Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1030

 

гр. Русе, 15.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 15 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №7746 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Ищецът И.М.И. твърди, че по силата на договор за правна помощ от 21.05.2003 г. ответникът С.Б.А. му възложил да осъществя пълна правна защита във връзка с реституирането на негово одържавено недвижимо имущество в Република България. В резултат на предоставената от ищеца правна помощ, била възстановена, по силата на реституционните закони на него и трима негови роднини собствеността върху няколко недвижими имота в гр. Русе, всичките, които вече били отчуждени, с изключение на все още притежаваната от ответника 1/10 идеална част от дворно място с двуетажна сграда, находяща се в гр. **********. Във връзка с реституцията на този имот бил извършил следната адвокатска работа – проучване и събиране на документи и доказателства, а след набавянето им подал заявление до Областния управител на Област Русе, въз основа на което с негова Заповед № 890 от 19.09.2002 г. на ответника и трима негови родственици било възстановено правото на собственост върху 2/5 идеални части, или по 1/10 идеална част за всеки на недвижим имот: дворно място с площ 211.50 кв.м., находящо се в гр. ******** и съставляващо парцел III-669, в квартал 88 по плана на града, заедно с построената в него масивна двуетажна сграда, със застроена площ 179.30 кв.м., състояща се от магазин и склад на партера, със стълбище към втори етаж от седем стаи, заедно с таванско помещение и изба, при граници: ул. ******* и имоти  № І-671  и  № ІІ-670. С нотариална покана № 1730, т. 1, акт 63 от 17.03.2016 г. на нотариус Л.Ш., с рег. № 624, с район на действие РРС ответникът оттеглил дадените на ищеца пълномощни, развалил сключения между тях договор за правна помощ и впоследствие ангажирал друг адвокат. Съгласно договорените между тях условия по т. 5 и т. 8 от договора за правна помощ от 21.05.2013 г., ответникът му дължал възнаграждение в размер на 15 % от пазарната стойност за всеки реституиран имот, платимо след неговата продажба, а в случай на оттегляне на дадените му пълномощия преди продажбата на имота, плащането на дължимото, договореното възнаграждение ставало веднага изискуемо. Като пълномощник на ответника, след реституирането на този имот ищецът получавал дължащия му се наем за неговата припадаща се идеална част от отдавания под наем партерен етаж на сградата, които суми ежегодно бил отчитал до 2011 г. След това, поради независещи от него причини, наемите останали и все още се намирали в ищеца. След като ответникът ангажирал друг адвокат и отношенията им се влошили му бил предложил доброволно да уредят задълженията, като бил извършил прихващане, но не получил никакъв отговор, включително и на отправената от негова страна нотариална покана № 4118, т. 2, акт № 106 от 10.04.2017 г. по описа на нотариус Г.Г.,  с рег. № 221, с район на действие РРС, поради което заявява, че дължимото му възнаграждение по т. 5 от договора за правна помощ, в размер на 15% от пазарната стойност на реституираната на ответника част от процесния недвижим имот, изчислен към датата на оттегляне на пълномощията му от 17.03.2016 г. било 7 200.00 лева. Получените от него наеми за притежаваната от ответника 1/10 идеална част от имота за периода от м. 10.2012 г. до м. 02.2016 г. възлизали общо на 2 870.00 лева, от които на основание т. 9 от договора за правна помощ от 21.05.2003 г. същият му дължи възнаграждение в размер на 20 % от сумата. Разликата между дължимите му от ответника възнаграждения и дължимата му от ищеца на ответника сума за събрани наеми за посочения период от м. 10.2012 г. до м. 02.2016 г. била 6843,20 лева. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6843.20 лв., представляваща възнаграждение за извършена от ищеца работа по реституция в полза на ответника на 1/10 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. ****** по ул. ***** в размер на 9139,20 лева и възнаграждение за събрани суми  за отдаване под наем на същата идеална част от партерния етаж на сградата в имота за периода от 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г. в размер на 574 лева, след прихващане на приспадащата на ответника част от събраните наеми от отдаването под наем на партерния етаж на сградата, за периода от 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г. – общо в размер на 2870 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът С.Б.А. счита предявения иск за неоснователен.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за правна помощ от 21.05.2003 г. ответникът възложил на ищеца да осъществя пълна правна защита във връзка с реституирането на негово одържавено недвижимо имущество в Република България включително на идеална част от дворно място с двуетажна сграда, находяща се в гр. *******, като той се задължавал да му заплати по 15% от продажната му цена, а при отдаване под наем на имота- 20 %  от наемната цена.

Не е спорно по делото, а и видно от приетите по делото доказателства на ответника била възстановена 1/10 ид. ч. от недвижим имот находящ се в гр. *****.

С договори за отдаване под наем на посочения имот, ищецът като пълномощник на ответника за съответната идеална част, същият бил предоставен за временно ползване на „Нитекс – Евгени Николаев” до 10.01.2016 г., като ищецът получавал вместо ответника дължимият му се наем.

Според свидетелката К.А.К.-Н., адвокат други двама членове на фамилия А., съвместно с ищеца успели да възстановят собствеността на процесния имот.

Разпитания по делото свидетел Г.Т.Д., работил в адвокатската кантората на ищеца, изнася данни, че познава ответника,  който бил клиент на ищеца. Ищецът му помогнал във връзка с българско му гражданство, а след това и с възстановяване на наследствените имоти в гр. ****. Ответникът изпратил подписан процесния Договор за правна помощ на ищеца по пощата.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза справедливата пазарна стойност на недвижимия имот находящ се в гр. ******* била 609 238 лв., като стойността на притежавана от ответника 1/10 ид. ч. от него възлизала на 60 928 лв.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза размерът на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за извършена адвокатска работа във връзка с възстановяване на собствеността на процесния имот било в размер на 9139.20 лв., като той следвало да получи и сумата от 574 лв. за управлението му и отдаването му под наем. Ищецът дължал на ответника сумата от 2870 лв.- наеми за отдадения под наем имот за периода 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г., т.е. при извършено прихващане ответникът дължал на ищеца сумата от 6843.20 лв.

Съгласно заключенията на назначените по делото съдебно графологични експертизи подписът за клиент в договор за правна помощ от 21.05.2003 г. вероятно бил изпълнен от ответника.

Съдът намира за неоснователно твърдението, че представеният договор за правна помощ от 21.05.2003 г. сключен между страните по делото е неистински, тъй като съгласно чл.193 от ГПК не са ангажирани доказателства в тази насока и оспорването не е доказано, с оглед заключенията на приетите по делото съдебно графологични експертизи.

 Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установи по безспорен начин, че между страните бил сключен договор за предоставяне на адвокатска услуга. Последният е юридически факт, който създава облигационно-правна връзка между страните, поражда права и задължения, намиращи се в генетична и функционална връзка предвид неговия двустранен характер. Законът изисква точно изпълнение на договорните задължения или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че ищецът е изпълнил поетото договорно задължение по възстановяване на собствеността 1/10 ид. ч. от недвижим имот находящ се в гр. ******** на ответника.  Съобразно това следва да се приеме, че същият е изправна страна по договора и следователно има качеството на кредитор. В тежест на ответната страна е да докаже факта на изпълнение на договорното си задължение по заплащане цената на предоставената услуга. По делото обаче не се събраха доказателства, които да обосноват извод, че ответникът е изпълнил това свое задължение. От заключенията на назначените по делото съдебнотехническа и икономически експертизи  се  установи се, че  ответникът дължи на ищеца за възстановяване на собствеността на процесния имот сума размер на 9139.20 лв. и 574 лв. за управлението му и отдаването му под наем. От своя страна ищецът дължи на ответника събрани наеми за отдадения под наем имот за периода 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г. в размер на 2870 лв., т.е. при извършено съдебно прихващане – ответникът дължи на ищеца сумата от 6843.20 лв., С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид основателността на главницата, следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по настоящото производство, направени от ищеца, са в тежест на ответника –  в общ размер от 706.32 лв.

Ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца адв. С.К.от РАК на основание чл. 38, ал.1 от ЗА сумата  672 от лв. адвокатско възнаграждение . 

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********, да заплати на И.М.И., ЕГН ********** ***, сумата от 6843.20 лв., представляваща възнаграждение за извършена от него работа по реституция на 1/10 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. ******* в размер на 9139,20 лева и възнаграждение за събрани суми за отдаване под наем на същата идеална част от партерния етаж на сградата в имота за периода от 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г. в размер на 574 лева, след прихващане на приспадащата на ответника част от събраните наеми от отдаването под наем на партерния етаж на сградата, за периода от 01.10.2012 г. до  28.02.2016 г. – общо в размер на 2870 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 706.32 лв. – разноски в производството.

ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********, да заплати на  адв. С.И.К., ЕГН********** от РАК на основание чл.38, ал.1 от ЗА сумата от 672  лв. – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.

                                                            

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: