Решение по дело №186/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20207160700186
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 265

 

Гр. Перник, 02.07.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                   Съдия: Ивайло И.

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 186/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу Решение                    № КПК-48 от 16.12.2019 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-97 от 14.11.2019 година срещу Разпореждане № 131-00-306-4 от 29.10.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица за отмяна на Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 25.01.2018 година до 24.12.2018 година в размер на 38.62 лева дневно.

В жалбата се сочи, че обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение, поради което е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за безработица. Иска оспореното решение на Директора на ТП Перник към НОИ и потвърденото с него разпореждане да се отменят.

В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 година жалбоподателят А.Н.Д., редовно призован не се явява, представлява се адвокат М.Г. ***, който поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 година ответникът по жалбата – директора на ТП Перник към НОИ редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От „Ема-55” ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на осигурител са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурено лице А.Н.Д. от 05.12.2016 година до 05.02.2017 година.

Със Заявление вх.131-00-1306 от 26.02.2018 година настоящия жалбоподател е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година ръководителя по осигуряването за безработица е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а за периода от 25.01.2018 година до 24.11.2018 година в размер на 9.00 лева дневно.

С Разпореждане № 131-00-306-3 от 30.07.2018 година ръководителя по осигуряването за безработица е изменил отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а в размер на 38.62 лева за същия период – от 25.01.2018 година до 24.11.2018 година.

Между страните не е спорно, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица настоящия жалбоподател А.Н.Д. е отговарял на изискванията на КСО за отпускането на парично обезщетение за безработица.

Във връзка с извършен контрол по изплащане и за събиране на допълнителни данни за определяне правото и размера на паричното обезщетение, е изпратен сигнал от началник сектор „КП” при ТП–Перник на НОИ с изх. № 1043-13-93/01.03.2018 година за проверка. Със Заповед                № ЗР-5-13-00584207/25.06.2019 година на Ръководителя на ТП Перник на НОИ е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „Ема -55“ ЕООД от контролен орган при ТП Перник на НОИ. На 01.07.2019 година управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството е подал собственоръчна декларация, в която е посочил, че на 04.08.2011 година срещу пари е купил „Ема-55“ ЕООД, като от този момент никога не разполагал с документи на дружеството, не е назначавал лица по трудов договор и не е извършвал никаква трудова дейност с дружеството.

Ръководителят на ТП Перник на НОИ е сезирал и Дирекция „Инспекция по труда“ Перник за извършване на проверка на „Ема-55“ ЕООД. С Писмо вх. № 1130-13-176#6/07.08.2019 година Д „ИТ” – Перник е уведомила ТП Перник на НОИ за издадени на „Ема-55“ ЕООД задължителни предписания за заличаване на подадени уведомления по                чл. 62, ал. 3 от КТ за сключени трудови договори. При проверката е установено, че трудови правоотношения между дружеството и лица не са възниквали. Предписанията са връчени на 22.07.2019 година, като не са обжалвани и са влезли в сила на 06.08.2019 година.

На 14.08.2019 година уведомленията по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен и прекратен трудов договор за А.Н.Д. са заличени.

На 27.08.2019 година е изплатено писмо до ТД на НАП за заличаване на подадените данни от ЕИК ********* на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-18 от 29.12.2005 година.

Въз основа на изложеното ръководител на осигуряването за безработица е приел, че за жалбоподателят не е възникнало основание за осигуряване при „Ема-55“ ЕООД. С оглед постъпилите данни и доказателства на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а за периода от 25.01.2018 година до 24.12.2018 година в размер на 38.62 лева дневно.

Разпореждането е оспорено в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП Перник на НОИ е издал Решение № КПК-48/16.12.2019 година, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора на ТП Перник на НОИ е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите М. А. Г., воден от страна на жалбоподателя и свидетеля М.Х.И., воден от страна на ответника по жалбата. От показанията на свидетеля Г. се установява, че знае, че А. е работил в „Ема-55“ в периода 2016 – 2018 година, като го е виждал сутрин да отива на работа, а вечер да се прибира. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като не установяват лични възприятия на свидетеля, напълно противоречиви са с показанията на свидетеля И. и не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля И. се установява, че не познава А., а фирмата „Ема-55“ му я е продало лицето В.П. срещу 500 лева. Няма документи на дружеството и никога никой не е назначавал на трудов договор. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно  чл. 118, ал. 1 от КСО е Решението № КПК-48 от 16.12.2019 година на ръководителя на ТП Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила.

Правното основание за издаване на Разпореждане № 131-00-306-4 от 29.10.2019 година на ръководител на осигуряването за безработица в ТП Перник на НОИ е разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Съгласно нея влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, както и когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че са налице данни, който водят до извод за неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за периода от 25.01.2018 година до 24.12.2018 година при осигурителя „Ема-55“ ЕООД. Това е достатъчно основание за да възникне правомощието на ръководителя за безработицата да отмени влязлото в сила разпореждане. С този акт единствено се възобновява висящността на производството по заявление с вх.131-00-306 от 26.02.2018 година на А.Н.Д., с което е поискано отпускане на парично обезщетение за безработица. С разглеждания в настоящето производство акт не се решава въпроса по същество, нито се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица. Именно в производство по отказ за отпускане на парично обезщетение се разглеждат кумулативните предпоставки на сложния фактически състав, а именно дали е упражнявана реално трудова дейност, за която да е възникнало основание за осигуряване и съответно дали заявителят има качество на осигурено лице; дали са внесени или дължими осигурителни вноски, дали трудовото правоотношение е прекратено на предвидените в закона основания.

С оглед събраните по делото доказателства настоящия съдебен състав счита, че в случая административният орган, издал оспореното решение е действал съобразно изискванията на закона.

Оставяйки в сила оспореното пред него разпореждане, директорът на ТП Перник на НОИ е постановил правилен и законосъобразен административен акт. Правилно в мотивите към решението административния орган е посочил, че на основание подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от страна на осигурителя се отпускат, изчисляват и изплащат парични обезщетения, включително и паричното обезщетение за безработица. Обосновано е приел, че са налице данни и доказателства, които са достатъчно основание да се отмени Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година ръководителя по осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а. Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за издаване на разпореждане за отмяна на влязло в сила разпореждане. Издаването на такъв акт е изрично предвиден в КСО. Затова настоящият съдебен състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед на изложеното жалбата на А.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу Решение № КПК-48 от 16.12.2019 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-97 от 14.11.2019 година срещу Разпореждане № 131-00-306-4 от 29.10.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица за отмяна на Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 25.01.2018 година до 24.12.2018 година в размер на 38.62 лева дневно следва да се отхвърли като неоснователна.

Настоящото съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1,              т. 2, б. „б“ от КСО, поради което и на основание чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, като е поискано своевременно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателя следва да плати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу Решение                    № КПК-48 от 16.12.2019 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-97 от 14.11.2019 година срещу Разпореждане № 131-00-306-4 от 29.10.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица за отмяна на Разпореждане № 131-00-306-1 от 07.03.2018 година за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 25.01.2018 година до 24.12.2018 година в размер на 38.62 лева дневно, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.

 

Съдия:/п/