Р Е Ш Е Н И Е
№ 1914
гр. Пловдив, 28 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2327 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.М.Б., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.Г.П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-002190 от 11.08.2020г. на началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил “ЩАЕР 32 С 32“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****.
Претендира се отмяна изцяло на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- К.О.Н.- началник на група в С”ПП” при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 17.09.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№14369 (лист 2) от началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 12) е получен на 24.08.2020г. лично от жалбоподателя Б., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена чрез началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив на 04.09.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2020г., около 16:10ч. е извършена проверка от служители в Група “Сигма“ в Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) при ОД на МВР- Пловдив, на място, в с. Храбриново (всъщност Храбрино), община Родопи, на ул. “1-ва“ до №13. В рамките на проверката е прието за установено, че О.А.М., ЕГН**********, управлява товарен автомобил “ЩАЕР 32 С 32”, с рег.№*****, собственост на жалбоподателя Б., за което по делото са приети заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 28) с №********* от 11.08.2019г., както и нарочна справка (лист 13). Прието е за установено, след извършена справка в ОДЧ (оперативна дежурна част), че О.М.управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство (МПС). Освен това, в рамките на проверката е приет за установено, че Милиязимов не представя на проверяващите СУМПС, нито пък контролен талон (КТ) към него.
За установеното в рамките на проверката Я.И.М.- ст. полицай в Група “Сигма“ в С“СПС“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№577237 от 11.08.2020г., (лист 8, 15), с който деянията на Октай Милиязимов, изразяващи се в управление на МПС, без да има СУМПС от необходимата категория за целта, както и неносенето на СУМПС и КТ към него, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.150а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от О.М.за “нарушител“ и като възражение е вписано “НЕ“.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му от О.М.са иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********; както и два броя табели с рег.№****.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателката.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 19) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР (точка 3. От заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 18) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-11800 от 27.08.2019г. (лист 20) на министъра на вътрешните работи, с която заповед К.О.Н., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността началник на Група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (Г”КПДГПА”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”- Пловдив.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
Също така, спорен нарочна справка за нарушител/водач (листи 16-17) О.А.М. притежава СУМПС №*********, издадено на 14.06.2016г. и същият е правоспособен водач с категории В М.
Видно от приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) на притежавания от Б. товарен автомобил, представляващо Приложение №5 към чл.33, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №I-45), същият е от категория N3G (клетка J). Според чл.149, ал.1, т.3, б.“в“ и т.6 от ЗДвП, превозните средства от категория N3G са МПС-та, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 t и с повишена проходимост. Товарният автомобил е с маса от 13880 кг. (клетка G), поради което е недопустимо управлението му от водач, притежаващ правоспособност от категориите В М.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят И.Б..
А собственият на жалбоподателя товарен автомобил, с Рег.№****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
На следващо място, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно, тъй като съдържанието на оспорената заповед не препятства възможността на адресата ѝ (жалбоподателя Б.) да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на разглежданата по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е наложена по отношение на жалбоподателя за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Б., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-002190 от 11.08.2020г. на началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил “ЩАЕР 32 С 32“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/