РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Враца, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420102188 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Опал 94“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28 срещу
„Силоел“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стоян
Заимов“ № 39.
Ищецът „Опал 94“ АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „Силоел“ ООД за следните суми: 13 440,00 лв. – наемно
възнаграждение за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ №
39, по договор за наем от 01.06.2020 г., за периода от м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г.
включително, за която сума е издадена проформа фактура № **********/13.11.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото: 268,80 лв. – държавна такса и 1 080,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем на
недвижим имот от 01.06.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ул.
„Стоян Заимов“ № 39 с площ от 80 кв.м. Поддържа се, че договорът бил сключен за срок от
една година, но след изтичането му ответникът продължил да ползва имота със знанието и
без противопоставянето на ищеца, при което и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът се
считал продължен за неопределен срок. На същата дата – 01.06.2020 г. към договора бил
подписан и Анекс № 1, който бил изрично поискан от ответника във връзка с изискванията
на общите условия към административните договори за предоставяне на безвъзмездна
1
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ на
Министерство на икономиката и индустрията, по която ответникът кандидатствал. На
25.03.2021 г. ответникът преместил адреса си на управление на адреса на наетия от него
имот – гр. Враца, ул. „Стоян Заимов” № 39. Първоначално договорът бил сключен при
месечна наемна цена от 328 евро без ДДС, дължими до 25-то число на съответния месец.
Наемателят спрял плащанията на наема за продължителен период от време, но след
проведен разговор между законните представители на страните г-н *********** и г-н
********* през месец ноември 2024 г. същите се договорили устно наемната цена да бъде
намалена на 320 лв. месечно без ДДС, но със задна дата, като уточнили периодът, за който
се дължи тази наемна цена, а именно от януари 2022 г. до ноември 2024 г. включително.
Постигнатата устна договореност между страните била материализирана в нарочно писмено
изявление на ответника до ищеца по електронен път: на 18.11.2024 г. от e-mail:
*********** до адрес Т. П. *****@*********, в което ответникът написал: „Здравейте,
Трябва да се плати от 01.2022 г. до 11.2024 г. по 320 лв. без ДДС“. По този повод на
ответника била издадена проформа фактура № **********/13.11.2024г. за сумата от
13 440,00 лв. с ДДС за дължим наем за периода м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г., за 35 месеца по
320 лв. месечно без ДДС. Наемът обаче не бил платен от ответника въпреки изричното
признание на задължението.
По тези съображения се иска от съда да установи съществуването на вземането така,
както е заявено по ч. гр. дело № 1186/2025 г. по описа на Районен съд – Враца. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва фактът на подписване на
договора за наем, но се възразява срещу твърденията на ищеца, че след изтичане на наемния
срок ответникът е продължил използването на вещта със знанието и без противопоставянето
на ищеца. Твърди се, че договорът за наем е прекратен с изтичане на срока, за който същият
е бил сключен, каквато е и договорената между страните хипотеза в чл. 22.1. Сочи се, че
нито клаузите на договора за наем, нито нормативната уредба предвиждат специален ред и
форма за обективиране на факта на прекратяване на наемното правоотношение, поради
което и наемателят е преустановил ползването на имота на датата, на която това е било
договорено между страните. Поддържа се, че за периода от изтичане на срока на Договора за
наем - 01.06.2021 г. до подаването на исковата молба от наемодателя към наемателя не е
издавана нито една данъчна фактура за наемна цена за нито една месечна вноска, а съгласно
чл. 14 от договора за наем наемодателят - ищец е длъжен да издава данъчна фактура за всяка
една месечна наемна вноска, дължима за съответния месец, не по-късно от 25-то число на
съответния месец. Изтъква се, че в чл. 17 от договора страните били договорили, че
наемателят е бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи /ток и други/, свързани с
ползването на имота, в срок до 10-то число на следващия месец, за който е ползван имотът,
но само въз основа на нарочно издадена от немодателя данъчна фактура, а от 01.06.2021 г. до
подаване на исковата молба наемодателят не е издал нито една данъчна фактура за
консумативни разходи, свързани с имота на наемателя. Твърди се, че в счетоводството на
ищеца и на ответника няма осчетоводена нито една фактура за дължим наем от ответника за
периода след 01.06.2021 г. до подаване на исковата молба, което доказва, че имотът не е
ползван от наемателя в този период. Посочва се и че наемодателят не е изпратил нито една
писмена покана до наемателя за търсене на дължими суми по договора за наем. Оспорва се,
че твърдението на ищеца, че считано от 25.03.2021 г. (в срока на наема съгласно договора за
наем) ответникът е преместил седалището си на адреса в договора за наем, потвърждава, че
наемателят е продължил да използва имота и след края на договорения срок. Оспорва се
заявеното от ищеца, че страните по договора за наем устно са договорили промяна в
наемната цена на неясно коя дата през ноември 2024 г., като се възразява и срещу
твърдението, че ответното дружество е признало каквито и да е свои задължения, както
2
устно, така и с имейл, изпратен от имейл адрес: *******@***.**. Изтъква се, че в договора за
наем са посочени адресите за кореспонденция между страните и този електронен адрес не е
посочен от тях като адрес за кореспонденция; че в Търговския регистър по партидата на
ответника е посочен неговият имейл за контакт и въпросния имейл, посочен от ищеца, не е
изпратен от имейл адреса за контакт на ответника; че в цитирания имейл не става ясно за
какво задължение от 320,00 лв. става въпрос, защото тази сума не съответства с наемната
цена по договора за наем, поради което не може да бъде обвързана с правоотношението по
този договор. Твърди се, че ако се приеме, че наемното правоотношение е продължило и
след договорения срок, тогава при условията на чл. 96, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за ответника не е настъпило задължение за заплащане на нито една наемна
вноска към ищеца, защото за период от повече от четири години „Опал 94“ АД не е издало
нито една данъчна фактура, която да бъде основание за плащане от страна на наемодателя,
което е условие за плащане съгласно чл. 14 от договора за наем. Изтъква се, че след като
кредиторът по едно правоотошение не изпълнява своите задължения по договора, то тогава
и длъжникът се освобождава от последиците от забавата. Направено е и възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията, претендирани от ищеца по делото.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1186/2025 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца „Опал 94“ АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Силоел“ ООД е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 739/08.04.2025 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 13 440,00 лв. – наемно
възнаграждение за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ №
39, по договор за наем от 01.06.2020 г., за периода от м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г.
включително, за която сума е издадена проформа фактура № **********/13.11.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото: 268,80 лв. – държавна такса и 1 080,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
По делото е представен Договор за наем от 01.06.2020 г., сключен между „Опал 94“
АД като наемодател и „Силоел“ ООД като наемател, по силата на който наемодателят
предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя собствения си недвижим имот, а
именно обект с размер 80 кв.м., находящ се в гр. В., ул. „****“ № ****, срещу заплащане на
уговорения в договора наем. Съгласно чл. 6 от договора, наемодателят предоставя
ползването на имота на наемателя срещу заплащане на месечен наем в размер на 328 евро
без ДДС, или платими в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на
плащането. Според чл. 7 от договора, дължимата наемна цена се заплаща от наемателя на
наемодателя до 25-то число на съответния месец по банкова сметка. Съгласно чл. 22 от
договора, същият се сключва за срок от една година и влиза в сила от предаването на имота
с приемо-предавателен протокол, но не по-късно от 01.06.2020 г. и след извършване на
ефективното плащане на сумите по т. 8.
Видно от служебно изготвените по делото справки от Търговски регистър,
представители на ищцовото дружество „Опал 94“ АД са Б. Т. Т. и Т. К. Т., а управител на
ответното дружество „Силоел“ ООД е В. С. С.. Като адрес на управление на ответното
дружество към датата на изготвяне на справката 07.07.2025 г. е вписан гр. В., ул. „.****“ №
****.
По делото е приет като доказателство възпроизведен на хартиен носител препис от
3
електронен документ – имейл, изпратен от управителя на ответното дружество В. С. до
представителя на ищцовото Т. П., със съдържание: „Здравейте, трябва да се плати от 01.2022
г. до 11.2024 г. по 320,00 лв. без ДДС“.
Представена е проформа фактура № **********/13.11.2024 г. с издател „Опал 94“ АД
и получател „Силоел“ ООД на стойност 13 440,00 лв. с ДДС, с основание и предмет на
сделката: „наем м. 1.2022 до м. 11.2024 г.“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т.
П. Х.. От показанията му се установява, че същият работи в
„Опал 94“ АД от 2002 г. като механик автотранспорт, но се занимава и с други дейности,
които собственикът му възлага. Свидетелят сочи, че „Опал 94“ АД има собствени
недвижими имоти на ул. „*********“ № **** в гр. В., които представляват производствени
сгради. Помещения от тези сгради били отдавани под наем. Едно от помещенията от тези
сгради било дадено под наем на фирма „Силоел“ ООД, като имало сключен договор за наем
с фирма „Силоел“ ООД. Помещението се намирало от дясната страна при влизане от главния
вход. Всички сгради били на един етаж. Свидетелят познавал обектите, намиращи се на ул.
„********“ № ****, гр. В., защото ги посещавал, за да засича водомерите и електромерите
на наемателите всеки месец на 15-то число. Свидетелят сочи, че помещението, което било
ползвано от „Силоел“ ООД, и в момента било заето с техни мебели – маси, шкафове,
столове, витрина. Тези мебели били собственост на фирма „Силоел“ ООД. „Опал 94“ АД
нямало достъп до това помещение до края на декември на 2024 г., когато по разпореждане на
собственика сменили патронника на входната врата, за да могат да показват помещението на
нови клиенти – наематели. Имало двама-трима нови клиенти, които искали да се освободи
помещението, което било ползвано от „Силоел“ ООД, но нямало как да бъде освободено,
защото вещите на „Силоел“ ООД нямало къде да бъдат оставени. Свидетелят не знае каква
дейност се е осъществявала в това помещение, но била дейност по някакъв проект. Нямало
работници в това помещение. Когато свидетелят минавал, виждал закачени по прозорците на
помещението табели, които били за проектите им. Свидетелят не знае дали „Силоел“ ООД е
заплащало дължимия наем. Управителят на фирма „Опал 94“ АД Т. К. Т. бил запознат с това,
че „Силоел“ ООД ползвало обекта до края на 2024 г. Свидетелят сочи, че електронната поща
на дружеството минавала през него, като си спомня, че имало един имейл, в който се
споменавало за 25-35 наема от собственика на фирма „Силоел“ ООД, като имейлът бил
адресиран до г-н ***********, но не знае дали е било извършено плащане на дължимия
наем.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, почиващи на
непосредствените му възприятия и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. I-во, във вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13
440,00 лв. – наемно възнаграждение за недвижим имот, находящ се в гр. В, ул. „*****“ №
***, дължимо след изтичане на срока на договор за наем от 01.06.2020 г. поради продължило
ползване от наемателя със знанието и без противопоставянето на наемодателя, за периода от
м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г. включително, за която сума е издадена проформа фактура №
**********/13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2025 г. до
окончателното й изплащане.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
4
на действително правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на ответника за временно ползване обекта на договора за наем, а
ответникът – да заплаща месечни наемни възнаграждения в уговорения размер и 2) ищецът
да е предоставил държането на обекта на наема; 3) след изтичането на срока на договора за
наем от ответника да е продължило използването на имота със знанието и без
противопоставянето на ищеца за процесния период – м. 01.2022 г. – м. 11.2024 г. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца – наемодател.
Не се спори между страните, а и от представения по делото сключен между тях
договор за наем от 01.06.2020 г. се установява, че същите са били обвързани от действително
правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
на ответника за временно ползване обект с размер от 80 кв.м., находящ се в гр. В., ул. „****“
№ ****, а ответникът – да заплаща месечно наемно възнаграждение в размер от 328 евро без
ДДС или левовата им равностойност, платимо до 25-то число на съответния месец. Съгласно
чл. 22 от договора, същият е бил сключен за срок от една година, считано от 01.06.2020 г. Не
е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е предоставил на ответника
държането на обекта на наема.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Х., че ползването на имота от ответното дружество е продължило и след изтичане
на срока на договора за наем – 01.06.2021 г., до м. декември 2024 г., когато от собственика на
ищцовото дружество е било разпоредено да бъде сменен патронника на входната врата на
процесното помещение. Свидетелят установява, че до тази дата ищцовото дружество не е
имало достъп до помещението, като в същото са били разположени вещи на ответника.
В чл. 236, ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар. мълчаливо продължаване на договора за
наем, което е налице в случаите, в които след изтичане на уговорения между страните срок
наемателят продължава ползването на вещта със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, като съгласно разпоредбата на закона в такъв случай договорът се счита за
продължен за неопределен срок.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в конкретния случай сключеният договор
за наем е бил мълчаливо продължен между страните и същият е продължил да съществува и
да ги обвързва като договор за неопределен срок до м. декември 2024 г., когато ищцовото
дружество е възвърнало държането си върху имота със смяната на патронника на входната
врата. Следователно за исковия период – м. 01.2022 г. – м. 11.2024 г. ответното дружество е
дължало заплащането на уговорената в договора за наем наемна цена.
Съгласно чл. 28 от процесния договор за наем страните са уговорили, че всички
изменения и допълнения към този договор са валидни, ако са изразени в писмена форма,
подписани са от двете страни и са приложени като неразделна част от договора за наем.
Предвид това, съдът приема, че действителната обща воля на страните е била
актуализацията на наемната цена да се осъществява след постигнато писмено съгласие
между тях по горепосочения начин, като не може да се приеме, че с изпратения имейл от
управителя на ответното дружество до представителя на ищцовото е била актуализирана
наемната цена, като същата е била намалена. При липсата на писмено изразено от страните
съгласие за промяна на наемната цена по процесния договор за наем, дължимият от
ответника наем е бил в размера, уговорен при подписването му – 328 евро или левовата им
равностойност. Доколкото обаче с исковата молба ищецът претендира по-малка сума – 320,00
5
лв. месечно без ДДС или 384,00 лв. с ДДС, и съобразно принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, дължимата сума за процесния период – м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г.
възлиза на 13 440,00 лв., като предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
Неоснователно е направеното от ответното дружество възражение, че при условията
на чл. 96, ал. 1 ЗЗД за него не е настъпило задължение за заплащане на нито една наемна
вноска към ищеца, защото за период от повече от 4 години „Опал 94“ АД не е издало нито
една данъчна фактура, която да бъде основание за плащане от страна на наемателя.
Възникването на паричните задължения на наемателя за заплащане на наемната цена и
настъпването на тяхната изискуемост не е обвързано с издаването и връчването на издадена
от ищеца фактура. Обстоятелството, дали наемодателят въобще издава на наемателя
счетоводни документи, не дерогира задължението на последния по трансформиралия се в
безсрочен договор за наем да заплаща наемната цена.
Неоснователно е и направеното от ответното дружество възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Вземанията за наеми се
погасяват с 3-годишната погасителна давност в съответствие с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 07.04.2025 г., с оглед на което погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.04.2022 г. Предмет на
делото са вземания за периода от м. 01.2022 до м. 11.2024. Съдът намира, обаче, че с
изпратения от управителя на ответното дружество до представителя на ищцовото имейл на
18.11.2024 г. процесните вземания са признати и по отношение на тях е прекъсната
давността.
Имейлът е изпратен от В. С. като управител на „Силоел“ ООД, видно от посочените
данни след изписването на имената му като негов автор. В същия е направено признание, че
трябва да се плати от 01.2022 г. до 11.2024 г. по 320,00 лв. без ДДС. Несъмнено процесният
имейл е изпратен във връзка с издадената проформа фактура № **********/13.11.2024 г. с
издател „Опал 94“ АД и получател „Силоел“ ООД на стойност 13 440,00 лв. с ДДС, с
основание и предмет на сделката: наем м. 1.2022 до м. 11.2024 г., доколкото сочените в двата
документа периоди съвпадат, като във фактурата е посочено основанието за заплащане на
процесната сума – наем. Разпитаният по делото свидетел Х. също установява, че
занимавайки се с електронната поща на ищцовото дружество, е видял процесният имейл,
изпратен от управителя на ответника във връзка с дължим от него наем. Разгледани в
съвкупност, посочените доказателства еднопосочно установяват, че с изпратеното
електронно съобщение от управителя на ответното дружество е признато именно
задължението му за заплащане на наем за процесния период – м. 01.2022 г. до м. 11.2024 г.,
вследствие продължилото след изтичане на договора за наем от 01.06.2020 г. ползване на
имота от „Силоел“ ООД.
Съгласно чл. 116, б „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признание на вземанието от
длъжника. В случая с признание на вземането от ответника е прекъсната давността по
отношение на вземанията и от 18.11.2024 г. е започнала да тече нова 3-годишна давност,
която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
07.04.2025 г., не е изтекла.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно сумата от 2 200,80
лв., включваща сумата от 268,80 лв. – държавна такса, и сумата от 1 932,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът в исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в
6
проведеното заповедно производство. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1186/2025 г. по описа на Районен съд – Враца включва разноски за държавна такса в размер
на 268,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 080,00 лв., като ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 1 348,80 лв., представляваща направени
в производството по ч.гр.д. № 1186/2025 г. по описа на Районен съд – Враца разноски.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца. Дължимото
адвокатското възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е в размер на
1 609,60 лв. без ДДС или 1 931,52 лв. с ДДС, като заплатеното такова в размер на 1 932,00
лв. не се явява прекомерно, като се отчетат фактическата и правна сложност на делото,
събраните писмени и гласни доказателства, личното участие на процесуалния представител
на ищеца в проведеното открито съдебно заседание и високо квалифицирания труд на
адвокатската услуга. Заплатеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение в
размер на 1 080,00 лв. пък е по-малко от предвидената сума в чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от
Наредбата /972,00 лв. без ДДС или 1 166,40 лв. с ДДС/. Съгласно § 2а. от Наредбата за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност, като в случая процесуалният представител на ищеца е
регистриран по ЗДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Силоел“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 39, дължи
на „Опал 94“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул.
„Мито Орозов“ № 28, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
232, ал. 2, предл. I-во, във вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, сумата от 13 440,00 лв., представляваща
наемно възнаграждение за недвижим имот, находящ се в гр. В. , ул. „****“ № ***, дължимо
след изтичане на срока на договор за наем от 01.06.2020 г. поради продължило ползване от
наемателя със знанието и без противопоставянето на наемодателя, за периода от м. 01.2022 г.
до м. 11.2024 г. включително, за която сума е издадена проформа фактура №
**********/13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2025 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК рег. № 739/08.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1186/2025 г. по описа на
Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Силоел“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 39, да заплати на „Опал
94“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Мито
Орозов“ № 28, сумата от 2 200,80 лв. – разноски в производството по гр. дело № 2188/2025
г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 1 348,80 лв. – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1186/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8