Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 20.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3936 по описа за
Производството по делото е образувано по искова молба на ***, с която срещу ***, са предявените в условията на евентуалност следните обективно съединени
искове за прогласяването на нищожността на застрахователен Договор обективиран
в застрахователна полица № ***,
издадена на *** г., и за
прогласяването на нищожността на застрахователен Договор обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на ***
г., поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, както и
предявените в условията на евентуалност искове: за прогласяването на
нищожността на договора, поради липсата на съгласие (представителна власт);
липса на основание; липса на застрахователен интерес; привидност на застрахователния
договор поради персонална симулация (подставено лице), както и предявените
искове процесните договори да бъдат обявени за унищожаеми, поради извършването
на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди,
като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на
сключването на застрахователните договори.
Ищецът е
уточнил, че предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД е главен, а
всички останали искове са завени в условията на евентуалност. Ищецът твърди, че
липсата на представителна власт за сключване на договор е и особен частен случай на липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право на волеизявления от името
на друго, то и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото
изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално правни
последици между страните. Поддържа, че липсата
на съгласие като основание за нищожност е
налице в конкретния казус и поради липсата на подпис на застрахован върху
процесната полица. Т.е. не е налице обективирано чрез подпис
волеизявление относно сключването, предмета, правата, задълженията и
изпълнението на договора от една от страните по договора.
Според
ищцовото дружество договорът за *** е строго формален договор, поради което
липсата на предвидената в закона форма, респ. реквизити прави същият нищожен.
Съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Заявява, че чл. 345, ал.
1 от КЗ изчерпателно изброява реквизитите на застрахователния договор, които са
задължителни с оглед спазване на предписната от закона форам. Процесната полица
е без подпис за застрахован/застраховащ, което е в нарушение на предписаната от
закона форма/съдържание и поради което същата на основание чл. 26, ал. 2, пред.
3 от ЗЗД се явява нищожна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правният
интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи
служебно. В процесния казус допустимостта на предявените отрицателни
установителни искове за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба и конститутивни искове за разваляне на същия, се обуславя,
доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба
защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че валидна и действителна
облигационна връзка между страните не е възникнала.
Нуждата на
ищеца от защита, чрез предявените искове се поражда, доколкото правната
привидност /твърдяната нищожност на договора/ смущава нормалното упражняване на
техните права. Ищецът е легитимиран да претендират и установяват порочността на
атакуваната сделка, защото със сключения договор за *** счита, че са засегнати неговите
права и законни интереси, а на следващо място на нищожност може да се позове
всяко лице, щом има, какъвто и да било правен интерес, а в настоящия случай от
съществуването или не на спорното правоотношение зависи правното положение на
ищците. Правният интерес, като обективна категория, е налице тогава, когато
поведението на другата страна прави положението на ищеца несигурно, като в това
отношение следва да се изхожда от „разумната субективна преценка” на титуляра
на правоотношението. Не е налице законова забрана в отделно производство да
бъде установена твърдяната нищожност, без да прибягва непременно до предявяване
на осъдителни искове.
Предвид изложените съображения предявените искове са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Като обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване на
установителните искове, са въведени следните доводи: при настъпване на
застрахователно събитие във връзка с процесния застрахователен договор, може да
се породи основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на
застраховател.
По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът
не е подписан от застрахования – ответника.
По иска за нищожност поради липса на представителна власт твърдението е, че
договорът е сключен от името на ответника от лице без представителна власт.
По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че
неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния
собственик и ползвател на ***а, които имат съществено значение при вземането на
решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния
размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до
нищожност на договора.
По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че
ответникът е придобил привидно собствеността върху *** с цел да набави
неправомерна облага за себе си и за трети лица – чужди граждани, като спомогне
избягването на данъчно облагане в чужбина и така способства за ощетяване на
българския застраховател – чрез привидно правомерни средства преследва една
забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху ***а, за да
го регистрира на свое име и след като сключи договор за ***, да го прехвърли с
договор или да го предаде фактически с пълномощно на *** гражданин. Последният
(скрит собственик) управлявал ***а в чужбина.
По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че
противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника,
насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на
значително по-високите данъци и такси, дължими в ***, както и към нанасяне на
вреди на застрахователните дружества.
По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната
и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел
застрахователна закрила (каузата на договора за ***), тъй като още при сключването
на договора е ясно, че такава нужда няма – друг е действителният собственик,
респективно ползвател.
По иска за нищожност поради липса на предписаната от закона форма
твърдението е, че договорът за *** е строго формален и липсата на предвидените
в закона реквизити (чл. 345 от КЗ) обуславят неговата нищожност.
По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е,
че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на
полицата прехвърлянето на ***а, както и да създаде възможност за себе си и за
трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен
собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху *** в
лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като
условие за възникване на застрахователен интерес.
По иска за нищожност поради привидност на застрахователния договор при
условията на персонална симулация (подставено лице) твърдението е, че
ответникът е подставено лице – привидно застрахован, чиято цел е набавянето на
облаги за себе си и за трети лица.
По иска за унищожаемост поради измама твърдението е за извършването от
ответника на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на
вреди.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. ответникът сключил застрахователен
договор с ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № *** по
отношение на лек *** марка ***. Впоследствие между страните е сключен нов застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № ***, издадена на *** г. по отношение на лек *** марка ***. *** е представило извлечение от
сметка, от което се установява заплащането на договорените застрахователни
премии.
От справка в интернет страницата на *** се установява, че процесните полици
са заявени и регистрирани в ***.
Съгласно удостоверение с изх. № ***.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Уредбата на задължителната *** „***“
на ***истите се съдържа в глава двадесет и четвърта ( чл. 477- чл. 505 ) на КЗ.
Приложение по отношение на задължителната *** „*** на ***истите намират
правилата на глава четиридесет и първа „Застраховане на гражданската
отговорност“ ( чл. 429 - 437 от КЗ), глава четиридесет и
четвърта „Общи положения“ ( чл. 461- 467 от КЗ) от дял първи
„Задължителни четиридесет и пета „Задължителни застраховки „***“ ( чл. 468 –
476 от КЗ ), както и дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни
договори“ от част четвърта „Застрахователен договор“ ( чл. 343 - 384 от КЗ ).
Договорът за задължителна *** „***“
на ***истите е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал.
1, т. 6 ТЗ, поради което към него са приложими общите правила на Търговския закон
и на Закона за задълженията и договорите, доколкото не е предвидено друго – чл.
477 от КЗ.
Предявените искове са процесуално допустими с изключение на иска за
нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Съгласно
Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК,
висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт
е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на
нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на
тази недействителност. В мотивите към посоченото тълкувателно решение е
възприета тезата, че ако недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна
нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
и на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго
лице, това значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.
С оглед гореизложеното съдът не дължи произнасяне по иска за нищожност
поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Производството по
него следва да бъде прекратено като недопустимо.
Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в
последователността, която следва от самия закон съобразно тежестта на заявения
порок (първо основанията за нищожност в поредността по чл. 26 от ЗЗД, след това
особеното основание за нищожност по чл. 349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за
унищожаемост по чл. 29, ал.1 от ЗЗД).
Договорът за *** „*** на ***истите“ е уреден в глава 47 от Кодекса за
застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки „*** на ***истите” и „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз” и Директива № 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно ***та „***“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава ***.
Сключването на *** „*** на ***истите“ е задължително - чл. 483, ал.1 от КЗ.
Договорът за *** „*** на ***истите“ може да се сключи както от собственика на ***а,
така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
По задължителната *** „*** на ***истите” застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично
писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването
на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ. Застрахователният договор
за задължителна *** „*** на ***истите” покрива отговорността на застрахованите
за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или
друга държава – членка по смисъла на чл. 480, ал.1 от КЗ. Управлението на
моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във
всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително
изменение на риска по смисъла на чл. 367 - чл. 480, ал.7 от КЗ. Територия, на
която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 485, ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано
обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за
увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на
увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е
поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по
чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията,
която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е
била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно
тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят
уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо
преди сключване на ***та.
Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на
застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна *** „*** на ***истите”
не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за
задължителна *** „*** на ***истите” при промяна на собствеността на
застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за
това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има
право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.
1. По иска с правно основание чл.
26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона. Искът е
неоснователен.
Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на
застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и
ползватели на ***ите и конкретно за това, че застрахованите ***и ще се
управляват в чужбина от чужди гражданин, които обстоятелства, според ищеца,
биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на
застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените
доводи са изцяло неоснователни.
Освен това разпоредбата на чл. 480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че
управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга
държава-членка по смисъла на КЗ в рамките на срока на договора не представлява
значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението
на *** в посочената страна само по себе си води до увеличаване на
застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието
или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 от КЗ
застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали
размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния
съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази
причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за
обстоятелството, че ***ите ще се управляват в чужбина принципно не съставлява
основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В
разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос
за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл. 485,
ал. 3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която
съответства на реално поетия по – голям риск при отчитане на необявеното
обстоятелство.
По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз - решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16.
С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли
застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на
основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за
риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде
противопоставена на увреденото лице. В § § 27 - 28 от мотивите към решението
СЕС изрично сочи следното: „...обстоятелството, че застрахователят е сключил
договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на
застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите
разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото
пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1
от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото
моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на
обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно
средство”. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на
отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание
ползването на застрахованото *** на територията на друга страна-членка или
ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.
В разпоредбата на чл. 432, ал.2 от КЗ изрично е посочено, че по
задължителната *** „*** на ***истите” застрахователят не може да прави и
възраженията по чл. 363, ал.4, чл. 364, ал.4 и чл. 365, ал.2 от КЗ (т.е. възражението,
че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело
до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би
сключил договора).
2. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД – нищожност поради
заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.
Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством
регистрирането на ***а в страната и предаването му на трето лице – чужд
гражданин, който го управлява в чужбина, се увреждали както българските, така и
чуждите фискални интереси. Нарушенията в дейността по придобиването на ***а не
се отразяват на действителността на договора за ***, който в случая е и
задължителен по закон. Ищецът няма на разположение подобен иск за защита на публични, фискални интереси.
Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били
платени в чужбина (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също
не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне
на закона. Както беше посочено, управлението на ***а в тази страна или в която
и да е друга държава-членка по смисъла на КЗ не съставлява обстоятелство, което
води до съществено изменение на риска – чл. 480, ал.7 от КЗ. Разпоредбата на
чл. 480, ал.5 от КЗ забранява на застрахователите да изискват под каквато и да
било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на
гражданската отговорност на ***истите извън територията на страната и в рамките
на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата
„Зелена карта”.
3. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като
мотивът, поради който е бил сключен е свързан с извличане на облаги от
ответника и от трето лице – чужд гражданин, на когото ***ът бил фактически
предаден за управление в чужбина. Както беше посочено по-горе, договорът за ***
„*** на ***истите” се сключва задължително по силата на закона и поради това
сключването му по начало не може да нарушава закона. Поведението на ответника
по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на
него като основание за нищожност на договора.
4. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – нищожност поради
липса на съгласие. Искът е
несонователен.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като не
е сключен от собственика на застрахования *** и съответно не е подписан от
него. Процесната полица е подписана от лицето, посочено като обичаен водач на
застрахованото ***. Договорът за *** „*** на ***истите“ може да се сключи както
от собственика на ***а, така и от всяко трето лице, различно от собственика -
чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. По задължителната *** „*** на ***истите” застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично
писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването
на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ.
5. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.3 от ЗЗД – нищожност поради
липса на форма. Искът е несонователен.
Според разпоредбата на чл. 344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се
сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност.
Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по
него - чл. 345, ал.1, т.11 от КЗ. Договорът за *** е абсолютна търговкса сделка
и за него намират приложение общите правила на ЗЗД. Съдът намира, че в случая е
спазена законоустановената форма за действителност, доколкото процесната полица
е двустранно подписана.
Следва да се има предвид, че и неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг.
на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази
законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност
в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл.27 и сл.), т.е.
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.
Следователно застрахователят не може да се позовава на недействителност на
договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил
действителността на изявлението на другата страна – такива действия са
приемането на плащането на първата вноска от премията от сключилия договора
гражданин, заявяване и регистриране на полицата в Информационния център към ***,
завеждането на щета, във връзка с покрития от процесната *** риск – ПТП (в този
смисъл е и константната правктика на ВКС, обективирана в Решение № 71 от
22.06.2009г. на ВКС по т. д. № 11/2009г., I т. о., ТК, Решение № 50 от
25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/2011г., II т. о., ТК и Решение № 115 от
23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т. о., ТК, Определение № 503 от 05.08.2014г. на ВКС по т. д. № 4438/2013г. .,
II т. о., Решение № 25 от 24.07.2017г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г. на II
т.о.)
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на
застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава
на нищожността на същия.
6. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – нищожност поради
липса на основание. Искът е неоснователен.
Разглеждайки понятието “основание” на сделката от гледна точка на
разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се
дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със
сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на
застрахователно покритие и възможността да се управлява ***а законно и без
санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната
премия. Както многократно беше отбелязано, договорът за *** „*** на ***истите“
може да се сключи както от собственика на ***а, така и от всяко трето лице,
различно от собственика, без да е необходимо изрично упълномощаване. Всяко
лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно
средство, което е регистрирано в Република
България и което не е спряно от движение, би могло да бъде застрахован по
задължителна *** „*** на ***истите” - чл. 477, ал.2 от КЗ.
7. По иска с правно основание чл. 349, ал.2 от КЗ – нищожност поради липса
на застрахователен интерес. Искът е
неоснователен.
Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при
задължителната по закон *** „*** на ***истите”. Съгласно чл. 349, ал.1 от КЗ
застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу
последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната
необходимост произтича от чл. 483, ал.1 от КЗ, който сочи, че ***та „*** на ***истите”
е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е
необходимо застраховащият нито да е собственик, нито да е водач на ***а.
Общественият интерес при задължителната *** „***” е свързан с необходимостта да
се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване
на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от
превозното средство като вещ. Възприемането на становище, че застрахователен
интерес има само действителният собственик на застрахования ***, не само е в
разрез с разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ, но би накърнило неправомерно
правото на обезщетение на пострадалите от ПТП. ***та „***” е задължителна,
защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава интересите на
невиновни лица, пострадали при катастрофа.
8. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД – нищожност на
договора поради привидност като слючен при условията на персонална симулация.
Искът е неоснователен.
Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно
лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на
персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по
сделката, за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката,
т.е. на самия ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно
неустановено лице е сключило договор от името на ответника и е заплатило
застрахователната премия – обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които
не водят до нищожност.
***та „*** на ***истите” има спецификата, че права по застрахователния
договор възникват за всички водачи на ***а, които го ползват, както и за
третите лица, увредени при ползването на ***а.
9. По иска с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на
застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в
заблуждение. Искът е неоснователен.
Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на
релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на
застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че ***ът ще се ползва
от лице, различно от ответника и то в чужбина, където според ищеца „размерът на
щетите е значително по-висок”.
Изложените доводи се опровергават изцяло от доказателствата по делото.
Както вече беше посочено, в самата оспорена полица е посочено, че ***ът ще се
управлява обичайно от чужд гражданин с местожителство в чужбина, като е
начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава
неколкократно обичайно дължимата. Освен това, чл. 480, ал.7 от КЗ изрично сочи,
че управлението на *** в друга
страна-членка не се счита за съществено изменение на риска, респ. това
основание не може да послужи като основание за унищожаване на процесния
договор. Изцяло несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че в чужбина размерът
на щетите при ПТП многократно надвишава този в България. Въпросът за
обезщетението при застрахователно събитие подлежи на самостоятелна преценка във
всеки конкретен случай.
По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на
дейността на ответника по регистрация на ***и на негово име и предоставянето им
на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на
този тип дейност. Договорът за *** „*** на ***истите” е валиден и задължителен
по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че ***ът
ще бъде управляван от лице, което е с адрес извън България и ползва чуждестранен
мобилен телефон. Процесните договори са сключени, като от представената от
самия ищец справка е видно, че на името на ответното дружество са застраховани
на 10 леки ***и, с договори за *** „*** на ***истите”, т.е. самият ищец е бил
наясно с осъществяваната от ответника дейност по регистрация на ***и на негово
име и предоставянето им на трети лица. Въпреки това ищецът не е оспорил
действителността на процесната полица, а е приел плащане по същата и я е
регистрирал в ***. Следователно спорната практика по регистрация на ***и на
името на ответника и предоставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със
знанието на дружеството ищец, което едва при настъпване на застрахователно
събитие и предявяване на претенция за обезщетение от трети увредени лица се
позовава на недействителността на договора за ***, за да се освободи от
отговорност. Така отговорността се прехвърля на ***.
По изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Настоящият състава като съобрази тези мотиви намира, че предявените искове
за прогласяването на нищожността на договора, поради липсата на съгласие
(представителна власт); липса на предписана от закона форма; липса на
основание; липса на застрахователен интерес; привидност на застрахователния
договор поради персонална симулация (подставено лице), както и предявеният в
условията на евентуалност иск процесният договор да бъде обявен за унищожаем
поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и
причиняването на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила,
считано от датата на сключването на застрахователните договори са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени, по съображения, че ответникът не разполага с
надлежна материалноправна легитимация по така заявената претенция не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговоря по иск.
В тази
насока е и актуалната съдебна практика: решение № 68 от 16.04.2018 г. на
Добричкия окръжен съд по в. т. дело № 55/2017 г., решение № 69 от 16.04.2018 г.
на Добричкия окръжен съд по в. т. дело № 33/2017 г., решение № 75 от 24.04.2018
г. на Добричкия окръжен съд по в. т. дело № 46/2018 г. и решение № 95 от 31.05.2018
г. на Добричкия окръжен съд по в. т. дело № 95/2017 г.
Воден от горното, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, срещу ***, са предявените в условията на
евентуалност следните обективно съединени искове за прогласяването на
нищожността на застрахователен Договор обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на *** г., и за прогласяването на нищожността
на застрахователен Договор обективиран в застрахователна
полица № ***, издадена на *** г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1,2 и 3 от ЗЗД), както и
предявените в условията на евентуалност искове: за прогласяването на
нищожността на договора, поради липсата на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД); липса на предписана от закона форма (чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД);
липса на основание (чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 289 от ТЗ); липса на застрахователен интерес (чл. 349, ал.
1, 2 и 3 от КЗ); привидност на застрахователния договор, поради персонална
симулация /подставено лице/ (чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД); за унищожаване на горепосочения договор на
основание чл. 29 от ЗЗД, поради сключването му при условията на извършени на
измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди, като
правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на
сключването на застрахователния договор.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3936/2017 г. по описа на Добричкия
районен съд по отношение на предявения иск за установяване нищожност на застрахователни
договори по задължителна *** „*** на ***истите”, обективирани в застрахователна полица № ***, издадена на *** г., и в застрахователна полица № ***, издадена на *** г., поради липса на представителна власт за застрахованото
лице, като недопустимо. В тази част РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване от ищеца с
частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: