело на знание за това, че
регистрацията била прекратена, най-малкото защото прекратяването на регистрация
по чл.143,
ал.10 от ЗДвП става след постъпване на уведомление от гаранционния фонд,
което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то,
че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на
уведомлението следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не
постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки
по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от
гаранционния фонд до собственика (в случая дори жалбоподателя не е собственик) и кога, ще бъдат ли изпратени данни за непостъпили
доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде ли извършено служебното
прекратяване на регистрацията и кога са факти, които водачът на МПС (още повече
не собственик) дори не може да предположи единствено и само на база липсата на
валидна застрахователна полица. Точно за това както в ЗДвП, така и в
специалната наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да
уведомят собственика за прекратената служебно на това основание регистрация за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2
месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в нарушение на материалния закон
е била ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателя К. за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и НП
следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
За да се приложи санкциониращата норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП,
следва да са настъпили предпоставките на чл.143, ал.10 от ЗДвП. По твърдения на
АНО настъпил е единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
трактор, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали
собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на МПС-то му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на
трактора са били на предназначените за това места, видно от показанията на св. С.
и Л., поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В контекста на изложеното, не би могло да се
приеме становището, че водачът, който не е собственик на визираното превозно
средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението
си. При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в
конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в
НП. Съзнанието за липсата на сключена застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на съставянето на акта, не налага противен извод,
каквото твърдение се прокарва от страна на АНО, доколкото то касае друго по вид
административно нарушение и не би могло да обоснове ангажиране на отговорността
на водача за описаното в НП нарушение. В случая е ирелевантно дали
управляваният от жалбоподателя К. трактор, към момента на проверката е бил с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Наказаното лице следва
да се защитава срещу фактите установени със съставения АУАН, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, а не и срещу други
установени нарушения на съответни закони, за което не е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН
за да е административно нарушение едно деяние, то следва да е такова, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от изложеното по-горе в
настоящия казус съда счита, че това деяние не е било извършено виновно от страна
на жалбоподателят К., тъй като същият не е имал обективната представа за
извършената дерегистрация на управлявания от него трактор. Следователно
деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е извършено от
жалбоподателя с липсата на умисъл, нещо повече- същия е имал ясното съзнание,
че автомобила му е редовен, тъй като по нищо не е ставало ясно, че е направена
служебна дерегистрация по електронен път на автомобила, заради неплатени „ГО“.
При тези факти е следвало да
бъдат установени от АНО всички обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, спазвайки принципа на нормата на чл.54 от ЗАНН и след запознаване с
материалите по преписката да установи, че нарушението не може да се вмени във
вина на жалбоподателят К. и с мотивирана резолюция да прекрати преписката, но
АНО е предпочел в нарушение на този принцип да състави едно незаконосъобразно
НП, касаещо описаното нарушение.
При така установеното по-горе
съда счита, че процедурата по издаването на обжалваното НП и акта за
установяване на административното нарушение, въз основа на който е било
издадено то, страда от съществени процесуални нарушения, водещи до неговото
отменяне. Отделно от това съда установи, че описаните в обжалваното НП
нарушения, въпреки, че са били вменени във вина на жалбоподателят К. не са били
извършени виновно от него и той не следва да носи административна отговорност
за тях.
По искането на проц.представител
на жалбоподателя К.-*** за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на
делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН във вр. чл.143,
ал.1 от АПК, чл.144
от АПК и чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства
за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 360 лв. с ДДС, която сума е равна на определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл.18,
ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора
за правна помощ (01.09.2020год), а и към момента на упълномощаването на
защитника (01.09.2020год). съдът счете, че направеното от страна на процес. представител
на жалбоподателя искане за определяне на разноски е основателно и по размер,
поради което и следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 360 лв. с ДДС. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена
на жалбоподателя К. ***.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Районен съд- С.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-000841/ 30.06.2020г. на началника на сектор ПП при
ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН № Д588725/ 22.05.2020г. с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на К.Г.К. ***, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 200
/ двеста / лева
и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да
заплати на К.Г.К. ***, ЕГН ********** сума в размер на 360 /триста и шестдесет / лева, представляваща платени разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящето АНД № 468/2020г. по описа на РС-С.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С.,
считано от датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М.
ХРИСТОВ /